Arrowsss’s Weblog

Защо пренебрегваме кирилицата?

Все повече стават хората в интернет, които не използват кирилица, а си пишат българските думи с английски букви. Това поне според мен изглежда смешно, с оглед на това колко е лесно да пишем на български.

Голяма част от интернет потребителите, мислят че червените буквички на клавиатурата са излишни. Всъщност ние живеем в България, и сме българи, много интернет посетители твърдят, че обичат България и често пускат теми в интернет форумите „Bratq, radwaite se, che ste bulgari“. Освен, че е смешно е и излагация. Да не говорим, че латиницата става все по-модерна и извън интернет. Много компютърни клубове и други имат големи заглавия на прага си „Vlizai i se razigrai“, а бележките които си подхвърлят в училище момичетата най-често са написани на латиница по необясними за мен причини. Не знаем езикa си ли? Толкова ли искаме да пишем на латиница? По-добре да се научим на английски отколкото да се правим на оригинални.

Аз също си позволявам да пиша на латиница понякога, но не в интернет форуми и блогове, най-малкото защото е обидно за самият мен. Като разглеждам коментарите в блогa си, и не само в този, но и в много други виждам, че има един голям процент мнения на латиница, които като погледнеш не се вписват някак с вида на статията и с останалите коментари под нея. Разбирам че някои хора са свикнали да си пишат на английски, защото в игрите, които играят няма възможност за кирилица, и за това не искат да се научат да използват червените буквички, но толкова ли е трудно да се свали фонетична кирилица? Тук няма място за извинението не мога да го инсталирам, не мога да го използвам, защото фонетикът е едно от най-простите неща.

Всъщност латиницата обижда много хора. Да не говорим, че има случаи когато в интернет двама души спорят, и отстоявят мнението си, а единият пише на латиница, другият на кирилица, направо е глупаво. Защо сме толкова влюбени в този стил на писане? Предпочитаме да пишем на някакъв измислен геймърски език, отколкото на родният ни?

В интернет латиницата става все по-модерна, а както вече казах тя започва да се разпростира и зад пределите на екранът, което е силно обезпокояващо. По този начин само погубваме българскяит език, като се правим на малоумници и олигрофени. Каква е вашата позиция, кое предпочитате, кирилицата или латиницата?

Интервю с Венко Димитров – администратор и активист в priziv.org

Е, дойде време за първото интервю в моя блог. Това интервю взех от администратора , който е и едно от главните лица в сайта priziv.org – Венко Димитров.

Разкажи накратко за себе си и за priziv. С какво вашата организация е по-различна от всички останали, които се борят за нещо?

По-различни сме с това, че всичко, което вършим се прави от учащи се за учащи се.

Разчитаме единствено на собствените си сили, а не на спонсори, „политически гръб“, подкрепа от „фондацийки“. Или пък както си мислят някои групи, тръгнали по пътя на НПО, че само с медийни изяви ще постигнат нещо.
Със собствени сили издадохме тази година три броя на печатен бюлетин, който беше много добре приет от учащите се, готвим и нов брой другия месец.

За нас е по-важно да сме сред студентите, сред учениците, да общуваме с тях и да обменяме опит. Да си кажем очи в очи какви са проблемите на образованието и да обсъдим как може да се противодейства на тези проблеми. Това е много по-ценно и истинско, отколкото да се трупа евтина медийна „популярност”, каквато търсят някои „обществено ангажирани активисти” и което говори, че всъщност те не търсят решение на проблемите, а средство за самопромоция.

Организираме дискусии и други акции, всяка седмица поне по веднъж имаме редовни сбирки, където обсъждаме проблемите и това как трябва да се действа. Работата е изключително много и на практика сме ангажирани ежедневно, а в контекста на последните събития дори денонощно. Нищо, че почти на всички от нас, освен че учим, се налага и да работим.

В крайна сметка, сме се събрали да направим нещо градивно и вярваме както Левски в силата на Народа. Това е и една от нашите главни цели, да подтикнем младите хора да разчупят оковите на апатията и да се самоорганизират в защита на правата си. Дали чрез нашата организация, дали чрез някое друго обединение – стига да е прогресивно и градивно, сме ЗА това. Далеч сме от сектанщината и партинзанщината и не страдаме от някакви наполеонови комплекси и мании за лидерство.

За нас е важно да се върши работа в правилната насока и да се постигат целите.

Continue Reading Интервю с Венко Димитров – администратор и активист в priziv.org…

Креативността вече я няма!

Да си креативен е нещо много хубаво, да говорят хората за някоя държава, че е креативна в някоя сфера е още по-добре, какво по-хубаво от милиони хора на едно място, които постоянно имат нови идеи, които да развиват и да се харесват на хората. Лошото обаче е, че креативността напоследък някъде се загуби и затова сме си виновни ние.

В последно време няма нищо интересно, което да ме грабне, и което ме кара да си кажа, „Ей т’ва е добра идея“, или „Това е много готино“, няма такива работи. Блогърите, които са едни от най-креативните хора също изгубихa това си присъщо качество. Напоследък основните статии, които чета са „Весела Коледа“, „Весели празници“, „Честит имен ден на всички именници“ и други подобни пожелания и статии с по няколко изречения, които можеш да прочетеш в почти всеки блог. Няма статии, които да са интересни, и за които да се хванеш да коментираш и да водиш някаква дискусия.

И докато не съм свършил с креативността в интернет ще спомена и сайтовете. Постоянно се появявят нови сайтове, които обаче не можем да кажеш, че са хит, или че са кой знае колко добри. Най-често срещаните са онлайн игрите. По принцип те не се правят лесно, чудите се как се навъдиха тогава толкова много? Просто е, голяма част от игрите, които играем в интернет са готови системи, които само са намерени от някой случаен човек, а той на свой ред ги е качил на своя хостинг. Нещо като wordpress системата, само че за някакъв вид игри. Няма новоизлюпили се хубави портали, но пък постоянно се пълни мрежата с ненужни сайтове като тракерите, сайтове за музика и филми, недоразработени търсачки и други.

Креативността не е напуснала само интернета. Ако забелязвате няма нова песен, която да е станала голям хит наскоро, но пък за сметка на това крадените песни нарастнаха. Най-новата такава е „Герой“ – песента на Тома, който стана и победител в Мюзик Айдъл. Новите филми също не са кой знае колко качествени. Не се различават по много с тези от началото на века, като изключим специалните и звуковите ефекти.

Наистина е много жалко, това че креативността е напуснала всички и всичко. Скоро дори не съм чул за някакво ново японско нововъведение. Все пак надеждата ми остава в блогърите, за които се надявам да се разсънят след края на Коледните и новогодни празници.

Също скоро очаквам и някакъв голям филм да се появи по кината, който ще си струва да се гледа, и след който няма да си говорим, „еми ставаше, ама не знам“, „биваше, ама така де горе-долу“.

Надявам се креативността да се завърне, а интернета отново да се напълни със свежи идеи и статии в блоговете на хората.

Има ли смисъл от частните уроци и курсове?

На всички ни е известно, че в България има хиляди фирми, които предлагат частно обучение било то със цяла група или самостоятелно. Който тръгне може за минути да намери учител по български език, математика, английски език или друг предмет, който се преподава в училище или в университета. Основният въпрос е има ли нужда от тези курсове и помагат ли те с нещо на своите посетители?

Голяма част от учениците, които ходят на курсове, алианси и частни уроци са 7 клас. Посещават ги основно заради предстоящият им изпит в края на годината. Това, което съм забелязъл е че тези курсове са посещавани от два вида ученици, едните са тези които се справят много добре и нямат голяма нужда от помощ, но родителите им искат да са сигурни, че децата няма да тръгнат по лош път, или да се провалят и ги пращат на уроци, другите пък са тези, които не харесват учението, не искат да учат и мечтаят за деня на своето завършване( който при много от тях идва със закъснение или въобще не идва).

Макар че двете групи са с различно отношение към учението и двата лагера проявяват еднакви „симптоми“. Стоят на чиновете 6 часа ( или 3, или 9, или 12 има различни курсове ), но не правят нищо съществено, привидно изглежда, че слушат, но нямат никакъв интерес, от това което казва учителката. Децата, които по принцип добре се справят и си учат редовно не ги интересува, това което им преподават, защото смятат, че са научени на всичко, а другите само седят и си гледат часовниците, в очакване това мъчение да приключи по-бързо.

Какво се получава? Децата си стоят послушни и необезпокоявани от учителката, която се радва на тишана и преподава, а учениците не научават нищо просто защото нямат интерес от това. Най-често се получава тази ситуация. Родителите са хвърлили много пари за да платят таксите за тези уроци, а детето в края им си знае точно толкова колкото и преди да започне. Тук не става дума за умни и тъпи деца, става дума за мързелът, който е налегнал всички.

Можем само да се радваме, че измежду хилядите деца, които ходят на скъпоплатени уроци има и такива, които знаят, че те ще им помогнат и все ще научат нещо ново, което ще им бъде полезно. Те внимават и се опитват да научат колкото се може повече. Такива деца казват, че учителите са добри и преподават лесно и приятно. Останалите деца пък казват “ тя даскалката не става, не може да ни обясни“. В крайна сметка има и учители, които просто не могат да се справят с преподаването, но по-голямата част от тях са квалифицирани за това, и го правят по най-добрият възможен начин. Проблемът е в децата, че са мързеливи. Тези неща най-често започват да се проявяват още в ранна детска възраст, когато родителите имат силното желание децата им да знаят всичко по английски, немски, математика, български, а децата все още копнеят по цял ден да играят на компютъра фифа или старкрафт.

В крайна сметка мързелът е голяма пречка за всички. Кога ли той ще отмине? Кога ли децата ще станат по-трудолюбиви? Ако трябва да чакаме няколко деситилетия пак ще е добре, защото ще знаем, че все някога положението ще се оправи.

Дискотеката – място за танци, или пример за хвалба?

Напоследък дискотеките станаха много популярни, имам предвид по-популярни от преди. Преди по детските дискотеки ходеха 15-16 годишни момчета и момичета, които са отишли да си починат и да потанцуват, докато сега столичните дискотеки се пълнят с 10-11 годишни момичета.Това не е нормално, а да не говорим че е смешно. Всъщност голяма част от тях не знаят защо ходят на това място, но нали е модерно.

Според мен децата ( те са си направо деца ), които ходят на дискотека искат с това да се правят на интересни и да се хвалят пред своите приятели. Стоят в дискотеката не танцуват, но за да покажат, че не са безучастни пушат и пият, като се мислят за много пораснали. Смешно е да гледаш 15 деца на възраст между 10 и 12 години как крачат по улицата, облечени като 30 годишни жени напът за детска дискотека, на която ще стоят като дървета, но на другият ден ще има да разказват на приятели, че са свалили 20 „пича“, които са били на 14-15 години, и които са били много готини. Ще се хвалят, че са танцували със „секси-барона“, „Иван-чалгаря“, „Фешън-пича1995“ и с други симпатяги от 13 годишните посетители на дискотеката.

Странно е, че родителите пускат децата си, които са в трети клас да ходят на дискотека, където момичетата на тази възраст само стоят като офицери и чакат да свърши дискотеката и да ги изгонят, а момчетата се правят на тарикати и търсят, с кой да се бият. На тези деца ще им отиват повече пижамените партита и партитата с клоуни, както и тези в детският кът на МакДонълдс и КиноАрена. Честа практика стана 12 годишните да си празнуват рожденните дни в дискотеките, от което не остават много доволни, но с това може да се похвалят. Много често на тези рожденни дни присъстват и родителите, които са застанали някъде и пушат цигара, докато си спомнят с трепет техният дванайсти рожден ден.

Едно от основните неща на това ходене на дискотека е напиването с бира, по принцип не мисля че харесват вкуса и, но нали са тарикати, като са с бира в ръка. Неприятно ми става като се замисля, че могат да си купят бира, цигари, дори по-сериозни работи от някой магазин без да им правят проблеми.

Разбира се има и изключения, има и други деца, не само, такива които смятат, че пиенето е готино, но те са по-малко, те ходят на дискотека, не за да се напият, а за да потанцуват, в което е и смисъла на всичко.

Иначе за тези неща са виновни родителите, както и охраната на дискотеките и баровете където пускат 10-12 годишни, те не са за детска дискотека, по – скоро за бебешка такава. Но нищо и те ще пораснат и ще разберат, че да се похвалиш не е всичко, и че не е имало голям смисъл от това ходене по дискотеките, ще разберат че това не ги е правило по-готини, и че не е трябвало да бързат да пораснат, защото детството е едно. Като порасне един човек достатъчно ще ходи по заведенията.