Препоръчай на приятел

февруари 27, 2009 в 2:27 pm | Публикувано в Uncategorized | 30 Коментари
Етикети: , , , , , , , , , ,

https://i2.wp.com/www.karieri.bg/shimg/zx280_513871.jpgОт известно време мисля да пусна някаква блог игра, която едновременно да бъде интересна, полезна и неангажираща за блогобществото. Нещо, което да помогне на повече хора, които използват интернет.

Играта се казва ,, Препоръчай на приятел “. В нея няма да препоръчваме никакви заведения, дискотеки, филми и песни, а статии от блоговете, които четем. Такива, които са ни направили впечетление и мислим, че ще се харесат и ще бъдат полезни и на други хора. Аз ще огранича бройката на три, но всеки може да препоръча колкото си поиска. Разбира се не е възможно да предложим всички такива статии, но поне нека бъде тази част от тях, която да покаже нещо интересно и полезно. Аз ще се насоча към по – интересните разсъждения, но вие може да пуснете, това което смятате за добре. Всеки един човек, който се реши да участва може да предложи на други хора да продължат инициативата, за да има един постоянен кръговрат на интересното в интернет. Всеки, който не е поканен може да участва, не е нужно някой да иска да прочете, това което той мисли за интересно. Ако наистина мислиш, че е такова просто напиши статия, не е нужно да ме споменаваш като организатор, просто напиши заглавието на инициативата.

–––––––––––––––––––––––––––––––––
Толкова ли е трудно да похвалим?

Първата статия, която мисля да ви препоръчам е тази от блога на Петър Стойков, а именно публикацията ,, Толкова ли е трудно да похвалим? “. Препоръчвам ви я, защото мисля че би била важна за доста хора. И то не заради нещо много специално, а заради това че трябва да се замислим над тези неща, за които е споменал той.

–––––––––––––––––––––––––––––––––
Блог кражби

Още една статия, този път от Цветан Дичев. Много е говорено на тази тема, ама и хората не си взимат поука. Аз също съм от тези, които подкрепят авторското, и точно заради това всичко, което съм публикувал в блога е написано от мен. Като изключим една статия, в която съм споменал източника.

–––––––––––––––––––––––––––––––––
Кой демонизира България?

Статия от Петър Ванев, върху която трябва да се замислим всички. Това е публикация, която не изкривява нещата в България по никакъв начин, а показва точно какво е положението, и какво се случва. Препоръчвам я и нея и горните две статии на всички.

–––––––––––––––––––––––––––––––––

Има още много статии, които бих искал да препоръчам, но за съжаление реших да се огранича до три.

Бих искал да разбера кои статии се харесват на следните блогъри:

И още един път ще кажа, ако някой не е поканен, може да се самопокани сам.

Advertisements

Кои са лошите?

февруари 25, 2009 в 12:01 pm | Публикувано в България | 14 Коментари
Етикети: , , , , , , , , , ,

https://i2.wp.com/www.dnevnik.bg/shimg/zx500_481240.jpg

А: Ейй, видя ли го онзи?
Б: Кой?
А: Онзи бе, със злобния поглед
Б: Защо със злобен поглед? Човека може да си има проблеми, или да знае, че има такива като нас, които говорят лошо за другите.
А: Абе, глупости. Беше от лошите…
Б: Кои са лошите?
А: Тези гадовете, сещаш се. Абе не са готини хора, дразнят те само като ги погледнеш. Разбираш ли ме вече?
Б: Не, не те разбирам.

А Защо не го разбирам?

Много обичаме да говорим против другите. Това ми прави впечетление ежедневно. И някои от приятелите ми, както и медиите не спират да слагат етикети и обидни прякори на хора, които дори не познават. Те не знаят нищо за тях. За историята им, за живота им, за роднините им, за грижите и за техните проблеми. Виждат ги за пръв път. Още не са продумали, но тези хора за тях са ,, лоши’’.

