Емигранти

март 7, 2009 в 5:43 pm | Публикувано в филми | 11 Коментари
Етикети: , , , , , , , , ,

Натисни за голям размер

Първата статия в този нов раздел ,, филми “. Да е било 9 часа. Хващам аз дистанционното на телевизора, и подобно на рок звезда почвам да натискам не струни, а бутони. Яко разцъкване падна, но пък имах и шанса да хвана един български филм. Ивайло Христов и Людмил Тодоров явно добре са си свършили работата, защото продукцията ,, Емигранти ” се оказа едно от най – добрите български произведения в областта на киното.

Това не е поредното лайно паднало в тоалетната на родното кино, защото филмчето има идея, а е и много сполучливо. Актьорите се справят много добре, а езика използван във филма не е взаимстван от някой тъп американски сериал. Продукцията е направена от българи и е подготвена за такива. За нещастие обаче той не се харесва на много от нас. Явно хората ги е срам от себе си, щом не им допада ,, Емигранти ”, защото в него е представен нашия живот.

Показано е нашето ежедневие. Толкова безцветно, колкото е в действителност, но пуснало багрите на добрата игра, превръщащи на пръв поглед глупавия филм в дъга, не със седем, а с двеста и седем цвята. Това не е поредния филм, който можем да кажем, че прилича на порно с умрели за гледане, защото 83-те минути, в които е представен те зареждат с енергия и ентусиазъм за доста време напред.

,, Емигранти ” е поредния филм, който доказва качествата на българските творци в тази сфера, качества които остават на едно ниво, защото в този бизнес парите определят всичко, а бюджетите на българските продукции не надвишават две вечери на родните политици в изискан ресторант. Вместо да се спонсорират подобни филми хората хвърлят пари за боклуци, и пълнят гушите на американците, тези които се мислят за господари на света, но в действителност те не се различават много от нас, проявяват маймунските си качества далеч по – често от българите, но в крайна сметка достигнали върха, защото искат. Трябва и ние да поискаме…

Ако не помните какво е било положението ни 2002 година, гледайте филма. Промени няма, все още сме в калта, сега обаче сме в Европейския съюз, но там ни приемат като утайка, защото сами сме си изградили този образ. ,, Емигранти ” дава добър пример. Пример, който трябва да следваме, за да успеем и развием. Да разберем, че лесни неща няма, има такива постигнати с много труд и постояноство.

Оценката ми за филма е 8 / 10. Не е максимална, защото имаше някой неща, които не ми допаднаха, като например двойния сценарий, представляващ съвкупност от две идеи. Участниците във филма обаче са чудесни, изпълнени с качества характеризиращи всеки българин. Ако искаш нещо различно гледай тази продукция.

Никъде в интернет няма трейлър на този филм, за мое огромно съжаление.


Advertisements

Човек, Блогър, Монитор

февруари 24, 2009 в 4:43 pm | Публикувано в Аз, Хумор | 9 Коментари
Етикети: , , , , , , , ,

https://i1.wp.com/www.computermonitors.org.uk/wp-content/uploads/2008/11/philips-brilliance-200wp7es-computer-monitor.jpg

Имало едно време и още го има един човек. Той бил блогър. Най – често пишел статиите в блога си от своя личен компютър. Този компютър бил обвързан с един монитор. Тяхната връзка продължила около 7 години. Те бяха отпразнували медна сватба, когато собственика на двата уреда реши, че монитора се е застарил прекалено бързо през тези години на ползване и реши да го замени с нов.

ТехноМаркет е мястото където можеш да откриеш нов и хубав монитор. Избирането не е дълго, не се отекчаваш, защото винаги можеш да отидеш до другата страна на магазина, за да видиш нещо друго, преди отново да продължиш.

Когато този човек, блогър избра монитора, той разбра, че е направил правилен избор. Старият постоянно вършеше пакости. Трептеше от дясната страна, а това не се харесваше на Явор – собственика на уреда. Той се страхуваше, че това може да повреди зрението му, а и сините ленти, които се движеха хармонично от време на време по екрана не бяха по вкуса му.

Името на новия монитор е Brilliance. Баща му пък се казва PHILIPS. Явор се надява този нов монитор да му бъде полезен. Името на бащата е известно, и дано не се изложи. Бившият монитор няма да бъде забравен, а ще се опита да си намери нов компютър, с който да се сроди, или ще изчава подходящ момент, докато отното започне да работи на пълни обороти.

Както човека, блогър, така и компютъра бяха доволни от работата на старото LG, но то просто остаря, и трябва да бъде сменено. Остаря, така както остарява всичко, около нас. И това е поредния пример, който показва, че кръговратът е във всичко. Навсякъде около нас и в нас.

По принцип не пиша много неща свързани с мен, но с това исках да се похваля. Дано не съм ви отекчил.

Ти си човек и трябва да действаш като такъв!

