В почивните дни не мога да си почина?

март 2, 2009 в 7:47 am | Публикувано в Аз | 27 коментара
Етикети: , , , , , , ,

https://i0.wp.com/2.bp.blogspot.com/_GXAKrhz5YmA/SX0IyZJ1vQI/AAAAAAAABa0/q2O3c6zgBvo/s400/thoughts.gif Е, явно не съм бил единствен, тъй като и елфа се оплаква от това. Цяла седмица ходя на училище. Ставам 6 и 20 сутринта. Лягам си към 10 часа, с идеята да се наспя, но това все не се получава, а точно обратното колкото повече спя, толкова повече ми се спи. Чакам пет дни да дойде събота и неделя, за да си подремна по – приятно и хубаво, но не… Аз отново се събуждам рано, този път към 8, но отново се чувствам толкова изморен, което се съчетава и с неадекватното ми поведение.

Не бих казал, че спя неспокойно, но може и така да е. Събуждам се едната завивка е на земята, другата ми е върху главата, третата е фантом. Много често е паднала някак си зад леглото, или се е застопорила като ловен трофей за края на леглото. Явно много се бия през нощта, или върша някаква друга дейност, за която в момента не се сещам. Събуждам се много често още по – тъмно, може би към 6 и 30, отварям си очите и изглеждам и се чувствам по начин, все едно ме гледат втренчено 20 малки хобита, чудещи се какъв е този голям човек. Опитвам се да забравя хобитите, които всъщност ги няма и отново заспивам. След около десет минути отново отварям очи, още по – изморен, но сега все едно съм в някой увеселитен парк, защото всички пред очите ми вибрира, а и ме наболява главата. Това действие се повтаря 5-6 пъти, и заради това няма да ви разказвам сутрешните ми приключения.

Лошото е, че след това ранно мъчене не мога да заспя. Трябва да стана, защото леглото не ме иска повече. Макар че не може да говори, то ми казва че ще ме погълне, точно по този начин, който погълна един от героите в ,, Кошмари на Елм Стрийт ‘’. Ставам и криволича на ляво на дясно, най – често се подпирам някъде, за да не падна. Чувствам се като минал през центрофуга, но останал точно толкова ,,мръсен’’ като преди влизането вътре.

През седмицата сънят ми е около 8 часа, често по – малко. Събота, неделя и през почивните дни, около 10 часа. Разликата, която е два часа въобще не я усещам, но за сметка на това клепачите ми се затварят, и не мога да свържа едно нормално изречение. Е, ако можех да спя по – повече време бих го направил, за да си почина поне малко. Истина е, че е хубаво човешкия мозък да се регенерира бързо, но когато ти усещаш, че ти не си възстановен положението не е най – цветущото. Може би обаче мозъка ми се е регенерирал и заради това ставам толкоз рано.

Вие имате ли тези проблеми с ранното ставане?

Реклами

Блог в WordPress.com.
Entries и коментари feeds.