Децата спряха да излизат навън? – Компютрите са домашен затвор!

декември 28, 2008 в 6:46 pm | Публикувано в България, Uncategorized | 10 коментара
Етикети: , , ,

https://i1.wp.com/www.dovebulgaria.org/img/children_group_400_01.jpgПокрай тия компютри децата забравиха цвета небето. Постоянно виснат на стола пред монитора, развалят си очите и играят онлайн игри. Нима това е нормално? Нормално ли е децата да са пленници на компютрите? Нормално ли е да не излизат навън, за да играят и за да спортуват, а да предпочитат да убиват върколаци и вампири?

Още от както компютрите станаха популярни и всяко дете се сдоби с такъв у дома, започнаха проблемите, появиха се много зомбита, които се движат по улицата и коридорите на училището, такива чиято мисъл не се върти в играта с приятели на свеж въздух или футболът със своя баща, а в онлайн игрите и в силно желание за чатене със своите интернет приятели. За това са виновни не само игрите, които постоянно се създават, и които направо те задължават да седиш 10 часа онлайн, за да станеш най-добрия, виновни са и родителите. Тези хора, които трябва да покажат на детето, кое е правилно и кое не, които трябва да го научат на най-важните неща просто стоят, гледат и се оплакват. Еми то така не става не може да гледаш, че детето ти се съсипва докато играе редом с други като него, а ти само да стоиш и да казваш така не може. Така наистина не може, но щом децата са започнали да се занимават с онлайн игри от толкова малки, значи ще има големи проблеми и отърването няма да е лесно. Трудно може да накараш някое дете да се мръдне за минута от монитора и да излезне от играта, за да подиша малко чист въздух. За детето компютъра е нещо свещено, място където е предпазено от другите, и не може да бъде отдръпнато по никакъв начин.

//botevgrad.com/uploads/news/6517/s1_519x346%d0%b0.gif“ не може да бъде изобразен, защото съдържа грешки.Игрите в мрежа са едни от главните виновници, за това че децата се научават да псуват и да се карат постоянно със своите родители и приятели. Не си мислете, че боя в коридора на училището е нещо случайно. Той е породен от нещо, което не се намира толкова дълбоко, колкото казват хората. Една от вините за това пада върху компютрите, филмите, предаванията с насилие.

Когато излезна и мина покрай кварталното игрище се чудя защо е пусто. До преди няколко години се събирахме по 20-30 души да играем на него, а сега няма кой да отиде. Единствените хора, които го прекосяват са възрастните, които разхождат своите кучета. Не говоря само за зимата, то не е празно само сега когато е студено. Няма кой да играе дори през пролетта и лятото. Подобно нещо се случва и с люлките, пързалките, катерушките. Когато аз бях малък слушах как родителите казват на децата да внимават да не паднат, в момента няма такива неща, защото няма кой да играе и да се катери. По-големите деца също не играят, когато те се почувстват вече достатъчно зрели започват да пушат и да пият, бирата я нямат за нищо, и си мислят че тревата не е вредна, ходят по дискотеките не за да танцуват, а за да се бият.

Цялата тази картинка е много жалка, а лошото е че главна вина за това имат компютрите, които тъй много обичаме, и които са се превърнали в нещо изключително важно и ценно, без което не можем да живеем. Надявам се че след години обаче нещата ще се променят, а игрищата и люлките отново ще се напълнят с жизнерадостни деца, които да играят на тях.

Реклами

Създаване на безплатен сайт или блог с WordPress.com.
Entries и коментари feeds.