Защо ядем хлебарки, като може да не ги ядем?

март 20, 2009 в 11:57 am | Публикувано в Аз, България | 15 Коментари
Етикети: , , , , , , , ,

От години се носят слухове, че дюнерджиите си позволяват да слагат какви ли не работи в сандвичите, които правят, като се започне от храчки и се стигне до сперма. Това не знам дали е вярно или не, но ,, елитните ‘’ заведения, или поне тези, които се смятат за такива не им отстъпват по критерия гадории в храната. Днес дори имах късмета да зърна една голяма хлебарка в близост до масата, на която бях седнал.

На училище съм, но защото сме много изгладнели решаваме да отидем до близкия МакДоналдс. Естествено поръчката се забави както обикновено, но това вече не ми прави впечатление, защото заведението им се е превърнало в зоологическа градина, в която са включени различни животни, но нагледно съм виждал само 5 сантиметрова хлебарка, бръмбар или някакво друго насекомо. Черното животинче се въртеше около две от масите. Излишно е да казвам, че откриването на тази хлебарка не се хареса на хранещите, а някои от по – гнусливите си тръгнаха, преместиха се или станаха. Двете дълги антенки постоянно се въртяха и очертаваха някакъв периметър, който ясно показваше, че това е територия на хлебарки, а не на хора, които искат да се нахранят.

Както казах за дюнерджиите не знам, но те поне не са с толкова големи претенции, като МакДоналдс, които се опитват да привлекат все повече фенове с всевъзможните си промоции и реклами. Усмихналите се работници, които те питат дали няма да желаеш още нещо обаче гледат с подигравка на оплакването за насекоми. Откъде мога да бъда сигурен, че няма хлебарки и в сандвичите. А и се чудя какво ли причинява честия железен или метален вкус на картофките.

Животното го заснех с телефона си, но за съжаление не мога да открия кабела, за прехвърляне от него на компютъра. Който иска да ми вярва за случката. За пояснение случи се около 11 часа сутринта. Между другото мисля да прекратя яденето в това заведение, но не да се прехвърля в друго подобно, а да наблегна на домашната храна, както и ресторантите и пицариите, на които мога да се доверя, защото не искам да ям хлебарки и бръмбари, ти искаш ли?

Advertisements

Младите хора искат, но не отстояват

март 14, 2009 в 5:29 pm | Публикувано в България, Образование | 13 Коментари
Етикети: , , , , , , , , , ,

Младите хора. Тези личности, за които говорим, че имат истински характер, отстояват правата си и не понасят критика се оказва, че не са толкова стабилни, за колкото ги описват всички. Крехката им възраст им позволява да те псуват когато им кажеш, че те дразни цигарения дим или петната от бира по масата, но не и да отстояват своите желания, което дори може да бъде фатално, или най – малкото неприятно и за други освен тях.

Постоянно контактувам с млади хора като мен, и разбира се нищо вече не може да ме учуди. Псувни по адрес на учители, възрастни хора, и дори родители не са нещо странно, поне в днешни дни. Боят между момчета няма да го коментирам, защото има и по – неприятни неща, това са уличните битки между момчета срещу момичета, както и такива, в които участват само деца от женски пол.

Не знам откъде идва цялата тази борбеност, но знам че хората обичат примерите от истинския живот и за това ще ви разкажа за един от началото на януари. Както знаете тогава беше газовата криза, и всички много се бяха загрижили за последствията, а учениците ги интересуваше дали ще последва дървена ваканция. Някои училища излезнаха в такава почивка, но това в което уча аз нямахме този късмет за добро или за лошо. Младите хора обичаме протестите и всички се втурнахме по нечия идея да се бунтуваме в коридора. Викове и крясъци отекваха по цялото училище, всички клонеше към един сериозен протест, организиран от едни млади хора. И когато никой учител не можа да укроти тълпата везната клонеше към успех за учениците. Когато обаче се появи директора всички се разбягахме, а дори нямаше опит за отстояване на желанията. Допълнително ни бяха казали, че температурата в част от стаите е по – ниска от допустимото, това го знаеха голяма част от присъстващите на този митинг, но все пак се запътиха към стаите. Искаш? Правиш първа важна стъпка? Знаеш, че може би си прав, дори не напълно? Но когато дойде основния момент умекваш и показваш, че не си чак толкова сигурен в себе си.

Според мен има някаква грешка в твърдението, че младите хора са много настойчиви. Ако погледнем положението, те са просто диви. Държат се като деца, което е нормално. Бият се, псуват се, карат се това са все нормални за хора на моята възраст. Забелязвам, че когато стане дума за нещо сериозно те се държат отстъпчиво, и не могат да се наричат лъвове, а повече ще отива – котки, или котенца? Думата е ваша, мислите че младите хора искат, но не отстояват своите виждания.

Какво пък са това компютърните знания?

март 13, 2009 в 11:34 am | Публикувано в Аз | 20 Коментари
Етикети: , , , , , , ,

Цяла седмица съм болен. Имам чувството, че съм мумифициран. Не излизам, на училище не ходя, на тренировки не ходя. Лежа си, гледам телевизия, разцъквам някакви неща в интернет. Вчера вечерта нещо ми заби компа, май видеокартата си е отишла. Отивам аз на лаптопа и драскам едно съобщение на Тедо да идва да оправяме техниката. Като казвам оправяме искам да кажа оправи.

Когато бях трети клас започнах да се занимавам активно с компютри. Разбира се, че играех някакви джитки. Фифа и Сериозния Сам ме накараха да си мисля че щом съм добър в играта, означава че мога да се справям и с всякакви технологични неприятности. Когато обаче се наложи да принтирам някакъв файл и да пратя имейл положението се влоши, а тогавашния комп се развали.

В пети клас се бях насочил само към една игра. Тогава се водих, че разбирам много от компютри, майка ми и баща ми се възхищаваха, а брат ми само ме бъзикаше, тъй като знанията ми не се бяха развили, а това което знаех ми позволяваше само да стартирам игрите. В тези години исках и компютърна игра да правя, макар че не се задържах много пред монитора. Повечето беше само на думи.

В седми клас дори реших да се запиша на уроци по програмиране. Отидох на два, три и спрях. Много бавно се развиваха нещата и не можах да издържа повече. Тогава все пак можех да се оправям повече. Научих HTML от една книжка и до ден днешен мога да пиша разни кодове ; )))) и подобни. Това не ми помогна кой знае колко, тъй като исках да правя онлайн футболна игра, а за там трябва по – сериозни знания. Все пак всичко беше моментно желания така да се каже и не продължи дълго.

Сега съм девети клас. Знанията ми не са се подобрили, а осъзнавам и че не ми трябва да се подобряват. Ако искам да знам повече мога да се науча, но особен смисъл няма. Насочил съм се към учението и спорта, а компютрите не ме влекат. Все пак мога да си пиша в блога, да си чатя с приятелите и да върша съвсем нормални неща, които ми и трябват. Преценил съм, че повече знания не са ми нужни, защото не това е моята стихия.

Плюсовете и минусите. Ако си на ти с компютрите и всички неща свързани с тях, ще можеш сам да се оправиш при някакъв вирус или нужда от преинсталиране. Един вид ще бъдеш независим и няма да се притесняваш колко време няма да можеш да ползваш компа. Хващаш дисковете и преинсталираш. Лошото е, че в компанията ще те знаят като техник, или нещо подобно, което се разбира като разбирач на тази тема. Когато някой има проблем ще те викат да оправяш проблемите. Ще бъдеш често ангажиран с лаптопите на твоите приятели, и това ще бъде само защото имаш знания, които едновременно помагат и вредат, ако го погледнем по този начин.

Е, ти какво мислиш. По – добре ли е да си начетен на тема компютри или пък твоето бъдеще не е насочено натам, а някой твой приятел винаги може да ти помогне. Тук поне може да се коментира с истински случки от живота на всеки един от нас.

Болно ли е обществото, или всичко е нормално?

март 11, 2009 в 1:47 pm | Публикувано в България, Политика | 11 Коментари
Етикети: , , , , , , , ,

Нечий крак е намерен в планината, на друг вътрешностите в хладилник, възрастни хора са убивани, а къщите им – изгаряни, точно както надеждата у гражданите на България. Милен Цветков не пропуска да каже нещо по темата, канят се гости, коментира се, водят се дикусии, но проблемите остават. Хората продължават да ни наричат болно общество, а болница, в която се лекуват подобни симптоми няма на територията на страната.

Темата е много актуална, дори по – коментирана от търсенето на кодове за някоя игра преди пет – шест години. Доста са блоговете, в които може да се прочетат подобни статии, но малко са блогърите, които дават някакви идеи и възможни решения. По – голямата част от тях просто се оплакват, а редовните им читатели се редят на опашка да коментират и съчувстват.

Аз реших да не разглеждам темата само на база случващите се в момента неща, а да включа някой по – обширни размишления, които са въз основа световната история. Тези, които се интересуват от действията в Англия знаят, че през миналия век там са се появили тедовете, модовете, рокерите и хипитата. Аз ще ви запозная със следващата от тези социални групи, и това са пънковете. В днешно време има много от тях. Вече не ни правят впечетление, защото сме се нагледали на какви ли не неща, а техните прически са ни най – малкия проблем. Във времето когато те са започнали да се движат по улицата в Англия обаче външността им е предизвиквала учудване у хората, та дори и страх. Това разбира се е било проблем, а решението на подобни трудности се взима от държавата. Какво се прави в такъв момент: Производителите пускат на пазара всякакви възможни пънкарски работи, като гривни, шипове, списания, дрехи, обувки и всичко, което е близко за тази социална група. Тези неща стават легални и достъпни за всички. Всеки един може да си ги купи, да се облече по този начин. Изведнъж това нещо вече не е модерно. Ти не си единствен и всеки може да стана пънкар.

Ето по такива начини една държава, и по – точно хората в нея може да реши даден проблем. Дали нашия не е доста близък на този? Много се говори за убийствата, истина е, но трябва да се вземат по – глобални мерки. Разбира се, че не е нормално непълнолетни да се избиват, да се отравят кучета, с цел грабеж и вандализъм, но тези неща ги правят хората. Трябва да бъдем стреснати, да видим че наистина има сурови наказания, и дори да не си помисляме за подобни действия. Защото дори човек да е афектиран не е нормално да посяга на живота на друго живо същество. Рекламите за прах за пране и доместос вече омръзват, трябва да се пуснат такива, които да променят мисленето на човек, защото както една реклама може да те накара да купиш някакъв продукт, така може да те накара да се замислиш дали винаги постъпваш правилно.

Да се измисли нещо новаторско е много трудно. Държата трябва да открие ваксина за нашето болно вещество. Да намери лека, а ние да я последваме, и да пожелаем да се променим. Един протест ,, Не на убийствата ‘’, или нещо с подобна идея може да бъде интересно начало – от наша страна, пък ще видим дали страната ще отвърне.

Бъни написа такава статия, помолих я и аз да пусна, и тя ми разреши.

Защо така бе хора?

март 11, 2009 в 7:46 am | Публикувано в Uncategorized | 28 Коментари
Етикети: , , , , , , , ,

https://i2.wp.com/www1.istockphoto.com/file_thumbview_approve/2712039/2/istockphoto_2712039_old_new.jpgМного обичам за блогването да пиша като цяло, а и това си личи по статииките, които често публикувам на тази тема. В тази публикация ще говоря за блогърите, тези интернет странници, опитващи се да внушат нещо на хората или да покажат гледната си точка, чрез своите писания.

Признавам, че когато направих блога не очаквах да имам кой знае колко посещения и редовни читатели. Нещата обаче с времето се промениха. Е, не че в момента имам кой знае колко големи бройки в статистиката на блога, или пък стотици хиляди коментари, но вече мисля мога да се наредя сред по – четените блогърите. И това разбира се ме радва, и то много. Според мен всеки човек би бил доволен да види успехa, на това което е създал. И докато си мислех че всеки човек ще се радва на посещаемост на блога си и много редовни читатели открих, че една голяма част от блогърите не искат тези неща, или поне казват, че не ги искат.

Може би една трета от хората, които имат блог казват че те не искат техните страници да имат посещения, коментари и редовни читатели. Не ги интересува въобще, ама хич статистиката и намират за неправилно, или най – малкото безсмислено искането на човек да има четен блог. Е, добре де какъв е смисъла тогава от създаването на блог ви питам аз? Ако исках само аз да си се чета и да не знаят за мен хората в мрежата щях да си драскам на една тетрадка или на листче на дивана в хола. Аз обаче съм си направил блог, защото искам хората да прочетат моето мнение по проблемите, за които пиша, и следователно които ме интересуват, да видя други гледни точки, да се запозная с различни хора. Какъв е смисъла да пускам статии, като не искам никой да ги прочете? Не това е идеята на блогването, идеята е когато имаш такова място в интернет, където да пишеш, да има хора, които да те четат, за да видиш различни мнения и виждания, или поне да се опиташ да го направиш, а не само да пишеш без особен смисъл, или когато някой ти каже нещо на тема посещаемост и развитие да започваш с обидите.

Тези хора продължават да бъдат противници на стремежа на хората да създадат известен и четен блог, като най – често дори прибягват към остри реплики, когато бъде започнат такъв разговор. Какво мисля аз за тези хора? Много е възможно да са си направили блог, ей така, защото е нямало какво да правят. Само че уебблог не се прави така. Поне според мен трябва да имаш някаква идея и цел още преди да напишеш първата си публикация. Друга възможна причина е хората, които не искат гореспоменатото да не харесват това което пишат, и заради това да не искат да бъдат четени, макар че тук се намесва и репликата ,, мило дневниче ‘’, което ще бъде много полезно именно на тези личности. Има и трета причина. Тези хора просто лъжат, че не искат блога им да бъде популярен, като се опитват по този начин да спечелят фенове. Те са най – странни честно казано, поне в моите очи и уши.

А ти мислиш ли че трябва да има смисъл от блогването, и трябва ли човека, който се е захванал да иска популярност, редовни читатели и една красива статистика?

Лампата светеше

март 8, 2009 в 12:40 pm | Публикувано в Аз | 5 Коментари
Етикети: , , , , , , , , , ,

https://i2.wp.com/www.envelopesexpress.com/img/StreetLightCover600.pngСтрелките на часовника финно, нежно, красиво, прекрасно, неусетно, но приятно сменяха позициите си. Всяка следваща минута бе по – хубава от изминалата. Не можех да заспя. Не минаваше и четвърт минута без да погледна към прозореца. Там не съзирах слънцето, а старата лампа, осветяваща като полилей в огромна зала малкото минаващи коли, чийто шум долавях съвсем леко, но незабравимо.

Синята стена се осветяваше от дългите ръце на старата лампа. Триъгълника ограден над мен, приличаше на липсваща част от пъзел, който се реди години. Формата образвула се близо до главата ми не ми даваше покой, караше ме да я гледам, да я съзерцавам с часове. Умората от изминалия ден вече отминаваше като първите пролетни капки, падащи и изсъхващи в един миг.

За момент се почувствах като в затворническа килия, но усещането беше приятно, успокоително. Тази илюзия обаче избледняваше прекалено бързо, точно както най – хубавите спомени, които не се опитваме да запазим, а хвърляме по течението на реката, където се разбиват от пенливите вълни, образуващи се преди малкия водопад, в който красиво и загадъчно отиват нашите преживявания.

Светлината беше като последна надежда, пренасяща те в свят по – добър, по – любезен и прекрасен , но ако отделиш поглед ти виждаш тъмнината, такава каквато застига всички, които не следват своите мечти и желания. Тъмнина, която те грабва отвътре навън. Страдащо е първо сърцето, после ти, и всички около теб. Ако забравиш всичко, цялата стая, и се отдадеш само на светлината, ти ще усетиш нещо различно, интересно, леко и нежно, каращо всяка вечер да я гледаш.

Но тя може да угасне… тогава само ти можеш да я поправиш, да махнеш разваления механизъм и да го замениш, светлината отново ще свети, дори по – силно от преди, а виновника за това нещо ще бъдеш ти. Ти можеш да сториш всичко, което зависи от теб, и което може да ти помогне, не очаквай друг да реди твоя пъзел, да гледа твоята светлина и да я разбира. Светлината за всички е различна. За някой тя се асоцийра с уличната лампа, за други с прожектора на стадиона, но мечтите свързват всички нас.

Лампата светеше …

Емигранти

март 7, 2009 в 5:43 pm | Публикувано в филми | 11 Коментари
Етикети: , , , , , , , , ,

Натисни за голям размер

Първата статия в този нов раздел ,, филми “. Да е било 9 часа. Хващам аз дистанционното на телевизора, и подобно на рок звезда почвам да натискам не струни, а бутони. Яко разцъкване падна, но пък имах и шанса да хвана един български филм. Ивайло Христов и Людмил Тодоров явно добре са си свършили работата, защото продукцията ,, Емигранти ” се оказа едно от най – добрите български произведения в областта на киното.

Това не е поредното лайно паднало в тоалетната на родното кино, защото филмчето има идея, а е и много сполучливо. Актьорите се справят много добре, а езика използван във филма не е взаимстван от някой тъп американски сериал. Продукцията е направена от българи и е подготвена за такива. За нещастие обаче той не се харесва на много от нас. Явно хората ги е срам от себе си, щом не им допада ,, Емигранти ”, защото в него е представен нашия живот.

Показано е нашето ежедневие. Толкова безцветно, колкото е в действителност, но пуснало багрите на добрата игра, превръщащи на пръв поглед глупавия филм в дъга, не със седем, а с двеста и седем цвята. Това не е поредния филм, който можем да кажем, че прилича на порно с умрели за гледане, защото 83-те минути, в които е представен те зареждат с енергия и ентусиазъм за доста време напред.

,, Емигранти ” е поредния филм, който доказва качествата на българските творци в тази сфера, качества които остават на едно ниво, защото в този бизнес парите определят всичко, а бюджетите на българските продукции не надвишават две вечери на родните политици в изискан ресторант. Вместо да се спонсорират подобни филми хората хвърлят пари за боклуци, и пълнят гушите на американците, тези които се мислят за господари на света, но в действителност те не се различават много от нас, проявяват маймунските си качества далеч по – често от българите, но в крайна сметка достигнали върха, защото искат. Трябва и ние да поискаме…

Ако не помните какво е било положението ни 2002 година, гледайте филма. Промени няма, все още сме в калта, сега обаче сме в Европейския съюз, но там ни приемат като утайка, защото сами сме си изградили този образ. ,, Емигранти ” дава добър пример. Пример, който трябва да следваме, за да успеем и развием. Да разберем, че лесни неща няма, има такива постигнати с много труд и постояноство.

Оценката ми за филма е 8 / 10. Не е максимална, защото имаше някой неща, които не ми допаднаха, като например двойния сценарий, представляващ съвкупност от две идеи. Участниците във филма обаче са чудесни, изпълнени с качества характеризиращи всеки българин. Ако искаш нещо различно гледай тази продукция.

Никъде в интернет няма трейлър на този филм, за мое огромно съжаление.


Блогърите в мрежата. А ти какъв си?

март 5, 2009 в 12:52 pm | Публикувано в Uncategorized | 45 Коментари
Етикети: , , , , , , , , ,

https://i1.wp.com/mashable.com/wp-content/uploads/2008/07/blognetworks.jpg

Колкото и да ги мисля нещата все не откривам повече от четири вида блогъри, които се срещат в мрежата. Всеки се характеризира по различен начин, и това може да допринесе за неуспеха, или успеха на неговия блог. Тези четири вида блогъри се определят от четирите категории, които мисля са най – разпространени, а може би и единствени…

Заблудените блогъри. Със сигурност сме ги срещали много, да не кажа че по – голямата част са такива. Това най – често са тези, които нямат какво да правят и заради това си създават блог, в който 90% от статиите са копирани, изключение правят поздравителните, състоящи се от два – три реда текстове, които са насочени към някой празник, за който автора най – често не е и чувал, но решава и той да подкрепи хилядите сайтове, които ни затрупват с тези честитки. 3 / 4 от статиите са копирани от чужди блогове и сайтове, а и доста често не се споменава източника. Повече публикации не разбира дори блогъра, който ги е копирал, но очаква да накара хората да му станат редовни читатели, без дори да споменава някъде за своя блог. Той не се занимава със сео, защото в това не намира смисъл. Много често този тип блогъри купуват домейни и хостинг пакети за своите кътчета в интернет, но и голяма част от тях след първия месец са офлайн, защото човека пуснал блога, решава да търси другаде своя успех.

