Защо ядем хлебарки, като може да не ги ядем?

март 20, 2009 в 11:57 am | Публикувано в Аз, България | 15 Коментари
Етикети: , , , , , , , ,

От години се носят слухове, че дюнерджиите си позволяват да слагат какви ли не работи в сандвичите, които правят, като се започне от храчки и се стигне до сперма. Това не знам дали е вярно или не, но ,, елитните ‘’ заведения, или поне тези, които се смятат за такива не им отстъпват по критерия гадории в храната. Днес дори имах късмета да зърна една голяма хлебарка в близост до масата, на която бях седнал.

На училище съм, но защото сме много изгладнели решаваме да отидем до близкия МакДоналдс. Естествено поръчката се забави както обикновено, но това вече не ми прави впечатление, защото заведението им се е превърнало в зоологическа градина, в която са включени различни животни, но нагледно съм виждал само 5 сантиметрова хлебарка, бръмбар или някакво друго насекомо. Черното животинче се въртеше около две от масите. Излишно е да казвам, че откриването на тази хлебарка не се хареса на хранещите, а някои от по – гнусливите си тръгнаха, преместиха се или станаха. Двете дълги антенки постоянно се въртяха и очертаваха някакъв периметър, който ясно показваше, че това е територия на хлебарки, а не на хора, които искат да се нахранят.

Както казах за дюнерджиите не знам, но те поне не са с толкова големи претенции, като МакДоналдс, които се опитват да привлекат все повече фенове с всевъзможните си промоции и реклами. Усмихналите се работници, които те питат дали няма да желаеш още нещо обаче гледат с подигравка на оплакването за насекоми. Откъде мога да бъда сигурен, че няма хлебарки и в сандвичите. А и се чудя какво ли причинява честия железен или метален вкус на картофките.

Животното го заснех с телефона си, но за съжаление не мога да открия кабела, за прехвърляне от него на компютъра. Който иска да ми вярва за случката. За пояснение случи се около 11 часа сутринта. Между другото мисля да прекратя яденето в това заведение, но не да се прехвърля в друго подобно, а да наблегна на домашната храна, както и ресторантите и пицариите, на които мога да се доверя, защото не искам да ям хлебарки и бръмбари, ти искаш ли?

Advertisements

Емигранти

март 7, 2009 в 5:43 pm | Публикувано в филми | 11 Коментари
Етикети: , , , , , , , , ,

Натисни за голям размер

Първата статия в този нов раздел ,, филми “. Да е било 9 часа. Хващам аз дистанционното на телевизора, и подобно на рок звезда почвам да натискам не струни, а бутони. Яко разцъкване падна, но пък имах и шанса да хвана един български филм. Ивайло Христов и Людмил Тодоров явно добре са си свършили работата, защото продукцията ,, Емигранти ” се оказа едно от най – добрите български произведения в областта на киното.

Това не е поредното лайно паднало в тоалетната на родното кино, защото филмчето има идея, а е и много сполучливо. Актьорите се справят много добре, а езика използван във филма не е взаимстван от някой тъп американски сериал. Продукцията е направена от българи и е подготвена за такива. За нещастие обаче той не се харесва на много от нас. Явно хората ги е срам от себе си, щом не им допада ,, Емигранти ”, защото в него е представен нашия живот.

Показано е нашето ежедневие. Толкова безцветно, колкото е в действителност, но пуснало багрите на добрата игра, превръщащи на пръв поглед глупавия филм в дъга, не със седем, а с двеста и седем цвята. Това не е поредния филм, който можем да кажем, че прилича на порно с умрели за гледане, защото 83-те минути, в които е представен те зареждат с енергия и ентусиазъм за доста време напред.

,, Емигранти ” е поредния филм, който доказва качествата на българските творци в тази сфера, качества които остават на едно ниво, защото в този бизнес парите определят всичко, а бюджетите на българските продукции не надвишават две вечери на родните политици в изискан ресторант. Вместо да се спонсорират подобни филми хората хвърлят пари за боклуци, и пълнят гушите на американците, тези които се мислят за господари на света, но в действителност те не се различават много от нас, проявяват маймунските си качества далеч по – често от българите, но в крайна сметка достигнали върха, защото искат. Трябва и ние да поискаме…

Ако не помните какво е било положението ни 2002 година, гледайте филма. Промени няма, все още сме в калта, сега обаче сме в Европейския съюз, но там ни приемат като утайка, защото сами сме си изградили този образ. ,, Емигранти ” дава добър пример. Пример, който трябва да следваме, за да успеем и развием. Да разберем, че лесни неща няма, има такива постигнати с много труд и постояноство.

Оценката ми за филма е 8 / 10. Не е максимална, защото имаше някой неща, които не ми допаднаха, като например двойния сценарий, представляващ съвкупност от две идеи. Участниците във филма обаче са чудесни, изпълнени с качества характеризиращи всеки българин. Ако искаш нещо различно гледай тази продукция.

Никъде в интернет няма трейлър на този филм, за мое огромно съжаление.


Защо мъжете не носим чорапогащи?

март 1, 2009 в 7:34 am | Публикувано в Хумор, Uncategorized | 245 Коментари
Етикети: , , , , , , ,

https://i1.wp.com/bgman.net/uploads/posts/2009-01/1232624824_15.jpg

Навън наистина е доста студено. Дори на мен ми е хладно, а попринцип тия неща не ги усещам. Снегът е посипал земята, за нещастие вече не прилича на добре обработено елфическо сребрo, а точно обратното на кал от някой тунел на джуджета намиращ се към недрата на Земята. Времето започва да се оправя, но докато бяха големите студове нямаше какво да ни предпази освен топлите дрехи.

На жените им е лесно. Слагат един чорапогащник и забравят за всякакъв студ. При по – старателно избиране може и да изглеждат доста секси и привлекателни, което напрактиха си е две в едно. Да не говорим, че може да съчетаят чорапогащника с още някои може би досадни за обличане нещо, но заслилващи гореспоменатия ефект.

При мъжете положението е доста по – трудно. Ние чорапогащи не носим. И зимата и лятото си ходим с къси чорапи, които нито те топлят кой знае колко, нито са привлекателни за другия пол. Носим ги колкото да си обуем обувките отгоре им. Ние мъжете се правим на ,, мъже ‘’ и уж не усещаме студа, обаче не е точно така. Защото студа си се усеща, а и се усеща по цялото тяло. Като се започне от пръстите на краката и се стигне до главата. Може би проблема е там, че и мисленето ни е някак по – различно. Преди да прочета статията на Бъни не се бях замислял да си сложа чоропогащник, е и сега не бих го направил, но поне ме накара да поразсъждавам. Колкото и да говорят хората, че мъжете са непоклатими същества, които не могат да бъдат смутени от нищо, и да не се притеснят от никакви подигравки и обиди аз няма да го поврявам, това няма никога да стане, освен във филмите. Ако мъж обуе чорапогащник, какво ли ще кажат другите за него. Какво ли ще си помислят приятелите. Дали няма да ги хване малко страх от този човек. Може би хората ще си помислят, че той е решил да си прави хомо дружинка. А и освен, че всички около него ще си помислят по нещо, и той ще се замисли дали не е прекалил. Дали не е трябвало да избере студа пред подигравките. И после мъжете не били раними и чувствителни. Такива са дори повече от жените може би.

Допълнително не познавам човек, който да може да издържи всичките мъки покрай чорапогащите. Като започнем от обуването и стигнем до събуването. Аз примерно обичам по – бързите обороти. Не да се бавя много, за да се екипирам с някакви дрехи, и то такива които биха накарали хората да ти се подиграват. И то само защото е общоприето жените да носят чоропогащи, а не мъжете. Като цяло подигравките са точно заради това. Защото по принцип мъжете не се топлят по този начин. А и всеки мъж би избрал някоя страстна мацка да го топли, пред чорапогащник. Иначе и аз агитирам хората да бъдат уникални, различни, ама то трябва да се уточно към какво да бъде насочено различието. Защото можем да бъдеш уникален и да си душата на купона, ама може да си и уникалния аутсайдeр, който носи чорапогащник и седи в ъгъла, докато другите си друсат телата на масата, под нея, до нея и върху нея.

Мъжете няма да започнат да носят чорапогащи скоро. Е, освен ако не се намери някаква далавера с това нещо. Защото иначе ще ни бъде топло, ама няма да бъдем нито човека, с който искат да си говорят другите, нито гларуса на вечерта, поради някакви странни убежения човешки.

В отговор на статията на едно зайче.

Кои са лошите?

февруари 25, 2009 в 12:01 pm | Публикувано в България | 14 Коментари
Етикети: , , , , , , , , , ,

https://i2.wp.com/www.dnevnik.bg/shimg/zx500_481240.jpg

А: Ейй, видя ли го онзи?
Б: Кой?
А: Онзи бе, със злобния поглед
Б: Защо със злобен поглед? Човека може да си има проблеми, или да знае, че има такива като нас, които говорят лошо за другите.
А: Абе, глупости. Беше от лошите…
Б: Кои са лошите?
А: Тези гадовете, сещаш се. Абе не са готини хора, дразнят те само като ги погледнеш. Разбираш ли ме вече?
Б: Не, не те разбирам.

А Защо не го разбирам?

Много обичаме да говорим против другите. Това ми прави впечетление ежедневно. И някои от приятелите ми, както и медиите не спират да слагат етикети и обидни прякори на хора, които дори не познават. Те не знаят нищо за тях. За историята им, за живота им, за роднините им, за грижите и за техните проблеми. Виждат ги за пръв път. Още не са продумали, но тези хора за тях са ,, лоши’’.

Аз, близките ми, вашите, както и вие самите сигурно също сме/сте били обект на подобно нещо, без дори да подозираме/те. Говорим с хора, които мислим за свестни, но в същото време те си мислят как да прекратат по – бързо разговора, в който най – често само кимат одобрително, а през това време говорят със себе си на ум и си казват ,, ей какъв задръстеняк ‘’ без дори да те познават и да слушат какво им говориш.

Това е присъщо за хората. И в това съм се убедил стотици пъти. Бързаме, недообмисляме и се чудим на кого да си го изкараме. Пръскаме отровни капки злоба, които могат да заразят и други. Вършим тези неща, а дори не се замисляме. Хората, с които комуникираме, си мислят че сме много добронамерени към тях, но в действителност се чудим по какъв начин да ги изиграем, излъжем и злепоставим.

Вършим тези неща от страх. Страх от това да не се появи някой ,, по – голям ‘’ от нас. За това се защитаваме с обидни думи, а не се опитваме да се отбраняваме с искрени слова. Правим се на приятели, но в действителност сме предатели. Приличаме толкова много на Ам – Гъл ( Gollum ) от книгата ,, Властелинът на пръстените ‘’, че даже сме забравили какво е да сме истински хора. Ам – Гъл обаче има оправдание, и това е пръстена, който владее всичко, а ние хората в реалността – нямаме.

Не се опитваме да разберем останалите. Искаме да живеем сами. Но това не е възможно. Защото трябва колектив, за да се успее в нещо. Другото са единични случаи. А вместо да търсим нови контакти, да създаваме приятелства ние действаме, като хора със змийски глави и лисичи тела. Останалото човешко в нас е наистина малко, а и постоянно намалява. То е на привършване. Но кодовете в компютърните игри, които пишем на бързо в конзолите не могат да помагнат тук. Тук е реалността. Където сами трябва да се променим, сами да изградим облик.

Лошото е, че колкото повече обиждаме ненужно хората около нас, толкова повече обиди получаваме в замяна. Кръговратът е пълен. Ако ти говориш против някой, лошите думи ще застигнат и теб. И това не трябва да те изненадва, не трябва да се чудиш защо не те харесват, защото ти самият проявяваш хейтърство.

По този начин хората се опитват да се защитат. Но не го правят по най-добрия възможен начин, защото провяваме страх. Вместо да опознаем хората, ние ги намразваме още преди да сме ги видели. Казваме, че те са ,, лоши ‘’ и не искаме да говорим повече.

Приятелствата не винаги са лошо нещо. ,, Лошите ‘’ хора обаче са навсякъде около нас. А те лепват същия етикет на други, и така всеки един от нас се оказва ,, лош ‘’. Засмукани сме от тайфуна на собствената си злоба и страх, и не се замисляме за някакви други алтернативи. За оправяне на проблемите без обиди и грозни прякори. Но не… ние сме си избрали друго нещо, а това нещо се превръща в нашия свят… ние трябва да променим нещата, но това няма да бъде лесно, защото промяната трябва да започне от самите нас.

Антисоциалното в една социална мрежа

февруари 7, 2009 в 9:25 pm | Публикувано в Uncategorized | 6 Коментари
Етикети: , , , , , , , , ,

https://i1.wp.com/matt.west.co.tt/images/antisocial.png

В последно време се навъдиха доста социални мрежи. Благодарение на тях човек се информира и научава повече неща за случващото се по света, както и намира много нови приятели, но замисляме ли се че една социална мрежа може много лесно да ни превърне в антисоциални личности.

Напоследък много се говори за социалната мрежа фейсбук. Приятели ми обясняват колко е хубава. По новините я хвалят, често блогъри коментират фейсбук и преимуществата на този сайт. Заради цялото това говорене около тази мрежа най-накрая реших и аз да се регистрирам, за да видя за какво иде реч. На пръв поглед ми изглежда един обикновен сайт, с необикновено голяма посещаемост и много регистрирани потребители. Постоянно може с някой да си говориш, а ако си онлайн винаги ще има какво да правиш и да си намериш някаква занимавка. Благодарение на фейсбук ние научаваме много неща, които не сме знаели. За секунди намираме информация за нещо, за което сме се чудили цял ден. Можем да комуникираме удобно с наши роднини, близки, приятели и колеги. Това са все страхотни неща, които ни предоставя социалната мрежа. За съжаление обаче има и един огромен минус. Всеки човек може много лесно да се зариби по този вид сайтове и да започне да прекарва по 12-13 часа онлайн. Много от потребителите на фейсбук търсят постоянно нови контакти и нови приятели от цял свят, но не е ли по-добре човек да обръща по-голямо внимание на своите истински приятели, отколкото на интернет познати. Всеки може да намери много хора в този сайт, но в крайна сметка накрая се оказва, че познаваме едва 10-15 % от всички, които сме добавили. Няма нищо лошо в това да създаваме нови приятелства, но трябва да бъдем внимателни, защото току виж те са изместили нашите най-добри приятели.

Човек може да се зариби по всякакъв вид сайтове, но ми се струва че тези социални мрежи предизвикват най-много интерес и най-много хора ги използват, било то като средство за информация или като платформа за комуникиране между приятели, познати и близки. Трябва да бъдем внимантелни и да не прекрачваме тънката граница между забавлението, информирането и готините чатове, с вманиячаването по този вид социални мрежи. Да не забравяме, че много лесно можем да се превърнем в антисоциална личност.

Стана късно и аз може би ще лягам. Утре ще коригирам статията за грешки, ако намеря, а през това време вие свободно може да изразите мнението си по темата антисоциалното в една социална мрежа.

Нощна битка

септември 13, 2008 в 7:39 pm | Публикувано в Uncategorized | 4 Коментари
Етикети: , , ,

https://i2.wp.com/features.cgsociety.org/galleryimages/5225/Drop_Bear.jpgСлед като се загубих последния месец дойде време за моята нова статия. Исках много да пиша в блога, но просто нямах тази възможност. Заминах за Германия заедно с брат ми, където си прекарахме чудесно (по тази тема ще пиша отделна статия) .
След като се прибрах в София започнах да звъня на всички приятели за да им разкажа за пътуването, както и за това как прекарах в Германия. Преди няколко дни говорих с мой много близък приятел – Венко. Преди около 2 седмици е играл мач, по време на който се контузил неприятно. Ударил си ръката, за щастие не е счупена, но казва че не е можел да си връзва обувките няколко дни.
Днес отново му звънях да се видим и се оказа, че отново има проблем с ръката, този път не се е контузил по време на футболен мач. Вечерта четвъртък срещу петък е бил нападнат от двама цигани (така ми каза) . Това се е случило в 1 часа през ноща, в кварталa Зонаб5 – пред mall of sofia.

След като се прибирал със свой приятел, тои бил нападнат от двамата непознати, единият от които го изненадал в гръб, а другият вървял право срещу него. Цялата случка продължила около 10-15 секунди, а през това време Венко и неговият спътник се защитавали от ударите на двамата похитители. Приятелят ми получил рана в ръката си, която била причинена от пирон забит в дървен прът, неговият приятел пък бил ударен няколко пъти в главата отново с дърво.

Интересното е че похитителите не са взели нищо, и нищо не са искали, нито пари, нито телефони, нищо…

След няколко минути дошла полицейска кола, за нещастие двамата побойника не били открити, Bенко отишъл до Пирогов, където го превързали… Раната е на такова място че не може да се зашие, а трябва сама да се възстанови.

Е, случват се и такива работи…За нещастие се случват и ще продължават да се случват…
Така че по-добре се прибирайте у дома 22:30 радостни от изминалият ден, отколкото 4:30 с бинтована ръка.

Блог в WordPress.com.
Entries and коментари feeds.