Arrowsss’s Weblog

Защо така бе хора?

Много обичам за блогването да пиша като цяло, а и това си личи по статииките, които често публикувам на тази тема. В тази публикация ще говоря за блогърите, тези интернет странници, опитващи се да внушат нещо на хората или да покажат гледната си точка, чрез своите писания.

Признавам, че когато направих блога не очаквах да имам кой знае колко посещения и редовни читатели. Нещата обаче с времето се промениха. Е, не че в момента имам кой знае колко големи бройки в статистиката на блога, или пък стотици хиляди коментари, но вече мисля мога да се наредя сред по – четените блогърите. И това разбира се ме радва, и то много. Според мен всеки човек би бил доволен да види успехa, на това което е създал. И докато си мислех че всеки човек ще се радва на посещаемост на блога си и много редовни читатели открих, че една голяма част от блогърите не искат тези неща, или поне казват, че не ги искат.

Може би една трета от хората, които имат блог казват че те не искат техните страници да имат посещения, коментари и редовни читатели. Не ги интересува въобще, ама хич статистиката и намират за неправилно, или най – малкото безсмислено искането на човек да има четен блог. Е, добре де какъв е смисъла тогава от създаването на блог ви питам аз? Ако исках само аз да си се чета и да не знаят за мен хората в мрежата щях да си драскам на една тетрадка или на листче на дивана в хола. Аз обаче съм си направил блог, защото искам хората да прочетат моето мнение по проблемите, за които пиша, и следователно които ме интересуват, да видя други гледни точки, да се запозная с различни хора. Какъв е смисъла да пускам статии, като не искам никой да ги прочете? Не това е идеята на блогването, идеята е когато имаш такова място в интернет, където да пишеш, да има хора, които да те четат, за да видиш различни мнения и виждания, или поне да се опиташ да го направиш, а не само да пишеш без особен смисъл, или когато някой ти каже нещо на тема посещаемост и развитие да започваш с обидите.

Тези хора продължават да бъдат противници на стремежа на хората да създадат известен и четен блог, като най – често дори прибягват към остри реплики, когато бъде започнат такъв разговор. Какво мисля аз за тези хора? Много е възможно да са си направили блог, ей така, защото е нямало какво да правят. Само че уебблог не се прави така. Поне според мен трябва да имаш някаква идея и цел още преди да напишеш първата си публикация. Друга възможна причина е хората, които не искат гореспоменатото да не харесват това което пишат, и заради това да не искат да бъдат четени, макар че тук се намесва и репликата ,, мило дневниче ‘’, което ще бъде много полезно именно на тези личности. Има и трета причина. Тези хора просто лъжат, че не искат блога им да бъде популярен, като се опитват по този начин да спечелят фенове. Те са най – странни честно казано, поне в моите очи и уши.

А ти мислиш ли че трябва да има смисъл от блогването, и трябва ли човека, който се е захванал да иска популярност, редовни читатели и една красива статистика?

Блогърите в мрежата. А ти какъв си?

Колкото и да ги мисля нещата все не откривам повече от четири вида блогъри, които се срещат в мрежата. Всеки се характеризира по различен начин, и това може да допринесе за неуспеха, или успеха на неговия блог. Тези четири вида блогъри се определят от четирите категории, които мисля са най – разпространени, а може би и единствени…

Заблудените блогъри. Със сигурност сме ги срещали много, да не кажа че по – голямата част са такива. Това най – често са тези, които нямат какво да правят и заради това си създават блог, в който 90% от статиите са копирани, изключение правят поздравителните, състоящи се от два – три реда текстове, които са насочени към някой празник, за който автора най – често не е и чувал, но решава и той да подкрепи хилядите сайтове, които ни затрупват с тези честитки. 3 / 4 от статиите са копирани от чужди блогове и сайтове, а и доста често не се споменава източника. Повече публикации не разбира дори блогъра, който ги е копирал, но очаква да накара хората да му станат редовни читатели, без дори да споменава някъде за своя блог. Той не се занимава със сео, защото в това не намира смисъл. Много често този тип блогъри купуват домейни и хостинг пакети за своите кътчета в интернет, но и голяма част от тях след първия месец са офлайн, защото човека пуснал блога, решава да търси другаде своя успех.

