Защо пренебрегваме кирилицата?

декември 31, 2008 в 9:38 am | Публикувано в България | 51 Коментари
Етикети: , , ,

https://i1.wp.com/targovishte.com/e107_images/newspost_images/keyboard_bg.jpgВсе повече стават хората в интернет, които не използват кирилица, а си пишат българските думи с английски букви. Това поне според мен изглежда смешно, с оглед на това колко е лесно да пишем на български.

Голяма част от интернет потребителите, мислят че червените буквички на клавиатурата са излишни. Всъщност ние живеем в България, и сме българи, много интернет посетители твърдят, че обичат България и често пускат теми в интернет форумите „Bratq, radwaite se, che ste bulgari“. Освен, че е смешно е и излагация. Да не говорим, че латиницата става все по-модерна и извън интернет. Много компютърни клубове и други имат големи заглавия на прага си „Vlizai i se razigrai“, а бележките които си подхвърлят в училище момичетата най-често са написани на латиница по необясними за мен причини. Не знаем езикa си ли? Толкова ли искаме да пишем на латиница? По-добре да се научим на английски отколкото да се правим на оригинални.

Аз също си позволявам да пиша на латиница понякога, но не в интернет форуми и блогове, най-малкото защото е обидно за самият мен. Като разглеждам коментарите в блогa си, и не само в този, но и в много други виждам, че има един голям процент мнения на латиница, които като погледнеш не се вписват някак с вида на статията и с останалите коментари под нея. Разбирам че някои хора са свикнали да си пишат на английски, защото в игрите, които играят няма възможност за кирилица, и за това не искат да се научат да използват червените буквички, но толкова ли е трудно да се свали фонетична кирилица? Тук няма място за извинението не мога да го инсталирам, не мога да го използвам, защото фонетикът е едно от най-простите неща.

Всъщност латиницата обижда много хора. Да не говорим, че има случаи когато в интернет двама души спорят, и отстоявят мнението си, а единият пише на латиница, другият на кирилица, направо е глупаво. Защо сме толкова влюбени в този стил на писане? Предпочитаме да пишем на някакъв измислен геймърски език, отколкото на родният ни?

https://i2.wp.com/kara.allthingsd.com/files/2008/08/question-mark.jpgВ интернет латиницата става все по-модерна, а както вече казах тя започва да се разпростира и зад пределите на екранът, което е силно обезпокояващо. По този начин само погубваме българскяит език, като се правим на малоумници и олигрофени. Каква е вашата позиция, кое предпочитате, кирилицата или латиницата?

Advertisements

Интервю с Венко Димитров – администратор и активист в priziv.org

декември 30, 2008 в 11:09 am | Публикувано в България | има 1 коментар
Етикети: , , , ,

//hillsidekids.com/images/GradHat.gif“ не може да бъде изобразен, защото съдържа грешки.Е, дойде време за първото интервю в моя блог. Това интервю взех от администратора , който е и едно от главните лица в сайта priziv.org – Венко Димитров.

Разкажи накратко за себе си и за priziv. С какво вашата организация е по-различна от всички останали, които се борят за нещо?

По-различни сме с това, че всичко, което вършим се прави от учащи се за учащи се.

Разчитаме единствено на собствените си сили, а не на спонсори, „политически гръб“, подкрепа от „фондацийки“. Или пък както си мислят някои групи, тръгнали по пътя на НПО, че само с медийни изяви ще постигнат нещо.
Със собствени сили издадохме тази година три броя на печатен бюлетин, който беше много добре приет от учащите се, готвим и нов брой другия месец.

За нас е по-важно да сме сред студентите, сред учениците, да общуваме с тях и да обменяме опит. Да си кажем очи в очи какви са проблемите на образованието и да обсъдим как може да се противодейства на тези проблеми. Това е много по-ценно и истинско, отколкото да се трупа евтина медийна „популярност”, каквато търсят някои „обществено ангажирани активисти” и което говори, че всъщност те не търсят решение на проблемите, а средство за самопромоция.

Организираме дискусии и други акции, всяка седмица поне по веднъж имаме редовни сбирки, където обсъждаме проблемите и това как трябва да се действа. Работата е изключително много и на практика сме ангажирани ежедневно, а в контекста на последните събития дори денонощно. Нищо, че почти на всички от нас, освен че учим, се налага и да работим.

