Лошо нещо ли е цензурата?

март 29, 2010 в 7:55 am | Публикувано в България | 23 коментара
Етикети: , , , , , , , ,

В такива дни живеем, че постоянните псувни на майка не могат да ни учудят много. Използват се като за добър ден, а много често отговора се изразява с физическо малтретиране или с някаква цветуща псувня. На футболен мач вместо да подкрепяме любимия отбор, ние псуваме трети, който не играе в този двубой. Често децата се научават да се държат по този начин от своите родители, а след години на свой ред това ще продължи към следващото поколение, а статиите в блоговете за ,, затъпелите тийнейджъри ‘’ ще продължат да се разрастват като тези за Соломон Паси от вчера и от петък.

Много хора не искат цензура. На тях не им пречат обидните думи, а дори много често измислят нови, които на бързо стигат от единия край на страната до другия. На мен не ми харесва това отношение, макар че и аз понякога си позволявам да обида някого, но това става най – често защото съм бил афектиран, а не защото предпочитам да говоря за майка ти, леля ти, сестра ти вместо да те поздравя с добър вечер. Освен, че цензура няма в разговорния ни език, то е нормално това нещо да се пренесе и в интернет, във вестниците, дори в книгите. Много често се използват нецензурни думи, когато въобще няма смисъл от това, но просто автора е решил, че така ще намери повече читатели, примерно.

А защо мисля че цензурата не е нещо лошо? Както вече казах в много книги авторите са си позволили да включат от тези цветущи псувни, за които споменах по – горе. Една от причините за това е че това е езика, който се използва много често от хората на улицата и в интернет, което следва, че ще има интерес и към написаното. Щом нещо е популярно, дори комерсиално е почти сигурно, че то ще бъде интересно за четене. Читателите си мислят че ако една книга, или статия е написана без някоя псувня, то тя ще бъде скучна, тъпа и няма да има особен смисъл от прочитането и. Само че след като се замислим точно това може да направи някакъв писмен материал – интересен. Щом някой писател иска да каже нещо, което да включва обида, но не иска да го каже по този начин, а на по – приличен език, той ще трябва да се постарае да измисли нещо. Отново ще го каже, но по по – завоалиран начин, така че едновременно хората да разбират какъв е замисъла, да звучи интересно и дори интелигентно.

А, ти приятелю какво мислиш? Лошо нещо ли е цензурата, или пък си фен на разговорите, в които се опитваш да се ,, надпсуваш ‘’ с приятели.

Дали не съм прав

юли 14, 2009 в 7:03 pm | Публикувано в България, Образование | 19 коментара
Етикети: , , , ,

Аз може да не съм много умен, но ти със сигурност си, защото когато аз кандидатствах след седми клас не можах да влезна точно там където уж най – много желаех, но ти си успял. За съжаление обаче след като помислих малко над темата за кандидатстването се оказа че има доста пропуски в системата, които трябва да бъдат оправени, и коита са все в ущърб на ученика, които или му изграждат непокрито самочувствие, или го карат да си мисли че е най – големия нещастник на света… и двета неща не са гот, но според хората тези изпити ( за кандидатстване след седми клас ) са направени по убер професионален начин, което обаче не е съвсем така.

Искам да започна със системата за оценяване, защото това е най – важното за всеки ученик, кавото и да си говорим. Можем да преброим на пръсти, тези които ги интересува какви грешки са допуснали, а за останалата шепа хора е важна системата, по която се оценяват. Колко е за тройка, колко за четворка и т.н. Един приятел ми каза, че за да изкараш тройка на изпита по математика от тази година ти трябват 15 точки, забележете не от възможни 30 или 40, а от цели 75. Да кажем, че да изкараш тройка е много лесно, и ако си избереш да научкваш и да пишеш на всички А, Б, В или само Г ще изкараш около 4. По неразбираеми за мен причини обаче скъсаните са над 20 000, а това е около 5 % от всички кандидатствали. Да приемем, че една малка част от тях са се панирали на изпита и за това са изкарали толкова ниски резултатите, но за останалите … какво говорим въобще? Защо кандидатстват такива хора, които не са се готвили, и които ако имат някакъв късмет може да вземат мястото на някой, който си е учил през годината.

Това беше за системата, с която се оценяват участниците ( за точките знам от един приятел, който се е поинтересувал и е разгледал тук там ). Сега отново ще говорим за числа, но този път за баловете, с които се приемат учениците. В повечето училища този бал се образува по следния начин: оценката от училище по български език + тази по математика + удвоените оценки от двата изпита. Балове около 30 и над 30 са доста добри, и с тях се приемат ученици в много елитни ( може би ) училища. Истината е обаче, че и тези, които имат бал около 18 също могат да бъдат приети в някакви училища, а такива балове показват единствено малко знания. За да говорим в оценки, това са две тройки в училище по български език и математика и две тройки на двата изпита. 3 + 3 + 2х3 + 2х3 = 18 бал. И с такъв бал и малко по – висок можеш да бъдеш приет в не малък брой училища. Е добре де искам да ми кажете тези оценки показват ли някакви знания? С такива оценки трябва ли да се приемат учениците някъде? Тези оценки не показват по никакъв начин знания, и никой да не обеснява бегах от часовете и за това даскалите се заядоха, що’то тия не минават.

За сега поне е доста куцо направен този изпит. Преди няколко години когато аз кандидатствах не забелязвах тези неща, но сега вече са ми ясни. Написах статията специално заради един приятел, който тази година кандидатства, и който е останал малко възмутен от всичките гафове, около изпита. Като започнем от оценяването, минем през хилядите ученици опитали се и успели да препишат и стигнем до прословутите балове. Е прав ли съм според вас за лошата система? Ами за това, че с толкова ниски оценки не трябва да бъдат приемани ученици?

16

юли 12, 2009 в 5:58 am | Публикувано в Аз | 16 коментара
Етикети: , , , ,

Днес ставам на 16 години🙂 Дано се оправи времето малко…

За миналото лято, за чалгата и за това дали бях напълно прав

юли 8, 2009 в 8:30 am | Публикувано в Аз, България | 14 коментара
Етикети: , , , , ,

С трепет си спомням миговете когато започнах да пиша блог. Имах голямо желание да пиша за най – различни неща. От гледна точка на това не съм се променил, защото може да видите, че съм говорил по най – различни теми, къде компетентно, къде – не чак толкова😀 Искам да си призная, че развитието на този блог не беше кой знае колко трудно. Все пак трябва да отбележа, че имах и късмет да попадна на качествени читатели, които допринесоха доста за някои от страхотните дискусии под статиите.

Тези, които четат редовно нередовните ми писания може би си спомнят за една от първите статии, която получи доста коментари, и в която изразих мнението си. Не харесвам поп-фолка е озаглавена тази ,, творба “. Да си призная тогава доста защитавах тезата си, че чалгата трябва да е забранена, и че се слуша само от тъпаци, кифли и боклуци на чело с някои мой приятели. Доста време мина от както я написах. Скоро ще стане една година, ще прозвучи тривиално, но няма как да не кажа, че много неща се промениха от тогава. Може би и аз съм пораснал, защото промених мнението си за доста от нещата, за които писах преди 1 година.

Не съм почнал да слушам чалга, но сега започвам да оборвам казаното от мен преди около 12 месеца. Доста остро се изразявах тогава, и дори не открехнах една малка вратичка за компромиси. Сега обаче ще се поправя. Още тогава много хора ме упрекнаха и може би част от тях наистина имат право. Та аз казах само лоши думи, а сега когато мина почти една година от първата ми статия знам, че никога не се обръща внимание само на една от страните по дадена тема.

