Arrowsss’s Weblog

Учителите заслужават уважение! А получават ли го?

( снимка BgFactor.org ) Да! Естествено, че учителите заслужават уважение, но не го получават и не знам кога ще се случи това нещо. Аз съм ученик и виждам как се държат други като мен с някои учители. 15-годишно момиче да псува госпожата си определено не е нормално. Не е нормално дете да заплашва учител. Не е нормално да се отнасяш толкова пренебрежително към човек, който се опитва да те научи и ограмоти.

В днешно време учителите търпят какви ли не неща. Те са нагрубявани, обиждани и ненавиждани от голяма част от своите ученици. Не знам на какво се дължи това. Дали някои деца имат по-високо самочувствие и за това се държат по този начин, дали избиват комплекси или просто се забавляват. Учителите не заслужават това.

Според вас нормално ли е ученик да заплашва учител ( с баща си )? Много ще кажат не е нормално, а и децата не го правят. Това обаче не е така. Попаднах на една тема във форума на priziv.org, в която прочетох следното :

,,Извинявам се,но съм млад учител.Имам големи проблеми с един от учениците.Държи се нагло в часовете ми и при опит да говоря с баща му ударих на камък. Баща му започна да ме заплашва да спра да се заяждам с детето му,защото него всички го познавали и можело да сложи край на кариерата ми. МОЛЯ ВИ ,НУЖДАЯ СЕ СПЕШНО ЗА ОТГОВОР НА ПРАВАТА СИ. ИМАМ ЛИ ПОНЕ ПРАВО АКО УЧЕНИКЪТ ПРОДЪЛЖИ ДА ПОСЕЩАВА УЧИЛИЩЕ ДА СЕ ОТКАЖА ОТ НЕГО,ДА ГО ОСТАВЯ БЕЗ ОЦЕНКА И ТОЙ ДА СИ ТЪРСИ НАЧИН ЗА ИНДИВИДУАЛНО ОЦЕНЯВАНЕ,КОЕТО ДА НЯМА НИЩО ОБЩО С МЕНЕ. МОЛЯ ВИ ДАЙТЕ МИ НЯКАКЪВ ОТГОВОР. “

Как може да има такива хора. Как може да ходиш на училище само за да напсуваш госпожата си и за да се държиш нагло. Жалко е, че много от децата се държат точно по този начин, а ако не то те подстрекават, този който е започнал скандала, а след часовете му обесняват колко му се възхищават докато пушат по някоя цигара и изпият 2-3 бири. Понякога се чудя как учителите издържат на цялото това напрежение.

>> Получават нищожни заплати
>> Работят много, а възнагражденията са минимални
>> Обиждани са ежедневно
>> Много често работят в лоши условия

Истина е,че има и учители, които просто са не достатъчно квалифицирани, но те са значително по-малко от тези, които могат да ти помогнат. Надявам се да почнат учениците да се отнасят с по-голямо уважение към своите учители. Така и двете страни ще бъдат в по-добри отношения, а и проблемите ще бъдат значително по-малко.

Интервю с Венко Димитров – администратор и активист в priziv.org

Е, дойде време за първото интервю в моя блог. Това интервю взех от администратора , който е и едно от главните лица в сайта priziv.org – Венко Димитров.

Разкажи накратко за себе си и за priziv. С какво вашата организация е по-различна от всички останали, които се борят за нещо?

По-различни сме с това, че всичко, което вършим се прави от учащи се за учащи се.

Разчитаме единствено на собствените си сили, а не на спонсори, „политически гръб“, подкрепа от „фондацийки“. Или пък както си мислят някои групи, тръгнали по пътя на НПО, че само с медийни изяви ще постигнат нещо.
Със собствени сили издадохме тази година три броя на печатен бюлетин, който беше много добре приет от учащите се, готвим и нов брой другия месец.

За нас е по-важно да сме сред студентите, сред учениците, да общуваме с тях и да обменяме опит. Да си кажем очи в очи какви са проблемите на образованието и да обсъдим как може да се противодейства на тези проблеми. Това е много по-ценно и истинско, отколкото да се трупа евтина медийна „популярност”, каквато търсят някои „обществено ангажирани активисти” и което говори, че всъщност те не търсят решение на проблемите, а средство за самопромоция.

Организираме дискусии и други акции, всяка седмица поне по веднъж имаме редовни сбирки, където обсъждаме проблемите и това как трябва да се действа. Работата е изключително много и на практика сме ангажирани ежедневно, а в контекста на последните събития дори денонощно. Нищо, че почти на всички от нас, освен че учим, се налага и да работим.

В крайна сметка, сме се събрали да направим нещо градивно и вярваме както Левски в силата на Народа. Това е и една от нашите главни цели, да подтикнем младите хора да разчупят оковите на апатията и да се самоорганизират в защита на правата си. Дали чрез нашата организация, дали чрез някое друго обединение – стига да е прогресивно и градивно, сме ЗА това. Далеч сме от сектанщината и партинзанщината и не страдаме от някакви наполеонови комплекси и мании за лидерство.

За нас е важно да се върши работа в правилната насока и да се постигат целите.

Continue Reading Интервю с Венко Димитров – администратор и активист в priziv.org…

Има ли смисъл от частните уроци и курсове?