В крайна сметка, сме се събрали да направим нещо градивно и вярваме както Левски в силата на Народа. Това е и една от нашите главни цели, да подтикнем младите хора да разчупят оковите на апатията и да се самоорганизират в защита на правата си. Дали чрез нашата организация, дали чрез някое друго обединение – стига да е прогресивно и градивно, сме ЗА това. Далеч сме от сектанщината и партинзанщината и не страдаме от някакви наполеонови комплекси и мании за лидерство.

За нас е важно да се върши работа в правилната насока и да се постигат целите.

Continue Reading Интервю с Венко Димитров – администратор и активист в priziv.org…

Креативността вече я няма!

декември 29, 2008 в 5:10 pm | Публикувано в България | 4 Коментари
Етикети: , , , ,

https://i2.wp.com/musicforchange.com/cms/images/creativity.jpgДа си креативен е нещо много хубаво, да говорят хората за някоя държава, че е креативна в някоя сфера е още по-добре, какво по-хубаво от милиони хора на едно място, които постоянно имат нови идеи, които да развиват и да се харесват на хората. Лошото обаче е, че креативността напоследък някъде се загуби и затова сме си виновни ние.

В последно време няма нищо интересно, което да ме грабне, и което ме кара да си кажа, „Ей т’ва е добра идея“, или „Това е много готино“, няма такива работи. Блогърите, които са едни от най-креативните хора също изгубихa това си присъщо качество. Напоследък основните статии, които чета са „Весела Коледа“, „Весели празници“, „Честит имен ден на всички именници“ и други подобни пожелания и статии с по няколко изречения, които можеш да прочетеш в почти всеки блог. Няма статии, които да са интересни, и за които да се хванеш да коментираш и да водиш някаква дискусия.

И докато не съм свършил с креативността в интернет ще спомена и сайтовете. Постоянно се появявят нови сайтове, които обаче не можем да кажеш, че са хит, или че са кой знае колко добри. Най-често срещаните са онлайн игрите. По принцип те не се правят лесно, чудите се как се навъдиха тогава толкова много? Просто е, голяма част от игрите, които играем в интернет са готови системи, които само са намерени от някой случаен човек, а той на свой ред ги е качил на своя хостинг. Нещо като wordpress системата, само че за някакъв вид игри. Няма новоизлюпили се хубави портали, но пък постоянно се пълни мрежата с ненужни сайтове като тракерите, сайтове за музика и филми, недоразработени търсачки и други.

Креативността не е напуснала само интернета. Ако забелязвате няма нова песен, която да е станала голям хит наскоро, но пък за сметка на това крадените песни нарастнаха. Най-новата такава е „Герой“ – песента на Тома, който стана и победител в Мюзик Айдъл. Новите филми също не са кой знае колко качествени. Не се различават по много с тези от началото на века, като изключим специалните и звуковите ефекти.

https://i0.wp.com/idg.bg/test/dwd/2008/5/23/1772-ComBOTS_Alien_01.jpgНаистина е много жалко, това че креативността е напуснала всички и всичко. Скоро дори не съм чул за някакво ново японско нововъведение. Все пак надеждата ми остава в блогърите, за които се надявам да се разсънят след края на Коледните и новогодни празници.

Също скоро очаквам и някакъв голям филм да се появи по кината, който ще си струва да се гледа, и след който няма да си говорим, „еми ставаше, ама не знам“, „биваше, ама така де горе-долу“.

Надявам се креативността да се завърне, а интернета отново да се напълни със свежи идеи и статии в блоговете на хората.

Има ли смисъл от частните уроци и курсове?

декември 29, 2008 в 2:38 pm | Публикувано в Образование | 8 Коментари
Етикети: , ,

https://i2.wp.com/i.actualno.com/club.bg/files/2007/07/05/0e351f9d84.jpgНа всички ни е известно, че в България има хиляди фирми, които предлагат частно обучение било то със цяла група или самостоятелно. Който тръгне може за минути да намери учител по български език, математика, английски език или друг предмет, който се преподава в училище или в университета. Основният въпрос е има ли нужда от тези курсове и помагат ли те с нещо на своите посетители?

Голяма част от учениците, които ходят на курсове, алианси и частни уроци са 7 клас. Посещават ги основно заради предстоящият им изпит в края на годината. Това, което съм забелязъл е че тези курсове са посещавани от два вида ученици, едните са тези които се справят много добре и нямат голяма нужда от помощ, но родителите им искат да са сигурни, че децата няма да тръгнат по лош път, или да се провалят и ги пращат на уроци, другите пък са тези, които не харесват учението, не искат да учат и мечтаят за деня на своето завършване( който при много от тях идва със закъснение или въобще не идва).

Макар че двете групи са с различно отношение към учението и двата лагера проявяват еднакви „симптоми“. Стоят на чиновете 6 часа ( или 3, или 9, или 12 има различни курсове ), но не правят нищо съществено, привидно изглежда, че слушат, но нямат никакъв интерес, от това което казва учителката. Децата, които по принцип добре се справят и си учат редовно не ги интересува, това което им преподават, защото смятат, че са научени на всичко, а другите само седят и си гледат часовниците, в очакване това мъчение да приключи по-бързо.

Какво се получава? Децата си стоят послушни и необезпокоявани от учителката, която се радва на тишана и преподава, а учениците не научават нищо просто защото нямат интерес от това. Най-често се получава тази ситуация. Родителите са хвърлили много пари за да платят таксите за тези уроци, а детето в края им си знае точно толкова колкото и преди да започне. Тук не става дума за умни и тъпи деца, става дума за мързелът, който е налегнал всички.

Можем само да се радваме, че измежду хилядите деца, които ходят на скъпоплатени уроци има и такива, които знаят, че те ще им помогнат и все ще научат нещо ново, което ще им бъде полезно. Те внимават и се опитват да научат колкото се може повече. Такива деца казват, че учителите са добри и преподават лесно и приятно. Останалите деца пък казват “ тя даскалката не става, не може да ни обясни“. В крайна сметка има и учители, които просто не могат да се справят с преподаването, но по-голямата част от тях са квалифицирани за това, и го правят по най-добрият възможен начин. Проблемът е в децата, че са мързеливи. Тези неща най-често започват да се проявяват още в ранна детска възраст, когато родителите имат силното желание децата им да знаят всичко по английски, немски, математика, български, а децата все още копнеят по цял ден да играят на компютъра фифа или старкрафт.

В крайна сметка мързелът е голяма пречка за всички. Кога ли той ще отмине? Кога ли децата ще станат по-трудолюбиви? Ако трябва да чакаме няколко деситилетия пак ще е добре, защото ще знаем, че все някога положението ще се оправи.

Дискотеката – място за танци, или пример за хвалба?

декември 29, 2008 в 12:05 pm | Публикувано в България | 4 Коментари
Етикети: , , , ,

http://nervousshark.files.wordpress.com/2008/04/disco-session.jpgНапоследък дискотеките станаха много популярни, имам предвид по-популярни от преди. Преди по детските дискотеки ходеха 15-16 годишни момчета и момичета, които са отишли да си починат и да потанцуват, докато сега столичните дискотеки се пълнят с 10-11 годишни момичета.Това не е нормално, а да не говорим че е смешно. Всъщност голяма част от тях не знаят защо ходят на това място, но нали е модерно.

Според мен децата ( те са си направо деца ), които ходят на дискотека искат с това да се правят на интересни и да се хвалят пред своите приятели. Стоят в дискотеката не танцуват, но за да покажат, че не са безучастни пушат и пият, като се мислят за много пораснали. Смешно е да гледаш 15 деца на възраст между 10 и 12 години как крачат по улицата, облечени като 30 годишни жени напът за детска дискотека, на която ще стоят като дървета, но на другият ден ще има да разказват на приятели, че са свалили 20 „пича“, които са били на 14-15 години, и които са били много готини. Ще се хвалят, че са танцували със „секси-барона“, „Иван-чалгаря“, „Фешън-пича1995“ и с други симпатяги от 13 годишните посетители на дискотеката.

Странно е, че родителите пускат децата си, които са в трети клас да ходят на дискотека, където момичетата на тази възраст само стоят като офицери и чакат да свърши дискотеката и да ги изгонят, а момчетата се правят на тарикати и търсят, с кой да се бият. На тези деца ще им отиват повече пижамените партита и партитата с клоуни, както и тези в детският кът на МакДонълдс и КиноАрена. Честа практика стана 12 годишните да си празнуват рожденните дни в дискотеките, от което не остават много доволни, но с това може да се похвалят. Много често на тези рожденни дни присъстват и родителите, които са застанали някъде и пушат цигара, докато си спомнят с трепет техният дванайсти рожден ден.