Тогава дори не се сетих, че чалгата е само един от стиловете музика, за който може да се говорят лоши работи. Явно съм си гледал само в една уличка и не съм искал да се замисля над останалите неща, които е трябвало задължително да разгледам. Да не говорим, че статията не трябваше да има това заглавие, а трябваше да бъде насочена към всички стилове. Защото веднага можем да кажем: Рап музиката е тъпа, защото постоянните рими излъчват агресия, или пък: Електронната музика е пълна боза, защото е нестандартна, различна и някак си глупава… може да продължa,но няма смисъл. Повечето хора слушат музика, всеки си има любим стил, който защитава и други няколко, които оплюва и ненавижда. Аз обаче не трябваше да започвам тази тема, защото сега разбирам колко много хора харесват поп-фолка, които не са ми направили нищо, че да обиждам любимите им песни и изпълнители. Музиката е за всички, за това има и толкова различни стилове, за да има за всекиго по нещо. Песните доставят удоволствие, просто на мен не ми харесва даден стил и писах против него, но защо се чудя сега? Като знам, че има толкова хора, които го обожават… Всеки може да започне да оплюва любимите песни на другия, но какво ще постигне и какъв е смисъла? Нито ще промени нещо, нито ще накара някой да спре да слуша определена музика…

Сега вече довърших онази статия, да се надявам че е по – правилния начин. Няма смисъл да продължавам да плюя по поп фолка, защото нищо няма да променя… Поне разбрах, че наистина съм пораснал,и че цялото това писане на десетки статии за последната година не е било загуба на време.

Корупцията му е майката…

юли 7, 2009 в 11:08 am | Публикувано в Аз, България, Политика | 6 коментара
Етикети: , , , , , ,

Здравейте на всички🙂. Не съм писал от месеци… знам, знам, исках да надраскам нещо, обаче бях наистина зает. Като започнем от училището и стигнем до спорта ( темата на днешната статия ). Първо да се похваля, че хванах стипендия в училище, не че е нещо кой знае какво, обаче ти става някак приятно, като знаеш че си спечелил нещо от собствените си знания. Повечето от вас ме знаят като спортна личност, занимавам се активно със спорт, също така тренирам. Това обаче не ме спира да се събирам с приятели и да разцъкваме футболче в квартала, в който живеем, и който е наричан от много хора център на столицата.

Център, център, обаче гледките са най – различни. Бих ги нарекал непристойни за един уж ,, елитен “ квартал. Гонки с каруци, постоянни побоища, литнали във въздуха апартаменти, коли и заведения. И между всичките тези неща пак успяваме да намерим време да спортуваме. В нашето готино кътче има две клетки. Нека поясна – футболни клетки, които ,, уж “ са заградени. Една доста голяма, която вече от около година е запустяла и залиняла като човек, който седи по 20 часа на ден пред компютъра. Вратите са откраднати, и един ден случайно ги видяхме в един склад за вторични суровини, какво да се прави… няколко лева са по – ценни отколкото радостта от спорта, която се доставя на тези, които го практикуват. Цялата е разбита, прилича на малка планина, и често се асоциира с релефната карта на България…. ама какво да се прави. Щом кметството не взима нещата в ръце, трябва ние да го направим. Събрахме подписка = 120 подписа. За съжаление се оказа, че от години има проект за построяването на блок на мястото на тази клетка. А като казах години, се сещам че преди няколко такива се събирахме десетки души, организирахме си турнири и се наслаждавахме на хубавото по онова време игрище. Това означава, че дори да не беше разбита и ние да играехме и до днес на него това игрище пак щеше да бъде потурчено, заради плановете за строеж на блок.

Втората клетка Тя е доста по – малка, но отново е хубаво място, но за съжаление нейната участ е подобна. Зимата имаше ремонт, който е финансиран от общината. Няколко железа нахвърляни, малко боя и оп… строителите избягаха. В последствие се оказва, че парите дадени за това игрище са около 100 000 лева. Отчетено е, че са сложени табла за отчитане на резултатите, изкуствена трева и прожектори. Нито едно от тези неща  можем да видим днес, а парите са отчетени още зимата… В момента клетката е разбита, няколко човека отидоха в пирогов, защото си нарязаха главите на стърчащите железа. Постоянно има пребити, а за капак на всичкото топките постоянно се губят в една малка рекичка, защото за врата е оставено мястото зад едната футболна врата… колко идейно нали? Железата, които са използвани пък са малко по – малки от стандартните моливи, и дори не са забити в земята. От един по – силен шут и всичко пада. Какво да се прави… БЪЛГАРИЯ…

За съжаление това е картинката, и то със сигурност не само в квартала, в който живея аз. Утре ще пусна сериозен снимков материал, за да се убедите, в това което пиша. Надявам се малко по – грубия език да не ви е проблем, все пак съм доста ядосан. Хора… още един път съжалявам, че не писах много време, дано няма сърдити🙂

Защо ядем хлебарки, като може да не ги ядем?

март 20, 2009 в 11:57 am | Публикувано в Аз, България | 15 коментара
Етикети: , , , , , , , ,

От години се носят слухове, че дюнерджиите си позволяват да слагат какви ли не работи в сандвичите, които правят, като се започне от храчки и се стигне до сперма. Това не знам дали е вярно или не, но ,, елитните ‘’ заведения, или поне тези, които се смятат за такива не им отстъпват по критерия гадории в храната. Днес дори имах късмета да зърна една голяма хлебарка в близост до масата, на която бях седнал.

На училище съм, но защото сме много изгладнели решаваме да отидем до близкия МакДоналдс. Естествено поръчката се забави както обикновено, но това вече не ми прави впечатление, защото заведението им се е превърнало в зоологическа градина, в която са включени различни животни, но нагледно съм виждал само 5 сантиметрова хлебарка, бръмбар или някакво друго насекомо. Черното животинче се въртеше около две от масите. Излишно е да казвам, че откриването на тази хлебарка не се хареса на хранещите, а някои от по – гнусливите си тръгнаха, преместиха се или станаха. Двете дълги антенки постоянно се въртяха и очертаваха някакъв периметър, който ясно показваше, че това е територия на хлебарки, а не на хора, които искат да се нахранят.

Както казах за дюнерджиите не знам, но те поне не са с толкова големи претенции, като МакДоналдс, които се опитват да привлекат все повече фенове с всевъзможните си промоции и реклами. Усмихналите се работници, които те питат дали няма да желаеш още нещо обаче гледат с подигравка на оплакването за насекоми. Откъде мога да бъда сигурен, че няма хлебарки и в сандвичите. А и се чудя какво ли причинява честия железен или метален вкус на картофките.

Животното го заснех с телефона си, но за съжаление не мога да открия кабела, за прехвърляне от него на компютъра. Който иска да ми вярва за случката. За пояснение случи се около 11 часа сутринта. Между другото мисля да прекратя яденето в това заведение, но не да се прехвърля в друго подобно, а да наблегна на домашната храна, както и ресторантите и пицариите, на които мога да се доверя, защото не искам да ям хлебарки и бръмбари, ти искаш ли?

Младите хора искат, но не отстояват

март 14, 2009 в 5:29 pm | Публикувано в България, Образование | 13 коментара
Етикети: , , , , , , , , , ,

Младите хора. Тези личности, за които говорим, че имат истински характер, отстояват правата си и не понасят критика се оказва, че не са толкова стабилни, за колкото ги описват всички. Крехката им възраст им позволява да те псуват когато им кажеш, че те дразни цигарения дим или петната от бира по масата, но не и да отстояват своите желания, което дори може да бъде фатално, или най – малкото неприятно и за други освен тях.

