Лампата светеше

март 8, 2009 в 12:40 pm | Публикувано в Аз | 5 коментара
Етикети: , , , , , , , , , ,

https://i0.wp.com/www.envelopesexpress.com/img/StreetLightCover600.pngСтрелките на часовника финно, нежно, красиво, прекрасно, неусетно, но приятно сменяха позициите си. Всяка следваща минута бе по – хубава от изминалата. Не можех да заспя. Не минаваше и четвърт минута без да погледна към прозореца. Там не съзирах слънцето, а старата лампа, осветяваща като полилей в огромна зала малкото минаващи коли, чийто шум долавях съвсем леко, но незабравимо.

Синята стена се осветяваше от дългите ръце на старата лампа. Триъгълника ограден над мен, приличаше на липсваща част от пъзел, който се реди години. Формата образвула се близо до главата ми не ми даваше покой, караше ме да я гледам, да я съзерцавам с часове. Умората от изминалия ден вече отминаваше като първите пролетни капки, падащи и изсъхващи в един миг.

За момент се почувствах като в затворническа килия, но усещането беше приятно, успокоително. Тази илюзия обаче избледняваше прекалено бързо, точно както най – хубавите спомени, които не се опитваме да запазим, а хвърляме по течението на реката, където се разбиват от пенливите вълни, образуващи се преди малкия водопад, в който красиво и загадъчно отиват нашите преживявания.

Светлината беше като последна надежда, пренасяща те в свят по – добър, по – любезен и прекрасен , но ако отделиш поглед ти виждаш тъмнината, такава каквато застига всички, които не следват своите мечти и желания. Тъмнина, която те грабва отвътре навън. Страдащо е първо сърцето, после ти, и всички около теб. Ако забравиш всичко, цялата стая, и се отдадеш само на светлината, ти ще усетиш нещо различно, интересно, леко и нежно, каращо всяка вечер да я гледаш.

Но тя може да угасне… тогава само ти можеш да я поправиш, да махнеш разваления механизъм и да го замениш, светлината отново ще свети, дори по – силно от преди, а виновника за това нещо ще бъдеш ти. Ти можеш да сториш всичко, което зависи от теб, и което може да ти помогне, не очаквай друг да реди твоя пъзел, да гледа твоята светлина и да я разбира. Светлината за всички е различна. За някой тя се асоцийра с уличната лампа, за други с прожектора на стадиона, но мечтите свързват всички нас.

Лампата светеше …

Advertisements

5 коментара »

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

  1. Страхотно!

  2. Благодаря ти 🙂

  3. Някои неща, които ми направиха впечатление:
    – огромни струпвания на определения, които правят текста труден за следене. Особено в първото изречение. Може да ти звучи красиво сега, но ако го прочетеш след 3 години ще ти направи лошо впечатление;
    – в третия абзац имаш изречение на 4 реда;
    – всички тези метафори са объркващи, но тук нещата може би опират до личен вкус;
    – примесени стилове – ще се оправи с четенето на книги с времето;
    – асоциира;

    Иначе е хубаво че си опитал, продължавай.

  4. Ще се присъединя към последния.
    А иначе-страхотно. Много приятно ме изненада 🙂

  5. много хубаво пишеш продължавай да гоправиш, както са отбелязали тоза произведение е от 2009 година, от тогава са изминали повече от 3 години така че съгурна съм че сега нещата са далече по-добри и по-качествени, споделете нещо моля с всички нас тук поздрави и до скоро


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.
Entries and коментари feeds.

%d bloggers like this: