Защо ядем хлебарки, като може да не ги ядем?

март 20, 2009 в 11:57 am | Публикувано в Аз, България | 15 Коментари
Етикети: , , , , , , , ,

От години се носят слухове, че дюнерджиите си позволяват да слагат какви ли не работи в сандвичите, които правят, като се започне от храчки и се стигне до сперма. Това не знам дали е вярно или не, но ,, елитните ‘’ заведения, или поне тези, които се смятат за такива не им отстъпват по критерия гадории в храната. Днес дори имах късмета да зърна една голяма хлебарка в близост до масата, на която бях седнал.

На училище съм, но защото сме много изгладнели решаваме да отидем до близкия МакДоналдс. Естествено поръчката се забави както обикновено, но това вече не ми прави впечатление, защото заведението им се е превърнало в зоологическа градина, в която са включени различни животни, но нагледно съм виждал само 5 сантиметрова хлебарка, бръмбар или някакво друго насекомо. Черното животинче се въртеше около две от масите. Излишно е да казвам, че откриването на тази хлебарка не се хареса на хранещите, а някои от по – гнусливите си тръгнаха, преместиха се или станаха. Двете дълги антенки постоянно се въртяха и очертаваха някакъв периметър, който ясно показваше, че това е територия на хлебарки, а не на хора, които искат да се нахранят.

Както казах за дюнерджиите не знам, но те поне не са с толкова големи претенции, като МакДоналдс, които се опитват да привлекат все повече фенове с всевъзможните си промоции и реклами. Усмихналите се работници, които те питат дали няма да желаеш още нещо обаче гледат с подигравка на оплакването за насекоми. Откъде мога да бъда сигурен, че няма хлебарки и в сандвичите. А и се чудя какво ли причинява честия железен или метален вкус на картофките.

Животното го заснех с телефона си, но за съжаление не мога да открия кабела, за прехвърляне от него на компютъра. Който иска да ми вярва за случката. За пояснение случи се около 11 часа сутринта. Между другото мисля да прекратя яденето в това заведение, но не да се прехвърля в друго подобно, а да наблегна на домашната храна, както и ресторантите и пицариите, на които мога да се доверя, защото не искам да ям хлебарки и бръмбари, ти искаш ли?

Advertisements

Защо така бе хора?

март 11, 2009 в 7:46 am | Публикувано в Uncategorized | 28 Коментари
Етикети: , , , , , , , ,

https://i2.wp.com/www1.istockphoto.com/file_thumbview_approve/2712039/2/istockphoto_2712039_old_new.jpgМного обичам за блогването да пиша като цяло, а и това си личи по статииките, които често публикувам на тази тема. В тази публикация ще говоря за блогърите, тези интернет странници, опитващи се да внушат нещо на хората или да покажат гледната си точка, чрез своите писания.

Признавам, че когато направих блога не очаквах да имам кой знае колко посещения и редовни читатели. Нещата обаче с времето се промениха. Е, не че в момента имам кой знае колко големи бройки в статистиката на блога, или пък стотици хиляди коментари, но вече мисля мога да се наредя сред по – четените блогърите. И това разбира се ме радва, и то много. Според мен всеки човек би бил доволен да види успехa, на това което е създал. И докато си мислех че всеки човек ще се радва на посещаемост на блога си и много редовни читатели открих, че една голяма част от блогърите не искат тези неща, или поне казват, че не ги искат.

Може би една трета от хората, които имат блог казват че те не искат техните страници да имат посещения, коментари и редовни читатели. Не ги интересува въобще, ама хич статистиката и намират за неправилно, или най – малкото безсмислено искането на човек да има четен блог. Е, добре де какъв е смисъла тогава от създаването на блог ви питам аз? Ако исках само аз да си се чета и да не знаят за мен хората в мрежата щях да си драскам на една тетрадка или на листче на дивана в хола. Аз обаче съм си направил блог, защото искам хората да прочетат моето мнение по проблемите, за които пиша, и следователно които ме интересуват, да видя други гледни точки, да се запозная с различни хора. Какъв е смисъла да пускам статии, като не искам никой да ги прочете? Не това е идеята на блогването, идеята е когато имаш такова място в интернет, където да пишеш, да има хора, които да те четат, за да видиш различни мнения и виждания, или поне да се опиташ да го направиш, а не само да пишеш без особен смисъл, или когато някой ти каже нещо на тема посещаемост и развитие да започваш с обидите.

Тези хора продължават да бъдат противници на стремежа на хората да създадат известен и четен блог, като най – често дори прибягват към остри реплики, когато бъде започнат такъв разговор. Какво мисля аз за тези хора? Много е възможно да са си направили блог, ей така, защото е нямало какво да правят. Само че уебблог не се прави така. Поне според мен трябва да имаш някаква идея и цел още преди да напишеш първата си публикация. Друга възможна причина е хората, които не искат гореспоменатото да не харесват това което пишат, и заради това да не искат да бъдат четени, макар че тук се намесва и репликата ,, мило дневниче ‘’, което ще бъде много полезно именно на тези личности. Има и трета причина. Тези хора просто лъжат, че не искат блога им да бъде популярен, като се опитват по този начин да спечелят фенове. Те са най – странни честно казано, поне в моите очи и уши.

А ти мислиш ли че трябва да има смисъл от блогването, и трябва ли човека, който се е захванал да иска популярност, редовни читатели и една красива статистика?

Елитни блогъри? Я да се замислим…

февруари 21, 2009 в 8:39 am | Публикувано в Uncategorized | 33 Коментари
Етикети: , , , , , , , , ,

За елитните блогъри...Доста чета относно ,, елитните блогъри ‘’ в мрежата. Различни хора определят различни блогъри като елитни. Повечето казват, че са такива, заради голямата им посещаемост, многото коментари или известността им в мрежата. Аз обаче си мисля, че всички ние сме елитни блогъри. А, защо мисля така?

Факта, че в дни като днешните някой е започнал да си прави блог е похвално. Толкова много проблеми навсякъде около нас, толкова много задължения. И все пак има хора, които пишат и блогове в междучасията на своето ежедневие. И заради това според мен всеки един блогър е елитен и уникален по свое му. Всеки има различен стил на писане, различно мислене, пише различни неща. Как може да определяме нещо като ,, елитно ‘’, като няма някакви общи критерии за оценяване? Никъде няма написано кой блогър е ,, идиот ‘’, ,, посредствен ‘’, ,, добър ‘’, ,, много добър ‘’, ,, елитен ‘’ и всякакви други, с които характеризират блогърите в мрежата. Никъде не са написани тези неща, но за сметка на това се заемаме да слагаме етикети кой какъв е. А и не мисля че посещенията и коментарите са основното нещо по което трябва да се съди за един човек и неговия сайт. Има много блогове, в които коментари почти не се пишат, но за сметка на това хората, които са автори в тях имат страхотни мисли, страхотен стил, но пък никой не ги забелязва. Дали ,, елитния блогър ‘’ не е комерсиалния автор? Аз слабопосещаван сайт, с автор – ,, елитен ‘’ не съм виждал. Всичките ,,елитни“ блогъри са със стотоци, до няколко хиляди посещения, което може би е и критерия за оценяване. И пак отиваме към количеството… трябва да се набляга по-малко на него, а повече на качеството.

Според alabala.org елитен блогър означава:
Елитен блогър е автор които:

  • в блога му е реално отчетена статистиката, че има около 1000 и повече посещения на ден;
  • блога му има под всеки пост най-малко поне по 50 коментара;
  • блога присъства в блогрола листата с връзки към други блогъри в поне на 50 блога;
  • цитиран е във медиите и други сериозни сайтове;
  • в блога му има рекламни банери, носещи му добри прилични средства.

Това не е ли по-скоро успял блогър, а не елитен. Както сами виждате отново се намесва количеството… брой коментари, посещения, цитати по медиите…

Вие мислите ли, че има елитни блогъри? Не сме ли всички ние такива, защото сме се престрашили да си направим блог? Имате думата 🙂

Веднага след като станах написах статията, съжалявам ако на места звучи неадекватно, ако видя някакви сериозни тъпизми ще я оправям…

Малко вътрешна информация

февруари 15, 2009 в 9:04 am | Публикувано в Аз | 10 Коментари
Етикети: , , , , , , ,

Вътрешна информацияРеших да пусна малко вътрешна информация от блога. Блогър съм вече от повече от 6 месеца, писах и статия за това, където обаче не показах много хубаво статистиката и популярността на статиите. Сега мисля че е време да пусна такава публикация, защото е добре да се отбележи как вървят нещата.

В началото не вярвах някой въобще да влиза да ме чете, а за коментари не съм си и помислял. Радвам се обаче, че не се оказах прав. Започнаха да се появяват и редовни читатели, които най-често споделят личното ми мнение, а и благодарение на тях се получават добри дискусиики.

Доста оспорвано е на върха, където са най-четените статии, защото челните места постоянно се разменят. Все пак има една статия, която от няколко месеца държи златния медал, а и от време на време продължава да покачва прочитите.

Най-четените статии:
––––––––––––––––––––––––––––––––

Не харесвам поп-фолка – 1 846 прочита
Когато написах статията знаех, че ще има известен интерес към нея, но за над хиляди преглеждания не съм си и помислял. Това е публикация от месец август, когато станах и блогър. Освен много прочита тя има късмет и се радва и на много коментари.

Защо да си купим лпаптоп – 1751 прочита
Честно казано не вярвах тази статия да провокира такъв интерес. А и веднага след нейното публикуване нямаше предпоставки за такова нещо, но в последствие се превърна в една от най-популярните. И към днешна дата продължават да се увеличават прочитите, като заедно с това е намирана и много пъти от търсачките.

Подарявам книжки – 1502 прочита
Преди повече от месец написах публикация, че подарявам книжки. Тук вече очаквах голям интерес, като само за няколко часа се превърна в една от най-популярните статии. Признавам си, че още не съм изпратил една книжка, но в най-скоро време ще го направя.

Не искате турски тоалетни?не трябва ли да се защитите? – 1355 прочита
Статия от този месец. Изненадващо се пребори за първите места, като събра много посещения и много коментари. Получи се интересна дискусия, която може да ти бъде полезна и сега.

Телефонът на Бойко Борисов е по-бърз от всеки друг – 1027 прочита
Статия отново от този месец. Която предизвика сериозен интерес. В по-голямата си част е хумористична, също така са поместени и шеги за Бойко Борисов. Ето, че кметът на София ми донесе повече от 1000 прочита.

––––––––––––––––––––––––––––––––

Най-коментираните статии:
––––––––––––––––––––––––––––––––

Защо пренебрегваме кирилицата? – 47 коментара
Към тази статия очаквах сериозен интерес, и ето че познах. 47 коментара си е една солидна бройка, а и това се съчетава с добрата дискусия, която се получи.

Подарявам книжки – 42 коментара
Освен, че се нареди сред най-четените статии, тази публикация намери място и при най-коментираните. Доста хора се включиха в надпреварата, тези чиито имена не бяха избрани, да не се разочароват, защото скоро мисля да подготвя неща подобно

Не на расизма! За съжаление обаче той е навсякъде – 38 коментара
Тема, която винаги провокира интерес. 38 коментара. Прочетоха се много различни мнения. Такива, които подкрепят казаното, и такива които не го подкрепят, поне дискусията бе качествена.

Писна ми от ,, 12-годишни лилички „ – 36 коментара
Отново статия от тази година. Доста коментари се изписаха, а и прочитите не бяха малко. Като цяло отзивите бяха положителни, но се намериха и хора, които да изразят отрицателно мнение.

Мразим циганите, защото мразим себе си? – 36 коментара
Статия от вчерашния ден. Само за 24 часа събра цели 36 коментари, с което се нареди сред най-коментираните статии. Прочитите също не бяха малко, а дискусията е наистина качествена.

––––––––––––––––––––––––––––––––

Тази статистика показва, че няма никакво значение прочитите на статията за нейните коментари. Както виждате статии с по над 1000 прочита не са се наредили сред най-коментираните. Както и публикации с много мнение сред най-четените. Със сигурност няма грешка при тези, с най-много прочита, по-скоро да съм объркал нещо при другите. Но не вярвам, все пак внимавам докато пиша статията.

––––––––––––––––––––––––––––––––

Трябва да пусна и малко цялостна статистика:
Общо посещения : 26 080
Ден с най-много посещения: 1 855 ( 9 февруари )
Статии : 76
Коментари: 659
Категории: 7
Тагове: 318

––––––––––––––––––––––––––––––––

Ако ви интересува още нещо сега е момента да питате 🙂

Стига с тая статистика…

януари 18, 2009 в 9:13 am | Публикувано в Uncategorized | 8 Коментари
Етикети: , , ,
Стига с тая статистика

Стига с тая статистика

Интернетът е място, където всеки може да намери нещо. В последните години се навъдиха всякакви сайтове, блогове и форуми. А успехът им се дължи на рекламата и многото посещения. Повечето администратори се интересуват от статисиката на сайтът, който предлага размяна на линкове/банери, а ако не ги удовлетворяват посещенията те не приемат партньорство. Честно казано работата с тази статистика я намирам за глупава, и мисля че понякога дори може да развали цял сайт.

Статистиката… едно от най-проклетите неща ( според мен ). Истината е, че тя стои в основите на всеки сайт. Успехът на голяма част от интернет сайтовете се дължи на рекламата от други такива. Най-често взаимно се рекламират сайтове с близки посещения. Мисля че е глупаво в един сайт да попадне линк на друг, който е предназначен за забавление ( от рода хаах – готина снимка ), пред такъв който съдържа полезна и интересна информация, само защото е три пъти по-посещаван. В крайна сметка тези неща се решават от администраторите, които за всичко на света не биха сложили линк на сайт, който има по-малко посещения от техния.

В блогрола ми съм сложил линкове на блогове, които са ме блогнали, и имат най-различни посещения. Сложил съм дори сайтове, които не са линкнали, но какво от това. Направил съм си блога, за да бъде четен от хората, и да пиша актуални неща, а не да гоня някаква статиската, да се съзтезавам с някой или да се боря за голям Google PR. Не това е идеята на интернет сайтовете. Ако всички живеем като конкуренция един на друг, то ничий блог, сайт, форум не ще просъществува дълго, защото всеки ще се опитва да привлече потребители и посетители по различен начин.

Всеки администратор гони по-големи посещения, не за да се зарадва на получения сайт, като вижда че го харесват хората, а за да накара други уебсайтове, да поставят линк на неговият, за да докара още и още посещения, докато заблудените потребители кликат на рекламите. В днешно време никой не прави сайт, за да бъде полезен на хората, прави го за да се съзтезава с остналите, като се мерят на кой му е по-голям ( статистиката, ех ама то женски род било ). Цялата работа в интернет се върти около това нещо, хората прекарват повече време в броячите си отколкото в собствените сайтове, не ги осъвършенстват, а вместо това гонят някакви числа, които не показват по никакъв начин, че сайта е по-добър от някой слабо посещаван. Разбира се има и изключения, но са значително по-малко.

Няма ли да бъде по-хубаво ако нямаше тази статистика, всички да живеят в мир и да се линкват взаимно, като помагат по този начин на себе си, но и на други интернет потребители?

Блог в WordPress.com.
Entries and коментари feeds.