Емигранти

март 7, 2009 в 5:43 pm | Публикувано в филми | 11 Коментари
Етикети: , , , , , , , , ,

Натисни за голям размер

Първата статия в този нов раздел ,, филми “. Да е било 9 часа. Хващам аз дистанционното на телевизора, и подобно на рок звезда почвам да натискам не струни, а бутони. Яко разцъкване падна, но пък имах и шанса да хвана един български филм. Ивайло Христов и Людмил Тодоров явно добре са си свършили работата, защото продукцията ,, Емигранти ” се оказа едно от най – добрите български произведения в областта на киното.

Това не е поредното лайно паднало в тоалетната на родното кино, защото филмчето има идея, а е и много сполучливо. Актьорите се справят много добре, а езика използван във филма не е взаимстван от някой тъп американски сериал. Продукцията е направена от българи и е подготвена за такива. За нещастие обаче той не се харесва на много от нас. Явно хората ги е срам от себе си, щом не им допада ,, Емигранти ”, защото в него е представен нашия живот.

Показано е нашето ежедневие. Толкова безцветно, колкото е в действителност, но пуснало багрите на добрата игра, превръщащи на пръв поглед глупавия филм в дъга, не със седем, а с двеста и седем цвята. Това не е поредния филм, който можем да кажем, че прилича на порно с умрели за гледане, защото 83-те минути, в които е представен те зареждат с енергия и ентусиазъм за доста време напред.

,, Емигранти ” е поредния филм, който доказва качествата на българските творци в тази сфера, качества които остават на едно ниво, защото в този бизнес парите определят всичко, а бюджетите на българските продукции не надвишават две вечери на родните политици в изискан ресторант. Вместо да се спонсорират подобни филми хората хвърлят пари за боклуци, и пълнят гушите на американците, тези които се мислят за господари на света, но в действителност те не се различават много от нас, проявяват маймунските си качества далеч по – често от българите, но в крайна сметка достигнали върха, защото искат. Трябва и ние да поискаме…

Ако не помните какво е било положението ни 2002 година, гледайте филма. Промени няма, все още сме в калта, сега обаче сме в Европейския съюз, но там ни приемат като утайка, защото сами сме си изградили този образ. ,, Емигранти ” дава добър пример. Пример, който трябва да следваме, за да успеем и развием. Да разберем, че лесни неща няма, има такива постигнати с много труд и постояноство.

Оценката ми за филма е 8 / 10. Не е максимална, защото имаше някой неща, които не ми допаднаха, като например двойния сценарий, представляващ съвкупност от две идеи. Участниците във филма обаче са чудесни, изпълнени с качества характеризиращи всеки българин. Ако искаш нещо различно гледай тази продукция.

Никъде в интернет няма трейлър на този филм, за мое огромно съжаление.


Advertisements

Кои са лошите?

февруари 25, 2009 в 12:01 pm | Публикувано в България | 14 Коментари
Етикети: , , , , , , , , , ,

https://i2.wp.com/www.dnevnik.bg/shimg/zx500_481240.jpg

А: Ейй, видя ли го онзи?
Б: Кой?
А: Онзи бе, със злобния поглед
Б: Защо със злобен поглед? Човека може да си има проблеми, или да знае, че има такива като нас, които говорят лошо за другите.
А: Абе, глупости. Беше от лошите…
Б: Кои са лошите?
А: Тези гадовете, сещаш се. Абе не са готини хора, дразнят те само като ги погледнеш. Разбираш ли ме вече?
Б: Не, не те разбирам.

А Защо не го разбирам?

Много обичаме да говорим против другите. Това ми прави впечетление ежедневно. И някои от приятелите ми, както и медиите не спират да слагат етикети и обидни прякори на хора, които дори не познават. Те не знаят нищо за тях. За историята им, за живота им, за роднините им, за грижите и за техните проблеми. Виждат ги за пръв път. Още не са продумали, но тези хора за тях са ,, лоши’’.

Аз, близките ми, вашите, както и вие самите сигурно също сме/сте били обект на подобно нещо, без дори да подозираме/те. Говорим с хора, които мислим за свестни, но в същото време те си мислят как да прекратат по – бързо разговора, в който най – често само кимат одобрително, а през това време говорят със себе си на ум и си казват ,, ей какъв задръстеняк ‘’ без дори да те познават и да слушат какво им говориш.

