Какво пък са това компютърните знания?

март 13, 2009 в 11:34 am | Публикувано в Аз | 20 Коментари
Етикети: , , , , , , ,

Цяла седмица съм болен. Имам чувството, че съм мумифициран. Не излизам, на училище не ходя, на тренировки не ходя. Лежа си, гледам телевизия, разцъквам някакви неща в интернет. Вчера вечерта нещо ми заби компа, май видеокартата си е отишла. Отивам аз на лаптопа и драскам едно съобщение на Тедо да идва да оправяме техниката. Като казвам оправяме искам да кажа оправи.

Когато бях трети клас започнах да се занимавам активно с компютри. Разбира се, че играех някакви джитки. Фифа и Сериозния Сам ме накараха да си мисля че щом съм добър в играта, означава че мога да се справям и с всякакви технологични неприятности. Когато обаче се наложи да принтирам някакъв файл и да пратя имейл положението се влоши, а тогавашния комп се развали.

В пети клас се бях насочил само към една игра. Тогава се водих, че разбирам много от компютри, майка ми и баща ми се възхищаваха, а брат ми само ме бъзикаше, тъй като знанията ми не се бяха развили, а това което знаех ми позволяваше само да стартирам игрите. В тези години исках и компютърна игра да правя, макар че не се задържах много пред монитора. Повечето беше само на думи.

В седми клас дори реших да се запиша на уроци по програмиране. Отидох на два, три и спрях. Много бавно се развиваха нещата и не можах да издържа повече. Тогава все пак можех да се оправям повече. Научих HTML от една книжка и до ден днешен мога да пиша разни кодове ; )))) и подобни. Това не ми помогна кой знае колко, тъй като исках да правя онлайн футболна игра, а за там трябва по – сериозни знания. Все пак всичко беше моментно желания така да се каже и не продължи дълго.

Сега съм девети клас. Знанията ми не са се подобрили, а осъзнавам и че не ми трябва да се подобряват. Ако искам да знам повече мога да се науча, но особен смисъл няма. Насочил съм се към учението и спорта, а компютрите не ме влекат. Все пак мога да си пиша в блога, да си чатя с приятелите и да върша съвсем нормални неща, които ми и трябват. Преценил съм, че повече знания не са ми нужни, защото не това е моята стихия.

Плюсовете и минусите. Ако си на ти с компютрите и всички неща свързани с тях, ще можеш сам да се оправиш при някакъв вирус или нужда от преинсталиране. Един вид ще бъдеш независим и няма да се притесняваш колко време няма да можеш да ползваш компа. Хващаш дисковете и преинсталираш. Лошото е, че в компанията ще те знаят като техник, или нещо подобно, което се разбира като разбирач на тази тема. Когато някой има проблем ще те викат да оправяш проблемите. Ще бъдеш често ангажиран с лаптопите на твоите приятели, и това ще бъде само защото имаш знания, които едновременно помагат и вредат, ако го погледнем по този начин.

Е, ти какво мислиш. По – добре ли е да си начетен на тема компютри или пък твоето бъдеще не е насочено натам, а някой твой приятел винаги може да ти помогне. Тук поне може да се коментира с истински случки от живота на всеки един от нас.

Advertisements

Има ли смисъл от частните уроци и курсове?

декември 29, 2008 в 2:38 pm | Публикувано в Образование | 8 Коментари
Етикети: , ,

https://i2.wp.com/i.actualno.com/club.bg/files/2007/07/05/0e351f9d84.jpgНа всички ни е известно, че в България има хиляди фирми, които предлагат частно обучение било то със цяла група или самостоятелно. Който тръгне може за минути да намери учител по български език, математика, английски език или друг предмет, който се преподава в училище или в университета. Основният въпрос е има ли нужда от тези курсове и помагат ли те с нещо на своите посетители?

Голяма част от учениците, които ходят на курсове, алианси и частни уроци са 7 клас. Посещават ги основно заради предстоящият им изпит в края на годината. Това, което съм забелязъл е че тези курсове са посещавани от два вида ученици, едните са тези които се справят много добре и нямат голяма нужда от помощ, но родителите им искат да са сигурни, че децата няма да тръгнат по лош път, или да се провалят и ги пращат на уроци, другите пък са тези, които не харесват учението, не искат да учат и мечтаят за деня на своето завършване( който при много от тях идва със закъснение или въобще не идва).

Макар че двете групи са с различно отношение към учението и двата лагера проявяват еднакви „симптоми“. Стоят на чиновете 6 часа ( или 3, или 9, или 12 има различни курсове ), но не правят нищо съществено, привидно изглежда, че слушат, но нямат никакъв интерес, от това което казва учителката. Децата, които по принцип добре се справят и си учат редовно не ги интересува, това което им преподават, защото смятат, че са научени на всичко, а другите само седят и си гледат часовниците, в очакване това мъчение да приключи по-бързо.

Какво се получава? Децата си стоят послушни и необезпокоявани от учителката, която се радва на тишана и преподава, а учениците не научават нищо просто защото нямат интерес от това. Най-често се получава тази ситуация. Родителите са хвърлили много пари за да платят таксите за тези уроци, а детето в края им си знае точно толкова колкото и преди да започне. Тук не става дума за умни и тъпи деца, става дума за мързелът, който е налегнал всички.

Можем само да се радваме, че измежду хилядите деца, които ходят на скъпоплатени уроци има и такива, които знаят, че те ще им помогнат и все ще научат нещо ново, което ще им бъде полезно. Те внимават и се опитват да научат колкото се може повече. Такива деца казват, че учителите са добри и преподават лесно и приятно. Останалите деца пък казват “ тя даскалката не става, не може да ни обясни“. В крайна сметка има и учители, които просто не могат да се справят с преподаването, но по-голямата част от тях са квалифицирани за това, и го правят по най-добрият възможен начин. Проблемът е в децата, че са мързеливи. Тези неща най-често започват да се проявяват още в ранна детска възраст, когато родителите имат силното желание децата им да знаят всичко по английски, немски, математика, български, а децата все още копнеят по цял ден да играят на компютъра фифа или старкрафт.

В крайна сметка мързелът е голяма пречка за всички. Кога ли той ще отмине? Кога ли децата ще станат по-трудолюбиви? Ако трябва да чакаме няколко деситилетия пак ще е добре, защото ще знаем, че все някога положението ще се оправи.

Create a free website or blog at WordPress.com.
Entries and коментари feeds.