СЕО Маниаци. Те не идват от сеЛо, но за сметка на това са вманиачени и искат да направят своя блог известен, като не полагат почти никакви грижи за материалите в него. Още преди да пуснат своята първа статия те са изрекламирали блога си във всички български, та дори понякога и чужди страници, където може това да се направи. Регистрирали са го във всякакви търсачки и са го казали на всичките си приятели. Индексират някакви посещения през първите дни, но те стремглаво намаляват, защото човека е проумял, че само реклама не стига за хубав блог, а и че публикациите трябва да бъдат интересни и изпипани. Много често блогрола им съдържа над 100 блога, което обаче не помага за успеха на сайта, защото с нищо не могат да бъдат грабнати читателите.

Изображението „https://i0.wp.com/prikachi.com/files/642730e.jpg“ не може да бъде изобразен, защото съдържа грешки.

Пасивно – Активни. Колкото и да не ви се вярва има и такива блогъри. Много често те имат и много редовни читатели, но мен не могат да ме грабнат по никакъв начин. Пишат статии веднъж на 3-4 месеца, когато са се сетили, че имат регистрация в wordpress или някъде другаде. Пускат честитки по повод различни празници, а десетки хора се редят да благодарят и да връщат пожеланията. Странно как имат толкова читатели при такава малка активност. Те не се интересуват от СЕО-то, като най – често дори нямат меню блогрол, защото си следят само своя блог, когато се сетят за него. Истина е обаче, че има подобни блогъри, които пишат интересни неща, но интервалите, на които ги пускат се равняват на два пъти сменяне батерията на часовник. Точно заради това не чета автори, които не публикуват никакви материали в продължение на месеци.

Качествени. Думата е по – подходяща за самите блогове, и заради това ще се обърнем към тази категории като към стойностни блогъри. Много често те са провокатори, но изразяват октрито гледната си точка, имат мнение по най – различни теми. Феновете и хейтърите са поравно. Винаги могат да изненадат читателите си с нещо ново и интересно. Обръщат внимание на проблемите, но не се оплакват само, а дават предложения за оправянето им, както и идеи за по – добро развитие. Това са блогърите, които те държат в напрежение до следващата статия. Те също са много в мрежата, катко тези от първите три категории, но много често техния талант остава незабелязан. Или по – точно на тези, които не разпространяват своя блог. Това са тези странни хора, които мислят че блога няма нужда от реклама, и коментари в него, защото важното е да се изрази човека ( малко странно, защото дневниците вършат същата работа, пък да си правиш блог, вместо да си пишеш на тетрадка… )

Смесени. Винаги може да се срещнат блогъри, които да са част не само от една от посочените категории, а от две, три, та дори от всички. Те много често са доста добри, но може и това да има обратен ефект.

Ти от кои блогъри си?

Колко добре познаваш българските филми?

март 3, 2009 в 9:47 am | Публикувано в България, Хумор | 63 Коментари
Етикети: , , , , , , ,

https://i0.wp.com/www.dnes.bg/images/photos/0052/0000052503-article.jpgНякои от вас може би знаят, че съм голям фен на българското кино. Колкото и да го плюят всички аз ще продължавам да го защитавам. Защото имаме много качествени филми, които обаче остават недооценявани от българите.

Миналата година, първите месеци когато създадох блога написах една статия точно за българското кино. Сега отново дойде момента да се развихря, но клавиатурата остава малко на заден план, защото в тази статия ще участват повече моите художествени умения. Пейнт – а дойде на помощ. Наложи се да използвам неговите услуги, за съжаление обаче нещата не изглеждат чак толкова цветущи след като надрасках картинките.

А за какви картинки говоря? Такива, които показват по нещо от някой български филм. Всяка една от рисунките, които може да видите малко по – надолу е свързана с някой бг филм. Било то сцена от него, описваща заглавието му или нещо друго характеризиращо този филм. На пръв поглед това са просто девет грозни драсканици, но ако се задълбочим в разгадаването им ще видим, че това наистина са някои родни продукции.

Какво искам от вас? Да се опитате да (раз)познаете възможно най – много от тях. Няма да ви бъде лесно, но може да използвате някоя книга, енциклопедия на българското кино или пък интернет, за да разгадаете загадките. След десет дни ще обявя победителя, заедно с коментар относно анкетите от миналите седмици. Този, който познае най – много получава от мен DVD – та на всички филми, които е познал.

https://i0.wp.com/prikachi.com/files/637899X.jpg

Вие сте. Ндявам се да не сте се отчаяли още при първото мяркане на рисунките, защото са ви се сторили много трудни за разпознаване. Ако се замислите повече и правите повече опити за познаването им със сигурност ще се справите. Пускайте отговорите си с коментари, може би най – добре ще бъде с номера на картинката и името, което мислите че съответства на нея.

Картинката уголемена

Защо децата не могат да контактуват помежду си?

март 3, 2009 в 6:55 am | Публикувано в Хумор | 15 Коментари
Етикети: , , , , , , ,

https://i0.wp.com/www.grreporter.info/img/STATII/STATII_IMG_BIG_561.jpgНаправо не мога да повярвам, че аз сядам да пиша такава статия. Скоро психолог ще се изкарам с подобни размишления. А сега да ви вкарам в историята. Вчера след като не успях един час да се доредя за маса за билиард реших да отида и да хапна нещо. И тъй като залата е близо до молъфСофия прецених, че може да отскоча до ,, Пикадили ‘’ и да хапна няколко кроасана. И тъй като съм много лигaв …

… реших да си купя пет кросана чипикау с картинки Бентен. Бях с един приятел, хапнахме на някаква пейка закупеното и започнахме да лепим чудовищата от тях на специален плакат, който си бяхме взели. Нямаше нищо странно. Картинките не се бяха променили и не бяха с нищо по – различни от тези от преди 10 години, но може би аз се бях променил, защото забелязах нещо странно …

… и това не беше някоя по – силна карта от останалите ( ей колко ги разбирам, ама се падна един дето наистина силен изглеждаше ). Докато разлиствах страниците, където бяха нарисувани картите, които трябва да се съберат нещо ми направи впечатление. Изобилстваше от всякакви скелети, черепи, летящи дракони, убиици, каратисти и всякакви други воини, но не присъстваше нито едно момиче… О, не не съм педофил или извратеняк, който се кефи на такива неща.

Може би ми направи впечетление, защото преди известно време гледах репортаж на това защо момчетата не могат да контактукат с момичетата, и обратното. Децата още от малки им се натяква във всяка зарибявка само по един пол, а баланс няма никакъв. Така беше когато и аз бях дете, но не съм му обръщал внимание, за радост общувам с момичета и няма нужда да съдя компаниите за кроасани.

А, това със сигурност е албум, който се събира от момчета, защото е правен за такива. Този, който го е създал не е съобразил много неща. Лесната печалба не винаги е хубаво нещо, защото може да се съчетае и с лошата реклама. Преспокойно можеха да обогатят стандартните картинки, с нещо по – оригинално.

А защо си мисля че тези деца имат по – голям риск когато пораснат, или влезнат в пубертета да не могат да контактуват с такива от другия пол? Просто е, а и е доказано, че когато едно дете общува, в този случай занима само с едно и също, то в това няма да има проблеми, но останалите неща? А, и го забелязвам постоянно. В училище много момчета въобще не говорят с момичета, а когато се наложи подхождат като към момчета, защото от малки не са говорили с такива.

И за да не огранича темата само до това, трябва да кажа и нещо по – различно от моите ,, завидни ‘’ умения по психология. Компютрите също са много голям виновник. Когато аз бях малък още нямаше такива неща, или поне аз не използвах, а и брат ми ме държеше на страна докато навърших 7-8 години. Днешните деца израстват с тях, и още от тригодишни са пред стола, и вече играят и свалят различни игри. Компютрите също оказват огромно влияние, защото децата се учат да обущат с тях и чрез тях, което е далеч по – различно от един истински разговор лице в лице.

И така, в картинките от чипикау и компютрите не виждам нищо лошо, но когато те ( първите ) се съчетаят с женомразство това става лошо и детето няма да знае, че ще му навреди, но подсъзнателно ще се случи точно това. И така, вие знаете ли подобни ,, игри ‘’, които могат да отдалечат двата пола и да направи комуникацията помежду им трудна или направо невъзможна.

Следваща страница »

Create a free website or blog at WordPress.com.
Entries and коментари feeds.