Това е присъщо за хората. И в това съм се убедил стотици пъти. Бързаме, недообмисляме и се чудим на кого да си го изкараме. Пръскаме отровни капки злоба, които могат да заразят и други. Вършим тези неща, а дори не се замисляме. Хората, с които комуникираме, си мислят че сме много добронамерени към тях, но в действителност се чудим по какъв начин да ги изиграем, излъжем и злепоставим.

Вършим тези неща от страх. Страх от това да не се появи някой ,, по – голям ‘’ от нас. За това се защитаваме с обидни думи, а не се опитваме да се отбраняваме с искрени слова. Правим се на приятели, но в действителност сме предатели. Приличаме толкова много на Ам – Гъл ( Gollum ) от книгата ,, Властелинът на пръстените ‘’, че даже сме забравили какво е да сме истински хора. Ам – Гъл обаче има оправдание, и това е пръстена, който владее всичко, а ние хората в реалността – нямаме.

Не се опитваме да разберем останалите. Искаме да живеем сами. Но това не е възможно. Защото трябва колектив, за да се успее в нещо. Другото са единични случаи. А вместо да търсим нови контакти, да създаваме приятелства ние действаме, като хора със змийски глави и лисичи тела. Останалото човешко в нас е наистина малко, а и постоянно намалява. То е на привършване. Но кодовете в компютърните игри, които пишем на бързо в конзолите не могат да помагнат тук. Тук е реалността. Където сами трябва да се променим, сами да изградим облик.

Лошото е, че колкото повече обиждаме ненужно хората около нас, толкова повече обиди получаваме в замяна. Кръговратът е пълен. Ако ти говориш против някой, лошите думи ще застигнат и теб. И това не трябва да те изненадва, не трябва да се чудиш защо не те харесват, защото ти самият проявяваш хейтърство.

По този начин хората се опитват да се защитат. Но не го правят по най-добрия възможен начин, защото провяваме страх. Вместо да опознаем хората, ние ги намразваме още преди да сме ги видели. Казваме, че те са ,, лоши ‘’ и не искаме да говорим повече.

Приятелствата не винаги са лошо нещо. ,, Лошите ‘’ хора обаче са навсякъде около нас. А те лепват същия етикет на други, и така всеки един от нас се оказва ,, лош ‘’. Засмукани сме от тайфуна на собствената си злоба и страх, и не се замисляме за някакви други алтернативи. За оправяне на проблемите без обиди и грозни прякори. Но не… ние сме си избрали друго нещо, а това нещо се превръща в нашия свят… ние трябва да променим нещата, но това няма да бъде лесно, защото промяната трябва да започне от самите нас.

Елитни блогъри? Я да се замислим…

февруари 21, 2009 в 8:39 am | Публикувано в Uncategorized | 33 Коментари
Етикети: , , , , , , , , ,

За елитните блогъри...Доста чета относно ,, елитните блогъри ‘’ в мрежата. Различни хора определят различни блогъри като елитни. Повечето казват, че са такива, заради голямата им посещаемост, многото коментари или известността им в мрежата. Аз обаче си мисля, че всички ние сме елитни блогъри. А, защо мисля така?

Факта, че в дни като днешните някой е започнал да си прави блог е похвално. Толкова много проблеми навсякъде около нас, толкова много задължения. И все пак има хора, които пишат и блогове в междучасията на своето ежедневие. И заради това според мен всеки един блогър е елитен и уникален по свое му. Всеки има различен стил на писане, различно мислене, пише различни неща. Как може да определяме нещо като ,, елитно ‘’, като няма някакви общи критерии за оценяване? Никъде няма написано кой блогър е ,, идиот ‘’, ,, посредствен ‘’, ,, добър ‘’, ,, много добър ‘’, ,, елитен ‘’ и всякакви други, с които характеризират блогърите в мрежата. Никъде не са написани тези неща, но за сметка на това се заемаме да слагаме етикети кой какъв е. А и не мисля че посещенията и коментарите са основното нещо по което трябва да се съди за един човек и неговия сайт. Има много блогове, в които коментари почти не се пишат, но за сметка на това хората, които са автори в тях имат страхотни мисли, страхотен стил, но пък никой не ги забелязва. Дали ,, елитния блогър ‘’ не е комерсиалния автор? Аз слабопосещаван сайт, с автор – ,, елитен ‘’ не съм виждал. Всичките ,,елитни“ блогъри са със стотоци, до няколко хиляди посещения, което може би е и критерия за оценяване. И пак отиваме към количеството… трябва да се набляга по-малко на него, а повече на качеството.

