България е загубена… а може би не?

февруари 9, 2009 в 2:44 pm | Публикувано в България | 9 коментара
Етикети: , , , , , , , , , , ,

https://i0.wp.com/www.kehoeducation.com/images/stories/deca.jpgМного хора казват, че бъдещето на страната ни няма да бъде цветно. Аз доста често пиша за България и за проблемите в нея, като не спестявам нищо, но никога не съм казвал, че държавата, в която живеем е загубена. Когато това мислене на хората се промени, тогава и бъдещето на България със сигурност няма да бъде толкова лошо, колкото мислят много от нас.

Реших да напиша тази статия след като прочетох една тема от форума на priziv.org. Много ми хареса коментара и мисленето на Венко Димитров, който е и администратор в този сайт.

Не знам защо толкова много хора, мислят че България няма никакво бъдеще. Как може да мислим по този начин за страната, в която живеем. Ако ние самите не вярваме, че може държавата ни да се оправи, то наистина сме загубени. Трябва ние – хората да разберем, че всичко зависи от нас, и ако сме единни в решеването на проблемите, то ще четем по-малко статии в блогове и вестници, които казват, че бъдещето на България е тъмно и мрачно, осеяно с още повече проблеми дори и от сега.

Най-вече това мнение на хората се базира върху чутото, прочетенето и казаното. Голямо влияние върху човек оказват вестниците и телевизията. Те искат да ни внушат, че каквото и да правим България няма да може да се оправи, а точно обратното – ще върви все на долу и ще се превърне в утайка на Европейския съюз. Репортажите за децата на България карат човек да си помисли, че наистина сме загубени. В тези репортажи обаче най-често е показано само едното лице на българските младежи, и то по-лошото. Медиите съсредоточават нашето внимание върху децата, които имат по-малко амбиции, и които не показват по никакъв начин, че им пука за България, като потъкват и малкото и останали достойнства.

Защо обаче телевизията се спира само на тази част от младежите? Защо не е показана и по-хубавата страна на децата. Все по-малко стават репортажите, в които се говори нещо добро, свързано с децата на България. Набляга се на по-лошото, вместо да бъдат показани интервюта и видеоклипове на по-амбициозната част от обществото. В никакъв случай тази по-добра страна не е по-малобройна от другата, която можем да видим почти всеки ден в новините. Има много интелигентни младежи, за които обаче почти нищо не се споменава по вестници и телевизия.

Българите мислят че единствените деца са тези, за които слушат по новините, но много от нас са си изградили нереална представа, защото вярват на всичко чуто и прочетено. Наистина ли в България няма свестни деца? Има, и то са много, но за тях никой не се сеща. Репортерите и журналистите предпочитат да наблягат на лошото, защото така им е по-лесно. Да опишеш нещо хубаво е много по-трудно отколкото да наблъскаш няколко изречения, които оплюват българската младеж.

Когато човек разбере, че в България не всички деца са такива, каквито ни внушава медията, тогава ще разбере че и нашето бъдеще няма да бъде чак толкова лошо.

Удоволствия и задължения

януари 31, 2009 в 7:31 pm | Публикувано в Uncategorized | 1 коментар
Етикети: , , , , ,

https://i0.wp.com/www.moetodete.bg/uploads/otherImage/file440.jpgУдоволствията и задълженията. Две противоположни неща, които все по-често се бъркат. Ще се опитам да не звуча малоумно като изкажа своето мнение по тази интересна тема. Това, което ще прочетете в тази статия ще бъде свързано с удоволствията, задълженията, книгите, филмите и компютрите.

Няколко коренно различни неща, които обаче объркваме съзнателно или не всеки ден. Удоволствието е нещо, което правиш с истинско желание, нещо което ти доставя радост, и което вършиш заради самия себе си, тъй като това ти харесва. Задължението най-често се асоцийра с нещо, което трябва да направиш, независимо дали ти допада или – не. Училището и работата спадат към тази категория. По значение тези думи въобще не си приличат и всеки от нас знае това. Но много често в нашето ежедневие смесваме удовлствията със задълженията.

Границата между тях е съвсем тънка, макар да си мислим че никога не може да превърнем едно удоволствие в задължение. Всеки от нас върши стотици неща всеки ден, някои от тях нямат толкова голяма важност, колкото други, но вършим тези дейности, защото ни се налага, или защото ние мислим че това ще бъде добре за самите нас, или ще ни достави радост.

Книгите са едно от най-хубавите неща. Когато четеш нещо интересно ти влизаш в света, който е описан, поставяш се на мястото на героите, или разплиташ заедно с персонажите различни случки, а накрая разбираш, че си бил прав през цялото време или си се заблуждавал. Аз както и много други хора обичаме да четем книги. Някои го правят по шест-седем часа на ден, а други като мен отделят по-малко време, най-често защото четем интересни книги и искаме те да свършат по-бавно. Когато не четеш за важен изпит или нещо свързано с твоята работа ти го правиш за удоволствие. Това удоволствие обаче много често се превръща в задължение, и то не желание за изчитане на книгата и по-бързо разбиране на това какво ще се случи към края и, а за да гоним някакви дневни нормни. Когато четем само и само, за да кажем, че изчитаме на ден по 50 страници, то ние прекрачваме границата между удоволствието и задължението.

https://i0.wp.com/2.bp.blogspot.com/_X6DvyDe_x0c/SEeT42BxhBI/AAAAAAAAAwM/p3fzg2pZn0c/s400/collage.jpgСлед горните изречения за книгите няма как да не кажа нещо и за филмите. Голяма част от хората гледат телевизия всеки ден. Други ходят често на кино или дърпат от интернет най-новите продукции. Тези неща се обединяват с една дума – удоволствие. Но както и при книгите, така и при филмите много често това удоволствие се превръща в задължение или зависимост. Започваш да гледаш абсолютно всеки филм, който излезне по кината, макар и да не ти харесва попринцип този жанр. Дърпаш всичко от интернет, събираш хиляди дискове с филми и гледаш да не изпуснеш нищо по телевизията. Ти сам се задължаваш да гледаш по 12 часа на ден филми, като от това не е останало и капчица удоволствие.

Ще намеса също така компютрите и блоговете. Аз използвам интернет за удоволствие. Чета различни сайтове, които имат полезна информация, която ме интересува, и която бих могъл да използвам. Пиша в блога си когато имам какво да кажа на хората, когато ми дойде музата да пиша. Всички тези неща ги правя защото ми харесват. Забелязал съм обаче, че хиляди хора виснат по цял ден пред компютрите, като най-често чатят или дърпат мптройки и филми ( не говоря за хората, които работят ) . Те се задължават да седят пред монитора и да щракат по различни сайтове. Други гледат да пишат абсолютно всеки ден в блога си. Първоначално много от тях си създават такова място в мрежата, за да се забавляват, а в последствие, то се превръща в наркотик за тях.

Може би и много от вас, както и аз смесваме ежедневно удоволствията и задълженията, най-често без да се замисляме, но според мен всеки от нас трябва да си помисли колко често го правим и това добре ли е за самите нас. Е какво мислите вие? Хората смесват ли тези две неща или не? А вие правите ли го?

Създаване на безплатен сайт или блог с WordPress.com.
Entries и коментари feeds.