Емигранти

март 7, 2009 в 5:43 pm | Публикувано в филми | 11 Коментари
Етикети: , , , , , , , , ,

Натисни за голям размер

Първата статия в този нов раздел ,, филми “. Да е било 9 часа. Хващам аз дистанционното на телевизора, и подобно на рок звезда почвам да натискам не струни, а бутони. Яко разцъкване падна, но пък имах и шанса да хвана един български филм. Ивайло Христов и Людмил Тодоров явно добре са си свършили работата, защото продукцията ,, Емигранти ” се оказа едно от най – добрите български произведения в областта на киното.

Това не е поредното лайно паднало в тоалетната на родното кино, защото филмчето има идея, а е и много сполучливо. Актьорите се справят много добре, а езика използван във филма не е взаимстван от някой тъп американски сериал. Продукцията е направена от българи и е подготвена за такива. За нещастие обаче той не се харесва на много от нас. Явно хората ги е срам от себе си, щом не им допада ,, Емигранти ”, защото в него е представен нашия живот.

Показано е нашето ежедневие. Толкова безцветно, колкото е в действителност, но пуснало багрите на добрата игра, превръщащи на пръв поглед глупавия филм в дъга, не със седем, а с двеста и седем цвята. Това не е поредния филм, който можем да кажем, че прилича на порно с умрели за гледане, защото 83-те минути, в които е представен те зареждат с енергия и ентусиазъм за доста време напред.

,, Емигранти ” е поредния филм, който доказва качествата на българските творци в тази сфера, качества които остават на едно ниво, защото в този бизнес парите определят всичко, а бюджетите на българските продукции не надвишават две вечери на родните политици в изискан ресторант. Вместо да се спонсорират подобни филми хората хвърлят пари за боклуци, и пълнят гушите на американците, тези които се мислят за господари на света, но в действителност те не се различават много от нас, проявяват маймунските си качества далеч по – често от българите, но в крайна сметка достигнали върха, защото искат. Трябва и ние да поискаме…

Ако не помните какво е било положението ни 2002 година, гледайте филма. Промени няма, все още сме в калта, сега обаче сме в Европейския съюз, но там ни приемат като утайка, защото сами сме си изградили този образ. ,, Емигранти ” дава добър пример. Пример, който трябва да следваме, за да успеем и развием. Да разберем, че лесни неща няма, има такива постигнати с много труд и постояноство.

Оценката ми за филма е 8 / 10. Не е максимална, защото имаше някой неща, които не ми допаднаха, като например двойния сценарий, представляващ съвкупност от две идеи. Участниците във филма обаче са чудесни, изпълнени с качества характеризиращи всеки българин. Ако искаш нещо различно гледай тази продукция.

Никъде в интернет няма трейлър на този филм, за мое огромно съжаление.


Advertisements

Работата – напрежение и стрес

март 2, 2009 в 4:19 pm | Публикувано в Uncategorized | 19 Коментари
Етикети: , , , , , , , ,

Изображението „https://i0.wp.com/www.bst.dir.bg/docs/pics/az_pics4/2.jpg“ не може да бъде изобразен, защото съдържа грешки.

И защото аз все още не съм работещ, а учещ ще си позволя лукса да говоря за различните професии. О, не аз няма да бъда ваш съветник, нито ще ви помагам за решаване на проблемите с шефа, ще напиша нещо, което може да смути много от вас, и по – точно ако попадате в някоя от професиите, за които ще спомена.

Дори и да си мислиш, че можеш цял живот да минаваш между капките, или някой да ти носи парички работата все някога ще те застигне. Цял живот скука и кеф? Няма такова съчетание. Между тези две понятия трябва да се добави и работа. В дни като днешните всеки може да се хване на нещо, от което да припечелва пари. Дори и да няма кой знае какво образование може да започне работа на много места. Сега не ми се изброява, защото те са стотици и ще се получи игра на асоциации – пиша едно, дойде ми в главата друго.

Какво пък толкова ще ви занимавам с това. С кое? О, май не съм споменал още. Ще ви запозная с най – рисковите професии на този век. Някои от тях датират от стотици години, но все още във вестниците четем, че те са докарали смъртен случай или някой е посегнал на живота си заради това което работи. Няма какво да се лъжем. Професиите, които не те натоварват са много малко, и то все такива, които обикновения човек не може да започне. Като например да си пазач на остров в Австралия или да си гледаш тавана в някой офис, където не зависиш от никога и сам си си шеф. На повечето работни места се сещаш за тези неща и си представяш, че си там, но в един момент чуваш, че някой от борда на директорите затръшва вратата ти и започва да те занимава с един куп скучни неща. Повечето такива ,, занимания ‘’ могат да ти докарат нерви, напрежение и стрес.

Комарджия: Може да не ви се вярва, но има хора, които се опитват, или по – точно искат да се издържат само от хазарт и комар. Играят на различни спортни залагания и ротативки, но идва момента, в който късмета започва да им бяга, а спестяванията им намаляват по – бързо от кръвта, в някоя игра. Тези хора най – често нямат мярка и не могат да осъзнаят кога трябва да спрат. Те профукват и последните си пари в опити за спечелване на нещичко, но ако се замислим няма човек, който да е забогатял от комар. Тази ,, професия ‘’, ако може така да се нарече може да ти докара нерви, напрежение и стрес.

Пожарникар: Това е човека, който осигурява нашата безопасност, или по – точно когато има опасност той се притичва на помощ. Професията е колкото важна за цялото човечество, толкова и опасна за човека, който я практикува. Те са подложени на ежедневни мъки. Да не говорим, че това е целогодишно, без значение кой сезон е. За тези хора часовници няма, защото по всяко време може да бъдат извикани да потушат някой пожар или да спасяват човешки животи. Тази професия може да ти докара нерви, напрежение и стрес.

Журналист: Благодарение на него ние научаваме всичко за света и за случващите се неща. Снабдява ни с интересна информация, запълва не запълнените ни мозъци и много често оформя общественото мнение. На пръв поглед лесна за практикуване професия, но всъщност тя крие много рискове. Може да бъдеш пребит, напсуван, или да ти се случат какви ли не други работи, но си задължен да направиш репортажа си, защото иначе ще бъдеш уволнен. Тази професия може да ти докара нерви, напрежение и стрес.

Танцьор от НАСА: Колкото и странно да звучи, а може би и забавно, това е професия, която може да те побърка. Макар че малко са хората, които я практикуват, те са на ясно, че това което вършат много често граничи с лудост. В задълженията на този сътрудник на НАСА /професионален танцьор/ влизат танци със суперчувствителни роботи – цел на това е проверката на работата на дадения механизъм и обучението на робота на способи за комуникация с астронавтите. Тази професия може да ти докара нерви, напрежение и стрес.

Изследовател на урината на орангутана: Още една звучащо смешна професия, и не практикувана от кой знае колко хора. Но тези, които се захванат с нея заслужават признанието на всички нас. Сътрудник на Харвардския университет, който в продължение на много години изучава маймуните, е принуден да взема от приматите / в това число и дивите/, анализи на урина и кир. Това се прави, за да се проследи здравното състояние на орангутана. Маймуните по правило не разбират важността на тази работа и активно се съпротивляват на учения. Тази професия може да ти докара нерви, напрежение и стрес.

Програмист, дизайнер: Благодарение на тези хора ние се наслаждаваме на различните интернет сайтове, и си мислим, че за тях това е нещо просто, което може да се приеме повече като хоби, отколкото като професия. Това обаче далеч не е така, защото програмистите и дизайнерите са прекарвали безсънни нощти в четене на специализирана литература. Работят най – често по 12 – 13 часа на ден, а ако има някакви проблеми и им се наложи може и по – повече. Тази професия може да ти докара нерви, напрежение и стрес.