Според alabala.org елитен блогър означава:
Елитен блогър е автор които:

  • в блога му е реално отчетена статистиката, че има около 1000 и повече посещения на ден;
  • блога му има под всеки пост най-малко поне по 50 коментара;
  • блога присъства в блогрола листата с връзки към други блогъри в поне на 50 блога;
  • цитиран е във медиите и други сериозни сайтове;
  • в блога му има рекламни банери, носещи му добри прилични средства.

Това не е ли по-скоро успял блогър, а не елитен. Както сами виждате отново се намесва количеството… брой коментари, посещения, цитати по медиите…

Вие мислите ли, че има елитни блогъри? Не сме ли всички ние такива, защото сме се престрашили да си направим блог? Имате думата 🙂

Веднага след като станах написах статията, съжалявам ако на места звучи неадекватно, ако видя някакви сериозни тъпизми ще я оправям…

България е загубена… а може би не?

февруари 9, 2009 в 2:44 pm | Публикувано в България | 9 Коментари
Етикети: , , , , , , , , , , ,

https://i0.wp.com/www.kehoeducation.com/images/stories/deca.jpgМного хора казват, че бъдещето на страната ни няма да бъде цветно. Аз доста често пиша за България и за проблемите в нея, като не спестявам нищо, но никога не съм казвал, че държавата, в която живеем е загубена. Когато това мислене на хората се промени, тогава и бъдещето на България със сигурност няма да бъде толкова лошо, колкото мислят много от нас.

Реших да напиша тази статия след като прочетох една тема от форума на priziv.org. Много ми хареса коментара и мисленето на Венко Димитров, който е и администратор в този сайт.

Не знам защо толкова много хора, мислят че България няма никакво бъдеще. Как може да мислим по този начин за страната, в която живеем. Ако ние самите не вярваме, че може държавата ни да се оправи, то наистина сме загубени. Трябва ние – хората да разберем, че всичко зависи от нас, и ако сме единни в решеването на проблемите, то ще четем по-малко статии в блогове и вестници, които казват, че бъдещето на България е тъмно и мрачно, осеяно с още повече проблеми дори и от сега.

Най-вече това мнение на хората се базира върху чутото, прочетенето и казаното. Голямо влияние върху човек оказват вестниците и телевизията. Те искат да ни внушат, че каквото и да правим България няма да може да се оправи, а точно обратното – ще върви все на долу и ще се превърне в утайка на Европейския съюз. Репортажите за децата на България карат човек да си помисли, че наистина сме загубени. В тези репортажи обаче най-често е показано само едното лице на българските младежи, и то по-лошото. Медиите съсредоточават нашето внимание върху децата, които имат по-малко амбиции, и които не показват по никакъв начин, че им пука за България, като потъкват и малкото и останали достойнства.

Защо обаче телевизията се спира само на тази част от младежите? Защо не е показана и по-хубавата страна на децата. Все по-малко стават репортажите, в които се говори нещо добро, свързано с децата на България. Набляга се на по-лошото, вместо да бъдат показани интервюта и видеоклипове на по-амбициозната част от обществото. В никакъв случай тази по-добра страна не е по-малобройна от другата, която можем да видим почти всеки ден в новините. Има много интелигентни младежи, за които обаче почти нищо не се споменава по вестници и телевизия.

Българите мислят че единствените деца са тези, за които слушат по новините, но много от нас са си изградили нереална представа, защото вярват на всичко чуто и прочетено. Наистина ли в България няма свестни деца? Има, и то са много, но за тях никой не се сеща. Репортерите и журналистите предпочитат да наблягат на лошото, защото така им е по-лесно. Да опишеш нещо хубаво е много по-трудно отколкото да наблъскаш няколко изречения, които оплюват българската младеж.

Когато човек разбере, че в България не всички деца са такива, каквито ни внушава медията, тогава ще разбере че и нашето бъдеще няма да бъде чак толкова лошо.

Create a free website or blog at WordPress.com.
Entries and коментари feeds.