СЕО Маниаци. Те не идват от сеЛо, но за сметка на това са вманиачени и искат да направят своя блог известен, като не полагат почти никакви грижи за материалите в него. Още преди да пуснат своята първа статия те са изрекламирали блога си във всички български, та дори понякога и чужди страници, където може това да се направи. Регистрирали са го във всякакви търсачки и са го казали на всичките си приятели. Индексират някакви посещения през първите дни, но те стремглаво намаляват, защото човека е проумял, че само реклама не стига за хубав блог, а и че публикациите трябва да бъдат интересни и изпипани. Много често блогрола им съдържа над 100 блога, което обаче не помага за успеха на сайта, защото с нищо не могат да бъдат грабнати читателите.

Пасивно – Активни. Колкото и да не ви се вярва има и такива блогъри. Много често те имат и много редовни читатели, но мен не могат да ме грабнат по никакъв начин. Пишат статии веднъж на 3-4 месеца, когато са се сетили, че имат регистрация в wordpress или някъде другаде. Пускат честитки по повод различни празници, а десетки хора се редят да благодарят и да връщат пожеланията. Странно как имат толкова читатели при такава малка активност. Те не се интересуват от СЕО-то, като най – често дори нямат меню блогрол, защото си следят само своя блог, когато се сетят за него. Истина е обаче, че има подобни блогъри, които пишат интересни неща, но интервалите, на които ги пускат се равняват на два пъти сменяне батерията на часовник. Точно заради това не чета автори, които не публикуват никакви материали в продължение на месеци.

Качествени. Думата е по – подходяща за самите блогове, и заради това ще се обърнем към тази категории като към стойностни блогъри. Много често те са провокатори, но изразяват октрито гледната си точка, имат мнение по най – различни теми. Феновете и хейтърите са поравно. Винаги могат да изненадат читателите си с нещо ново и интересно. Обръщат внимание на проблемите, но не се оплакват само, а дават предложения за оправянето им, както и идеи за по – добро развитие. Това са блогърите, които те държат в напрежение до следващата статия. Те също са много в мрежата, катко тези от първите три категории, но много често техния талант остава незабелязан. Или по – точно на тези, които не разпространяват своя блог. Това са тези странни хора, които мислят че блога няма нужда от реклама, и коментари в него, защото важното е да се изрази човека ( малко странно, защото дневниците вършат същата работа, пък да си правиш блог, вместо да си пишеш на тетрадка… )

Смесени. Винаги може да се срещнат блогъри, които да са част не само от една от посочените категории, а от две, три, та дори от всички. Те много често са доста добри, но може и това да има обратен ефект.

Ти от кои блогъри си?

Работата – напрежение и стрес

И защото аз все още не съм работещ, а учещ ще си позволя лукса да говоря за различните професии. О, не аз няма да бъда ваш съветник, нито ще ви помагам за решаване на проблемите с шефа, ще напиша нещо, което може да смути много от вас, и по – точно ако попадате в някоя от професиите, за които ще спомена.

Дори и да си мислиш, че можеш цял живот да минаваш между капките, или някой да ти носи парички работата все някога ще те застигне. Цял живот скука и кеф? Няма такова съчетание. Между тези две понятия трябва да се добави и работа. В дни като днешните всеки може да се хване на нещо, от което да припечелва пари. Дори и да няма кой знае какво образование може да започне работа на много места. Сега не ми се изброява, защото те са стотици и ще се получи игра на асоциации – пиша едно, дойде ми в главата друго.

Какво пък толкова ще ви занимавам с това. С кое? О, май не съм споменал още. Ще ви запозная с най – рисковите професии на този век. Някои от тях датират от стотици години, но все още във вестниците четем, че те са докарали смъртен случай или някой е посегнал на живота си заради това което работи. Няма какво да се лъжем. Професиите, които не те натоварват са много малко, и то все такива, които обикновения човек не може да започне. Като например да си пазач на остров в Австралия или да си гледаш тавана в някой офис, където не зависиш от никога и сам си си шеф. На повечето работни места се сещаш за тези неща и си представяш, че си там, но в един момент чуваш, че някой от борда на директорите затръшва вратата ти и започва да те занимава с един куп скучни неща. Повечето такива ,, занимания ‘’ могат да ти докарат нерви, напрежение и стрес.

Комарджия: Може да не ви се вярва, но има хора, които се опитват, или по – точно искат да се издържат само от хазарт и комар. Играят на различни спортни залагания и ротативки, но идва момента, в който късмета започва да им бяга, а спестяванията им намаляват по – бързо от кръвта, в някоя игра. Тези хора най – често нямат мярка и не могат да осъзнаят кога трябва да спрат. Те профукват и последните си пари в опити за спечелване на нещичко, но ако се замислим няма човек, който да е забогатял от комар. Тази ,, професия ‘’, ако може така да се нарече може да ти докара нерви, напрежение и стрес.

Пожарникар: Това е човека, който осигурява нашата безопасност, или по – точно когато има опасност той се притичва на помощ. Професията е колкото важна за цялото човечество, толкова и опасна за човека, който я практикува. Те са подложени на ежедневни мъки. Да не говорим, че това е целогодишно, без значение кой сезон е. За тези хора часовници няма, защото по всяко време може да бъдат извикани да потушат някой пожар или да спасяват човешки животи. Тази професия може да ти докара нерви, напрежение и стрес.

Журналист: Благодарение на него ние научаваме всичко за света и за случващите се неща. Снабдява ни с интересна информация, запълва не запълнените ни мозъци и много често оформя общественото мнение. На пръв поглед лесна за практикуване професия, но всъщност тя крие много рискове. Може да бъдеш пребит, напсуван, или да ти се случат какви ли не други работи, но си задължен да направиш репортажа си, защото иначе ще бъдеш уволнен. Тази професия може да ти докара нерви, напрежение и стрес.

Танцьор от НАСА: Колкото и странно да звучи, а може би и забавно, това е професия, която може да те побърка. Макар че малко са хората, които я практикуват, те са на ясно, че това което вършат много често граничи с лудост. В задълженията на този сътрудник на НАСА /професионален танцьор/ влизат танци със суперчувствителни роботи – цел на това е проверката на работата на дадения механизъм и обучението на робота на способи за комуникация с астронавтите. Тази професия може да ти докара нерви, напрежение и стрес.

Изследовател на урината на орангутана: Още една звучащо смешна професия, и не практикувана от кой знае колко хора. Но тези, които се захванат с нея заслужават признанието на всички нас. Сътрудник на Харвардския университет, който в продължение на много години изучава маймуните, е принуден да взема от приматите / в това число и дивите/, анализи на урина и кир. Това се прави, за да се проследи здравното състояние на орангутана. Маймуните по правило не разбират важността на тази работа и активно се съпротивляват на учения. Тази професия може да ти докара нерви, напрежение и стрес.

Програмист, дизайнер: Благодарение на тези хора ние се наслаждаваме на различните интернет сайтове, и си мислим, че за тях това е нещо просто, което може да се приеме повече като хоби, отколкото като професия. Това обаче далеч не е така, защото програмистите и дизайнерите са прекарвали безсънни нощти в четене на специализирана литература. Работят най – често по 12 – 13 часа на ден, а ако има някакви проблеми и им се наложи може и по – повече. Тази професия може да ти докара нерви, напрежение и стрес.

Учител: Една от професиите, които трябва да бъдат много уважавани. За съжаление думата уважавани е много силно казана, поне за днешни дни. Търпят постоянни обиди и псувни. Работата им носи малки приходи, а на работното място положението е отчайващо. Тази професия може да ти докара нерви, напрежение и стрес.

Може да се изброявят още много професии, които могат да ти причинат споменатите от мен неща, но мисля че е доста показателно. Излиза, че перфектна работа няма. Бих дал само един съвет. Започнете работа, която може да те развива и да те изкачва на горе. Хванете се на нещо, което дава възможност за по – нататъчна реализация, а и да ви е приятно. Е, до тук бях аз – сега сте вие

Препоръчай на приятел

От известно време мисля да пусна някаква блог игра, която едновременно да бъде интересна, полезна и неангажираща за блогобществото. Нещо, което да помогне на повече хора, които използват интернет.

Играта се казва ,, Препоръчай на приятел “. В нея няма да препоръчваме никакви заведения, дискотеки, филми и песни, а статии от блоговете, които четем. Такива, които са ни направили впечетление и мислим, че ще се харесат и ще бъдат полезни и на други хора. Аз ще огранича бройката на три, но всеки може да препоръча колкото си поиска. Разбира се не е възможно да предложим всички такива статии, но поне нека бъде тази част от тях, която да покаже нещо интересно и полезно. Аз ще се насоча към по – интересните разсъждения, но вие може да пуснете, това което смятате за добре. Всеки един човек, който се реши да участва може да предложи на други хора да продължат инициативата, за да има един постоянен кръговрат на интересното в интернет. Всеки, който не е поканен може да участва, не е нужно някой да иска да прочете, това което той мисли за интересно. Ако наистина мислиш, че е такова просто напиши статия, не е нужно да ме споменаваш като организатор, просто напиши заглавието на инициативата.

–––––––––––––––––––––––––––––––––
Толкова ли е трудно да похвалим?

Първата статия, която мисля да ви препоръчам е тази от блога на Петър Стойков, а именно публикацията ,, Толкова ли е трудно да похвалим? “. Препоръчвам ви я, защото мисля че би била важна за доста хора. И то не заради нещо много специално, а заради това че трябва да се замислим над тези неща, за които е споменал той.

–––––––––––––––––––––––––––––––––
Блог кражби

Още една статия, този път от Цветан Дичев. Много е говорено на тази тема, ама и хората не си взимат поука. Аз също съм от тези, които подкрепят авторското, и точно заради това всичко, което съм публикувал в блога е написано от мен. Като изключим една статия, в която съм споменал източника.

–––––––––––––––––––––––––––––––––
Кой демонизира България?

Статия от Петър Ванев, върху която трябва да се замислим всички. Това е публикация, която не изкривява нещата в България по никакъв начин, а показва точно какво е положението, и какво се случва. Препоръчвам я и нея и горните две статии на всички.

–––––––––––––––––––––––––––––––––

Има още много статии, които бих искал да препоръчам, но за съжаление реших да се огранича до три.

Бих искал да разбера кои статии се харесват на следните блогъри:

• Aleksey’s Blog
• Bunny Wrote
• Cynical Speech
• DrЪnata
• Ангел Грънчаров
• Антон Биров
• Блогът на Avi
• Блогът на Мавракис
• Блогът на Юруков
• Георги Костадинов
• Графът
• Как не се
• Како Сийке, не съм от тях!
• Миглен
• Николай Колев
• От моята камбанария
• Петър Ванев – Пиеро
• Пещерата на неандерталеца
• Руслан Трад
• Страната под Сянката
• Тодор Георгиев – oXteR
• Цветан Дичев
• Чорба от греховете на dzver
• fen
• lyd
• съперник.com
• Pеалността е въпрос на гледна точка…
• The Guest house
  
  • SSK
    
    • The Man On The Silver Mountain

    
    
    

  
  

И още един път ще кажа, ако някой не е поканен, може да се самопокани сам.

Елитни блогъри? Я да се замислим…

Доста чета относно ,, елитните блогъри ‘’ в мрежата. Различни хора определят различни блогъри като елитни. Повечето казват, че са такива, заради голямата им посещаемост, многото коментари или известността им в мрежата. Аз обаче си мисля, че всички ние сме елитни блогъри. А, защо мисля така?

Факта, че в дни като днешните някой е започнал да си прави блог е похвално. Толкова много проблеми навсякъде около нас, толкова много задължения. И все пак има хора, които пишат и блогове в междучасията на своето ежедневие. И заради това според мен всеки един блогър е елитен и уникален по свое му. Всеки има различен стил на писане, различно мислене, пише различни неща. Как може да определяме нещо като ,, елитно ‘’, като няма някакви общи критерии за оценяване? Никъде няма написано кой блогър е ,, идиот ‘’, ,, посредствен ‘’, ,, добър ‘’, ,, много добър ‘’, ,, елитен ‘’ и всякакви други, с които характеризират блогърите в мрежата. Никъде не са написани тези неща, но за сметка на това се заемаме да слагаме етикети кой какъв е. А и не мисля че посещенията и коментарите са основното нещо по което трябва да се съди за един човек и неговия сайт. Има много блогове, в които коментари почти не се пишат, но за сметка на това хората, които са автори в тях имат страхотни мисли, страхотен стил, но пък никой не ги забелязва. Дали ,, елитния блогър ‘’ не е комерсиалния автор? Аз слабопосещаван сайт, с автор – ,, елитен ‘’ не съм виждал. Всичките ,,елитни“ блогъри са със стотоци, до няколко хиляди посещения, което може би е и критерия за оценяване. И пак отиваме към количеството… трябва да се набляга по-малко на него, а повече на качеството.

Според alabala.org елитен блогър означава:
Елитен блогър е автор които:

• в блога му е реално отчетена статистиката, че има около 1000 и повече посещения на ден;
• блога му има под всеки пост най-малко поне по 50 коментара;
• блога присъства в блогрола листата с връзки към други блогъри в поне на 50 блога;
• цитиран е във медиите и други сериозни сайтове;
• в блога му има рекламни банери, носещи му добри прилични средства.

Това не е ли по-скоро успял блогър, а не елитен. Както сами виждате отново се намесва количеството… брой коментари, посещения, цитати по медиите…

Вие мислите ли, че има елитни блогъри? Не сме ли всички ние такива, защото сме се престрашили да си направим блог? Имате думата 🙂

Веднага след като станах написах статията, съжалявам ако на места звучи неадекватно, ако видя някакви сериозни тъпизми ще я оправям…

Кой пък е този най-дълъг път, който човек може да измине?

Когато говорим за нещо далечно винаги се сещаме за стари пътешествия и изминаване на дълги километри. Спомяме си с трепет проблемите с колата, които са ни съпътствали, помним приятните преживявания, както и всички случки, които можем да запомним с нещо хубавo или лошо от нашето пътуване.

Възможно ли е човек да разберe кое е най-далечното пътуване. Може ли да се похвали, че е изминал стотици хиляди километри до достигане на мечтаната точка. Можем много да спорим кой път би бил най-дълъг. Дали пътуване до друг град, страна, планета или дори галактика. Незабравими неща и дълги пътувания, които все се свързват с физически действия.

Истината обаче е, че нито едно от посoчените не може да се каже, че е най-дългия път, който човек може да измине през своя живот. Не винаги този път трябва да бъде асоцииран с хиляди километри. Той е просто един път, който може да измине всеки от нас. И това е пътят от мозъка до сърцето. Няма и метър разстояние между тези две биологични понятия, но тяхното свързване е много трудно. Много хора не успяват цял живот да изминат този път, и се залъгват, че техните пътешествия, пари, коли им дават всичко.

Обаче не винаги това ,, всичко ‘’ е най-ценното нещо. Защото едно е материална облага, друго духовната. Когато човек успее да разбере това, тогава много неща ще се променят, и той ще заживее много по-добре.

Ето това е една кратка статия, коята мисля обаче може да ни накара да се замислим над някои работи. Количеството не оправдава качествето, защото няколко думи могат да бъдат повече от всички изречения, които можем да измислим…

Пет причини: Защо да станa блогър?

Много хора гледат несериозно на блогването и не са пробвали да си направят блог в мрежата по много прични. Най-честата е защото са си мислили, че няма да има кой да чете, това което публикуват. Ако пишеш интересни неща, които провокират хората винаги ще се намери някой, който да каже нещо. А ако няма написани под статията мнения е много възможно да си казал всичко много хубаво, и да няма несъгласни. Причините да се насочиш към блогването са много, но аз ще опиша само малка част от тях, повечето от които ме накараха и аз да започна да пиша.

1.Ти си интернет потребител. А като теб има още милиони, ти си само една малка част от това мащабно понятие. Но ти определяш информацията в интернет, заедно с теб се променя и мрежата, а не се променяш ти с нея. Ако мислиш, че имаш интересно мнение по дадена тема, личния блог е най-доброто място където можеш да споделиш това свое виждане. Блоговете са много по-добрия варинт, отколкото форуми и други подобни интернет места, където можеш да публикуваш материали.

2. Намиране на себеподобни. Това, което споделяш в блога си, със сигурност ще намери и други хора, които подкрепят казаното от теб. Така ще намериш приятели, с които взаимно да си развивате блоговете. Защото читателите са основното нещо от всеки блог. Това, което пишеш показва твоята гледна точка, а хората коментират. Така ти разбираш каква е точно значимостта на това, което мислиш, а е много възможно и да намериш други гледни точки, които също да бъдат интересни и не по-лоши от твоето мнение.

3. Блогването успокоява. Когато пишеш ти се отдаваш само на това и не мислиш за нищо друго. Докато пишеш някоя статия си напълно съсредоточен и в същото време не усещаш напрежение. Ти диктуваш правилата на писане, ти решаваш какво да кажеш и как да го кажеш. Няма кой да ти казва това не е правилно, онова не е правилно, защото в блогването ти си господар на себе си.

4. Развиваш стил на писане и начин на изразяване. Писането идва с писане ми – ми бе казал един приятел преди да започна да се занимавам с блогване. И това наистина се оказа вярно. Колкото повече публикуваш материали, толкова по оформяш и развиваш стил на писане и начин на изразяване. Блогването развива всеки един човек, какъвто и блог да си създада. Било то спортен, театрален или насочен към друга тема.

5. Покажи на хората, че си човек. Бловането е най-добрата и лесна възможност, която ти дава интернет, за да покажеш на света, че съществуваш. Ти показваш себе си, като една малка прашинка от мрежата, но в същото време можеш да пишеш и говориш за неща, които да те вдигнат до небесата.

Всеки, който се занимава с блогване може да изброи още доста причини. Но тези според мен са доста показателни, за това което можеш да сториш ти – като блогър. Това занимание освен, че съчетава в себе си – забавление, намиране на приятели и изразяване на лични мнения, то те успокоява и развива. Някой хора приемат това за детска игра, но в действителност блогването е нещо много по-сериозно, нещо значимо, което може да промени много неща. Ти също можеш да опиташ, за да разбереш, че не е чак толкова лошо.

Петък 13-ти: Денят в който злото (не) ни настъпва по петите

Човечеството си е избрало този ден като ден на суеверието. Няма да разказвам истории за това, защото всеки може да намери. Най-хубавите, които съм чел са в уикипедия. Много суеверни хора се страхуват от датата 13, а когато тя е съчетана с деня от седмицата петък много от нас изпадат в истерия. На този ден много хора не отиват на работа, не излизат, не стават от леглото.Хотелите и авиокомпаните също са измислили нещо точно за тези хора. И това е премахването на номер 13 като ред на седалка, или като етаж в сградата.

Много хора се страхуват от тази дата, но ако овладеят малко паниката, може би и самите те ще се почувстват по-добре. Ако си настроен негативно към някой ден е много вероятно наистина да се обърка нещо или да имаш някакви проблеми. Ако пък не те интересува каква е датата и не се притесняваш, от това което ще ти се случи през деня може би той ще премине по-бързо ( специално за петък 13 ), и в края му ще си радостен, че не ти се е случило нищо лошо. Ще се радваш, че не си се побъркал около тази дата. Не трябва да забравяме, че филмите също са един от главните виновници за страха на хората около този ден. Може би това притеснение е признак на конформизъм, но за това съм писал друга статия.

Възможността да ти се случи нещо лошо е много по-голяма ако си настроен и мислиш, че ще ти премине зле деня. Ако мислиш негативно, и разсъждаваш , че със сигурност ще ти се случи нещо неприятно, тогава нищо не може да се направи. Петък 13 е ден, който влияе изключително много на хората по цял свят, защото се настройват, че тогава ще имат някакви проблеми. Проблемът е психически, и ако хората го оваладеят няма да имат толкова неприятности на тази дата. Разбира се никой не е застрахован. Но ако ще ти се случва нещо може да стане на всяка дата, не е нужда да бъде точно тази.

Петък 13 освен, че е ужасен ден за суеверните хора, той е не по-малко неприятен и за бизнесa в САЩ. Изчислено е, че на този ден само в САЩ бизнеса губи между 800 и 900 милиона долара, тъй като много хора просто не отиват на работа.

Каквото и да се пише обаче нещата не могат да се променят. Хората са си избрали тази дата за ,, черна дата ‘’, и ще я покровителстват винаги. Пожелавам обаче успех на всички за този ден, а и за напред 🙂