Аз, близките ми, вашите, както и вие самите сигурно също сме/сте били обект на подобно нещо, без дори да подозираме/те. Говорим с хора, които мислим за свестни, но в същото време те си мислят как да прекратат по – бързо разговора, в който най – често само кимат одобрително, а през това време говорят със себе си на ум и си казват ,, ей какъв задръстеняк ‘’ без дори да те познават и да слушат какво им говориш.

Това е присъщо за хората. И в това съм се убедил стотици пъти. Бързаме, недообмисляме и се чудим на кого да си го изкараме. Пръскаме отровни капки злоба, които могат да заразят и други. Вършим тези неща, а дори не се замисляме. Хората, с които комуникираме, си мислят че сме много добронамерени към тях, но в действителност се чудим по какъв начин да ги изиграем, излъжем и злепоставим.

Вършим тези неща от страх. Страх от това да не се появи някой ,, по – голям ‘’ от нас. За това се защитаваме с обидни думи, а не се опитваме да се отбраняваме с искрени слова. Правим се на приятели, но в действителност сме предатели. Приличаме толкова много на Ам – Гъл ( Gollum ) от книгата ,, Властелинът на пръстените ‘’, че даже сме забравили какво е да сме истински хора. Ам – Гъл обаче има оправдание, и това е пръстена, който владее всичко, а ние хората в реалността – нямаме.

Не се опитваме да разберем останалите. Искаме да живеем сами. Но това не е възможно. Защото трябва колектив, за да се успее в нещо. Другото са единични случаи. А вместо да търсим нови контакти, да създаваме приятелства ние действаме, като хора със змийски глави и лисичи тела. Останалото човешко в нас е наистина малко, а и постоянно намалява. То е на привършване. Но кодовете в компютърните игри, които пишем на бързо в конзолите не могат да помагнат тук. Тук е реалността. Където сами трябва да се променим, сами да изградим облик.

Лошото е, че колкото повече обиждаме ненужно хората около нас, толкова повече обиди получаваме в замяна. Кръговратът е пълен. Ако ти говориш против някой, лошите думи ще застигнат и теб. И това не трябва да те изненадва, не трябва да се чудиш защо не те харесват, защото ти самият проявяваш хейтърство.

По този начин хората се опитват да се защитат. Но не го правят по най-добрия възможен начин, защото провяваме страх. Вместо да опознаем хората, ние ги намразваме още преди да сме ги видели. Казваме, че те са ,, лоши ‘’ и не искаме да говорим повече.

Приятелствата не винаги са лошо нещо. ,, Лошите ‘’ хора обаче са навсякъде около нас. А те лепват същия етикет на други, и така всеки един от нас се оказва ,, лош ‘’. Засмукани сме от тайфуна на собствената си злоба и страх, и не се замисляме за някакви други алтернативи. За оправяне на проблемите без обиди и грозни прякори. Но не… ние сме си избрали друго нещо, а това нещо се превръща в нашия свят… ние трябва да променим нещата, но това няма да бъде лесно, защото промяната трябва да започне от самите нас.

Човек, Блогър, Монитор

февруари 24, 2009 в 4:43 pm | Публикувано в Аз, Хумор | 9 Коментари
Етикети: , , , , , , , ,

https://i1.wp.com/www.computermonitors.org.uk/wp-content/uploads/2008/11/philips-brilliance-200wp7es-computer-monitor.jpg

Имало едно време и още го има един човек. Той бил блогър. Най – често пишел статиите в блога си от своя личен компютър. Този компютър бил обвързан с един монитор. Тяхната връзка продължила около 7 години. Те бяха отпразнували медна сватба, когато собственика на двата уреда реши, че монитора се е застарил прекалено бързо през тези години на ползване и реши да го замени с нов.

ТехноМаркет е мястото където можеш да откриеш нов и хубав монитор. Избирането не е дълго, не се отекчаваш, защото винаги можеш да отидеш до другата страна на магазина, за да видиш нещо друго, преди отново да продължиш.

Когато този човек, блогър избра монитора, той разбра, че е направил правилен избор. Старият постоянно вършеше пакости. Трептеше от дясната страна, а това не се харесваше на Явор – собственика на уреда. Той се страхуваше, че това може да повреди зрението му, а и сините ленти, които се движеха хармонично от време на време по екрана не бяха по вкуса му.

Името на новия монитор е Brilliance. Баща му пък се казва PHILIPS. Явор се надява този нов монитор да му бъде полезен. Името на бащата е известно, и дано не се изложи. Бившият монитор няма да бъде забравен, а ще се опита да си намери нов компютър, с който да се сроди, или ще изчава подходящ момент, докато отното започне да работи на пълни обороти.

Както човека, блогър, така и компютъра бяха доволни от работата на старото LG, но то просто остаря, и трябва да бъде сменено. Остаря, така както остарява всичко, около нас. И това е поредния пример, който показва, че кръговратът е във всичко. Навсякъде около нас и в нас.

По принцип не пиша много неща свързани с мен, но с това исках да се похваля. Дано не съм ви отекчил.

И отново вашите гласове

февруари 23, 2009 в 1:40 pm | Публикувано в Хумор, Uncategorized | 19 Коментари
Етикети: , , , , , , , , ,

https://i2.wp.com/ladger.com/Files/WebSitesCMSPicture/Big/Poll.jpg

Миналата седмица в петък реших да пусна няколко анкети, които бяха насочени по един или друг начин към този блог. Попитах ви за вас, възрастта ви, вашето образование, и разбира се за начина, по който открихте блога. Днес съм на друга вълна. Както може би сте забелязали последната събота и неделя се опитвах да пиша сериозни неща. Насочих се към световната финансова криза, гугъл бомбата, елитните блогъри. Сега обаче искам малко да ви разведря като ви помоля да отговорите на няколко анкети. Сложно няма, да не се плашите. Много прости въпроси, които може би са си задавали много от нас, но не сме многото, които сме имали възможност да видим обобщен отговор на тях, в който са участвали много хора. Моля само да отговорите на всички анкети, ако решите да се захванете 🙂
–––––––––––––––––––––––––––––––––
–––––––––––––––––––––––––––––––––
–––––––––––––––––––––––––––––––––
–––––––––––––––––––––––––––––––––
–––––––––––––––––––––––––––––––––
–––––––––––––––––––––––––––––––––

Е, вие сте на ход. Ако видя, че има интерес към може би не толкова интересните анкети, ще пускам всеки месец може би на тази дата 🙂

Графитите – вандализъм, изкуство, какво?

февруари 22, 2009 в 6:40 am | Публикувано в България | 33 Коментари
Етикети: , , , , , , , ,

https://i1.wp.com/nymag.com/guides/summer/graffiti060626_1_560.jpg

За някои – професия, за други – хоби, за трети – интерес, за четвърти – глупост. Няма да продължавам, защото различните хора правят различни асоциации с думата графити. Няма да ви занимавам с историята на това изкуство, защото тук не е енциклопедия, а ще ви вкарам в едно тунелче, където се намира моето мнение за тях. Какво мисля аз по темата – в долните редове може да разберете.

Интересни са, забавни са, имат послание, карат те да се радваш, да се замислиш, да видиш различни алтернативи, да помислиш по по-различен начин над нещата, да опознаеш непознатата страна на изкуството, да видиш свят, който прилича много на нашия, но е създаден от най – различни цветове, много по – цветен от безцветното ни ежедневие. Свят, който не спестява, това което не ни казват, такъв в който истинските личности преобладават пред измисления елит, защото всичко в него си има идея, цел, значение, което е и посланието на всеки един автор.

Това обаче не важи за всички графити, които по дефиниция са най – различни видове. Това е валидно само за тези, които като ги погледнеш те карат да се опиташ и ти да направиш нещо, да експериментираш, да се почувстваш истински. Тези, които са направени от професионалисти, или иначе казано хора, които са прекарвали безсънни нощи в рисуване на скици, късане на листове и мацане по строежи. Те са мразени заради целта им, мразени заради изкуството, което уж е обичано от всички, мразени заради каузата им. ( някои имат кауза, но се срещат и такива, които са повлияни от приятели, и не знаят защо се занимават, все пак са по-малко )

Никой не може да ме убеди, че графитите, които са направени от хора с опит, тези които рисуват мислите и своите чувства не са добри. Защото те са един ,,по – различен ‘’свят, който обаче е досущ, толкова истински колкото нашия, но който не може да бъде разбран от хората. Графити с послания, които ти казват нещо дори преди да си прочел надписа под тях не могат да не бъдат харесани, а когато те обединяват мнението на всички хора, което ги е страх да изкажат, то това те вдъхновява, дава ти крилa.

Тези графити имат цел, и тя е да ти покаже нещо, това нещо всеки може да разбира по различен начин, но винаги е хубаво и приятно. По – приятно от прочитането на началната страница на някой вестник, защото криминална хроника всички сме чели. Докато всеки нов графит, е една нова мисъл, един нов свят, който е с отворени врати за всички, които се опитат да го разберат.

Може би вече знаете, че съм настроен съвсем позитивно към графити – изкуството, но сега ще трябва да огледам и другата страна на нещата. Туй нещо е незаконно, точно толкова колкото тревата и дрогата, но също толкова разпространено. Постоянно има оплаквания за рисунки по нови сгради, мерки не се взимат – предложения не се дават. Най – лесното нещо, което може да се стори е да се организират повече съзтезания, които да стимулират младите, о да те ще бъдат радостни и весели, но хората ще продължават да ги гледат нацупени, макар и да драскат напълно легално, защото мнението на човек по даден проблем се променя много трудно.

Хората си мислят че графитите са само драсканиците по техните входове, защото не са си отворили очите, за да видят истинските прелести, по улиците и на някои съзтезания. Може би не ги виждат наистина, не ги възприемат за графити, или се правят, че ги няма? Мацаниците обаче са наистина много неприятни, а и не ги подкрепям въобще, защото не са графити с някаква цел, идея, послание, а просто желанието на някой за улична власт, който иска да завладее цял град със своите подписи с маркер.

Темата е много обширна, а и трудно може да се напише всичко по нея, все пак ми е интересно и вашето мнение. Предоставям ви думата изцяло, защото аз много говоря вече. Написах я в 11 часа вечерта, а много ми се спеше, още не мога да преценя добра ли е , ако искате вие кажете…

Ако помагаме на безработните положението се влошава? Да, ама май не е точно така…

февруари 21, 2009 в 6:33 pm | Публикувано в Политика | 21 Коментари
Етикети: , , , , , , , , , , ,

https://i1.wp.com/www.bcdobrich.org/images/collarge6.gifПреди време бях писал за избирането на Обама като президент на Америка, и сега отново реших да пиша за него, но за започването на икономическия му план. Доста хора мислят, че отпускането на големи суми за безработните е стъпка назад, и това само ще провали нещата още повече. Ако се замислим обаче виждаме, че това не е чак толкова лошо нещо, а точно обратното – начин за оправяне на положението.

В Америка има изключително много безработни, а и това е нормално. Много хора загубиха работата си покрай световната финансова криза, а и всички мислят че идеите на Обама не са добри( други да има ? ), и няма да променят нищо. Е, значи не трябва да се дават пари на безработните? Щом те нямат работа това ме навява на мисълта, че имат сериозни финансови затруднения. Не вярвам всички да имат скътани пари, с които да се издържат, себе си, семействата си, и да плащат данъците. Ако на тези хора не им се дадат средства, те просто няма да могат да продължат да живеят нормално, постоянно ще имат проблеми и положението за тях няма да бъде цветущо. Ако пък им се дадат средства, то те ще имат много по-голям шанс да си намерят работа, ще могат да се издържат, и ще имат пари, които да харчат. Какво излиза? Щом ще имат някакви пари, те ще могат да ги използват да купуват и продават. И по-скоро купуват. Тези пари отново ще се влагат в икономиката на страната, и постоянно ще има един кръговрат на средставата. Хората ще имат работа – ще се развива икономиката, и положението лека, по-лека ще се оправя. Ако хората не бъдат стимулирани по някакъв начин, то те трудно ще успеят да си върнат работните места, или да започнат на ново такова, следователно няма да имат пари за харчене. Икономиката няма да се развива, а кризата ще продължи още дълги години, с което и проблемите ще се увеличават. Няма как да не спомена нещо и за карикатурата, която бе пусната в медиите преди няколко дни. Много лоша шега, от която нямаше смисъл според мен, тя бе насочена към идеите на Обама. Първо трябва да се замислим дали не са наистина добри и след това карикатуристите да се заемат на работа 🙂 Ако някой има по-добри идеи от неговите нека ги сподели.

Все си мисля че предложенията на Обама не са чак толкова лоши, но хората са скептично настроени, защото не са свикнали някой да им помага. А и се вижда, че поне прави нещо, а не прибира парите за себе си… Ако той успее това ще бъде нещо наистина значимо, а и ще създаде икономически баланс.

На места не съм се изразил по най-добрия начин, но написах статията на бързо, защото бях провокиран от някои прочетени и видяни неща. Надявам се, че сте хванали идеята 🙂 А и мисълта ми постоянно скача от едно място на друго, пък после се връща пак на предходното, ама то във време на криза скоците и приземяванията са нормални.

Елитни блогъри? Я да се замислим…

февруари 21, 2009 в 8:39 am | Публикувано в Uncategorized | 33 Коментари
Етикети: , , , , , , , , ,

За елитните блогъри...Доста чета относно ,, елитните блогъри ‘’ в мрежата. Различни хора определят различни блогъри като елитни. Повечето казват, че са такива, заради голямата им посещаемост, многото коментари или известността им в мрежата. Аз обаче си мисля, че всички ние сме елитни блогъри. А, защо мисля така?

Факта, че в дни като днешните някой е започнал да си прави блог е похвално. Толкова много проблеми навсякъде около нас, толкова много задължения. И все пак има хора, които пишат и блогове в междучасията на своето ежедневие. И заради това според мен всеки един блогър е елитен и уникален по свое му. Всеки има различен стил на писане, различно мислене, пише различни неща. Как може да определяме нещо като ,, елитно ‘’, като няма някакви общи критерии за оценяване? Никъде няма написано кой блогър е ,, идиот ‘’, ,, посредствен ‘’, ,, добър ‘’, ,, много добър ‘’, ,, елитен ‘’ и всякакви други, с които характеризират блогърите в мрежата. Никъде не са написани тези неща, но за сметка на това се заемаме да слагаме етикети кой какъв е. А и не мисля че посещенията и коментарите са основното нещо по което трябва да се съди за един човек и неговия сайт. Има много блогове, в които коментари почти не се пишат, но за сметка на това хората, които са автори в тях имат страхотни мисли, страхотен стил, но пък никой не ги забелязва. Дали ,, елитния блогър ‘’ не е комерсиалния автор? Аз слабопосещаван сайт, с автор – ,, елитен ‘’ не съм виждал. Всичките ,,елитни“ блогъри са със стотоци, до няколко хиляди посещения, което може би е и критерия за оценяване. И пак отиваме към количеството… трябва да се набляга по-малко на него, а повече на качеството.

Според alabala.org елитен блогър означава:
Елитен блогър е автор които:

  • в блога му е реално отчетена статистиката, че има около 1000 и повече посещения на ден;
  • блога му има под всеки пост най-малко поне по 50 коментара;
  • блога присъства в блогрола листата с връзки към други блогъри в поне на 50 блога;
  • цитиран е във медиите и други сериозни сайтове;
  • в блога му има рекламни банери, носещи му добри прилични средства.

Това не е ли по-скоро успял блогър, а не елитен. Както сами виждате отново се намесва количеството… брой коментари, посещения, цитати по медиите…

Вие мислите ли, че има елитни блогъри? Не сме ли всички ние такива, защото сме се престрашили да си направим блог? Имате думата 🙂

Веднага след като станах написах статията, съжалявам ако на места звучи неадекватно, ако видя някакви сериозни тъпизми ще я оправям…

Кое точно е провал?

февруари 20, 2009 в 7:45 pm | Публикувано в България, Политика | 24 Коментари
Етикети: , , , , , , ,

failureАз може би съм един от малкото блогъри, които не се включиха в тази инициатива, която се нарича ,, гугъл бомба ‘’. Може би вече знаете за нея, за това съвсем накратко ще я опиша. Имало и все още го има един блогър, който решил да започне тази ,, бомба ‘’. Сложил линка на правителството, и го именувал с името ,, провал ‘’. Последвали го десетки. В момента напишете ,, провал ‘’ в търсачката и ще видите какво ще излезне. А за какво точно се прави това нещо само не ми е ясно?

Толкова много пара се вдигна, блогърите написаха стотици статии, във вестници и телевизия се говори за това нещо, но аз точна причина за направата му не виждам. Дори не знам срещу какво точно е тази ,, бомба ‘’? Срещу сегашното правителство или срещу самия сайт, защото не ви харесва нещо и мислите, че програмистите и дизайнерите не са се справили както трябва и за това го именувато ,, провал ‘’ ? Верно нещата не са както трябва, но от толкова натякване забравихме какво можем да сторим? Да дадем предложения например как да се оправят работите. И не си мислете, че никой няма да ни чуе, защото това ще стане. Когато се надигнат много хора не просто ще ни чуят, а и ще започнат да изпълняват, защото ще видят, че това е може би най-доброто, което може да се направи. За сега предложения почти не съм прочел, за сметка на това протести има, има и ,, гугъл бомби ‘’. Не трябва ли първо да се направят нещата както трябва, да изглеждаме наистина прави, а не просто ентусиасти?

Наистина доста хора се включиха. Признавам го. Само за часове това ,, провал ‘’ отиде на началната страница, благодарение на многото блогъри, които сложиха линка си в своите сайтове. Почти всички подкрепиха слагането на въпросния линк и с кратка статиика. Повечето от тях пишат, че подкрепят тази инициатива. И аз подкрепям инициативи, но само тези които имат ясен замисъл и цел. Какво точно се показва с този ,, провал ‘’? Прав ли съм или не, че много от поделите на идеята просто копират линка машинално, за да не останат по – назад. За да бъдат и те част от общото. Да се знае, че и те са помогнали за успеха на тази ,, гугъл бомба ‘’ Е, хубаво, ама каква печалба има от цялата работа? Правилтелството няма да се промени, защото няма свежи идеи и предложения. А хората, които сътвориха този ,, интернет провал ‘’ какво ще спечелят? Слава за няколко дни? Трябва да се измисли нещо по-трайно. Освен да има оригиналост да има и точна цел, такава която да накара всички да дават предложения, да се опитат да оправят ,, провала ‘’.

Ще ми позволиш ли да те анкетирам?

февруари 20, 2009 в 11:57 am | Публикувано в Аз | 43 Коментари
Етикети: , , , ,

https://i2.wp.com/www.pensierisottili.com/wp-content/uploads/2008/01/fig5.gifБлогвам повече от 6 месеца, а все още не съм се опитвал да анкетирам читателите на този блог. Ако не сте вие този сайт нямаше да има успеха, на който се радва сега. Благодарение на вашите коментари той се развива. Част от хората, които се отбиват в блога и пишат по някое мнение под статиите  от време на време познавам добре, учим заедно или сме приятели. Другата част обаче въобще не познавам, но за сметка на това често чета техните виждания за нещата, за които пиша, и точно за това искам да опозная и тях. Това, което ви моля да направите не е кой знае колко трудно и не отнема много време. Малко по-надолу в статията ще видите, а може би вече сте видели има няколко анкети. Ако може да ми отделите няколко минутки бих бих много радостен. Моля всеки, който реши да се включи в анкетата, да даде истинска информация. Ако не е проблем отговорете на всичките анкети, за да получа обективно виждане за читателите на този блог.

Ти си човек и трябва да действаш като такъв!

февруари 19, 2009 в 12:21 pm | Публикувано в България | 9 Коментари
Етикети: , , , , ,

https://i2.wp.com/farm3.static.flickr.com/2011/2085965734_c14b68f593_o.jpg

Да си човек, да можеш да мислиш, да взимаш сам решения, да чертаеш пътя си е страхотно, но има хора, които не използват тези привилегии. Те просто живеят ден за ден, като не планират нищо за бъдещето, не мислят какво може да им се случи утре. Тези хора не осъзнават колко е хубаво да си отделна личност, да имаш собствено мнение, да си човек! Те пропиляват голяма част от живота си в следване на стадото, а когато осъзнаят грешката си, разбират колко са сбъркали.

Ние – хората имаме едно много голямо предимство. Можем да взимаме сами решения, да се развиваме, да вървим напред и да се изкачваме в йерархията на обществото стъпка по стъпка. Някои хора обаче са си избрали друго нещо и то е да си останат на едно стъпало и да не правят повече крачки на горе, а дори по-лошо да слизат и да се смъкват на долу. Много от тях следват някакви чужди виждания и не се замислят това ли е най-добре за самите тях, няма ли други алтернативи и не може ли да се постъпи по по-различен начин. Точно за това расизмът е толкова неизменна част от ежедневието ни. Децата стават расисти, защото така са им казали, че е хубаво, защото им се втълпява в главите, че това е правилно. Следвт някакви секти, които им промиват мозъците, и заради които те затъват все повече. Така много хора излизат от личност и се превръщат в биороботи, които са лесни за манипулиране от тези, които са по-хитри и са решили да използват нас за свое оръжие.

Това нещо не е нито от днес, нито от вчера. Имало го е винаги, винаги е имало хора, които да нямат собствено мнение и своя гледна точка за нещата. Те винаги мислят че най-правилно е това, което са им казали, като дори не помислят, че може това да не е най-доброто, което може да сторат. Това са хора, които един ден може да мислят едно, на другия да са променили напълно убежденията си, защото някой им е казал да го направят. Какво ли ще оставят те зад себе си? С какво ще ги запомним, със следването на разни секти и личности, които ги използват може би? Не трябва ли всеки да остави някаква следа след себе си, следа с която да покаже, че е живял, такава която да го отличава от останалите, да се бори за уникалност?

Жалко е, че много хора не се замслят въобще за тези неща, жалко е, че не се слушват в себе си, а вярват само на другите, тези които промиват техните мозъци, тези които ги използват. Кога ли хората ще проумеят, че личното мнение е най-важно, че това което сам мислиш за правилно е наистина такова. Дори да ти казват, че грешиш ти трябва да отстояваш това свое мнение. Точно както е направил Прометей. Ето с това той е останал жив и до днес. С неговата смелост, с неговата сила, и с това че е отстоявал собствените си виждания, а не е слушал други, не се е оставил да бъде манипулиран. Той е решил да търпи страдания векове наред, отколкото да приеме отправеното му предложение. Ако е направил това, той нямаше да бъде запомнен, но днес хората знаят за него, и винаги той е асоцийран като символ на личните виждания и отстояване на собственото мнение.

Всеки, който е човек трябва да знае това, и да се радва на нещата, които може да стори като такъв. Когато всеки осъзнае, че собствените виждания са най-важни тогава нещата ще се променят до неознаваемост, а ние ще заживеем много по-добре.

Следваща страница »

Create a free website or blog at WordPress.com.
Entries and коментари feeds.