Емигранти

март 7, 2009 в 5:43 pm | Публикувано в филми | 11 Коментари
Етикети: , , , , , , , , ,

Натисни за голям размер

Първата статия в този нов раздел ,, филми “. Да е било 9 часа. Хващам аз дистанционното на телевизора, и подобно на рок звезда почвам да натискам не струни, а бутони. Яко разцъкване падна, но пък имах и шанса да хвана един български филм. Ивайло Христов и Людмил Тодоров явно добре са си свършили работата, защото продукцията ,, Емигранти ” се оказа едно от най – добрите български произведения в областта на киното.

Това не е поредното лайно паднало в тоалетната на родното кино, защото филмчето има идея, а е и много сполучливо. Актьорите се справят много добре, а езика използван във филма не е взаимстван от някой тъп американски сериал. Продукцията е направена от българи и е подготвена за такива. За нещастие обаче той не се харесва на много от нас. Явно хората ги е срам от себе си, щом не им допада ,, Емигранти ”, защото в него е представен нашия живот.

Показано е нашето ежедневие. Толкова безцветно, колкото е в действителност, но пуснало багрите на добрата игра, превръщащи на пръв поглед глупавия филм в дъга, не със седем, а с двеста и седем цвята. Това не е поредния филм, който можем да кажем, че прилича на порно с умрели за гледане, защото 83-те минути, в които е представен те зареждат с енергия и ентусиазъм за доста време напред.

,, Емигранти ” е поредния филм, който доказва качествата на българските творци в тази сфера, качества които остават на едно ниво, защото в този бизнес парите определят всичко, а бюджетите на българските продукции не надвишават две вечери на родните политици в изискан ресторант. Вместо да се спонсорират подобни филми хората хвърлят пари за боклуци, и пълнят гушите на американците, тези които се мислят за господари на света, но в действителност те не се различават много от нас, проявяват маймунските си качества далеч по – често от българите, но в крайна сметка достигнали върха, защото искат. Трябва и ние да поискаме…

Ако не помните какво е било положението ни 2002 година, гледайте филма. Промени няма, все още сме в калта, сега обаче сме в Европейския съюз, но там ни приемат като утайка, защото сами сме си изградили този образ. ,, Емигранти ” дава добър пример. Пример, който трябва да следваме, за да успеем и развием. Да разберем, че лесни неща няма, има такива постигнати с много труд и постояноство.

Оценката ми за филма е 8 / 10. Не е максимална, защото имаше някой неща, които не ми допаднаха, като например двойния сценарий, представляващ съвкупност от две идеи. Участниците във филма обаче са чудесни, изпълнени с качества характеризиращи всеки българин. Ако искаш нещо различно гледай тази продукция.

Никъде в интернет няма трейлър на този филм, за мое огромно съжаление.


Advertisements

Колко добре познаваш българските филми?

март 3, 2009 в 9:47 am | Публикувано в България, Хумор | 63 Коментари
Етикети: , , , , , , ,

https://i0.wp.com/www.dnes.bg/images/photos/0052/0000052503-article.jpgНякои от вас може би знаят, че съм голям фен на българското кино. Колкото и да го плюят всички аз ще продължавам да го защитавам. Защото имаме много качествени филми, които обаче остават недооценявани от българите.

Миналата година, първите месеци когато създадох блога написах една статия точно за българското кино. Сега отново дойде момента да се развихря, но клавиатурата остава малко на заден план, защото в тази статия ще участват повече моите художествени умения. Пейнт – а дойде на помощ. Наложи се да използвам неговите услуги, за съжаление обаче нещата не изглеждат чак толкова цветущи след като надрасках картинките.

А за какви картинки говоря? Такива, които показват по нещо от някой български филм. Всяка една от рисунките, които може да видите малко по – надолу е свързана с някой бг филм. Било то сцена от него, описваща заглавието му или нещо друго характеризиращо този филм. На пръв поглед това са просто девет грозни драсканици, но ако се задълбочим в разгадаването им ще видим, че това наистина са някои родни продукции.

Какво искам от вас? Да се опитате да (раз)познаете възможно най – много от тях. Няма да ви бъде лесно, но може да използвате някоя книга, енциклопедия на българското кино или пък интернет, за да разгадаете загадките. След десет дни ще обявя победителя, заедно с коментар относно анкетите от миналите седмици. Този, който познае най – много получава от мен DVD – та на всички филми, които е познал.

https://i0.wp.com/prikachi.com/files/637899X.jpg

Вие сте. Ндявам се да не сте се отчаяли още при първото мяркане на рисунките, защото са ви се сторили много трудни за разпознаване. Ако се замислите повече и правите повече опити за познаването им със сигурност ще се справите. Пускайте отговорите си с коментари, може би най – добре ще бъде с номера на картинката и името, което мислите че съответства на нея.

