Arrowsss’s Weblog

Пет причини: Защо да станa блогър?

Много хора гледат несериозно на блогването и не са пробвали да си направят блог в мрежата по много прични. Най-честата е защото са си мислили, че няма да има кой да чете, това което публикуват. Ако пишеш интересни неща, които провокират хората винаги ще се намери някой, който да каже нещо. А ако няма написани под статията мнения е много възможно да си казал всичко много хубаво, и да няма несъгласни. Причините да се насочиш към блогването са много, но аз ще опиша само малка част от тях, повечето от които ме накараха и аз да започна да пиша.

1.Ти си интернет потребител. А като теб има още милиони, ти си само една малка част от това мащабно понятие. Но ти определяш информацията в интернет, заедно с теб се променя и мрежата, а не се променяш ти с нея. Ако мислиш, че имаш интересно мнение по дадена тема, личния блог е най-доброто място където можеш да споделиш това свое виждане. Блоговете са много по-добрия варинт, отколкото форуми и други подобни интернет места, където можеш да публикуваш материали.

2. Намиране на себеподобни. Това, което споделяш в блога си, със сигурност ще намери и други хора, които подкрепят казаното от теб. Така ще намериш приятели, с които взаимно да си развивате блоговете. Защото читателите са основното нещо от всеки блог. Това, което пишеш показва твоята гледна точка, а хората коментират. Така ти разбираш каква е точно значимостта на това, което мислиш, а е много възможно и да намериш други гледни точки, които също да бъдат интересни и не по-лоши от твоето мнение.

3. Блогването успокоява. Когато пишеш ти се отдаваш само на това и не мислиш за нищо друго. Докато пишеш някоя статия си напълно съсредоточен и в същото време не усещаш напрежение. Ти диктуваш правилата на писане, ти решаваш какво да кажеш и как да го кажеш. Няма кой да ти казва това не е правилно, онова не е правилно, защото в блогването ти си господар на себе си.

4. Развиваш стил на писане и начин на изразяване. Писането идва с писане ми – ми бе казал един приятел преди да започна да се занимавам с блогване. И това наистина се оказа вярно. Колкото повече публикуваш материали, толкова по оформяш и развиваш стил на писане и начин на изразяване. Блогването развива всеки един човек, какъвто и блог да си създада. Било то спортен, театрален или насочен към друга тема.

5. Покажи на хората, че си човек. Бловането е най-добрата и лесна възможност, която ти дава интернет, за да покажеш на света, че съществуваш. Ти показваш себе си, като една малка прашинка от мрежата, но в същото време можеш да пишеш и говориш за неща, които да те вдигнат до небесата.

Всеки, който се занимава с блогване може да изброи още доста причини. Но тези според мен са доста показателни, за това което можеш да сториш ти – като блогър. Това занимание освен, че съчетава в себе си – забавление, намиране на приятели и изразяване на лични мнения, то те успокоява и развива. Някой хора приемат това за детска игра, но в действителност блогването е нещо много по-сериозно, нещо значимо, което може да промени много неща. Ти също можеш да опиташ, за да разбереш, че не е чак толкова лошо.

Стига с тоя конформизъм…

Чудя се защо винаги трябва да слушаме останалите, да действаме като тях, дори да знаем че не е правилно, да се бутаме в стадото и да нямаме собствено мнение?Не правим ли точно това?Защо не се запитаме кои сме ние и какво искаме?

Конформизмът го има навсякъде: на улицата, в мола, в ресторанта, в интернет, в книжарницата, навсякъде където се сетите.

Ще започна с това явление в интернет. Навремето когато е нямало много информация, както и много сайтове всеки се е опитвал да направи нещо ново, да се изяви по по-добър начин от останалите дизайнери и програмисти, да създаде нещо, което не е създавано, и което ще е полезно. В момента е напълно обратното. Интернета е залят от милиони сайтове, голяма част от които са ненужни. Вместо хората да се опитват да създадат нещо ново, те се задълбават в сегашните неща и продължават да ги правят. Така се получават хиляди сайтове клонинги. Такива са сайтовете за музика, за филми, търсачките, дори блоговете. Това не е ли едно връщане назад в развитието?

Подобно нещо може да се срещне и в книжарницата например.Някой човек се чуди дълго време каква книга да си купи, идва друг и купува някаква книга, човекът си казва какво пък ще я взема и аз, и това постоянно се повтаря… Точно за това и някои книги стават по-продавани от други, не си мислите че само това което е написано в романа или разказа е достатъчно за неговото продаване.

Не много различни нещо може да се наблюдава в училище. Една от типичните случки е контролното. Всички ученици знаят че даден ученик е добре подогвен за него и започват да преписват от него, за минути цялата класна стая е преписала от този човек, и накрая предадените контролни от 20 души са почти еднакви. Друго подобно нещо се случва в училище в по-малките класове. Такива неща са определените видове прически, стилът на обличане, обръсването на мустаците. Някой не би се обличал по даден начин, но нали останалите го правят защо и той да не го правя? Това е типичен пример за стадо.

Такива неща се наблюдават навсякъде… но според мен не е нормално, някой смята ли, че е нормално? Защо трябва да следваме стадото и да правим като него?Нека си изградим собствено мнение!