Едно от основните неща на това ходене на дискотека е напиването с бира, по принцип не мисля че харесват вкуса и, но нали са тарикати, като са с бира в ръка. Неприятно ми става като се замисля, че могат да си купят бира, цигари, дори по-сериозни работи от някой магазин без да им правят проблеми.

https://i2.wp.com/upload.wikimedia.org/wikipedia/sr/thumb/3/34/The_Simpsons-Disco_Stu.png/220px-The_Simpsons-Disco_Stu.pngРазбира се има и изключения, има и други деца, не само, такива които смятат, че пиенето е готино, но те са по-малко, те ходят на дискотека, не за да се напият, а за да потанцуват, в което е и смисъла на всичко.

Иначе за тези неща са виновни родителите, както и охраната на дискотеките и баровете където пускат 10-12 годишни, те не са за детска дискотека, по – скоро за бебешка такава. Но нищо и те ще пораснат и ще разберат, че да се похвалиш не е всичко, и че не е имало голям смисъл от това ходене по дискотеките, ще разберат че това не ги е правило по-готини, и че не е трябвало да бързат да пораснат, защото детството е едно. Като порасне един човек достатъчно ще ходи по заведенията.

Децата спряха да излизат навън? – Компютрите са домашен затвор!

декември 28, 2008 в 6:46 pm | Публикувано в България, Uncategorized | 10 Коментари
Етикети: , , ,

https://i2.wp.com/www.dovebulgaria.org/img/children_group_400_01.jpgПокрай тия компютри децата забравиха цвета небето. Постоянно виснат на стола пред монитора, развалят си очите и играят онлайн игри. Нима това е нормално? Нормално ли е децата да са пленници на компютрите? Нормално ли е да не излизат навън, за да играят и за да спортуват, а да предпочитат да убиват върколаци и вампири?

Още от както компютрите станаха популярни и всяко дете се сдоби с такъв у дома, започнаха проблемите, появиха се много зомбита, които се движат по улицата и коридорите на училището, такива чиято мисъл не се върти в играта с приятели на свеж въздух или футболът със своя баща, а в онлайн игрите и в силно желание за чатене със своите интернет приятели. За това са виновни не само игрите, които постоянно се създават, и които направо те задължават да седиш 10 часа онлайн, за да станеш най-добрия, виновни са и родителите. Тези хора, които трябва да покажат на детето, кое е правилно и кое не, които трябва да го научат на най-важните неща просто стоят, гледат и се оплакват. Еми то така не става не може да гледаш, че детето ти се съсипва докато играе редом с други като него, а ти само да стоиш и да казваш така не може. Така наистина не може, но щом децата са започнали да се занимават с онлайн игри от толкова малки, значи ще има големи проблеми и отърването няма да е лесно. Трудно може да накараш някое дете да се мръдне за минута от монитора и да излезне от играта, за да подиша малко чист въздух. За детето компютъра е нещо свещено, място където е предпазено от другите, и не може да бъде отдръпнато по никакъв начин.

//botevgrad.com/uploads/news/6517/s1_519x346%d0%b0.gif“ не може да бъде изобразен, защото съдържа грешки.Игрите в мрежа са едни от главните виновници, за това че децата се научават да псуват и да се карат постоянно със своите родители и приятели. Не си мислете, че боя в коридора на училището е нещо случайно. Той е породен от нещо, което не се намира толкова дълбоко, колкото казват хората. Една от вините за това пада върху компютрите, филмите, предаванията с насилие.

Когато излезна и мина покрай кварталното игрище се чудя защо е пусто. До преди няколко години се събирахме по 20-30 души да играем на него, а сега няма кой да отиде. Единствените хора, които го прекосяват са възрастните, които разхождат своите кучета. Не говоря само за зимата, то не е празно само сега когато е студено. Няма кой да играе дори през пролетта и лятото. Подобно нещо се случва и с люлките, пързалките, катерушките. Когато аз бях малък слушах как родителите казват на децата да внимават да не паднат, в момента няма такива неща, защото няма кой да играе и да се катери. По-големите деца също не играят, когато те се почувстват вече достатъчно зрели започват да пушат и да пият, бирата я нямат за нищо, и си мислят че тревата не е вредна, ходят по дискотеките не за да танцуват, а за да се бият.

