Arrowsss’s Weblog

Корупцията му е майката…

Здравейте на всички :). Не съм писал от месеци… знам, знам, исках да надраскам нещо, обаче бях наистина зает. Като започнем от училището и стигнем до спорта ( темата на днешната статия ). Първо да се похваля, че хванах стипендия в училище, не че е нещо кой знае какво, обаче ти става някак приятно, като знаеш че си спечелил нещо от собствените си знания. Повечето от вас ме знаят като спортна личност, занимавам се активно със спорт, също така тренирам. Това обаче не ме спира да се събирам с приятели и да разцъкваме футболче в квартала, в който живеем, и който е наричан от много хора център на столицата.

Център, център, обаче гледките са най – различни. Бих ги нарекал непристойни за един уж ,, елитен “ квартал. Гонки с каруци, постоянни побоища, литнали във въздуха апартаменти, коли и заведения. И между всичките тези неща пак успяваме да намерим време да спортуваме. В нашето готино кътче има две клетки. Нека поясна – футболни клетки, които ,, уж “ са заградени. Една доста голяма, която вече от около година е запустяла и залиняла като човек, който седи по 20 часа на ден пред компютъра. Вратите са откраднати, и един ден случайно ги видяхме в един склад за вторични суровини, какво да се прави… няколко лева са по – ценни отколкото радостта от спорта, която се доставя на тези, които го практикуват. Цялата е разбита, прилича на малка планина, и често се асоциира с релефната карта на България…. ама какво да се прави. Щом кметството не взима нещата в ръце, трябва ние да го направим. Събрахме подписка = 120 подписа. За съжаление се оказа, че от години има проект за построяването на блок на мястото на тази клетка. А като казах години, се сещам че преди няколко такива се събирахме десетки души, организирахме си турнири и се наслаждавахме на хубавото по онова време игрище. Това означава, че дори да не беше разбита и ние да играехме и до днес на него това игрище пак щеше да бъде потурчено, заради плановете за строеж на блок.

Втората клетка Тя е доста по – малка, но отново е хубаво място, но за съжаление нейната участ е подобна. Зимата имаше ремонт, който е финансиран от общината. Няколко железа нахвърляни, малко боя и оп… строителите избягаха. В последствие се оказва, че парите дадени за това игрище са около 100 000 лева. Отчетено е, че са сложени табла за отчитане на резултатите, изкуствена трева и прожектори. Нито едно от тези неща  можем да видим днес, а парите са отчетени още зимата… В момента клетката е разбита, няколко човека отидоха в пирогов, защото си нарязаха главите на стърчащите железа. Постоянно има пребити, а за капак на всичкото топките постоянно се губят в една малка рекичка, защото за врата е оставено мястото зад едната футболна врата… колко идейно нали? Железата, които са използвани пък са малко по – малки от стандартните моливи, и дори не са забити в земята. От един по – силен шут и всичко пада. Какво да се прави… БЪЛГАРИЯ…

За съжаление това е картинката, и то със сигурност не само в квартала, в който живея аз. Утре ще пусна сериозен снимков материал, за да се убедите, в това което пиша. Надявам се малко по – грубия език да не ви е проблем, все пак съм доста ядосан. Хора… още един път съжалявам, че не писах много време, дано няма сърдити 🙂

Телефонът на Бойко Борисов е по-бърз от всеки друг!

Бойко Методиев Борисов е съвременен български политик, телохранител, каратист и от 10 ноември 2005 г. е настоящ кмет на София. ( wikipedia )

Както знаем Бойко Борисов разбира от всичко, занимвал се е със сто неща и сигурно има още поне толкова хобита, за които ние не знаем. Кой обаче би помислил, че телефонът на Бойко Борисов е много по-бърз от всеки друг такъв.

Настоящия кмет на София се занимава доста активно с футбол.Явно следи и мачовете на националния отбор. След загубата ни от Сърбия с 6 : 1, той не пропусна възможноста САМ ДА ПОЗВЪНИ в предаването по Канал 3 на Сашо Диков, като даде коментар за мача и представянето на нашите национали. Разбира се той беше недоволен, дори малко разгневен заради позорната загуба на българите. Борисов не пропусна също така да поговори и за политиката на страната ни. Отдели няколко изречения и за Георги Първанов, който наблюдаваше на живо сблъсъка между нашия национален отбор и сърбите. Дори реши да предизвика националния ни отбор в мач срещу неговите хора на стадион ,, Спортна София “.

