Лошо нещо ли е цензурата?

март 29, 2010 в 7:55 am | Публикувано в България | 23 Коментари
Етикети: , , , , , , , ,

В такива дни живеем, че постоянните псувни на майка не могат да ни учудят много. Използват се като за добър ден, а много често отговора се изразява с физическо малтретиране или с някаква цветуща псувня. На футболен мач вместо да подкрепяме любимия отбор, ние псуваме трети, който не играе в този двубой. Често децата се научават да се държат по този начин от своите родители, а след години на свой ред това ще продължи към следващото поколение, а статиите в блоговете за ,, затъпелите тийнейджъри ‘’ ще продължат да се разрастват като тези за Соломон Паси от вчера и от петък.

Много хора не искат цензура. На тях не им пречат обидните думи, а дори много често измислят нови, които на бързо стигат от единия край на страната до другия. На мен не ми харесва това отношение, макар че и аз понякога си позволявам да обида някого, но това става най – често защото съм бил афектиран, а не защото предпочитам да говоря за майка ти, леля ти, сестра ти вместо да те поздравя с добър вечер. Освен, че цензура няма в разговорния ни език, то е нормално това нещо да се пренесе и в интернет, във вестниците, дори в книгите. Много често се използват нецензурни думи, когато въобще няма смисъл от това, но просто автора е решил, че така ще намери повече читатели, примерно.

А защо мисля че цензурата не е нещо лошо? Както вече казах в много книги авторите са си позволили да включат от тези цветущи псувни, за които споменах по – горе. Една от причините за това е че това е езика, който се използва много често от хората на улицата и в интернет, което следва, че ще има интерес и към написаното. Щом нещо е популярно, дори комерсиално е почти сигурно, че то ще бъде интересно за четене. Читателите си мислят че ако една книга, или статия е написана без някоя псувня, то тя ще бъде скучна, тъпа и няма да има особен смисъл от прочитането и. Само че след като се замислим точно това може да направи някакъв писмен материал – интересен. Щом някой писател иска да каже нещо, което да включва обида, но не иска да го каже по този начин, а на по – приличен език, той ще трябва да се постарае да измисли нещо. Отново ще го каже, но по по – завоалиран начин, така че едновременно хората да разбират какъв е замисъла, да звучи интересно и дори интелигентно.

А, ти приятелю какво мислиш? Лошо нещо ли е цензурата, или пък си фен на разговорите, в които се опитваш да се ,, надпсуваш ‘’ с приятели.

Advertisements

Лампата светеше

март 8, 2009 в 12:40 pm | Публикувано в Аз | 5 Коментари
Етикети: , , , , , , , , , ,

https://i2.wp.com/www.envelopesexpress.com/img/StreetLightCover600.pngСтрелките на часовника финно, нежно, красиво, прекрасно, неусетно, но приятно сменяха позициите си. Всяка следваща минута бе по – хубава от изминалата. Не можех да заспя. Не минаваше и четвърт минута без да погледна към прозореца. Там не съзирах слънцето, а старата лампа, осветяваща като полилей в огромна зала малкото минаващи коли, чийто шум долавях съвсем леко, но незабравимо.

Синята стена се осветяваше от дългите ръце на старата лампа. Триъгълника ограден над мен, приличаше на липсваща част от пъзел, който се реди години. Формата образвула се близо до главата ми не ми даваше покой, караше ме да я гледам, да я съзерцавам с часове. Умората от изминалия ден вече отминаваше като първите пролетни капки, падащи и изсъхващи в един миг.

За момент се почувствах като в затворническа килия, но усещането беше приятно, успокоително. Тази илюзия обаче избледняваше прекалено бързо, точно както най – хубавите спомени, които не се опитваме да запазим, а хвърляме по течението на реката, където се разбиват от пенливите вълни, образуващи се преди малкия водопад, в който красиво и загадъчно отиват нашите преживявания.

Светлината беше като последна надежда, пренасяща те в свят по – добър, по – любезен и прекрасен , но ако отделиш поглед ти виждаш тъмнината, такава каквато застига всички, които не следват своите мечти и желания. Тъмнина, която те грабва отвътре навън. Страдащо е първо сърцето, после ти, и всички около теб. Ако забравиш всичко, цялата стая, и се отдадеш само на светлината, ти ще усетиш нещо различно, интересно, леко и нежно, каращо всяка вечер да я гледаш.

Но тя може да угасне… тогава само ти можеш да я поправиш, да махнеш разваления механизъм и да го замениш, светлината отново ще свети, дори по – силно от преди, а виновника за това нещо ще бъдеш ти. Ти можеш да сториш всичко, което зависи от теб, и което може да ти помогне, не очаквай друг да реди твоя пъзел, да гледа твоята светлина и да я разбира. Светлината за всички е различна. За някой тя се асоцийра с уличната лампа, за други с прожектора на стадиона, но мечтите свързват всички нас.

Лампата светеше …

Блог в WordPress.com.
Entries and коментари feeds.