Картинката уголемена

Удоволствия и задължения

януари 31, 2009 в 7:31 pm | Публикувано в Uncategorized | има 1 коментар
Етикети: , , , , ,

https://i2.wp.com/www.moetodete.bg/uploads/otherImage/file440.jpgУдоволствията и задълженията. Две противоположни неща, които все по-често се бъркат. Ще се опитам да не звуча малоумно като изкажа своето мнение по тази интересна тема. Това, което ще прочетете в тази статия ще бъде свързано с удоволствията, задълженията, книгите, филмите и компютрите.

Няколко коренно различни неща, които обаче объркваме съзнателно или не всеки ден. Удоволствието е нещо, което правиш с истинско желание, нещо което ти доставя радост, и което вършиш заради самия себе си, тъй като това ти харесва. Задължението най-често се асоцийра с нещо, което трябва да направиш, независимо дали ти допада или – не. Училището и работата спадат към тази категория. По значение тези думи въобще не си приличат и всеки от нас знае това. Но много често в нашето ежедневие смесваме удовлствията със задълженията.

Границата между тях е съвсем тънка, макар да си мислим че никога не може да превърнем едно удоволствие в задължение. Всеки от нас върши стотици неща всеки ден, някои от тях нямат толкова голяма важност, колкото други, но вършим тези дейности, защото ни се налага, или защото ние мислим че това ще бъде добре за самите нас, или ще ни достави радост.

Книгите са едно от най-хубавите неща. Когато четеш нещо интересно ти влизаш в света, който е описан, поставяш се на мястото на героите, или разплиташ заедно с персонажите различни случки, а накрая разбираш, че си бил прав през цялото време или си се заблуждавал. Аз както и много други хора обичаме да четем книги. Някои го правят по шест-седем часа на ден, а други като мен отделят по-малко време, най-често защото четем интересни книги и искаме те да свършат по-бавно. Когато не четеш за важен изпит или нещо свързано с твоята работа ти го правиш за удоволствие. Това удоволствие обаче много често се превръща в задължение, и то не желание за изчитане на книгата и по-бързо разбиране на това какво ще се случи към края и, а за да гоним някакви дневни нормни. Когато четем само и само, за да кажем, че изчитаме на ден по 50 страници, то ние прекрачваме границата между удоволствието и задължението.

https://i1.wp.com/2.bp.blogspot.com/_X6DvyDe_x0c/SEeT42BxhBI/AAAAAAAAAwM/p3fzg2pZn0c/s400/collage.jpgСлед горните изречения за книгите няма как да не кажа нещо и за филмите. Голяма част от хората гледат телевизия всеки ден. Други ходят често на кино или дърпат от интернет най-новите продукции. Тези неща се обединяват с една дума – удоволствие. Но както и при книгите, така и при филмите много често това удоволствие се превръща в задължение или зависимост. Започваш да гледаш абсолютно всеки филм, който излезне по кината, макар и да не ти харесва попринцип този жанр. Дърпаш всичко от интернет, събираш хиляди дискове с филми и гледаш да не изпуснеш нищо по телевизията. Ти сам се задължаваш да гледаш по 12 часа на ден филми, като от това не е останало и капчица удоволствие.

Ще намеса също така компютрите и блоговете. Аз използвам интернет за удоволствие. Чета различни сайтове, които имат полезна информация, която ме интересува, и която бих могъл да използвам. Пиша в блога си когато имам какво да кажа на хората, когато ми дойде музата да пиша. Всички тези неща ги правя защото ми харесват. Забелязал съм обаче, че хиляди хора виснат по цял ден пред компютрите, като най-често чатят или дърпат мптройки и филми ( не говоря за хората, които работят ) . Те се задължават да седят пред монитора и да щракат по различни сайтове. Други гледат да пишат абсолютно всеки ден в блога си. Първоначално много от тях си създават такова място в мрежата, за да се забавляват, а в последствие, то се превръща в наркотик за тях.

Може би и много от вас, както и аз смесваме ежедневно удоволствията и задълженията, най-често без да се замисляме, но според мен всеки от нас трябва да си помисли колко често го правим и това добре ли е за самите нас. Е какво мислите вие? Хората смесват ли тези две неща или не? А вие правите ли го?

Креативността вече я няма!

