Лошо нещо ли е цензурата?

март 29, 2010 в 7:55 am | Публикувано в България | 23 Коментари
Етикети: , , , , , , , ,

В такива дни живеем, че постоянните псувни на майка не могат да ни учудят много. Използват се като за добър ден, а много често отговора се изразява с физическо малтретиране или с някаква цветуща псувня. На футболен мач вместо да подкрепяме любимия отбор, ние псуваме трети, който не играе в този двубой. Често децата се научават да се държат по този начин от своите родители, а след години на свой ред това ще продължи към следващото поколение, а статиите в блоговете за ,, затъпелите тийнейджъри ‘’ ще продължат да се разрастват като тези за Соломон Паси от вчера и от петък.

Много хора не искат цензура. На тях не им пречат обидните думи, а дори много често измислят нови, които на бързо стигат от единия край на страната до другия. На мен не ми харесва това отношение, макар че и аз понякога си позволявам да обида някого, но това става най – често защото съм бил афектиран, а не защото предпочитам да говоря за майка ти, леля ти, сестра ти вместо да те поздравя с добър вечер. Освен, че цензура няма в разговорния ни език, то е нормално това нещо да се пренесе и в интернет, във вестниците, дори в книгите. Много често се използват нецензурни думи, когато въобще няма смисъл от това, но просто автора е решил, че така ще намери повече читатели, примерно.

А защо мисля че цензурата не е нещо лошо? Както вече казах в много книги авторите са си позволили да включат от тези цветущи псувни, за които споменах по – горе. Една от причините за това е че това е езика, който се използва много често от хората на улицата и в интернет, което следва, че ще има интерес и към написаното. Щом нещо е популярно, дори комерсиално е почти сигурно, че то ще бъде интересно за четене. Читателите си мислят че ако една книга, или статия е написана без някоя псувня, то тя ще бъде скучна, тъпа и няма да има особен смисъл от прочитането и. Само че след като се замислим точно това може да направи някакъв писмен материал – интересен. Щом някой писател иска да каже нещо, което да включва обида, но не иска да го каже по този начин, а на по – приличен език, той ще трябва да се постарае да измисли нещо. Отново ще го каже, но по по – завоалиран начин, така че едновременно хората да разбират какъв е замисъла, да звучи интересно и дори интелигентно.

А, ти приятелю какво мислиш? Лошо нещо ли е цензурата, или пък си фен на разговорите, в които се опитваш да се ,, надпсуваш ‘’ с приятели.

Advertisements

23 Коментари »

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

  1. За всеки вид разговор си има време и място. Опира до възпитание това кога ще объркаш времената и местата на различните видове разговори. Цензурата няма много общо с това, тъй че – не, не трябва да я има.

  2. Последно време в училище се разсмиваме като измислим нови псувни или изрази , които са уникални и почваме да ги повтаряме постоянно като допълним и едно „Бряяя“ „уаааа“ „бааа“ и такива викания.Кефим се като ни кажат учителите ,че сме олигофрени и си продължаваме така , защото по – бързо ни минава времето.Извън училище няма голяма разлика пак така.Чудя се кога ли ще им дойде акъла на тия хора…

  3. Еми, така са нещата 🙂

  4. Цензурата е лошо нещо. Псувните и липсата мярка също.

    Аз лично понякога имам доста циничен, даже вулгарен, език за жена. Може би е защото съм свикнала да съм единствено момиче сред момчета, не знам.

    Когато пиша, обаче съм доста по умерена и избягвам вулгаризми. Не псувните правят един текст готин и силен, а съдържанието му. Ако то предполага псувни – ок. На някои им се получава добре, например на Карбовски в едни по-стари времена. Но да напълниш един текст само с вулгаризми и да си мислиш, че това е достатъчно, за да е интересен не става. Това са глупости и авторова импотентност.

  5. На вън можеш да си псуваш колкото си искаш обаче ако почнеш да използваш вулгарен език в форумите или блоговете тогава директно те премахват от там и повече не можеш да стъпиш на същото място.Тука в виртуалната среда си има правила и ако не се спазват те наказват без милост ,защото тука не е като на вън.

  6. Тук опираме до въпроса за свободата и слободията. Коренно различни неща, но човек лесно може да ги обърка. С други думи, има неща, които могат да бъдат казвани по определен начин, на определено място и определено време, а има и такива неща, дето нямат място дори в специализираните кодирани канали, дето излъчват по-хард дивотии в малките часове на денонощието.

    Тоест, не е все едно дали някой ще си позволи критика срещу правителството или ще публикува снимка на взривен човек, парчета от стомаха на когото висят по съседното дърво, а баща му ги гледа (болезнен спомен от вестник „Стандарт“).

    Понятия като морал и етичност нямат точна дефиниция в обществените правни отношения и норми, хората могат да седнат и да спорят що е добро и що е зло, но има някои неща, които са в голяма степен въпрос на вътрешна самооценка. Така например аз с чиста съвест мога да твърдя, че по-голяма част от приказките, които министър Петър Димитров бълва, колчем се докопа до микрофон, въобще не биха се класирали като „простотии“ просто защото тази дефиниция не заема достатъчно големи територии. Да не говорим за халюциногеннните бълнувания на баш-шефа на Паси. Да не говорим за книжките на премиера, клиповете му и останалите му делюзии.

