Емигранти
март 7, 2009 в 5:43 pm | Публикувано в филми | 11 коментараЕтикети: България, деца, кино, медии, приятели, професия, работа, филми, хора, човек
Първата статия в този нов раздел ,, филми “. Да е било 9 часа. Хващам аз дистанционното на телевизора, и подобно на рок звезда почвам да натискам не струни, а бутони. Яко разцъкване падна, но пък имах и шанса да хвана един български филм. Ивайло Христов и Людмил Тодоров явно добре са си свършили работата, защото продукцията ,, Емигранти ” се оказа едно от най – добрите български произведения в областта на киното.
Това не е поредното лайно паднало в тоалетната на родното кино, защото филмчето има идея, а е и много сполучливо. Актьорите се справят много добре, а езика използван във филма не е взаимстван от някой тъп американски сериал. Продукцията е направена от българи и е подготвена за такива. За нещастие обаче той не се харесва на много от нас. Явно хората ги е срам от себе си, щом не им допада ,, Емигранти ”, защото в него е представен нашия живот.
Показано е нашето ежедневие. Толкова безцветно, колкото е в действителност, но пуснало багрите на добрата игра, превръщащи на пръв поглед глупавия филм в дъга, не със седем, а с двеста и седем цвята. Това не е поредния филм, който можем да кажем, че прилича на порно с умрели за гледане, защото 83-те минути, в които е представен те зареждат с енергия и ентусиазъм за доста време напред.
,, Емигранти ” е поредния филм, който доказва качествата на българските творци в тази сфера, качества които остават на едно ниво, защото в този бизнес парите определят всичко, а бюджетите на българските продукции не надвишават две вечери на родните политици в изискан ресторант. Вместо да се спонсорират подобни филми хората хвърлят пари за боклуци, и пълнят гушите на американците, тези които се мислят за господари на света, но в действителност те не се различават много от нас, проявяват маймунските си качества далеч по – често от българите, но в крайна сметка достигнали върха, защото искат. Трябва и ние да поискаме…
Ако не помните какво е било положението ни 2002 година, гледайте филма. Промени няма, все още сме в калта, сега обаче сме в Европейския съюз, но там ни приемат като утайка, защото сами сме си изградили този образ. ,, Емигранти ” дава добър пример. Пример, който трябва да следваме, за да успеем и развием. Да разберем, че лесни неща няма, има такива постигнати с много труд и постояноство.
Оценката ми за филма е 8 / 10. Не е максимална, защото имаше някой неща, които не ми допаднаха, като например двойния сценарий, представляващ съвкупност от две идеи. Участниците във филма обаче са чудесни, изпълнени с качества характеризиращи всеки българин. Ако искаш нещо различно гледай тази продукция.
Никъде в интернет няма трейлър на този филм, за мое огромно съжаление.
Работата – напрежение и стрес
март 2, 2009 в 4:19 pm | Публикувано в Uncategorized | 19 коментараЕтикети: НАСА, дизайнер, журналист, напрежение, орангутан, програмист, професия, работа, стрес
И защото аз все още не съм работещ, а учещ ще си позволя лукса да говоря за различните професии. О, не аз няма да бъда ваш съветник, нито ще ви помагам за решаване на проблемите с шефа, ще напиша нещо, което може да смути много от вас, и по – точно ако попадате в някоя от професиите, за които ще спомена.
Дори и да си мислиш, че можеш цял живот да минаваш между капките, или някой да ти носи парички работата все някога ще те застигне. Цял живот скука и кеф? Няма такова съчетание. Между тези две понятия трябва да се добави и работа. В дни като днешните всеки може да се хване на нещо, от което да припечелва пари. Дори и да няма кой знае какво образование може да започне работа на много места. Сега не ми се изброява, защото те са стотици и ще се получи игра на асоциации – пиша едно, дойде ми в главата друго.
Какво пък толкова ще ви занимавам с това. С кое? О, май не съм споменал още. Ще ви запозная с най – рисковите професии на този век. Някои от тях датират от стотици години, но все още във вестниците четем, че те са докарали смъртен случай или някой е посегнал на живота си заради това което работи. Няма какво да се лъжем. Професиите, които не те натоварват са много малко, и то все такива, които обикновения човек не може да започне. Като например да си пазач на остров в Австралия или да си гледаш тавана в някой офис, където не зависиш от никога и сам си си шеф. На повечето работни места се сещаш за тези неща и си представяш, че си там, но в един момент чуваш, че някой от борда на директорите затръшва вратата ти и започва да те занимава с един куп скучни неща. Повечето такива ,, занимания ‘’ могат да ти докарат нерви, напрежение и стрес.