Цялата тази картинка е много жалка, а лошото е че главна вина за това имат компютрите, които тъй много обичаме, и които са се превърнали в нещо изключително важно и ценно, без което не можем да живеем. Надявам се че след години обаче нещата ще се променят, а игрищата и люлките отново ще се напълнят с жизнерадостни деца, които да играят на тях.

Защо svejo.net е добър и полезен сайт

декември 28, 2008 в 8:57 am | Публикувано в България, Uncategorized | 3 Коментари
Етикети: , , ,

https://i0.wp.com/images.salon.com/tech/feature/2004/06/15/social_software_one/story.gifСвежо.нет българската социална мрежа, в която всеки ден се обменя информация между хилядите и потребители. Това е един от най-полезните сайтове, които се намират в момента в интернет. Едновременно може да предлагаш и да получаваш информация. Нещо като прекрасен вестник, в който освен да четеш можеш и да пишеш. Сайтът е направен по страхотен начин. Възможността за гласуване на статиите кара хората да се стремят да пишат все по-добре, а класацията „Блог на деня“ само мобилизира хората за стремеш към нещо по-високо.

На първо място успеха на сайта се дължи на качественото изпълнение и добрата реклама. Многото посещения помагат на сайта да затвърди едно от първите места в мрежата. Не мога да пропусна и взискателните администратори, които се грижат по прекрасен начин за тази социална мрежа, те винаги са готови да ти помогнат, а когато има нещо, някакъв проблем или нещо хубаво за казване бързат да го съобщят в блога на сайта.

Потребителите – тази част без която не може нито един сайт. Попринцип когато в един сайт има много потребители голяма част от тях са некачествени. За радост в Свежо.нет това е обратно. Колкото повече потребители се регистрират в портала, толкова повече качествени статии се появяват на началната страница на сайта.

Сайтът освен че се опитва да събира в себе си най-качествените писания на блогъри, форумци и т.н. иска да създава и приятелства. Листата с приятели, която притежава всеки регистриран потребител е нещо много хубаво и полезно. В сайта почти всички са дружелюбни и биха ти помогнали ако имаш проблем, не като в голяма част от интернет форумите, където когато напишеш нещо всички те нападат с обиди, псуват и се опитват да бъдат забелязани с това от администраторите, част от които не се различават от своите потребители.

Блогът ми нямаше да има сегашният си успех, ако не беше Свежо. Радвам се, че част от статиите ми се харесват на потребителите и гласуват за тях. Много съм доволен, и че един път блогът ми попадна в класацията „Блог на деня“. Всеки един човек, който пише и публикува статии в интернет, трябва да се радва, че съществува сайт като Свежо.нет

Стига с тоя конформизъм…

декември 27, 2008 в 8:42 pm | Публикувано в Uncategorized | 8 Коментари
Етикети: , , ,

http://lydblog.files.wordpress.com/2006/11/black-sheep-color.jpgЧудя се защо винаги трябва да слушаме останалите, да действаме като тях, дори да знаем че не е правилно, да се бутаме в стадото и да нямаме собствено мнение?Не правим ли точно това?Защо не се запитаме кои сме ние и какво искаме?

Конформизмът го има навсякъде: на улицата, в мола, в ресторанта, в интернет, в книжарницата, навсякъде където се сетите.

Ще започна с това явление в интернет. Навремето когато е нямало много информация, както и много сайтове всеки се е опитвал да направи нещо ново, да се изяви по по-добър начин от останалите дизайнери и програмисти, да създаде нещо, което не е създавано, и което ще е полезно. В момента е напълно обратното. Интернета е залят от милиони сайтове, голяма част от които са ненужни. Вместо хората да се опитват да създадат нещо ново, те се задълбават в сегашните неща и продължават да ги правят. Така се получават хиляди сайтове клонинги. Такива са сайтовете за музика, за филми, търсачките, дори блоговете. Това не е ли едно връщане назад в развитието?

Подобно нещо може да се срещне и в книжарницата например.Някой човек се чуди дълго време каква книга да си купи, идва друг и купува някаква книга, човекът си казва какво пък ще я взема и аз, и това постоянно се повтаря… Точно за това и някои книги стават по-продавани от други, не си мислите че само това което е написано в романа или разказа е достатъчно за неговото продаване.