Постоянно контактувам с млади хора като мен, и разбира се нищо вече не може да ме учуди. Псувни по адрес на учители, възрастни хора, и дори родители не са нещо странно, поне в днешни дни. Боят между момчета няма да го коментирам, защото има и по – неприятни неща, това са уличните битки между момчета срещу момичета, както и такива, в които участват само деца от женски пол.

Не знам откъде идва цялата тази борбеност, но знам че хората обичат примерите от истинския живот и за това ще ви разкажа за един от началото на януари. Както знаете тогава беше газовата криза, и всички много се бяха загрижили за последствията, а учениците ги интересуваше дали ще последва дървена ваканция. Някои училища излезнаха в такава почивка, но това в което уча аз нямахме този късмет за добро или за лошо. Младите хора обичаме протестите и всички се втурнахме по нечия идея да се бунтуваме в коридора. Викове и крясъци отекваха по цялото училище, всички клонеше към един сериозен протест, организиран от едни млади хора. И когато никой учител не можа да укроти тълпата везната клонеше към успех за учениците. Когато обаче се появи директора всички се разбягахме, а дори нямаше опит за отстояване на желанията. Допълнително ни бяха казали, че температурата в част от стаите е по – ниска от допустимото, това го знаеха голяма част от присъстващите на този митинг, но все пак се запътиха към стаите. Искаш? Правиш първа важна стъпка? Знаеш, че може би си прав, дори не напълно? Но когато дойде основния момент умекваш и показваш, че не си чак толкова сигурен в себе си.

Според мен има някаква грешка в твърдението, че младите хора са много настойчиви. Ако погледнем положението, те са просто диви. Държат се като деца, което е нормално. Бият се, псуват се, карат се това са все нормални за хора на моята възраст. Забелязвам, че когато стане дума за нещо сериозно те се държат отстъпчиво, и не могат да се наричат лъвове, а повече ще отива – котки, или котенца? Думата е ваша, мислите че младите хора искат, но не отстояват своите виждания.

Какво пък са това компютърните знания?

март 13, 2009 в 11:34 am | Публикувано в Аз | 20 коментара
Етикети: , , , , , , ,

Цяла седмица съм болен. Имам чувството, че съм мумифициран. Не излизам, на училище не ходя, на тренировки не ходя. Лежа си, гледам телевизия, разцъквам някакви неща в интернет. Вчера вечерта нещо ми заби компа, май видеокартата си е отишла. Отивам аз на лаптопа и драскам едно съобщение на Тедо да идва да оправяме техниката. Като казвам оправяме искам да кажа оправи.

Когато бях трети клас започнах да се занимавам активно с компютри. Разбира се, че играех някакви джитки. Фифа и Сериозния Сам ме накараха да си мисля че щом съм добър в играта, означава че мога да се справям и с всякакви технологични неприятности. Когато обаче се наложи да принтирам някакъв файл и да пратя имейл положението се влоши, а тогавашния комп се развали.

В пети клас се бях насочил само към една игра. Тогава се водих, че разбирам много от компютри, майка ми и баща ми се възхищаваха, а брат ми само ме бъзикаше, тъй като знанията ми не се бяха развили, а това което знаех ми позволяваше само да стартирам игрите. В тези години исках и компютърна игра да правя, макар че не се задържах много пред монитора. Повечето беше само на думи.

В седми клас дори реших да се запиша на уроци по програмиране. Отидох на два, три и спрях. Много бавно се развиваха нещата и не можах да издържа повече. Тогава все пак можех да се оправям повече. Научих HTML от една книжка и до ден днешен мога да пиша разни кодове ; )))) и подобни. Това не ми помогна кой знае колко, тъй като исках да правя онлайн футболна игра, а за там трябва по – сериозни знания. Все пак всичко беше моментно желания така да се каже и не продължи дълго.

Сега съм девети клас. Знанията ми не са се подобрили, а осъзнавам и че не ми трябва да се подобряват. Ако искам да знам повече мога да се науча, но особен смисъл няма. Насочил съм се към учението и спорта, а компютрите не ме влекат. Все пак мога да си пиша в блога, да си чатя с приятелите и да върша съвсем нормални неща, които ми и трябват. Преценил съм, че повече знания не са ми нужни, защото не това е моята стихия.

Плюсовете и минусите. Ако си на ти с компютрите и всички неща свързани с тях, ще можеш сам да се оправиш при някакъв вирус или нужда от преинсталиране. Един вид ще бъдеш независим и няма да се притесняваш колко време няма да можеш да ползваш компа. Хващаш дисковете и преинсталираш. Лошото е, че в компанията ще те знаят като техник, или нещо подобно, което се разбира като разбирач на тази тема. Когато някой има проблем ще те викат да оправяш проблемите. Ще бъдеш често ангажиран с лаптопите на твоите приятели, и това ще бъде само защото имаш знания, които едновременно помагат и вредат, ако го погледнем по този начин.

Е, ти какво мислиш. По – добре ли е да си начетен на тема компютри или пък твоето бъдеще не е насочено натам, а някой твой приятел винаги може да ти помогне. Тук поне може да се коментира с истински случки от живота на всеки един от нас.

Болно ли е обществото, или всичко е нормално?

март 11, 2009 в 1:47 pm | Публикувано в България, Политика | 11 коментара
Етикети: , , , , , , , ,

Нечий крак е намерен в планината, на друг вътрешностите в хладилник, възрастни хора са убивани, а къщите им – изгаряни, точно както надеждата у гражданите на България. Милен Цветков не пропуска да каже нещо по темата, канят се гости, коментира се, водят се дикусии, но проблемите остават. Хората продължават да ни наричат болно общество, а болница, в която се лекуват подобни симптоми няма на територията на страната.

Темата е много актуална, дори по – коментирана от търсенето на кодове за някоя игра преди пет – шест години. Доста са блоговете, в които може да се прочетат подобни статии, но малко са блогърите, които дават някакви идеи и възможни решения. По – голямата част от тях просто се оплакват, а редовните им читатели се редят на опашка да коментират и съчувстват.

Аз реших да не разглеждам темата само на база случващите се в момента неща, а да включа някой по – обширни размишления, които са въз основа световната история. Тези, които се интересуват от действията в Англия знаят, че през миналия век там са се появили тедовете, модовете, рокерите и хипитата. Аз ще ви запозная със следващата от тези социални групи, и това са пънковете. В днешно време има много от тях. Вече не ни правят впечетление, защото сме се нагледали на какви ли не неща, а техните прически са ни най – малкия проблем. Във времето когато те са започнали да се движат по улицата в Англия обаче външността им е предизвиквала учудване у хората, та дори и страх. Това разбира се е било проблем, а решението на подобни трудности се взима от държавата. Какво се прави в такъв момент: Производителите пускат на пазара всякакви възможни пънкарски работи, като гривни, шипове, списания, дрехи, обувки и всичко, което е близко за тази социална група. Тези неща стават легални и достъпни за всички. Всеки един може да си ги купи, да се облече по този начин. Изведнъж това нещо вече не е модерно. Ти не си единствен и всеки може да стана пънкар.

Ето по такива начини една държава, и по – точно хората в нея може да реши даден проблем. Дали нашия не е доста близък на този? Много се говори за убийствата, истина е, но трябва да се вземат по – глобални мерки. Разбира се, че не е нормално непълнолетни да се избиват, да се отравят кучета, с цел грабеж и вандализъм, но тези неща ги правят хората. Трябва да бъдем стреснати, да видим че наистина има сурови наказания, и дори да не си помисляме за подобни действия. Защото дори човек да е афектиран не е нормално да посяга на живота на друго живо същество. Рекламите за прах за пране и доместос вече омръзват, трябва да се пуснат такива, които да променят мисленето на човек, защото както една реклама може да те накара да купиш някакъв продукт, така може да те накара да се замислиш дали винаги постъпваш правилно.

Да се измисли нещо новаторско е много трудно. Държата трябва да открие ваксина за нашето болно вещество. Да намери лека, а ние да я последваме, и да пожелаем да се променим. Един протест ,, Не на убийствата ‘’, или нещо с подобна идея може да бъде интересно начало – от наша страна, пък ще видим дали страната ще отвърне.

Бъни написа такава статия, помолих я и аз да пусна, и тя ми разреши.

Защо така бе хора?

март 11, 2009 в 7:46 am | Публикувано в Uncategorized | 28 коментара
Етикети: , , , , , , , ,

https://i2.wp.com/www1.istockphoto.com/file_thumbview_approve/2712039/2/istockphoto_2712039_old_new.jpgМного обичам за блогването да пиша като цяло, а и това си личи по статииките, които често публикувам на тази тема. В тази публикация ще говоря за блогърите, тези интернет странници, опитващи се да внушат нещо на хората или да покажат гледната си точка, чрез своите писания.

Признавам, че когато направих блога не очаквах да имам кой знае колко посещения и редовни читатели. Нещата обаче с времето се промениха. Е, не че в момента имам кой знае колко големи бройки в статистиката на блога, или пък стотици хиляди коментари, но вече мисля мога да се наредя сред по – четените блогърите. И това разбира се ме радва, и то много. Според мен всеки човек би бил доволен да види успехa, на това което е създал. И докато си мислех че всеки човек ще се радва на посещаемост на блога си и много редовни читатели открих, че една голяма част от блогърите не искат тези неща, или поне казват, че не ги искат.

Може би една трета от хората, които имат блог казват че те не искат техните страници да имат посещения, коментари и редовни читатели. Не ги интересува въобще, ама хич статистиката и намират за неправилно, или най – малкото безсмислено искането на човек да има четен блог. Е, добре де какъв е смисъла тогава от създаването на блог ви питам аз? Ако исках само аз да си се чета и да не знаят за мен хората в мрежата щях да си драскам на една тетрадка или на листче на дивана в хола. Аз обаче съм си направил блог, защото искам хората да прочетат моето мнение по проблемите, за които пиша, и следователно които ме интересуват, да видя други гледни точки, да се запозная с различни хора. Какъв е смисъла да пускам статии, като не искам никой да ги прочете? Не това е идеята на блогването, идеята е когато имаш такова място в интернет, където да пишеш, да има хора, които да те четат, за да видиш различни мнения и виждания, или поне да се опиташ да го направиш, а не само да пишеш без особен смисъл, или когато някой ти каже нещо на тема посещаемост и развитие да започваш с обидите.

Тези хора продължават да бъдат противници на стремежа на хората да създадат известен и четен блог, като най – често дори прибягват към остри реплики, когато бъде започнат такъв разговор. Какво мисля аз за тези хора? Много е възможно да са си направили блог, ей така, защото е нямало какво да правят. Само че уебблог не се прави така. Поне според мен трябва да имаш някаква идея и цел още преди да напишеш първата си публикация. Друга възможна причина е хората, които не искат гореспоменатото да не харесват това което пишат, и заради това да не искат да бъдат четени, макар че тук се намесва и репликата ,, мило дневниче ‘’, което ще бъде много полезно именно на тези личности. Има и трета причина. Тези хора просто лъжат, че не искат блога им да бъде популярен, като се опитват по този начин да спечелят фенове. Те са най – странни честно казано, поне в моите очи и уши.

А ти мислиш ли че трябва да има смисъл от блогването, и трябва ли човека, който се е захванал да иска популярност, редовни читатели и една красива статистика?

Следваща страница »

Блог в WordPress.com.
Entries and коментари feeds.

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.