Комарджия: Може да не ви се вярва, но има хора, които се опитват, или по – точно искат да се издържат само от хазарт и комар. Играят на различни спортни залагания и ротативки, но идва момента, в който късмета започва да им бяга, а спестяванията им намаляват по – бързо от кръвта, в някоя игра. Тези хора най – често нямат мярка и не могат да осъзнаят кога трябва да спрат. Те профукват и последните си пари в опити за спечелване на нещичко, но ако се замислим няма човек, който да е забогатял от комар. Тази ,, професия ‘’, ако може така да се нарече може да ти докара нерви, напрежение и стрес.
Пожарникар: Това е човека, който осигурява нашата безопасност, или по – точно когато има опасност той се притичва на помощ. Професията е колкото важна за цялото човечество, толкова и опасна за човека, който я практикува. Те са подложени на ежедневни мъки. Да не говорим, че това е целогодишно, без значение кой сезон е. За тези хора часовници няма, защото по всяко време може да бъдат извикани да потушат някой пожар или да спасяват човешки животи. Тази професия може да ти докара нерви, напрежение и стрес.
Журналист: Благодарение на него ние научаваме всичко за света и за случващите се неща. Снабдява ни с интересна информация, запълва не запълнените ни мозъци и много често оформя общественото мнение. На пръв поглед лесна за практикуване професия, но всъщност тя крие много рискове. Може да бъдеш пребит, напсуван, или да ти се случат какви ли не други работи, но си задължен да направиш репортажа си, защото иначе ще бъдеш уволнен. Тази професия може да ти докара нерви, напрежение и стрес.
Танцьор от НАСА: Колкото и странно да звучи, а може би и забавно, това е професия, която може да те побърка. Макар че малко са хората, които я практикуват, те са на ясно, че това което вършат много често граничи с лудост. В задълженията на този сътрудник на НАСА /професионален танцьор/ влизат танци със суперчувствителни роботи – цел на това е проверката на работата на дадения механизъм и обучението на робота на способи за комуникация с астронавтите. Тази професия може да ти докара нерви, напрежение и стрес.
Изследовател на урината на орангутана: Още една звучащо смешна професия, и не практикувана от кой знае колко хора. Но тези, които се захванат с нея заслужават признанието на всички нас. Сътрудник на Харвардския университет, който в продължение на много години изучава маймуните, е принуден да взема от приматите / в това число и дивите/, анализи на урина и кир. Това се прави, за да се проследи здравното състояние на орангутана. Маймуните по правило не разбират важността на тази работа и активно се съпротивляват на учения. Тази професия може да ти докара нерви, напрежение и стрес.
Програмист, дизайнер: Благодарение на тези хора ние се наслаждаваме на различните интернет сайтове, и си мислим, че за тях това е нещо просто, което може да се приеме повече като хоби, отколкото като професия. Това обаче далеч не е така, защото програмистите и дизайнерите са прекарвали безсънни нощти в четене на специализирана литература. Работят най – често по 12 – 13 часа на ден, а ако има някакви проблеми и им се наложи може и по – повече. Тази професия може да ти докара нерви, напрежение и стрес.
Учител: Една от професиите, които трябва да бъдат много уважавани. За съжаление думата уважавани е много силно казана, поне за днешни дни. Търпят постоянни обиди и псувни. Работата им носи малки приходи, а на работното място положението е отчайващо. Тази професия може да ти докара нерви, напрежение и стрес.
Може да се изброявят още много професии, които могат да ти причинат споменатите от мен неща, но мисля че е доста показателно. Излиза, че перфектна работа няма. Бих дал само един съвет. Започнете работа, която може да те развива и да те изкачва на горе. Хванете се на нещо, което дава възможност за по – нататъчна реализация, а и да ви е приятно. Е, до тук бях аз – сега сте вие
Каишките за животните, не за хората!
февруари 4, 2009 в 12:00 pm | Публикувано в България | 1 коментарЕтикети: България, животни, защита, каишки, кучета, насилие, работа, сигурност, хора
(снимка – photobucket.com ) Определено съм против насилието над животни, но също така съм и против насилието над хора. И то не от други такива, а от улични кучета, а дори понякога и от домашни. Може да прозвуча егоистично, но мисля че първо трябва да осигурим нашата сигурност, а след това сигурността и на животните.
Случаите на ухапани хора от кучета стават все повече. Почти няма ден, в който да не се споменава нещо такова по новините. Много са уличните кучета, които са готови да те нападнат. Излизам всяка сутрин преди да изгрее слънцето и ми прави впечатление многото глутници, които се разхождат из столичните улици. Лаят те, гонят те, а ако не си внимателен може дори да пострадаш.