Учител: Една от професиите, които трябва да бъдат много уважавани. За съжаление думата уважавани е много силно казана, поне за днешни дни. Търпят постоянни обиди и псувни. Работата им носи малки приходи, а на работното място положението е отчайващо. Тази професия може да ти докара нерви, напрежение и стрес.

Може да се изброявят още много професии, които могат да ти причинат споменатите от мен неща, но мисля че е доста показателно. Излиза, че перфектна работа няма. Бих дал само един съвет. Започнете работа, която може да те развива и да те изкачва на горе. Хванете се на нещо, което дава възможност за по – нататъчна реализация, а и да ви е приятно. Е, до тук бях аз – сега сте вие

Графитите – вандализъм, изкуство, какво?

февруари 22, 2009 в 6:40 am | Публикувано в България | 33 Коментари
Етикети: , , , , , , , ,

https://i1.wp.com/nymag.com/guides/summer/graffiti060626_1_560.jpg

За някои – професия, за други – хоби, за трети – интерес, за четвърти – глупост. Няма да продължавам, защото различните хора правят различни асоциации с думата графити. Няма да ви занимавам с историята на това изкуство, защото тук не е енциклопедия, а ще ви вкарам в едно тунелче, където се намира моето мнение за тях. Какво мисля аз по темата – в долните редове може да разберете.

Интересни са, забавни са, имат послание, карат те да се радваш, да се замислиш, да видиш различни алтернативи, да помислиш по по-различен начин над нещата, да опознаеш непознатата страна на изкуството, да видиш свят, който прилича много на нашия, но е създаден от най – различни цветове, много по – цветен от безцветното ни ежедневие. Свят, който не спестява, това което не ни казват, такъв в който истинските личности преобладават пред измисления елит, защото всичко в него си има идея, цел, значение, което е и посланието на всеки един автор.

Това обаче не важи за всички графити, които по дефиниция са най – различни видове. Това е валидно само за тези, които като ги погледнеш те карат да се опиташ и ти да направиш нещо, да експериментираш, да се почувстваш истински. Тези, които са направени от професионалисти, или иначе казано хора, които са прекарвали безсънни нощи в рисуване на скици, късане на листове и мацане по строежи. Те са мразени заради целта им, мразени заради изкуството, което уж е обичано от всички, мразени заради каузата им. ( някои имат кауза, но се срещат и такива, които са повлияни от приятели, и не знаят защо се занимават, все пак са по-малко )

Никой не може да ме убеди, че графитите, които са направени от хора с опит, тези които рисуват мислите и своите чувства не са добри. Защото те са един ,,по – различен ‘’свят, който обаче е досущ, толкова истински колкото нашия, но който не може да бъде разбран от хората. Графити с послания, които ти казват нещо дори преди да си прочел надписа под тях не могат да не бъдат харесани, а когато те обединяват мнението на всички хора, което ги е страх да изкажат, то това те вдъхновява, дава ти крилa.

Тези графити имат цел, и тя е да ти покаже нещо, това нещо всеки може да разбира по различен начин, но винаги е хубаво и приятно. По – приятно от прочитането на началната страница на някой вестник, защото криминална хроника всички сме чели. Докато всеки нов графит, е една нова мисъл, един нов свят, който е с отворени врати за всички, които се опитат да го разберат.

Може би вече знаете, че съм настроен съвсем позитивно към графити – изкуството, но сега ще трябва да огледам и другата страна на нещата. Туй нещо е незаконно, точно толкова колкото тревата и дрогата, но също толкова разпространено. Постоянно има оплаквания за рисунки по нови сгради, мерки не се взимат – предложения не се дават. Най – лесното нещо, което може да се стори е да се организират повече съзтезания, които да стимулират младите, о да те ще бъдат радостни и весели, но хората ще продължават да ги гледат нацупени, макар и да драскат напълно легално, защото мнението на човек по даден проблем се променя много трудно.