На всички ни е известно, че в България има хиляди фирми, които предлагат частно обучение било то със цяла група или самостоятелно. Който тръгне може за минути да намери учител по български език, математика, английски език или друг предмет, който се преподава в училище или в университета. Основният въпрос е има ли нужда от тези курсове и помагат ли те с нещо на своите посетители?

Голяма част от учениците, които ходят на курсове, алианси и частни уроци са 7 клас. Посещават ги основно заради предстоящият им изпит в края на годината. Това, което съм забелязъл е че тези курсове са посещавани от два вида ученици, едните са тези които се справят много добре и нямат голяма нужда от помощ, но родителите им искат да са сигурни, че децата няма да тръгнат по лош път, или да се провалят и ги пращат на уроци, другите пък са тези, които не харесват учението, не искат да учат и мечтаят за деня на своето завършване( който при много от тях идва със закъснение или въобще не идва).

Макар че двете групи са с различно отношение към учението и двата лагера проявяват еднакви „симптоми“. Стоят на чиновете 6 часа ( или 3, или 9, или 12 има различни курсове ), но не правят нищо съществено, привидно изглежда, че слушат, но нямат никакъв интерес, от това което казва учителката. Децата, които по принцип добре се справят и си учат редовно не ги интересува, това което им преподават, защото смятат, че са научени на всичко, а другите само седят и си гледат часовниците, в очакване това мъчение да приключи по-бързо.

Какво се получава? Децата си стоят послушни и необезпокоявани от учителката, която се радва на тишана и преподава, а учениците не научават нищо просто защото нямат интерес от това. Най-често се получава тази ситуация. Родителите са хвърлили много пари за да платят таксите за тези уроци, а детето в края им си знае точно толкова колкото и преди да започне. Тук не става дума за умни и тъпи деца, става дума за мързелът, който е налегнал всички.

Можем само да се радваме, че измежду хилядите деца, които ходят на скъпоплатени уроци има и такива, които знаят, че те ще им помогнат и все ще научат нещо ново, което ще им бъде полезно. Те внимават и се опитват да научат колкото се може повече. Такива деца казват, че учителите са добри и преподават лесно и приятно. Останалите деца пък казват “ тя даскалката не става, не може да ни обясни“. В крайна сметка има и учители, които просто не могат да се справят с преподаването, но по-голямата част от тях са квалифицирани за това, и го правят по най-добрият възможен начин. Проблемът е в децата, че са мързеливи. Тези неща най-често започват да се проявяват още в ранна детска възраст, когато родителите имат силното желание децата им да знаят всичко по английски, немски, математика, български, а децата все още копнеят по цял ден да играят на компютъра фифа или старкрафт.

В крайна сметка мързелът е голяма пречка за всички. Кога ли той ще отмине? Кога ли децата ще станат по-трудолюбиви? Ако трябва да чакаме няколко деситилетия пак ще е добре, защото ще знаем, че все някога положението ще се оправи.

А после децата са глупави…

Слушали сме много за това че децата затъват, стават все по-необразовани, глупави, невладеещи родният си език, незнаещи таблицата за умножение, намиращи ученето за нещо тъпо, нещо което е загуба на време и не е интересно.Тези и подобни думи може да се прочетат навсякъде в интернет, да се чуят навсякъде и от всички – обикновени хора, управляващи, родители, учители.

И аз не подкрепям много неща в българското образование, но не е нормално дете на 6, 7 години да изучава в училище всеки ден по 5 или 6 часа, някои, от които са английски, искапнски, немски език(и то всеки ден).Не може часовете за изучаване на чужди езици да бъдат повече от тези за усвояване на българският език.

Да не говорим, че в детските градини лелките се опитват да учат децата на английски език, макар и на много ниско ниво, това е трудно за усвояване, щом не знаеш българският, майчин език до съвършеснтво.Има ли смисъл от толкова ранна детска възраст децата да се превръщат в машини за учене.Не е ли по-добре от малки да изградят някаква представя за живота и нещата около тях?От какъв зор трябва като заведем децата си в зоопарка и ги попитаме“Това животно с черно-бели ивици знаеш ли какво е?“ и те да мълчат.

Защо трябва от малки да бъдат толкова натоварени, няма ли да е по-лесно и за тях и за всички първо да научат основни неща от историята на България, да знаят къде се намира нашата държава на картата и кой е написал Ангелинка.

Как може едно малко дете да учи чужд език, като на български не знае, някои от изучаваните думи в училище.После всички се чудят защо децата не искат да ходят на училище, правят се на болни и приемат ученето за наказание.Щом от малки имат такова натоварване, как ще искат да продължат да се изучават.Защо всяко дете не знае основни неща, а чак след това да мислим за допълнителните, защото не всеки може да научи чужд език, но всеки трябва да знае български.

Няма смисъл да обвиняваме децата, че не учат, ако наистина това, което се изучава в училище идва в повече за тях, но какво знам аз…Аз съм просто едно 15 годишно момче, което иска да покаже какво мисли, явно тези които определят какво да се изучава в училище им е трудно да го разберат.Нека продължаваме да натоварваме децата от малки с тези работи, и после отново да хулим, че не знаят нищо, и че бъдещето на България не е цветно.

Не казвам да не изучават нищо в училище, но нека първо усвоят основните неща, тези които ще са им полезни в живота, и после да започнем да мислим за изучаване на чужди езици, психология, анатомия и т.н