Тези неща са известни на много хора. Аз също съм си патил, но преди няколко години, но не от улично куче, а от домашно. Не е нормално да се разхождат по улиците свободно добермани, питбули и булдоци, докато техните собственици си говорят с някой приятел, или са в близкото кафе. Тези кучета са доста опасни, дори да живеят в домашни условия и да са обучавани. За тях ти си непознат човек и ако нямаш късмет можеш да изглеждаш като прясно бутче. Не мога да разбера някои собственици на кучета. Те са поели отговорност за това животно и трябва да се грижат за него, но също така трябва и да предпоазват другите хора, ако въпросното животно е опасно. Водил съм разговори със собственици на такива домашни любимци, а те никога не си помислят дори, че може да грешат. Пускат ги свободно по площадки и пясъчниците, където си играят малки деца, което според мен е изключително нередно. Едно дете не може да се предпази от куче, което на ръст е дори по-голямо от него. За тези животни наморниците и каишките трябва да бъдат задължителни. Те са измислени за кучетата, и тяхните стопани трябва да ги използват. КАИШКИТЕ НЕ СА ЗА ХОРАТА.
Подписах се и подкрепям идеята не на насилието над животни, но не трябва ли да се направи нещо и хората да живеят защитени, и да не се притесняват за живота си всяка сутрин когато отиват на работа. До кoгa уличните кучета ще имат приоритет пред нас. Аз искам да заживея в един по-сигурен свят, но това скоро няма да се случи. За жалост проблема с кучетата ще остане още доста дълги години. Единственото нещо, което можем да направим на този етап е да се надяваме, че ние няма да бъдем следващата жертва, и да внимаваме повече в избора си на маршрут.
Не съществува приятна работа?
януари 16, 2009 в 6:26 pm | Публикувано в Хумор | 8 коментараЕтикети: Австралия, пазач, професия, работа, риф, хамилтън

Работното място на бъдещия победител в конкурса
В последно време пиша само за разни проблеми. Било то на образованието, бъдещето, мъртво пияните деца, интернета. Реших да напиша една по-обща статия, която не засяга тези проблеми, точно обратното, това което ще прочетете може да ви зарадва, и да ви накара да потърсите повече информация в мрежата.
Много хора казват, че приятна работа не съществува, че не може да се намери такава, която едновременно да те забавлява, радва, не ангажира и да бъде високоплатена. Това обаче май не е съвсем така. Попаднах на статия, която описва точно такава професия, която съчетава тези работи. За съжаление работното място не е в България, не е и в Европа, но това не трябва да те спира да опиташ, защото всеки може да бъде избран. Става дума за пазач на големия бариерен риф в Австралия. Заплатата е над 200 000$ годишно, а работното време е 12 часа на месец.

Друг вариант на работното място
Картинката, която съм показал по-горе ще бъде работното място на бъдещия победител. Неговите задължения съвсем не са сложни. ,, Сред задълженията на пазача на Хамилтон- един от австралийските острови Уитсанди- влиза храненето на рибите и събирането на пощенските пратки. Освен това трябва да води видеодневник, да снима с фотоапарат и да пише в интернет-блог. „Трябва ни човек, който да изследва островите и да може да разкаже на света за това, което е видял“, казва Антъни Хейс, шеф на туристическата агенция в Куинсланд. Условията на договора предвиждат новоназначеният пазач да получи за 6 месеца 150 000 австралийски долара (103 000 американски). “ ( bgfactor.org )

Работната среда
Остров Хамилтон, на който цари вечно лято е най- големият от обитаемите острови в района. Посетителите му със сигурност могат да разчитат на несменяемо синьо небе, прозрачен океан и девствени плажове. ( bgfactor.org ). Наистина всичко звучи и изглежда чудесно. Просто се замислете какво ще бъде чувството да работите на това място. Може би единственото неприятно е това, че ще бъдете много далеч от България, вашите приятели и семейство, но пък ще им изпращате най-красивите картички на света. 🙂

Остров Хамилтън
Това е и самият остров Хамилтън. Изглежда чудесно, а и вечното лято ще бъде в унисон с гледката. Допълнително жилището, където ще отседне победителят е луксозна вила с басейн. Срокът на подаване на документите приключва след 37 дни. За съжаление не успях да открия къде може да се изпращат тези документи, но ако се поровим в интернет сигурно ще открием. Надявам се тази статия ви зарадва, защото е приятно да се чуе и нещо хубаво. Пожелавам всеки му такава професия, но за съжаление не може… Най-вероятно ще бъдат изпратени хиляди писма на кандидати, но само един от тях ще бъде избран. Искрено се надявам да не е нагласено всичко от самото начало, и човекът който ще бъде назначен да се знае от сега. Защото ако е така, то хората които се запишат няма смисъл да таят надежда, че ще бъдат избрани.
За тази работа разбрах от http://bgfactor.org/ , откъдето взех и част от информацията.
13, 14 годишни деца = работа?Аз съм против!
август 8, 2008 в 7:16 pm | Публикувано в България, Образование | 31 коментараЕтикети: деца, работа, родители, строежи
Напоследък като че ли стана модерно всички да си търсят работа.Работата е един вид задължение, което трябва да се спазва.Както всички знаем в България пълнолетие се навършва, когато станем на 18 години.На тази възраст всеки става трудоспособен и независим.
Известно ни е за загрижените родители, позволяващи на децата си да стоят на вън само до 9 часа вечерта.Точно те обръщат ли внимание, че малките им дечица са започнали работа като работници на строеж, автомивка, басейн.Забелязват и не правят нищо, дори хвалят децата си, че са направили още една стъпка в живота си -тази да станат работници.Точно тези родители, които не могат да разберат, че децата им растат и свободата е най-важна.Не става дума за вечерни часове, забрана за ходене по дискотеки и т.н
Според мен щом приемаш даден човек(дете) за малко и непораснало и му забраняваш купища неща, от които се чувства зле трябва на всички нива да се държиш по един и същи начин.Не може да критикуваш малкото хлапе, че е закъсняло с няколко минути, а на другият ден да го гледаш как става в 6 часа, нарамило чанта и отиващо да мъкне мръсните чували пълни с цимент.
Нека всички оставим малчуганите( и аз не съм много възрастен, но имам мнение по въпроса) да растат спокойно, да изживеят годините си на малки момчета и момичета, които играят футбол със своите връстници, каращи кънки, разхождащи се със своите другари.
А пък за децата, които имат силно желание да ходят на работа, за да докажат своята мъжественост(момчетата) има много други начини да го направят, без да стават от малки роби на живота.
Детството е едно и трябва да се изживее пълноценно, нека не пречим на дечицата да го направят.Когато пораснат ще има работа за всеки, важното е да има желание.Ако си постоянен и искаш да постигнеш нещо с труд това ще стане най-лесно.Нека децата на България да не бъдат назначавани до навървшване на своето пълнолетие на работа, за да минат нормално и радостно техните години на безгрижие.
Пиша статията, тъй като забелязвам, че множество от българските младежи започват първата си работа на 13-14 годишна възраст, а това за мен не е нормално, ако искаме да сме полезни на тази възраст, по-добре да помагаме с каквото можем на своите родители.
И нека добавя нещо, което не споменах в горните изречения, образованието(което се получава в училище), това пусто нещо, което не може да се приеме така добре от българчетата е измислено и създадено, точно за даде начален тласък в живота, да ти помогне да станеш образован, и чак след като го завършиш да започнеш работа с натрупаният опит и знания от годините ти на ученик.
Какъв си в интернет?Какво ще работиш?
август 7, 2008 в 9:33 am | Публикувано в Хумор | 1 коментарЕтикети: интернет, компютри, работа
Реших да пусна едно лично проучване, за това каква работа ще имаш, което зависи от твоята „интернет професия“
*Спамерът – разносваш на писма, поща, колети по домовете
*флуудерът – футболист, работник в еврофутбол
*Адвокатът(човекът, който винаги защитава някой във форума, сайта) – библиотекар
*Администраторът – „професия – тъпир“
*Модераторът(или тъй нареченият „мъд“) – охрана на автомивка, гараж, паркинг и т.н
*Хакерът – Техник, компютърджия, работник в интернет провайдер
*Патриотът – това е човекът, който на трети март поства задължителната тема – “DA SE GORDEEM 4E SME BALGARI BRATIA” (на латиница с главни букви) – турист, баничар
*Интелектуалецът – за да каже това, което другите изразяват с две – три изречения, той изписва поне страница и половина, освен това изплозва думи, които само той разбира (например “патина”, “ктитор” или “полиандрия”) – лекар, психиатър
*Сърдитко Петко – този потребител винаги се засяга, приема всичко като лична нападка срещу себе си и периодически си тръгва завинаги от форума. В неговия случай “завинаги” означава период от 2 до 6 дни. – общ работник, дърводелец
*Блогърът – Телевизионен водещ, артист, писател
––––––––––––––––––––––––––––
***Край***
Блог в WordPress.com.
Entries и коментари feeds.