Хората си мислят че графитите са само драсканиците по техните входове, защото не са си отворили очите, за да видят истинските прелести, по улиците и на някои съзтезания. Може би не ги виждат наистина, не ги възприемат за графити, или се правят, че ги няма? Мацаниците обаче са наистина много неприятни, а и не ги подкрепям въобще, защото не са графити с някаква цел, идея, послание, а просто желанието на някой за улична власт, който иска да завладее цял град със своите подписи с маркер.

Темата е много обширна, а и трудно може да се напише всичко по нея, все пак ми е интересно и вашето мнение. Предоставям ви думата изцяло, защото аз много говоря вече. Написах я в 11 часа вечерта, а много ми се спеше, още не мога да преценя добра ли е , ако искате вие кажете…

Не съществува приятна работа?

януари 16, 2009 в 6:26 pm | Публикувано в Хумор | 8 Коментари
Етикети: , , , , ,
Работното място на бъдещия победител в конкурса

Работното място на бъдещия победител в конкурса

В последно време пиша само за разни проблеми. Било то на образованието, бъдещето, мъртво пияните деца, интернета. Реших да напиша една по-обща статия, която не засяга тези проблеми, точно обратното, това което ще прочетете може да ви зарадва, и да ви накара да потърсите повече информация в мрежата.

Много хора казват, че приятна работа не съществува, че не може да се намери такава, която едновременно да те забавлява, радва, не ангажира и да бъде високоплатена. Това обаче май не е съвсем така. Попаднах на статия, която описва точно такава професия, която съчетава тези работи. За съжаление работното място не е в България, не е и в Европа, но това не трябва да те спира да опиташ, защото всеки може да бъде избран. Става дума за пазач на големия бариерен риф в Австралия. Заплатата е над 200 000$ годишно, а работното време е 12 часа на месец.

Друг вариант на работното място

Друг вариант на работното място

Картинката, която съм показал по-горе ще бъде работното място на бъдещия победител. Неговите задължения съвсем не са сложни. ,, Сред задълженията на пазача на Хамилтон- един от австралийските острови Уитсанди- влиза храненето на рибите и събирането на пощенските пратки. Освен това трябва да води видеодневник, да снима с фотоапарат и да пише в интернет-блог. „Трябва ни човек, който да изследва островите и да може да разкаже на света за това, което е видял“, казва Антъни Хейс, шеф на туристическата агенция в Куинсланд. Условията на договора предвиждат новоназначеният пазач да получи за 6 месеца 150 000 австралийски долара (103 000 американски). “ ( bgfactor.org )

Работната среда

Работната среда

Остров Хамилтон, на който цари вечно лято е най- големият от обитаемите острови в района. Посетителите му със сигурност могат да разчитат на несменяемо синьо небе, прозрачен океан и девствени плажове. ( bgfactor.org ). Наистина всичко звучи и изглежда чудесно. Просто се замислете какво ще бъде чувството да работите на това място. Може би единственото неприятно е това, че ще бъдете много далеч от България, вашите приятели и семейство, но пък ще им изпращате най-красивите картички на света. 🙂

Остров Хамилтън

Остров Хамилтън

Това е и самият остров Хамилтън. Изглежда чудесно, а и вечното лято ще бъде в унисон с гледката. Допълнително жилището, където ще отседне победителят е луксозна вила с басейн. Срокът на подаване на документите приключва след 37 дни. За съжаление не успях да открия къде може да се изпращат тези документи, но ако се поровим в интернет сигурно ще открием. Надявам се тази статия ви зарадва, защото е приятно да се чуе и нещо хубаво. Пожелавам всеки му такава професия, но за съжаление не може… Най-вероятно ще бъдат изпратени хиляди писма на кандидати, но само един от тях ще бъде избран. Искрено се надявам да не е нагласено всичко от самото начало, и човекът който ще бъде назначен да се знае от сега. Защото ако е така, то хората които се запишат няма смисъл да таят надежда, че ще бъдат избрани.

За тази работа разбрах от http://bgfactor.org/ , откъдето взех и част от информацията.

Блог в WordPress.com.
Entries and коментари feeds.