    Да, истина е, че в интернет има много простотия. Ама много. Изключително много. Забележително е също, че по моите скромни наблюдения тя нараства пряко пропорционално на простотията в реалния свят. Колкото по-просташки е изказът на казионните медии, колкото по-неграмотен и жаргонен е речникът на казионните вестници, толкова повече вучковщината и бигбрадърщината нараства. А в интернет вече съвсем се разпасва просто защото анонимността дава и допълнителни възможности.

    Тоест, не е като в реалния свят да не излизаме от оперите, театрите и библиотеките и да си приказваме само върху философските идеи, застъпвани от Достоевски, а в интернет да влизаме и да псуваме като каруцари.

    Забележителното в случая е (което според мен превърна Паси в хит в Мрежата тези дни), че цитираните от Бедров материали бяха съвсем нормални, грамотни, културни и незлобливи. Най-лошото, което би могло да се каже е (макар че що пък да е лошо?!), че материалът на Сула, който толкова силно засегна кандидат горгорбашията на НАТО, е доста сатиричен. Няма неприлични думички, няма обиди, няма нищо. Просто нищо. Много, ама много странно.

    P.S.
    Извинявай за предългия коментар 🙂

  7. Ами след изчерпателния коментар на Марфа просто нямам какво да добавя.

  8. В този смисъл на думата цензура нямам нищо против. Щом някой се чувства велик постоянно бълвайки простотия и това му харесва – нека го прави. на мен такива хора не ми допадат, съответно нямам контакт с тях, съответно не ми пречат. Разбира се, нищо не пречи по някой път да се подхвърли нещо по-цветущо, стига да не е нон-стоп.

  9. Подкрепям Marfa.

  10. Лошо нещо е да се нарушава свободата на словото, но не и да се нарушава свободата да погазиш чуждата свобода или достойнство 😉

  11. Качество друзей тоже надо учитывать. Дональд Трамп, например, на двадцатку потянет.

  12. Яворе, къде се загуби?

  13. Имах малко проблеми, скоро отново почвам да пиша 🙂

  14. А разгеле, появи се 😀

  15. Всичко е до възпитанието…обаче понякога просто се налагя да теглиш една на някой,понеже има доста хора в днещно време,които не живеят на тази земя,още по-малко-в тази държава.Все пак не смятам,че е нужно отвсякде да бъдем заливани с такива глупости,но не може напълно да се отрече и ползата от псувните….по-добре е това,отколкото да сриташ някоо.А пък,ако така си искараш яда-ОК.Според мен е важно да знаеш къде да се държиш прилично,къде и с кого си свободен да псуваш и къде просто нормалните и културни хра не го правят ;]]

  16. Ха, псувните, това ли ти е проблема?! Аз да те светна, мой човек, остави всички да си псуват на воля, по-добре е, отколкото да има цензура. Освен това мъжете трябва да се научат да псуват. Може да не желаят, това е окей, но трябва да знаят как се прави. Защото е важно за живота умение.

  17. Здравейте и от мен. Поздрави за хубавата статия- отдавна не бях чел нещо хубаво по темата. Продължавайте в същия дух :))

  18. Цензурата винаги трябва да я има!

  19. Ami az ne moga li da vi……….:-#

  20. Неразбирам псуването с какво ти помога?! Аз нямам нищо против цензурата на псувни. Достатъчно ми е като гледам американски филми, че на всяко второ изречение е мада ф;ка. Има и български филми, в които се чува 1-2 псувни, но това е къде по-приемливо от всяко второ изречение. По-скоро трябва да има цензура върху броя на псувните в един филм/ предаване/ книга.

  21. Живеем в 21 век, за който сме се борили за една демократична страна и да няма нищо забранено и всички да бъдем свободни да правим каквото си пожелаем и да говорим стига това да не е за сметка на някого.Но за жалост напоследък се наблюдава едно извращение и си казвам, че е хубаво да има цензура, за да се знае къде е тънката граница.Темата е доста хубава, благодаря за нея и за добре написаната статия.Щом нещо е популярно, дори комерсиално е почти сигурно, че то ще бъде интересно за четене.Читателите си мислят че ако една книга, или статия е написана без някоя псувня, то тя ще бъде скучна, тъпа и няма да има особен смисъл от прочитането и.Но всъщност не е така, много по приятно ще бъде ако авторът отново го каже , но намери такива думи, с които ние сами да успеем да се досетим какво има предвид, това е и по трудно.Не виждам смисъл от тези псувни?!Какво печелим?По интересни ли сме с тях в речника си??

  22. Прав си, че в такива дни живеем където без да се изрече някоя и друга псувня просто ей така в един обикновен разговор, трудно може да се срещне.Говорим ги без да се замисляме, след това се чудим как малките ни деца още едни от първите думи,които изричат са глупости и се маем от къде ги знаят.Еми………………не са се родили говорейки ги нали така?Може би малка доза цензура би била от полза в нашето общество!Трябва да има някакви граници, макар, че не искам да използвам точно тази дума, все пак живеем в демократична страна.Много често се използват нецензурни думи, когато въобще няма смисъл от това, но просто автора е решил, че така ще намери повече читатели, примерно.Тези думи и изрази са пренеси вече на всякъде така е.

  23. Принципно псуването неможе да бъде нещо добро – то винаги ще се възприема като нещо лошо – когато сме афектирани най-добре е да си изпсуваме в себе си вместо да обиждаме другите хора, които нямат отношение към нашите проблеми и да ги носим на пример проблемите от работа в къщи – това е моето мнение – поздрави и до скоро


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.
Entries and коментари feeds.

%d bloggers like this: