Arrowsss’s Weblog

Дали не съм прав

Аз може да не съм много умен, но ти със сигурност си, защото когато аз кандидатствах след седми клас не можах да влезна точно там където уж най – много желаех, но ти си успял. За съжаление обаче след като помислих малко над темата за кандидатстването се оказа че има доста пропуски в системата, които трябва да бъдат оправени, и коита са все в ущърб на ученика, които или му изграждат непокрито самочувствие, или го карат да си мисли че е най – големия нещастник на света… и двета неща не са гот, но според хората тези изпити ( за кандидатстване след седми клас ) са направени по убер професионален начин, което обаче не е съвсем така.

Искам да започна със системата за оценяване, защото това е най – важното за всеки ученик, кавото и да си говорим. Можем да преброим на пръсти, тези които ги интересува какви грешки са допуснали, а за останалата шепа хора е важна системата, по която се оценяват. Колко е за тройка, колко за четворка и т.н. Един приятел ми каза, че за да изкараш тройка на изпита по математика от тази година ти трябват 15 точки, забележете не от възможни 30 или 40, а от цели 75. Да кажем, че да изкараш тройка е много лесно, и ако си избереш да научкваш и да пишеш на всички А, Б, В или само Г ще изкараш около 4. По неразбираеми за мен причини обаче скъсаните са над 20 000, а това е около 5 % от всички кандидатствали. Да приемем, че една малка част от тях са се панирали на изпита и за това са изкарали толкова ниски резултатите, но за останалите … какво говорим въобще? Защо кандидатстват такива хора, които не са се готвили, и които ако имат някакъв късмет може да вземат мястото на някой, който си е учил през годината.

Това беше за системата, с която се оценяват участниците ( за точките знам от един приятел, който се е поинтересувал и е разгледал тук там ). Сега отново ще говорим за числа, но този път за баловете, с които се приемат учениците. В повечето училища този бал се образува по следния начин: оценката от училище по български език + тази по математика + удвоените оценки от двата изпита. Балове около 30 и над 30 са доста добри, и с тях се приемат ученици в много елитни ( може би ) училища. Истината е обаче, че и тези, които имат бал около 18 също могат да бъдат приети в някакви училища, а такива балове показват единствено малко знания. За да говорим в оценки, това са две тройки в училище по български език и математика и две тройки на двата изпита. 3 + 3 + 2х3 + 2х3 = 18 бал. И с такъв бал и малко по – висок можеш да бъдеш приет в не малък брой училища. Е добре де искам да ми кажете тези оценки показват ли някакви знания? С такива оценки трябва ли да се приемат учениците някъде? Тези оценки не показват по никакъв начин знания, и никой да не обеснява бегах от часовете и за това даскалите се заядоха, що’то тия не минават.

За сега поне е доста куцо направен този изпит. Преди няколко години когато аз кандидатствах не забелязвах тези неща, но сега вече са ми ясни. Написах статията специално заради един приятел, който тази година кандидатства, и който е останал малко възмутен от всичките гафове, около изпита. Като започнем от оценяването, минем през хилядите ученици опитали се и успели да препишат и стигнем до прословутите балове. Е прав ли съм според вас за лошата система? Ами за това, че с толкова ниски оценки не трябва да бъдат приемани ученици?

16

Днес ставам на 16 години 🙂 Дано се оправи времето малко…

За миналото лято, за чалгата и за това дали бях напълно прав

С трепет си спомням миговете когато започнах да пиша блог. Имах голямо желание да пиша за най – различни неща. От гледна точка на това не съм се променил, защото може да видите, че съм говорил по най – различни теми, къде компетентно, къде – не чак толкова 😀 Искам да си призная, че развитието на този блог не беше кой знае колко трудно. Все пак трябва да отбележа, че имах и късмет да попадна на качествени читатели, които допринесоха доста за някои от страхотните дискусии под статиите.

Тези, които четат редовно нередовните ми писания може би си спомнят за една от първите статии, която получи доста коментари, и в която изразих мнението си. Не харесвам поп-фолка е озаглавена тази ,, творба “. Да си призная тогава доста защитавах тезата си, че чалгата трябва да е забранена, и че се слуша само от тъпаци, кифли и боклуци на чело с някои мой приятели. Доста време мина от както я написах. Скоро ще стане една година, ще прозвучи тривиално, но няма как да не кажа, че много неща се промениха от тогава. Може би и аз съм пораснал, защото промених мнението си за доста от нещата, за които писах преди 1 година.

Не съм почнал да слушам чалга, но сега започвам да оборвам казаното от мен преди около 12 месеца. Доста остро се изразявах тогава, и дори не открехнах една малка вратичка за компромиси. Сега обаче ще се поправя. Още тогава много хора ме упрекнаха и може би част от тях наистина имат право. Та аз казах само лоши думи, а сега когато мина почти една година от първата ми статия знам, че никога не се обръща внимание само на една от страните по дадена тема.

Тогава дори не се сетих, че чалгата е само един от стиловете музика, за който може да се говорят лоши работи. Явно съм си гледал само в една уличка и не съм искал да се замисля над останалите неща, които е трябвало задължително да разгледам. Да не говорим, че статията не трябваше да има това заглавие, а трябваше да бъде насочена към всички стилове. Защото веднага можем да кажем: Рап музиката е тъпа, защото постоянните рими излъчват агресия, или пък: Електронната музика е пълна боза, защото е нестандартна, различна и някак си глупава… може да продължa,но няма смисъл. Повечето хора слушат музика, всеки си има любим стил, който защитава и други няколко, които оплюва и ненавижда. Аз обаче не трябваше да започвам тази тема, защото сега разбирам колко много хора харесват поп-фолка, които не са ми направили нищо, че да обиждам любимите им песни и изпълнители. Музиката е за всички, за това има и толкова различни стилове, за да има за всекиго по нещо. Песните доставят удоволствие, просто на мен не ми харесва даден стил и писах против него, но защо се чудя сега? Като знам, че има толкова хора, които го обожават… Всеки може да започне да оплюва любимите песни на другия, но какво ще постигне и какъв е смисъла? Нито ще промени нещо, нито ще накара някой да спре да слуша определена музика…

Сега вече довърших онази статия, да се надявам че е по – правилния начин. Няма смисъл да продължавам да плюя по поп фолка, защото нищо няма да променя… Поне разбрах, че наистина съм пораснал,и че цялото това писане на десетки статии за последната година не е било загуба на време.

Корупцията му е майката…

Здравейте на всички :). Не съм писал от месеци… знам, знам, исках да надраскам нещо, обаче бях наистина зает. Като започнем от училището и стигнем до спорта ( темата на днешната статия ). Първо да се похваля, че хванах стипендия в училище, не че е нещо кой знае какво, обаче ти става някак приятно, като знаеш че си спечелил нещо от собствените си знания. Повечето от вас ме знаят като спортна личност, занимавам се активно със спорт, също така тренирам. Това обаче не ме спира да се събирам с приятели и да разцъкваме футболче в квартала, в който живеем, и който е наричан от много хора център на столицата.

Център, център, обаче гледките са най – различни. Бих ги нарекал непристойни за един уж ,, елитен “ квартал. Гонки с каруци, постоянни побоища, литнали във въздуха апартаменти, коли и заведения. И между всичките тези неща пак успяваме да намерим време да спортуваме. В нашето готино кътче има две клетки. Нека поясна – футболни клетки, които ,, уж “ са заградени. Една доста голяма, която вече от около година е запустяла и залиняла като човек, който седи по 20 часа на ден пред компютъра. Вратите са откраднати, и един ден случайно ги видяхме в един склад за вторични суровини, какво да се прави… няколко лева са по – ценни отколкото радостта от спорта, която се доставя на тези, които го практикуват. Цялата е разбита, прилича на малка планина, и често се асоциира с релефната карта на България…. ама какво да се прави. Щом кметството не взима нещата в ръце, трябва ние да го направим. Събрахме подписка = 120 подписа. За съжаление се оказа, че от години има проект за построяването на блок на мястото на тази клетка. А като казах години, се сещам че преди няколко такива се събирахме десетки души, организирахме си турнири и се наслаждавахме на хубавото по онова време игрище. Това означава, че дори да не беше разбита и ние да играехме и до днес на него това игрище пак щеше да бъде потурчено, заради плановете за строеж на блок.

Втората клетка Тя е доста по – малка, но отново е хубаво място, но за съжаление нейната участ е подобна. Зимата имаше ремонт, който е финансиран от общината. Няколко железа нахвърляни, малко боя и оп… строителите избягаха. В последствие се оказва, че парите дадени за това игрище са около 100 000 лева. Отчетено е, че са сложени табла за отчитане на резултатите, изкуствена трева и прожектори. Нито едно от тези неща  можем да видим днес, а парите са отчетени още зимата… В момента клетката е разбита, няколко човека отидоха в пирогов, защото си нарязаха главите на стърчащите железа. Постоянно има пребити, а за капак на всичкото топките постоянно се губят в една малка рекичка, защото за врата е оставено мястото зад едната футболна врата… колко идейно нали? Железата, които са използвани пък са малко по – малки от стандартните моливи, и дори не са забити в земята. От един по – силен шут и всичко пада. Какво да се прави… БЪЛГАРИЯ…

За съжаление това е картинката, и то със сигурност не само в квартала, в който живея аз. Утре ще пусна сериозен снимков материал, за да се убедите, в това което пиша. Надявам се малко по – грубия език да не ви е проблем, все пак съм доста ядосан. Хора… още един път съжалявам, че не писах много време, дано няма сърдити 🙂