февруари 19, 2009 в 12:21 pm | Публикувано в България | 9 Коментари
Етикети: , , , , ,

https://i2.wp.com/farm3.static.flickr.com/2011/2085965734_c14b68f593_o.jpg

Да си човек, да можеш да мислиш, да взимаш сам решения, да чертаеш пътя си е страхотно, но има хора, които не използват тези привилегии. Те просто живеят ден за ден, като не планират нищо за бъдещето, не мислят какво може да им се случи утре. Тези хора не осъзнават колко е хубаво да си отделна личност, да имаш собствено мнение, да си човек! Те пропиляват голяма част от живота си в следване на стадото, а когато осъзнаят грешката си, разбират колко са сбъркали.

Ние – хората имаме едно много голямо предимство. Можем да взимаме сами решения, да се развиваме, да вървим напред и да се изкачваме в йерархията на обществото стъпка по стъпка. Някои хора обаче са си избрали друго нещо и то е да си останат на едно стъпало и да не правят повече крачки на горе, а дори по-лошо да слизат и да се смъкват на долу. Много от тях следват някакви чужди виждания и не се замислят това ли е най-добре за самите тях, няма ли други алтернативи и не може ли да се постъпи по по-различен начин. Точно за това расизмът е толкова неизменна част от ежедневието ни. Децата стават расисти, защото така са им казали, че е хубаво, защото им се втълпява в главите, че това е правилно. Следвт някакви секти, които им промиват мозъците, и заради които те затъват все повече. Така много хора излизат от личност и се превръщат в биороботи, които са лесни за манипулиране от тези, които са по-хитри и са решили да използват нас за свое оръжие.

Това нещо не е нито от днес, нито от вчера. Имало го е винаги, винаги е имало хора, които да нямат собствено мнение и своя гледна точка за нещата. Те винаги мислят че най-правилно е това, което са им казали, като дори не помислят, че може това да не е най-доброто, което може да сторат. Това са хора, които един ден може да мислят едно, на другия да са променили напълно убежденията си, защото някой им е казал да го направят. Какво ли ще оставят те зад себе си? С какво ще ги запомним, със следването на разни секти и личности, които ги използват може би? Не трябва ли всеки да остави някаква следа след себе си, следа с която да покаже, че е живял, такава която да го отличава от останалите, да се бори за уникалност?

Жалко е, че много хора не се замслят въобще за тези неща, жалко е, че не се слушват в себе си, а вярват само на другите, тези които промиват техните мозъци, тези които ги използват. Кога ли хората ще проумеят, че личното мнение е най-важно, че това което сам мислиш за правилно е наистина такова. Дори да ти казват, че грешиш ти трябва да отстояваш това свое мнение. Точно както е направил Прометей. Ето с това той е останал жив и до днес. С неговата смелост, с неговата сила, и с това че е отстоявал собствените си виждания, а не е слушал други, не се е оставил да бъде манипулиран. Той е решил да търпи страдания векове наред, отколкото да приеме отправеното му предложение. Ако е направил това, той нямаше да бъде запомнен, но днес хората знаят за него, и винаги той е асоцийран като символ на личните виждания и отстояване на собственото мнение.

Всеки, който е човек трябва да знае това, и да се радва на нещата, които може да стори като такъв. Когато всеки осъзнае, че собствените виждания са най-важни тогава нещата ще се променят до неознаваемост, а ние ще заживеем много по-добре.

Кой пък е този най-дълъг път, който човек може да измине?

февруари 17, 2009 в 12:26 pm | Публикувано в Uncategorized | 16 Коментари
Етикети: , , , , ,

//www.capital.bg/shimg/zx350_471210.jpg“ не може да бъде изобразен, защото съдържа грешки.Когато говорим за нещо далечно винаги се сещаме за стари пътешествия и изминаване на дълги километри. Спомяме си с трепет проблемите с колата, които са ни съпътствали, помним приятните преживявания, както и всички случки, които можем да запомним с нещо хубавo или лошо от нашето пътуване.

Възможно ли е човек да разберe кое е най-далечното пътуване. Може ли да се похвали, че е изминал стотици хиляди километри до достигане на мечтаната точка. Можем много да спорим кой път би бил най-дълъг. Дали пътуване до друг град, страна, планета или дори галактика. Незабравими неща и дълги пътувания, които все се свързват с физически действия.

Истината обаче е, че нито едно от посoчените не може да се каже, че е най-дългия път, който човек може да измине през своя живот. Не винаги този път трябва да бъде асоцииран с хиляди километри. Той е просто един път, който може да измине всеки от нас. И това е пътят от мозъка до сърцето. Няма и метър разстояние между тези две биологични понятия, но тяхното свързване е много трудно. Много хора не успяват цял живот да изминат този път, и се залъгват, че техните пътешествия, пари, коли им дават всичко.

Обаче не винаги това ,, всичко ‘’ е най-ценното нещо. Защото едно е материална облага, друго духовната. Когато човек успее да разбере това, тогава много неща ще се променят, и той ще заживее много по-добре.

Ето това е една кратка статия, коята мисля обаче може да ни накара да се замислим над някои работи. Количеството не оправдава качествето, защото няколко думи могат да бъдат повече от всички изречения, които можем да измислим…

Блог в WordPress.com.
Entries and коментари feeds.