Не много различни нещо може да се наблюдава в училище. Една от типичните случки е контролното. Всички ученици знаят че даден ученик е добре подогвен за него и започват да преписват от него, за минути цялата класна стая е преписала от този човек, и накрая предадените контролни от 20 души са почти еднакви. Друго подобно нещо се случва в училище в по-малките класове. Такива неща са определените видове прически, стилът на обличане, обръсването на мустаците. Някой не би се обличал по даден начин, но нали останалите го правят защо и той да не го правя? Това е типичен пример за стадо.

Такива неща се наблюдават навсякъде… но според мен не е нормално, някой смята ли, че е нормално? Защо трябва да следваме стадото и да правим като него?Нека си изградим собствено мнение!

Предпочитам домашната храна пред комерсиалните заведения!

декември 27, 2008 в 5:09 pm | Публикувано в Uncategorized | 3 Коментари
Етикети: , , , ,

https://i1.wp.com/www.nationalbg.com/img/p_grehovni.jpgМного често ми се случва да се чудя какво да ям, но вместо да излизам и да ходя до МакДонълдс, или до близките дюнери аз си приготвям нещичко вкъщи. В тази статия ще покажа преимуществата на домашната храна и ще кажа защо я предпочитам пред комерсиалните заведения, в които винаги трябва да чакаш на опашка или да се чудиш защо келнерът не идва 10 минути за да остави менюто.

https://i1.wp.com/www.texshare.edu/bridge/tutorial/images/tex_ref_ctr_star_MINI.jpgКогато си приготвяш храната у вас можеш да си я направиш точно по начина, по който ти харесва най-много. Поставяш любимите ти подправки и не е нужно да молиш келнерът да предаде на готвача да не слага чесън или някакъв сос, което може да ти коства някоя плюмка и разливане на кафето.

https://i1.wp.com/www.texshare.edu/bridge/tutorial/images/tex_ref_ctr_star_MINI.jpgУ дома не е нужно да прелистваш скучните менюта, които се опитват да те впечетлят с всевъзможни шарки и странни имена на обикновени ястия. Не е нужно да се редиш на опашка от 10 души и да чакаш 2 сандвича, които ще си поръчаш за вкъщи и в последствие ще разбереш, че за пореден път не са ти сложили салфетка.

https://i1.wp.com/www.texshare.edu/bridge/tutorial/images/tex_ref_ctr_star_MINI.jpgКогато си сготвиш сам домашна храна не се притесняваш от това какво се слага в нея, защото ти си я готвиш, а не чакаш на масата, докато някой друг ти я прави и ти слага всемъзможни продукти.

https://i1.wp.com/www.texshare.edu/bridge/tutorial/images/tex_ref_ctr_star_MINI.jpg

У вас няма кой да идва постоянно при теб и да те пита дали ще жалеш още нещо и дали съдовете вече са свободни, няма кой да ти предлага напитки и сосове, нито да те моли да говориш по-тихо, всичко си правиш както ти решиш.
https://i1.wp.com/www.texshare.edu/bridge/tutorial/images/tex_ref_ctr_star_MINI.jpgВ голяма част от заведенията има сложени телевизори, но в част от тях няма звук, само картини на клипове, които се пускат по МТВ. В малко заведения пускат футболни мачове. Вкъщи можеш да пуснеш телевизора, на който канел желаеш, да усилиш колкото искаш и да прехвърляш на нещо друго, ако това което гледаш не ти харесва.

https://i1.wp.com/www.texshare.edu/bridge/tutorial/images/tex_ref_ctr_star_MINI.jpgКогато си приготваш храна вкъщи ти вършиш нещо полезно, движиш се, а не чакаш на масата да ти поднесат в чиния пържолата и картофките. Това е много по-добре защото извършваш някакво движение( нещо като спорта, но по-примитивно)

https://i1.wp.com/www.texshare.edu/bridge/tutorial/images/tex_ref_ctr_star_MINI.jpgНа всички е известно, че у дома това което приготвяш ще ти излезне по-евтино, отколкото в някой ресторант.

https://i2.wp.com/svejo.net/img_story_custom/0/8352-big.jpgТова беше моята защита за домашната храна и готвенето вкъщи. Могат да се кажат още много работи, но мисля че тези стигат. Да не забравяне, и че не е хубаво да ядем само у дома, нужно е понякога разнообразие с ходене по заведения, но не те да са на първо място.

Как да разбереш, че си зарибен по хазартни залагания?

декември 25, 2008 в 8:27 pm | Публикувано в Uncategorized | 2 Коментари
Етикети: , ,

https://i0.wp.com/zaigravka.com/gampix/ruletkagam.gifИма милиони хора по цял свят, които играят в казината или залагат на футбол, хокей, баскетбол. Някои от тях играят за удоволствие, но други не осъзнават, че тези залагания са се свързали с техният живот. Лично аз се задоволявам със залагания на футболни мачове без да давам пари за това в сайта winner.bg.

В тази статия ще говоря точно за този вид залагания, но за тези в които участват и пари. Всеки е пробвал да заложи на някакви мачове било то в интернет или в близкия пункт. Има хора, които си казват дори да спечеля никога повече няма да играя и точно тези хора са най-стабилни според мен. На голяма част от пробващите обаче не им стига първият път, в който са загубили ( често … ), а решават да „пробват“ още 1, 2, 3… Когато вече пробите им станат много за oправдание казват, че за тях това е удоволствие и играят с малко пари. Някои наистина мислят че това не е проблем и продължават постоянно да драскат мачове по фиша, да прекарват часове наред пред телевизора в превключване от канал на канал, за да видят резултатите на играните мачове. Това за мен не е нормално. Не може едно удоволствие да бъде ангажиращо, и най-често завършващо с нерви и късане на фишове. Да не говорим, че това не е и полезно за здравете на човек.

Увод: Денят започва прекрасно слънцето грее през прозереца, страхотен ден за залагане на мачове. Бърза закуска и още по-бързо отиваване до пункта за залози. Казваш си здрасти с твоите приятели от там, които вече са по-напред с материала от теб и спят в пункта или до него( преувеличих малко ). Взимаш програмата за днешните срещи и започваш да се чудиш какво да играеш. Докато се усетиш вече миришеш на цигари и дрехите ти са се вмирисали на същото. Пускаш няколко срещи постояваш 10 минути, разбираш какво са играли другите и ако са играли против твоите мачове почваш да ги кълнеш да загубят.

Изложение: Прибираш се вкъщи, някой член на семейството те моли за нещо, но на теб не ти пука най-често отговаряш по лаконичен начин. Минават няколко часа започва първият мач, и ти си пред телевизора. Твоите хора вече водят със солидна преднина и усещаш, че другият ти мач съшо е започнал. В продължение на 90 минути се потиш допрял нос до телевизора, гледаш към него с едното око, а с другото към монитора на компютъра да видиш третият мач как се развива. Печелиш и трите, остават няколко часа до започването на последният ти мач, който си смятал за най-сигурен. През това време може да свършиш нещо полезно или да помогнеш някому, но не – ти стоиш в напрежение докато започне и той. Печелиш мача до 80 минута и започваш да смяташ парите, които ще прибереш на другият ден, а може би и на същата вечер, ако се чувстваш напрегнат и не можеш да заспиш. Отиваш в кухнята да видиш какво има за вечеря, но в един момент, ухото ти дочува гласът на коментатора, как казва че отбор Х е успял да изравни на отбор У. Губиш всички мачове и целият ти ден е бил напразен, преминал в надежди за спечелването на добра сума, вместо във вършено на нещо полезно.

Заключение: Чудиш се как може да загубиш точно този мач в последните секунди и си казваш, че повече няма да играеш, но на другият ден се събуждаш и си казваш, защо пък да не се пробвам отново. Така дните минават по еднакъв начин, а в края им вместо да си радостен се чувстваш съкрушен.

https://i2.wp.com/i.bigmir.net/img/dnevnik/uploads/1087237/346460/1.jpgПричините за тази постоянна игра може да са различни, но защо постоянно да залагаме, има ли смисъл? Лично аз съм пробвал няколко пъти заедно с баща ми, спечелихме някои от тях и решихме, че няма смисъл повече да играем дори да сме на плюс от цялата работа.

Чудя се на хората, които играят само колкото да кажат, че не са изпуснали нито един ден в месеца и в дните, когато няма мачове от интересните европейски първества играят мачове от Алжир, Кувейт, Бахрейн, не вярвам някой българин да е много запознат точно с тези първенства.Също и тези, които казват, че играта им е удоволствие, а правят сложни системи и пресмятат как ще вземат по-голяма печалба.

Написах статията, защото мисля че този проблем е много належащ в момента. Напоследък чета доста подобни статии, а дори има и предавания по телевизията, които обръщат внимание на това.

Следваща страница »

Блог в WordPress.com.
Entries and коментари feeds.