Arrowsss’s Weblog

Блогърите в мрежата. А ти какъв си?

Колкото и да ги мисля нещата все не откривам повече от четири вида блогъри, които се срещат в мрежата. Всеки се характеризира по различен начин, и това може да допринесе за неуспеха, или успеха на неговия блог. Тези четири вида блогъри се определят от четирите категории, които мисля са най – разпространени, а може би и единствени…

Заблудените блогъри. Със сигурност сме ги срещали много, да не кажа че по – голямата част са такива. Това най – често са тези, които нямат какво да правят и заради това си създават блог, в който 90% от статиите са копирани, изключение правят поздравителните, състоящи се от два – три реда текстове, които са насочени към някой празник, за който автора най – често не е и чувал, но решава и той да подкрепи хилядите сайтове, които ни затрупват с тези честитки. 3 / 4 от статиите са копирани от чужди блогове и сайтове, а и доста често не се споменава източника. Повече публикации не разбира дори блогъра, който ги е копирал, но очаква да накара хората да му станат редовни читатели, без дори да споменава някъде за своя блог. Той не се занимава със сео, защото в това не намира смисъл. Много често този тип блогъри купуват домейни и хостинг пакети за своите кътчета в интернет, но и голяма част от тях след първия месец са офлайн, защото човека пуснал блога, решава да търси другаде своя успех.

СЕО Маниаци. Те не идват от сеЛо, но за сметка на това са вманиачени и искат да направят своя блог известен, като не полагат почти никакви грижи за материалите в него. Още преди да пуснат своята първа статия те са изрекламирали блога си във всички български, та дори понякога и чужди страници, където може това да се направи. Регистрирали са го във всякакви търсачки и са го казали на всичките си приятели. Индексират някакви посещения през първите дни, но те стремглаво намаляват, защото човека е проумял, че само реклама не стига за хубав блог, а и че публикациите трябва да бъдат интересни и изпипани. Много често блогрола им съдържа над 100 блога, което обаче не помага за успеха на сайта, защото с нищо не могат да бъдат грабнати читателите.

Пасивно – Активни. Колкото и да не ви се вярва има и такива блогъри. Много често те имат и много редовни читатели, но мен не могат да ме грабнат по никакъв начин. Пишат статии веднъж на 3-4 месеца, когато са се сетили, че имат регистрация в wordpress или някъде другаде. Пускат честитки по повод различни празници, а десетки хора се редят да благодарят и да връщат пожеланията. Странно как имат толкова читатели при такава малка активност. Те не се интересуват от СЕО-то, като най – често дори нямат меню блогрол, защото си следят само своя блог, когато се сетят за него. Истина е обаче, че има подобни блогъри, които пишат интересни неща, но интервалите, на които ги пускат се равняват на два пъти сменяне батерията на часовник. Точно заради това не чета автори, които не публикуват никакви материали в продължение на месеци.

Качествени. Думата е по – подходяща за самите блогове, и заради това ще се обърнем към тази категории като към стойностни блогъри. Много често те са провокатори, но изразяват октрито гледната си точка, имат мнение по най – различни теми. Феновете и хейтърите са поравно. Винаги могат да изненадат читателите си с нещо ново и интересно. Обръщат внимание на проблемите, но не се оплакват само, а дават предложения за оправянето им, както и идеи за по – добро развитие. Това са блогърите, които те държат в напрежение до следващата статия. Те също са много в мрежата, катко тези от първите три категории, но много често техния талант остава незабелязан. Или по – точно на тези, които не разпространяват своя блог. Това са тези странни хора, които мислят че блога няма нужда от реклама, и коментари в него, защото важното е да се изрази човека ( малко странно, защото дневниците вършат същата работа, пък да си правиш блог, вместо да си пишеш на тетрадка… )

Смесени. Винаги може да се срещнат блогъри, които да са част не само от една от посочените категории, а от две, три, та дори от всички. Те много често са доста добри, но може и това да има обратен ефект.

Ти от кои блогъри си?

Антисоциалното в една социална мрежа

В последно време се навъдиха доста социални мрежи. Благодарение на тях човек се информира и научава повече неща за случващото се по света, както и намира много нови приятели, но замисляме ли се че една социална мрежа може много лесно да ни превърне в антисоциални личности.

Напоследък много се говори за социалната мрежа фейсбук. Приятели ми обясняват колко е хубава. По новините я хвалят, често блогъри коментират фейсбук и преимуществата на този сайт. Заради цялото това говорене около тази мрежа най-накрая реших и аз да се регистрирам, за да видя за какво иде реч. На пръв поглед ми изглежда един обикновен сайт, с необикновено голяма посещаемост и много регистрирани потребители. Постоянно може с някой да си говориш, а ако си онлайн винаги ще има какво да правиш и да си намериш някаква занимавка. Благодарение на фейсбук ние научаваме много неща, които не сме знаели. За секунди намираме информация за нещо, за което сме се чудили цял ден. Можем да комуникираме удобно с наши роднини, близки, приятели и колеги. Това са все страхотни неща, които ни предоставя социалната мрежа. За съжаление обаче има и един огромен минус. Всеки човек може много лесно да се зариби по този вид сайтове и да започне да прекарва по 12-13 часа онлайн. Много от потребителите на фейсбук търсят постоянно нови контакти и нови приятели от цял свят, но не е ли по-добре човек да обръща по-голямо внимание на своите истински приятели, отколкото на интернет познати. Всеки може да намери много хора в този сайт, но в крайна сметка накрая се оказва, че познаваме едва 10-15 % от всички, които сме добавили. Няма нищо лошо в това да създаваме нови приятелства, но трябва да бъдем внимателни, защото току виж те са изместили нашите най-добри приятели.

Човек може да се зариби по всякакъв вид сайтове, но ми се струва че тези социални мрежи предизвикват най-много интерес и най-много хора ги използват, било то като средство за информация или като платформа за комуникиране между приятели, познати и близки. Трябва да бъдем внимантелни и да не прекрачваме тънката граница между забавлението, информирането и готините чатове, с вманиячаването по този вид социални мрежи. Да не забравяме, че много лесно можем да се превърнем в антисоциална личност.

Стана късно и аз може би ще лягам. Утре ще коригирам статията за грешки, ако намеря, а през това време вие свободно може да изразите мнението си по темата антисоциалното в една социална мрежа.