За миналото лято, за чалгата и за това дали бях напълно прав

юли 8, 2009 в 8:30 am | Публикувано в Аз, България | 14 Коментари
Етикети: , , , , ,

С трепет си спомням миговете когато започнах да пиша блог. Имах голямо желание да пиша за най – различни неща. От гледна точка на това не съм се променил, защото може да видите, че съм говорил по най – различни теми, къде компетентно, къде – не чак толкова 😀 Искам да си призная, че развитието на този блог не беше кой знае колко трудно. Все пак трябва да отбележа, че имах и късмет да попадна на качествени читатели, които допринесоха доста за някои от страхотните дискусии под статиите.

Тези, които четат редовно нередовните ми писания може би си спомнят за една от първите статии, която получи доста коментари, и в която изразих мнението си. Не харесвам поп-фолка е озаглавена тази ,, творба “. Да си призная тогава доста защитавах тезата си, че чалгата трябва да е забранена, и че се слуша само от тъпаци, кифли и боклуци на чело с някои мой приятели. Доста време мина от както я написах. Скоро ще стане една година, ще прозвучи тривиално, но няма как да не кажа, че много неща се промениха от тогава. Може би и аз съм пораснал, защото промених мнението си за доста от нещата, за които писах преди 1 година.

Не съм почнал да слушам чалга, но сега започвам да оборвам казаното от мен преди около 12 месеца. Доста остро се изразявах тогава, и дори не открехнах една малка вратичка за компромиси. Сега обаче ще се поправя. Още тогава много хора ме упрекнаха и може би част от тях наистина имат право. Та аз казах само лоши думи, а сега когато мина почти една година от първата ми статия знам, че никога не се обръща внимание само на една от страните по дадена тема.

Тогава дори не се сетих, че чалгата е само един от стиловете музика, за който може да се говорят лоши работи. Явно съм си гледал само в една уличка и не съм искал да се замисля над останалите неща, които е трябвало задължително да разгледам. Да не говорим, че статията не трябваше да има това заглавие, а трябваше да бъде насочена към всички стилове. Защото веднага можем да кажем: Рап музиката е тъпа, защото постоянните рими излъчват агресия, или пък: Електронната музика е пълна боза, защото е нестандартна, различна и някак си глупава… може да продължa,но няма смисъл. Повечето хора слушат музика, всеки си има любим стил, който защитава и други няколко, които оплюва и ненавижда. Аз обаче не трябваше да започвам тази тема, защото сега разбирам колко много хора харесват поп-фолка, които не са ми направили нищо, че да обиждам любимите им песни и изпълнители. Музиката е за всички, за това има и толкова различни стилове, за да има за всекиго по нещо. Песните доставят удоволствие, просто на мен не ми харесва даден стил и писах против него, но защо се чудя сега? Като знам, че има толкова хора, които го обожават… Всеки може да започне да оплюва любимите песни на другия, но какво ще постигне и какъв е смисъла? Нито ще промени нещо, нито ще накара някой да спре да слуша определена музика…

Сега вече довърших онази статия, да се надявам че е по – правилния начин. Няма смисъл да продължавам да плюя по поп фолка, защото нищо няма да променя… Поне разбрах, че наистина съм пораснал,и че цялото това писане на десетки статии за последната година не е било загуба на време.

Advertisements

Корупцията му е майката…

юли 7, 2009 в 11:08 am | Публикувано в Аз, България, Политика | 6 Коментари
Етикети: , , , , , ,

Здравейте на всички :). Не съм писал от месеци… знам, знам, исках да надраскам нещо, обаче бях наистина зает. Като започнем от училището и стигнем до спорта ( темата на днешната статия ). Първо да се похваля, че хванах стипендия в училище, не че е нещо кой знае какво, обаче ти става някак приятно, като знаеш че си спечелил нещо от собствените си знания. Повечето от вас ме знаят като спортна личност, занимавам се активно със спорт, също така тренирам. Това обаче не ме спира да се събирам с приятели и да разцъкваме футболче в квартала, в който живеем, и който е наричан от много хора център на столицата.

Център, център, обаче гледките са най – различни. Бих ги нарекал непристойни за един уж ,, елитен “ квартал. Гонки с каруци, постоянни побоища, литнали във въздуха апартаменти, коли и заведения. И между всичките тези неща пак успяваме да намерим време да спортуваме. В нашето готино кътче има две клетки. Нека поясна – футболни клетки, които ,, уж “ са заградени. Една доста голяма, която вече от около година е запустяла и залиняла като човек, който седи по 20 часа на ден пред компютъра. Вратите са откраднати, и един ден случайно ги видяхме в един склад за вторични суровини, какво да се прави… няколко лева са по – ценни отколкото радостта от спорта, която се доставя на тези, които го практикуват. Цялата е разбита, прилича на малка планина, и често се асоциира с релефната карта на България…. ама какво да се прави. Щом кметството не взима нещата в ръце, трябва ние да го направим. Събрахме подписка = 120 подписа. За съжаление се оказа, че от години има проект за построяването на блок на мястото на тази клетка. А като казах години, се сещам че преди няколко такива се събирахме десетки души, организирахме си турнири и се наслаждавахме на хубавото по онова време игрище. Това означава, че дори да не беше разбита и ние да играехме и до днес на него това игрище пак щеше да бъде потурчено, заради плановете за строеж на блок.

Втората клетка Тя е доста по – малка, но отново е хубаво място, но за съжаление нейната участ е подобна. Зимата имаше ремонт, който е финансиран от общината. Няколко железа нахвърляни, малко боя и оп… строителите избягаха. В последствие се оказва, че парите дадени за това игрище са около 100 000 лева. Отчетено е, че са сложени табла за отчитане на резултатите, изкуствена трева и прожектори. Нито едно от тези неща  можем да видим днес, а парите са отчетени още зимата… В момента клетката е разбита, няколко човека отидоха в пирогов, защото си нарязаха главите на стърчащите железа. Постоянно има пребити, а за капак на всичкото топките постоянно се губят в една малка рекичка, защото за врата е оставено мястото зад едната футболна врата… колко идейно нали? Железата, които са използвани пък са малко по – малки от стандартните моливи, и дори не са забити в земята. От един по – силен шут и всичко пада. Какво да се прави… БЪЛГАРИЯ…

За съжаление това е картинката, и то със сигурност не само в квартала, в който живея аз. Утре ще пусна сериозен снимков материал, за да се убедите, в това което пиша. Надявам се малко по – грубия език да не ви е проблем, все пак съм доста ядосан. Хора… още един път съжалявам, че не писах много време, дано няма сърдити 🙂

Защо ядем хлебарки, като може да не ги ядем?

март 20, 2009 в 11:57 am | Публикувано в Аз, България | 15 Коментари
Етикети: , , , , , , , ,

От години се носят слухове, че дюнерджиите си позволяват да слагат какви ли не работи в сандвичите, които правят, като се започне от храчки и се стигне до сперма. Това не знам дали е вярно или не, но ,, елитните ‘’ заведения, или поне тези, които се смятат за такива не им отстъпват по критерия гадории в храната. Днес дори имах късмета да зърна една голяма хлебарка в близост до масата, на която бях седнал.

На училище съм, но защото сме много изгладнели решаваме да отидем до близкия МакДоналдс. Естествено поръчката се забави както обикновено, но това вече не ми прави впечатление, защото заведението им се е превърнало в зоологическа градина, в която са включени различни животни, но нагледно съм виждал само 5 сантиметрова хлебарка, бръмбар или някакво друго насекомо. Черното животинче се въртеше около две от масите. Излишно е да казвам, че откриването на тази хлебарка не се хареса на хранещите, а някои от по – гнусливите си тръгнаха, преместиха се или станаха. Двете дълги антенки постоянно се въртяха и очертаваха някакъв периметър, който ясно показваше, че това е територия на хлебарки, а не на хора, които искат да се нахранят.

Както казах за дюнерджиите не знам, но те поне не са с толкова големи претенции, като МакДоналдс, които се опитват да привлекат все повече фенове с всевъзможните си промоции и реклами. Усмихналите се работници, които те питат дали няма да желаеш още нещо обаче гледат с подигравка на оплакването за насекоми. Откъде мога да бъда сигурен, че няма хлебарки и в сандвичите. А и се чудя какво ли причинява честия железен или метален вкус на картофките.

Животното го заснех с телефона си, но за съжаление не мога да открия кабела, за прехвърляне от него на компютъра. Който иска да ми вярва за случката. За пояснение случи се около 11 часа сутринта. Между другото мисля да прекратя яденето в това заведение, но не да се прехвърля в друго подобно, а да наблегна на домашната храна, както и ресторантите и пицариите, на които мога да се доверя, защото не искам да ям хлебарки и бръмбари, ти искаш ли?

Младите хора искат, но не отстояват

март 14, 2009 в 5:29 pm | Публикувано в България, Образование | 13 Коментари
Етикети: , , , , , , , , , ,

Младите хора. Тези личности, за които говорим, че имат истински характер, отстояват правата си и не понасят критика се оказва, че не са толкова стабилни, за колкото ги описват всички. Крехката им възраст им позволява да те псуват когато им кажеш, че те дразни цигарения дим или петната от бира по масата, но не и да отстояват своите желания, което дори може да бъде фатално, или най – малкото неприятно и за други освен тях.

Постоянно контактувам с млади хора като мен, и разбира се нищо вече не може да ме учуди. Псувни по адрес на учители, възрастни хора, и дори родители не са нещо странно, поне в днешни дни. Боят между момчета няма да го коментирам, защото има и по – неприятни неща, това са уличните битки между момчета срещу момичета, както и такива, в които участват само деца от женски пол.

Не знам откъде идва цялата тази борбеност, но знам че хората обичат примерите от истинския живот и за това ще ви разкажа за един от началото на януари. Както знаете тогава беше газовата криза, и всички много се бяха загрижили за последствията, а учениците ги интересуваше дали ще последва дървена ваканция. Някои училища излезнаха в такава почивка, но това в което уча аз нямахме този късмет за добро или за лошо. Младите хора обичаме протестите и всички се втурнахме по нечия идея да се бунтуваме в коридора. Викове и крясъци отекваха по цялото училище, всички клонеше към един сериозен протест, организиран от едни млади хора. И когато никой учител не можа да укроти тълпата везната клонеше към успех за учениците. Когато обаче се появи директора всички се разбягахме, а дори нямаше опит за отстояване на желанията. Допълнително ни бяха казали, че температурата в част от стаите е по – ниска от допустимото, това го знаеха голяма част от присъстващите на този митинг, но все пак се запътиха към стаите. Искаш? Правиш първа важна стъпка? Знаеш, че може би си прав, дори не напълно? Но когато дойде основния момент умекваш и показваш, че не си чак толкова сигурен в себе си.

Според мен има някаква грешка в твърдението, че младите хора са много настойчиви. Ако погледнем положението, те са просто диви. Държат се като деца, което е нормално. Бият се, псуват се, карат се това са все нормални за хора на моята възраст. Забелязвам, че когато стане дума за нещо сериозно те се държат отстъпчиво, и не могат да се наричат лъвове, а повече ще отива – котки, или котенца? Думата е ваша, мислите че младите хора искат, но не отстояват своите виждания.

Емигранти

март 7, 2009 в 5:43 pm | Публикувано в филми | 11 Коментари
Етикети: , , , , , , , , ,

Натисни за голям размер

Първата статия в този нов раздел ,, филми “. Да е било 9 часа. Хващам аз дистанционното на телевизора, и подобно на рок звезда почвам да натискам не струни, а бутони. Яко разцъкване падна, но пък имах и шанса да хвана един български филм. Ивайло Христов и Людмил Тодоров явно добре са си свършили работата, защото продукцията ,, Емигранти ” се оказа едно от най – добрите български произведения в областта на киното.

Това не е поредното лайно паднало в тоалетната на родното кино, защото филмчето има идея, а е и много сполучливо. Актьорите се справят много добре, а езика използван във филма не е взаимстван от някой тъп американски сериал. Продукцията е направена от българи и е подготвена за такива. За нещастие обаче той не се харесва на много от нас. Явно хората ги е срам от себе си, щом не им допада ,, Емигранти ”, защото в него е представен нашия живот.

Показано е нашето ежедневие. Толкова безцветно, колкото е в действителност, но пуснало багрите на добрата игра, превръщащи на пръв поглед глупавия филм в дъга, не със седем, а с двеста и седем цвята. Това не е поредния филм, който можем да кажем, че прилича на порно с умрели за гледане, защото 83-те минути, в които е представен те зареждат с енергия и ентусиазъм за доста време напред.

,, Емигранти ” е поредния филм, който доказва качествата на българските творци в тази сфера, качества които остават на едно ниво, защото в този бизнес парите определят всичко, а бюджетите на българските продукции не надвишават две вечери на родните политици в изискан ресторант. Вместо да се спонсорират подобни филми хората хвърлят пари за боклуци, и пълнят гушите на американците, тези които се мислят за господари на света, но в действителност те не се различават много от нас, проявяват маймунските си качества далеч по – често от българите, но в крайна сметка достигнали върха, защото искат. Трябва и ние да поискаме…

Ако не помните какво е било положението ни 2002 година, гледайте филма. Промени няма, все още сме в калта, сега обаче сме в Европейския съюз, но там ни приемат като утайка, защото сами сме си изградили този образ. ,, Емигранти ” дава добър пример. Пример, който трябва да следваме, за да успеем и развием. Да разберем, че лесни неща няма, има такива постигнати с много труд и постояноство.

Оценката ми за филма е 8 / 10. Не е максимална, защото имаше някой неща, които не ми допаднаха, като например двойния сценарий, представляващ съвкупност от две идеи. Участниците във филма обаче са чудесни, изпълнени с качества характеризиращи всеки българин. Ако искаш нещо различно гледай тази продукция.

Никъде в интернет няма трейлър на този филм, за мое огромно съжаление.


Препоръчай на приятел

февруари 27, 2009 в 2:27 pm | Публикувано в Uncategorized | 30 Коментари
Етикети: , , , , , , , , , ,

https://i2.wp.com/www.karieri.bg/shimg/zx280_513871.jpgОт известно време мисля да пусна някаква блог игра, която едновременно да бъде интересна, полезна и неангажираща за блогобществото. Нещо, което да помогне на повече хора, които използват интернет.

Играта се казва ,, Препоръчай на приятел “. В нея няма да препоръчваме никакви заведения, дискотеки, филми и песни, а статии от блоговете, които четем. Такива, които са ни направили впечетление и мислим, че ще се харесат и ще бъдат полезни и на други хора. Аз ще огранича бройката на три, но всеки може да препоръча колкото си поиска. Разбира се не е възможно да предложим всички такива статии, но поне нека бъде тази част от тях, която да покаже нещо интересно и полезно. Аз ще се насоча към по – интересните разсъждения, но вие може да пуснете, това което смятате за добре. Всеки един човек, който се реши да участва може да предложи на други хора да продължат инициативата, за да има един постоянен кръговрат на интересното в интернет. Всеки, който не е поканен може да участва, не е нужно някой да иска да прочете, това което той мисли за интересно. Ако наистина мислиш, че е такова просто напиши статия, не е нужно да ме споменаваш като организатор, просто напиши заглавието на инициативата.

–––––––––––––––––––––––––––––––––
Толкова ли е трудно да похвалим?

Първата статия, която мисля да ви препоръчам е тази от блога на Петър Стойков, а именно публикацията ,, Толкова ли е трудно да похвалим? “. Препоръчвам ви я, защото мисля че би била важна за доста хора. И то не заради нещо много специално, а заради това че трябва да се замислим над тези неща, за които е споменал той.

–––––––––––––––––––––––––––––––––
Блог кражби

Още една статия, този път от Цветан Дичев. Много е говорено на тази тема, ама и хората не си взимат поука. Аз също съм от тези, които подкрепят авторското, и точно заради това всичко, което съм публикувал в блога е написано от мен. Като изключим една статия, в която съм споменал източника.

–––––––––––––––––––––––––––––––––
Кой демонизира България?

Статия от Петър Ванев, върху която трябва да се замислим всички. Това е публикация, която не изкривява нещата в България по никакъв начин, а показва точно какво е положението, и какво се случва. Препоръчвам я и нея и горните две статии на всички.

–––––––––––––––––––––––––––––––––

Има още много статии, които бих искал да препоръчам, но за съжаление реших да се огранича до три.

Бих искал да разбера кои статии се харесват на следните блогъри:

И още един път ще кажа, ако някой не е поканен, може да се самопокани сам.

Кои са лошите?

февруари 25, 2009 в 12:01 pm | Публикувано в България | 14 Коментари
Етикети: , , , , , , , , , ,

https://i2.wp.com/www.dnevnik.bg/shimg/zx500_481240.jpg

А: Ейй, видя ли го онзи?
Б: Кой?
А: Онзи бе, със злобния поглед
Б: Защо със злобен поглед? Човека може да си има проблеми, или да знае, че има такива като нас, които говорят лошо за другите.
А: Абе, глупости. Беше от лошите…
Б: Кои са лошите?
А: Тези гадовете, сещаш се. Абе не са готини хора, дразнят те само като ги погледнеш. Разбираш ли ме вече?
Б: Не, не те разбирам.

А Защо не го разбирам?

Много обичаме да говорим против другите. Това ми прави впечетление ежедневно. И някои от приятелите ми, както и медиите не спират да слагат етикети и обидни прякори на хора, които дори не познават. Те не знаят нищо за тях. За историята им, за живота им, за роднините им, за грижите и за техните проблеми. Виждат ги за пръв път. Още не са продумали, но тези хора за тях са ,, лоши’’.

Аз, близките ми, вашите, както и вие самите сигурно също сме/сте били обект на подобно нещо, без дори да подозираме/те. Говорим с хора, които мислим за свестни, но в същото време те си мислят как да прекратат по – бързо разговора, в който най – често само кимат одобрително, а през това време говорят със себе си на ум и си казват ,, ей какъв задръстеняк ‘’ без дори да те познават и да слушат какво им говориш.

Това е присъщо за хората. И в това съм се убедил стотици пъти. Бързаме, недообмисляме и се чудим на кого да си го изкараме. Пръскаме отровни капки злоба, които могат да заразят и други. Вършим тези неща, а дори не се замисляме. Хората, с които комуникираме, си мислят че сме много добронамерени към тях, но в действителност се чудим по какъв начин да ги изиграем, излъжем и злепоставим.

Вършим тези неща от страх. Страх от това да не се появи някой ,, по – голям ‘’ от нас. За това се защитаваме с обидни думи, а не се опитваме да се отбраняваме с искрени слова. Правим се на приятели, но в действителност сме предатели. Приличаме толкова много на Ам – Гъл ( Gollum ) от книгата ,, Властелинът на пръстените ‘’, че даже сме забравили какво е да сме истински хора. Ам – Гъл обаче има оправдание, и това е пръстена, който владее всичко, а ние хората в реалността – нямаме.

Не се опитваме да разберем останалите. Искаме да живеем сами. Но това не е възможно. Защото трябва колектив, за да се успее в нещо. Другото са единични случаи. А вместо да търсим нови контакти, да създаваме приятелства ние действаме, като хора със змийски глави и лисичи тела. Останалото човешко в нас е наистина малко, а и постоянно намалява. То е на привършване. Но кодовете в компютърните игри, които пишем на бързо в конзолите не могат да помагнат тук. Тук е реалността. Където сами трябва да се променим, сами да изградим облик.

Лошото е, че колкото повече обиждаме ненужно хората около нас, толкова повече обиди получаваме в замяна. Кръговратът е пълен. Ако ти говориш против някой, лошите думи ще застигнат и теб. И това не трябва да те изненадва, не трябва да се чудиш защо не те харесват, защото ти самият проявяваш хейтърство.

По този начин хората се опитват да се защитат. Но не го правят по най-добрия възможен начин, защото провяваме страх. Вместо да опознаем хората, ние ги намразваме още преди да сме ги видели. Казваме, че те са ,, лоши ‘’ и не искаме да говорим повече.

Приятелствата не винаги са лошо нещо. ,, Лошите ‘’ хора обаче са навсякъде около нас. А те лепват същия етикет на други, и така всеки един от нас се оказва ,, лош ‘’. Засмукани сме от тайфуна на собствената си злоба и страх, и не се замисляме за някакви други алтернативи. За оправяне на проблемите без обиди и грозни прякори. Но не… ние сме си избрали друго нещо, а това нещо се превръща в нашия свят… ние трябва да променим нещата, но това няма да бъде лесно, защото промяната трябва да започне от самите нас.

Ако помагаме на безработните положението се влошава? Да, ама май не е точно така…

февруари 21, 2009 в 6:33 pm | Публикувано в Политика | 21 Коментари
Етикети: , , , , , , , , , , ,

https://i1.wp.com/www.bcdobrich.org/images/collarge6.gifПреди време бях писал за избирането на Обама като президент на Америка, и сега отново реших да пиша за него, но за започването на икономическия му план. Доста хора мислят, че отпускането на големи суми за безработните е стъпка назад, и това само ще провали нещата още повече. Ако се замислим обаче виждаме, че това не е чак толкова лошо нещо, а точно обратното – начин за оправяне на положението.

В Америка има изключително много безработни, а и това е нормално. Много хора загубиха работата си покрай световната финансова криза, а и всички мислят че идеите на Обама не са добри( други да има ? ), и няма да променят нищо. Е, значи не трябва да се дават пари на безработните? Щом те нямат работа това ме навява на мисълта, че имат сериозни финансови затруднения. Не вярвам всички да имат скътани пари, с които да се издържат, себе си, семействата си, и да плащат данъците. Ако на тези хора не им се дадат средства, те просто няма да могат да продължат да живеят нормално, постоянно ще имат проблеми и положението за тях няма да бъде цветущо. Ако пък им се дадат средства, то те ще имат много по-голям шанс да си намерят работа, ще могат да се издържат, и ще имат пари, които да харчат. Какво излиза? Щом ще имат някакви пари, те ще могат да ги използват да купуват и продават. И по-скоро купуват. Тези пари отново ще се влагат в икономиката на страната, и постоянно ще има един кръговрат на средставата. Хората ще имат работа – ще се развива икономиката, и положението лека, по-лека ще се оправя. Ако хората не бъдат стимулирани по някакъв начин, то те трудно ще успеят да си върнат работните места, или да започнат на ново такова, следователно няма да имат пари за харчене. Икономиката няма да се развива, а кризата ще продължи още дълги години, с което и проблемите ще се увеличават. Няма как да не спомена нещо и за карикатурата, която бе пусната в медиите преди няколко дни. Много лоша шега, от която нямаше смисъл според мен, тя бе насочена към идеите на Обама. Първо трябва да се замислим дали не са наистина добри и след това карикатуристите да се заемат на работа 🙂 Ако някой има по-добри идеи от неговите нека ги сподели.

Все си мисля че предложенията на Обама не са чак толкова лоши, но хората са скептично настроени, защото не са свикнали някой да им помага. А и се вижда, че поне прави нещо, а не прибира парите за себе си… Ако той успее това ще бъде нещо наистина значимо, а и ще създаде икономически баланс.

На места не съм се изразил по най-добрия начин, но написах статията на бързо, защото бях провокиран от някои прочетени и видяни неща. Надявам се, че сте хванали идеята 🙂 А и мисълта ми постоянно скача от едно място на друго, пък после се връща пак на предходното, ама то във време на криза скоците и приземяванията са нормални.

Каишките за животните, не за хората!

февруари 4, 2009 в 12:00 pm | Публикувано в България | има 1 коментар
Етикети: , , , , , , , ,

https://i0.wp.com/i107.photobucket.com/albums/m282/PIPONCHO/bulls.jpg(снимка – photobucket.com ) Определено съм против насилието над животни, но също така съм и против насилието над хора. И то не от други такива, а от улични кучета, а дори понякога и от домашни. Може да прозвуча егоистично, но мисля че първо трябва да осигурим нашата сигурност, а след това сигурността и на животните.

Случаите на ухапани хора от кучета стават все повече. Почти няма ден, в който да не се споменава нещо такова по новините. Много са уличните кучета, които са готови да те нападнат. Излизам всяка сутрин преди да изгрее слънцето и ми прави впечатление многото глутници, които се разхождат из столичните улици. Лаят те, гонят те, а ако не си внимателен може дори да пострадаш.

Тези неща са известни на много хора. Аз също съм си патил, но преди няколко години, но не от улично куче, а от домашно. Не е нормално да се разхождат по улиците свободно добермани, питбули и булдоци, докато техните собственици си говорят с някой приятел, или са в близкото кафе. Тези кучета са доста опасни, дори да живеят в домашни условия и да са обучавани. За тях ти си непознат човек и ако нямаш късмет можеш да изглеждаш като прясно бутче. Не мога да разбера някои собственици на кучета. Те са поели отговорност за това животно и трябва да се грижат за него, но също така трябва и да предпоазват другите хора, ако въпросното животно е опасно. Водил съм разговори със собственици на такива домашни любимци, а те никога не си помислят дори, че може да грешат. Пускат ги свободно по площадки и пясъчниците, където си играят малки деца, което според мен е изключително нередно. Едно дете не може да се предпази от куче, което на ръст е дори по-голямо от него. За тези животни наморниците и каишките трябва да бъдат задължителни. Те са измислени за кучетата, и тяхните стопани трябва да ги използват. КАИШКИТЕ НЕ СА ЗА ХОРАТА.

Подписах се и подкрепям идеята не на насилието над животни, но не трябва ли да се направи нещо и хората да живеят защитени, и да не се притесняват за живота си всяка сутрин когато отиват на работа. До кoгa уличните кучета ще имат приоритет пред нас. Аз искам да заживея в един по-сигурен свят, но това скоро няма да се случи. За жалост проблема с кучетата ще остане още доста дълги години. Единственото нещо, което можем да направим на този етап е да се надяваме, че ние няма да бъдем следващата жертва, и да внимаваме повече в избора си на маршрут.

Блог в WordPress.com.
Entries and коментари feeds.