Всичко е много хубаво. Страхотно е, че кмета на София се интересува от спорт. Само ми е много интересно как той се свърза толкова бързо с предаването ( И водещият няколко пъти каза, че сам е позвънял, и че те не са го търсили ), а ние – обикновените зрители трябва да чакаме по 40 минути докато телефонът даде свободно и ни се отдаде шанс да кажем и ние някое изречение. Телефона на Бойко Борисов явно е някой специален, за който модел ние все още не сме чували. Нашият кмет продължава да ни изумява с действията си и с безпределните си възможости. Прякора, с който го наричат някои българи ,, българския Чък Норис “ е съвсем уместен.

Ако не знаехте, че телефонът на Бойко Борисов е най-бързия, то вече научихте, а ако искате да се забавлявате още малко може да прочетете тези преведени на български факти, които по оригинал са писани за Чък Норис.

–––––––––––––––––––––––––––––––

– Бойко Борисов не може да предсказва бъдещето. Бъдещето просто прави това, което Бойко Борисов каже.

– Единственият случай, когато Бойко Борисов е сгрешил, е когато е помислил, че е сгрешил.

– Откак Бойко Борисов стана кмет, основният износ на София е болка…

– Бойко Борисов няма нужда от чудо, за да раздели Червено море. Той просто върви напред, а водата се маха от пътя му.

– Когато Бойко Борисов влезе в стая, той не включва лампите, а изключва тъмнината.

– Бойко Борисов никога не отстъпва – той просто напада в обратната посока.

– Често се казва, че някой се е разминал на косъм със смъртта. А Смъртта веднъж се разминала на косъм с Бойко Борисов.

– Бойко Борисов може да направи снежен човек от дъжд.

– Бил Гейтс живее в постоянен страх, защото компютърът на Бойко Борисов може да забие.

–––––––––––––––––––––––––––––––

Ако искаш да прочетеш още подобни можеш да посетиш блога на Петър Стойков

Несериозността в днешни дни

Несериозността (sxc.hu)

В последно време несериозността завладя много хора. Не знам дали се дължи на мързел, непукизъм или на нещо друго, за което в момента не се сещам, но никой не може да отрече, че сме заобиколено от несериозни лица, а дори и че самите ние понякога сме такива.

Реших да напиша тази статия заради една случка от миналия четвъртък. Първо ще разкажа нея и после ще кажа, каквото съм си наумил. Всичко започна още във вторник. След като отидох на училище се разбрахме с момчетата да се съберем и да поиграем малко футбол в четвъртък. Всички бяха много въодушевени и на момента разбирасе се съгласиха. Запазихме едно хубаво игрище, което се плаща. Направихме го по телефона и за това не трябваше да оставяме капаро, но пък за сметка на това дадохме думата си, че ще отидем. Аз и един приятел организирахме всичко и се надявахме нещата да не пропаднат поради несериозност. До последния момент всички казваха, че ще дойдат, докато не дойде четвъртък. Отиваме там. Събрахме се 3-ма души. Звъним на останалите – никой не вдига. Наложи се да се извиним и да отменим резервацията. В последствие се оказа, че останалите се наговорили да не дойдат, и дори не ни предупредиха да откажем заявката от по-рано, за да не се излагаме, и за да имаме възможност след време отново да запазим това игрище.

Това не е единичен случай, сигурен съм. Знам, че на много хора са им се случвали такива работи. Защо обаче се чудя трябва да бъдем такива несериозници? Не може ли поне като кажем нещо да дадем думата си и да бъде така. За случка като тази която описах можеше поне да постъпят като мъже и да се обадят да кажат вместо ние да ги чакаме и в последствие да отменяме запазеното игрище, за което са чакали и други хора, тъй като бе запазено в най-хубавото за футбол време. Някои хора явно не разбират смисъла на думата сериозност. И на това, че се поема ангажимент, а и става дума за 1 час в почивен ден ( първия от четирите )

Но нищо, аз не се сърдя. Това са моментите, в които се разбира на кого можеш да разчиташ, и на кого – не. Много бих се радвал, ако дума като сериозност нямаше противоположна, но уви…

Хайде стига съм писал, знам че се получи кратка статията, но искам да акцентирам върху случилото се като ви разкажа и вие кажете дали съм прав, че хората които участват в него са несериозни. Днес съм станал в 6 : 15, а и утре ме очаква същото, а и още доста дълго време.