декември 29, 2008 в 5:10 pm | Публикувано в България | 4 Коментари
Етикети: , , , ,

https://i2.wp.com/musicforchange.com/cms/images/creativity.jpgДа си креативен е нещо много хубаво, да говорят хората за някоя държава, че е креативна в някоя сфера е още по-добре, какво по-хубаво от милиони хора на едно място, които постоянно имат нови идеи, които да развиват и да се харесват на хората. Лошото обаче е, че креативността напоследък някъде се загуби и затова сме си виновни ние.

В последно време няма нищо интересно, което да ме грабне, и което ме кара да си кажа, „Ей т’ва е добра идея“, или „Това е много готино“, няма такива работи. Блогърите, които са едни от най-креативните хора също изгубихa това си присъщо качество. Напоследък основните статии, които чета са „Весела Коледа“, „Весели празници“, „Честит имен ден на всички именници“ и други подобни пожелания и статии с по няколко изречения, които можеш да прочетеш в почти всеки блог. Няма статии, които да са интересни, и за които да се хванеш да коментираш и да водиш някаква дискусия.

И докато не съм свършил с креативността в интернет ще спомена и сайтовете. Постоянно се появявят нови сайтове, които обаче не можем да кажеш, че са хит, или че са кой знае колко добри. Най-често срещаните са онлайн игрите. По принцип те не се правят лесно, чудите се как се навъдиха тогава толкова много? Просто е, голяма част от игрите, които играем в интернет са готови системи, които само са намерени от някой случаен човек, а той на свой ред ги е качил на своя хостинг. Нещо като wordpress системата, само че за някакъв вид игри. Няма новоизлюпили се хубави портали, но пък постоянно се пълни мрежата с ненужни сайтове като тракерите, сайтове за музика и филми, недоразработени търсачки и други.

Креативността не е напуснала само интернета. Ако забелязвате няма нова песен, която да е станала голям хит наскоро, но пък за сметка на това крадените песни нарастнаха. Най-новата такава е „Герой“ – песента на Тома, който стана и победител в Мюзик Айдъл. Новите филми също не са кой знае колко качествени. Не се различават по много с тези от началото на века, като изключим специалните и звуковите ефекти.

https://i0.wp.com/idg.bg/test/dwd/2008/5/23/1772-ComBOTS_Alien_01.jpgНаистина е много жалко, това че креативността е напуснала всички и всичко. Скоро дори не съм чул за някакво ново японско нововъведение. Все пак надеждата ми остава в блогърите, за които се надявам да се разсънят след края на Коледните и новогодни празници.

Също скоро очаквам и някакъв голям филм да се появи по кината, който ще си струва да се гледа, и след който няма да си говорим, „еми ставаше, ама не знам“, „биваше, ама така де горе-долу“.

Надявам се креативността да се завърне, а интернета отново да се напълни със свежи идеи и статии в блоговете на хората.

Защо не харесвате българските филми?

октомври 24, 2008 в 5:36 pm | Публикувано в България, Uncategorized | 4 Коментари
Етикети: , , ,

https://i0.wp.com/www.dnes.bg/images/photos/0052/0000052503-article.jpgКогато стане въпрос за кино и филми всички започват да говорят за американски и европейски филми. За продукции като Властелина на пръстените, Голямото пътуване, Хари Потър и други, но никой не се сеща да каже нещо за българските филми.
В последно време няма кой знае колко български филми по кината, но това не трябва да кара хората да говорят, че попринцип българските продукции са боклук и не стават.
Има доста български филми, които си струва да се гледат.  Kомедии като : Рицар без броня, Господин за един ден, Топло, Бай Ганьо, Любимиц 13, Опасен чар и други са наистина стойностни филми.
Може би хората не харесват това че българските филми нямат толкова специални ефекти, и в тях не участват световноизвестни актьори, но заради това не трябва да казваме, че нашите филми не са кой знае какво.
Един от факторите филмите ни да не приличат толкова много на американските продукции е фактът, че  те имат наистина нисък бюджет. Когато режисьорът на филма „Дзифт“ Явор Гърдев беше на гости в „Шоуто на Слави“ стана дума за бюджетът на филма, тогава той заяви, че има филми с много висок бюджет, със среден и с нисък, а когато Слави го попита „Дзифт“ с какъв бюджет е Явор отговори, че е с „особено нисък“.
Според мен българското кино трябва да се спонсорира, защото режисьорите ни имат какво да покажат. Да не забравяме, че имаме и наистина добри млади актьори.
Да се надяваме, че хората ще започнат да харесват повече българските филми, и българското кино да започне да се развива все повече.

Блог в WordPress.com.
Entries and коментари feeds.