Не всички мразят циганите
септември 20, 2008 в 4:22 pm | Публикувано в България | 7 коментараЕтикети: 23 септември, България, въстание, роми
В днешно време хората гледат пренебрежително към всички роми. Всички говорят как циганите не работят, крадaт, пият, дрогират се, убиват и т.н. Наистина има и такива роми, но да не забравяме, че преспокойно може да срещ
нем и такива българи.
В квартала, в който живея има един човек, който работи като аниматор. За съжаление аз не го познавам добре, но той е близък приятел на мой познат. Моят приятел е забелязaл, че този човек постоянно говори за ромите, но не ги обвинява в нищо, а казва само добри думи за тях. Един ден моят познат е решил да го попита направо и му задал следния въпрос : „Абе човек…ти циганин ли си ?“, отговорът е бил – „Не“
В продължението на този разговор се разбира защо този човек обича толкова много циганите, но преди да ви разкажа всичкo до край, трябва да ви запозная с една дата, а именно 23 септември
С какво се асоциира 23 септември 1923 г. ? За едни той остава светъл празник, честване на въстание срещу експлоататорски режим, дори надигане на народната воля против фашизма, без да се държи сметка, дали използването на този термин е уместен за тогавашното време. За други това е селски метеж. ( Работническо дело )
Сигурно много хора са чували за септемврийското въстание. За съжаление всички знаем, че през 1923 година, месец септември са били избити много българи, които са организирали това въстание. Те са били издавени пред техните жени и деца.
Един от тези българи е щял да бъде и дядото на въпросния аниматор. Един ден преди да ги избият ( за това никoй не е знаел, те са били просто задържани без смъртни присъди, без нищо ) пазачът на килията е казал на дядо му да избяга, защото на другия ден няма да ги има… Той го пуснал и успял да се спаси. Този пазач бил от ромски произход, а оттам идва и „любовта“ на този човек към циганите.
Не знам до колко тази история е истина, но съм почти убеден, че е така, няма значение че се е случила преди много години, ние трябва да знаем, че има и различни от познатите цигани, които трошат
и крадaт всичко, до което се докoснат и всичко, което намерят.
22 септември и big brother
септември 20, 2008 в 9:33 am | Публикувано в България | 11 коментараЕтикети: 22 септември, Big Brother, България, независимост
На 22 септември България чества едно значимо събитие от новата си история. На тази дата през 1908 г. страната ни, една от най-старите в Европа, обявява своята независимост.
Този акт става възможен едва 30 години след освободителната за България Руско-турска война от 1877-1878 г. Край на войната слага подписаният на 3 март 1878 г. Санстефански мирен договор. ( Actualno.com )
22 септември е национален празник на България. Всички трябва да се радваме за извоюваната ни свобода, на тази дата през 1908 година, страната ни обявява независимост.
Днес, 100 години по-късно на същата тази дата стартира пошлото предаване Big Brother. Нужно ли е то да почне точно на датата, на която честваме 100 години от независимостта на България.
Разбира се повечето българи ще забравят какъв ден е 22 септември и ще седнат пред телевизорите си за да не изпуснат началото на предаването, да научат имената на всички участници, да разберат какво точно ще представлява този сезон и други интересни факти и информация за Big Brother. Може би този ден не е толкова важен за днешните българи колкото телевизионните предавания, за които говорят всички – Dancing stars, Survivor, Big Brother и останалите развлекателни предавяния, които ще започнат по родните телевизии.
В тези предавания не намирам нищо лошо, нека ги гледаме, нека ги следим, нека се забавляваме, но защо точно на този ден трябва да стартират. Може би по този начин телевизията иска да ни покаже, че Big Brother ( например ) има нещо общо с думите независимост и свобода. Не беше ли точно това предаване, което се хвалеше, че има стотици камери разположени навсякъде из къщата?
Да се надяваме, че все още има българи, които не са забравили какъв е денят 22 септември. Дано са повече от зажаднелите фенове на Big Brother….
“Нека храната ви бъде лекарство и лекарството – храна!”
септември 19, 2008 в 7:05 pm | Публикувано в Uncategorized | 7 коментараЕтикети: наднормено, тегло, хамбургери, ядене
“Нека храната ви бъде лекарство и лекарството – храна!”
Това са думи на най-великия лекар на античността – Хипократ. За съжаление в днешно време те са забравени. Хората ядът постоянно, тъпчат се с хляб, сладки, шоколади, бисквити, сладоледи, торти, пици, чипсове, соленки, ориз, пържени храни.
Основните заведения познати на българите са McDonald’s и KFC, в тях няма нищо лошо, храната е вкусна, но не трябва да се прекалява. Не трябва да забравяме колко мазнини и сол има в тези храни.
За съжаление докато ядем не усещаме истинският ефект на храната, който започва да си проличава с времето. В началото природата ни подсеща леко, а по-късно – жестоко. Радвам се, че аз самият нямам проблеми, ям каквото ми харесва и каквото ми се яде, спортувам и тренирам редовно, поддържам добра форма.
Лошото е, че все повече хора започват да имат проблеми със затлъстяването, но продължават да ядат всеки ден в близкия МакДонълдс. Преди няколко месеца бях чул, че всяко пето дете в България има проблеми със затлъстяването, да не говорим, че това е световен проблем, с който всички хора се опитват да се преборят.
Хората осъзнават, че имат проблеми с теглото, но продължават да се тъпчат до пръсване, всички те говорят за диети, и режими на хранене. Разбира се отново се оплакват.
Според мен ако човек се поддържа във форма, спортува, тича, тренира, дори да яде в повече тази храна ще се усвоява по-лесно от организма и последствията от честото хранене в големи количества няма да бъде толкова видимо.
Както знаем всяко удоволствие се заплаща, а храната е огромно удоволствие за много хора по цял свят, за това когато ядеш – яж толкова, колкото ти се яде, а не се състезавай с приятелите ти, кой ще изяде най-много, яж умерено и спортувай редовно.
Какво представлява България? Чакане, опашки и грубо отношение
септември 18, 2008 в 6:57 pm | Публикувано в Аз, България | 7 коментараЕтикети: България, карта, лична, обслужване, чакане
Където и да отидем – чакаме, каквото и да правим – чакаме, навсякъде опашки, на много места лошо отношение. Това представлява картинката в България.
Където и да отидем ни се случва едно и също нещо. Бавната работа се съчетава с лошото обслужване и грубото отношение. Важното е да бъдеш унизен.
Каквото и да си говорим в България винаги чакаме. Чакаме в книжарницата, в супермакета, в аптеката, в КАТ за нови номера, в районното за издаване на нови документи – навсякъде.
Преди няколко месеца станах на 15 години, наложи се да си извадя паспорт и лична карта заради пътуването ми в Германия. Отивам рано сутринта в 9-то районно управление в София, за да си подам документите за лична карта. Опашката не беше голяма – няколко човека, но работата бе много бавна, когато дойде моят ред, разбрах че таксата не може да се даде на място, а трябва да се отиде в банка, където да се плати. Явно е било много трудно да се направи едно гише за плащане, но по-лесно е всички да ходят до някоя банка и да плащат там…
Е, както и да е отидох до банката платих и отново се наредих на опашката, отново идва реда ми, този път се оказва, че в това районно управление са премахнати експреснити поръчки, а трябва да се чака 30 дни за документите, за съжаление това не ме устройваше и трябваше да отида в 3-то районно където се обслужват едновременно хората и от двата района. Чакането тук беше голямо, но най-накрая успях да направя поръчката за лична карта. Премина ми половината ден в това занимание. След няколко дни си взех документите и бях готов за пътуването.
Никoй не обича да чака, а и никoй не трябва да чака , но за съжаление в България поне за сега това е невъзмовно. Да се надяваме, че положението ще се оправи поне малко и след няколко години тази статия няма да бъде актуална.
15 септември и начало на училището
септември 16, 2008 в 6:40 am | Публикувано в Образование | 2 коментараЕтикети: 15 септември, Образование, училище
15 септември дойде и училището почна. Вече и аз мога да се похваля, че официално започнах 9 клас. Първият учебен ден беше дъждовен и не успяхме да видим слънчеви лъчи ( гр. София ), да се надяваме, че това ще донеса повече късмет и успехи на всички ученици. Денят премина традиционно.
Първо трябваше да отидем в класната стая, за да видим кой ще ни бъде класен ръководител тази година, оказа се че няма разместване от миналата година.
След това излезнахме на двора, за да посрещнем всички нови ученици. Тези, които са 8 клас бяха замервани с моркови ( зайците ), другите пък – 1 клас – май се чудеха какво става…
Видяхме се с хората, с които не сме се засичали лятото и се запознахме с някои нови ученици.
Лятната ваканция продължи повече от 2 месеца, сега училището ще продължи малко по-дълго, но какво да се прави, важното е да се „Образоваме“ и „Да си гледаме Кефа“
Нощна битка
септември 13, 2008 в 7:39 pm | Публикувано в Uncategorized | 4 коментараЕтикети: битка, полицаи, приятели, софия
След като се загубих последния месец дойде време за моята нова статия. Исках много да пиша в блога, но просто нямах тази възможност. Заминах за Германия заедно с брат ми, където си прекарахме чудесно (по тази тема ще пиша отделна статия) .
След като се прибрах в София започнах да звъня на всички приятели за да им разкажа за пътуването, както и за това как прекарах в Германия. Преди няколко дни говорих с мой много близък приятел – Венко. Преди около 2 седмици е играл мач, по време на който се контузил неприятно. Ударил си ръката, за щастие не е счупена, но казва че не е можел да си връзва обувките няколко дни.
Днес отново му звънях да се видим и се оказа, че отново има проблем с ръката, този път не се е контузил по време на футболен мач. Вечерта четвъртък срещу петък е бил нападнат от двама цигани (така ми каза) . Това се е случило в 1 часа през ноща, в кварталa Зонаб5 – пред mall of sofia.
След като се прибирал със свой приятел, тои бил нападнат от двамата непознати, единият от които го изненадал в гръб, а другият вървял право срещу него. Цялата случка продължила около 10-15 секунди, а през това време Венко и неговият спътник се защитавали от ударите на двамата похитители. Приятелят ми получил рана в ръката си, която била причинена от пирон забит в дървен прът, неговият приятел пък бил ударен няколко пъти в главата отново с дърво.
Интересното е че похитителите не са взели нищо, и нищо не са искали, нито пари, нито телефони, нищо…
След няколко минути дошла полицейска кола, за нещастие двамата побойника не били открити, Bенко отишъл до Пирогов, където го превързали… Раната е на такова място че не може да се зашие, а трябва сама да се възстанови.
Е, случват се и такива работи…За нещастие се случват и ще продължават да се случват…
Така че по-добре се прибирайте у дома 22:30 радостни от изминалият ден, отколкото 4:30 с бинтована ръка.
Създаване на безплатен сайт или блог с WordPress.com.
Entries и коментари feeds.