Какво пък са това компютърните знания?

март 13, 2009 в 11:34 am | Публикувано в Аз | 20 Коментари
Етикети: , , , , , , ,

Цяла седмица съм болен. Имам чувството, че съм мумифициран. Не излизам, на училище не ходя, на тренировки не ходя. Лежа си, гледам телевизия, разцъквам някакви неща в интернет. Вчера вечерта нещо ми заби компа, май видеокартата си е отишла. Отивам аз на лаптопа и драскам едно съобщение на Тедо да идва да оправяме техниката. Като казвам оправяме искам да кажа оправи.

Когато бях трети клас започнах да се занимавам активно с компютри. Разбира се, че играех някакви джитки. Фифа и Сериозния Сам ме накараха да си мисля че щом съм добър в играта, означава че мога да се справям и с всякакви технологични неприятности. Когато обаче се наложи да принтирам някакъв файл и да пратя имейл положението се влоши, а тогавашния комп се развали.

В пети клас се бях насочил само към една игра. Тогава се водих, че разбирам много от компютри, майка ми и баща ми се възхищаваха, а брат ми само ме бъзикаше, тъй като знанията ми не се бяха развили, а това което знаех ми позволяваше само да стартирам игрите. В тези години исках и компютърна игра да правя, макар че не се задържах много пред монитора. Повечето беше само на думи.

В седми клас дори реших да се запиша на уроци по програмиране. Отидох на два, три и спрях. Много бавно се развиваха нещата и не можах да издържа повече. Тогава все пак можех да се оправям повече. Научих HTML от една книжка и до ден днешен мога да пиша разни кодове ; )))) и подобни. Това не ми помогна кой знае колко, тъй като исках да правя онлайн футболна игра, а за там трябва по – сериозни знания. Все пак всичко беше моментно желания така да се каже и не продължи дълго.

Сега съм девети клас. Знанията ми не са се подобрили, а осъзнавам и че не ми трябва да се подобряват. Ако искам да знам повече мога да се науча, но особен смисъл няма. Насочил съм се към учението и спорта, а компютрите не ме влекат. Все пак мога да си пиша в блога, да си чатя с приятелите и да върша съвсем нормални неща, които ми и трябват. Преценил съм, че повече знания не са ми нужни, защото не това е моята стихия.

Плюсовете и минусите. Ако си на ти с компютрите и всички неща свързани с тях, ще можеш сам да се оправиш при някакъв вирус или нужда от преинсталиране. Един вид ще бъдеш независим и няма да се притесняваш колко време няма да можеш да ползваш компа. Хващаш дисковете и преинсталираш. Лошото е, че в компанията ще те знаят като техник, или нещо подобно, което се разбира като разбирач на тази тема. Когато някой има проблем ще те викат да оправяш проблемите. Ще бъдеш често ангажиран с лаптопите на твоите приятели, и това ще бъде само защото имаш знания, които едновременно помагат и вредат, ако го погледнем по този начин.

Е, ти какво мислиш. По – добре ли е да си начетен на тема компютри или пък твоето бъдеще не е насочено натам, а някой твой приятел винаги може да ти помогне. Тук поне може да се коментира с истински случки от живота на всеки един от нас.

Advertisements

Удоволствия и задължения

януари 31, 2009 в 7:31 pm | Публикувано в Uncategorized | има 1 коментар
Етикети: , , , , ,

https://i2.wp.com/www.moetodete.bg/uploads/otherImage/file440.jpgУдоволствията и задълженията. Две противоположни неща, които все по-често се бъркат. Ще се опитам да не звуча малоумно като изкажа своето мнение по тази интересна тема. Това, което ще прочетете в тази статия ще бъде свързано с удоволствията, задълженията, книгите, филмите и компютрите.

Няколко коренно различни неща, които обаче объркваме съзнателно или не всеки ден. Удоволствието е нещо, което правиш с истинско желание, нещо което ти доставя радост, и което вършиш заради самия себе си, тъй като това ти харесва. Задължението най-често се асоцийра с нещо, което трябва да направиш, независимо дали ти допада или – не. Училището и работата спадат към тази категория. По значение тези думи въобще не си приличат и всеки от нас знае това. Но много често в нашето ежедневие смесваме удовлствията със задълженията.

Границата между тях е съвсем тънка, макар да си мислим че никога не може да превърнем едно удоволствие в задължение. Всеки от нас върши стотици неща всеки ден, някои от тях нямат толкова голяма важност, колкото други, но вършим тези дейности, защото ни се налага, или защото ние мислим че това ще бъде добре за самите нас, или ще ни достави радост.

Книгите са едно от най-хубавите неща. Когато четеш нещо интересно ти влизаш в света, който е описан, поставяш се на мястото на героите, или разплиташ заедно с персонажите различни случки, а накрая разбираш, че си бил прав през цялото време или си се заблуждавал. Аз както и много други хора обичаме да четем книги. Някои го правят по шест-седем часа на ден, а други като мен отделят по-малко време, най-често защото четем интересни книги и искаме те да свършат по-бавно. Когато не четеш за важен изпит или нещо свързано с твоята работа ти го правиш за удоволствие. Това удоволствие обаче много често се превръща в задължение, и то не желание за изчитане на книгата и по-бързо разбиране на това какво ще се случи към края и, а за да гоним някакви дневни нормни. Когато четем само и само, за да кажем, че изчитаме на ден по 50 страници, то ние прекрачваме границата между удоволствието и задължението.

https://i1.wp.com/2.bp.blogspot.com/_X6DvyDe_x0c/SEeT42BxhBI/AAAAAAAAAwM/p3fzg2pZn0c/s400/collage.jpgСлед горните изречения за книгите няма как да не кажа нещо и за филмите. Голяма част от хората гледат телевизия всеки ден. Други ходят често на кино или дърпат от интернет най-новите продукции. Тези неща се обединяват с една дума – удоволствие. Но както и при книгите, така и при филмите много често това удоволствие се превръща в задължение или зависимост. Започваш да гледаш абсолютно всеки филм, който излезне по кината, макар и да не ти харесва попринцип този жанр. Дърпаш всичко от интернет, събираш хиляди дискове с филми и гледаш да не изпуснеш нищо по телевизията. Ти сам се задължаваш да гледаш по 12 часа на ден филми, като от това не е останало и капчица удоволствие.

Ще намеса също така компютрите и блоговете. Аз използвам интернет за удоволствие. Чета различни сайтове, които имат полезна информация, която ме интересува, и която бих могъл да използвам. Пиша в блога си когато имам какво да кажа на хората, когато ми дойде музата да пиша. Всички тези неща ги правя защото ми харесват. Забелязал съм обаче, че хиляди хора виснат по цял ден пред компютрите, като най-често чатят или дърпат мптройки и филми ( не говоря за хората, които работят ) . Те се задължават да седят пред монитора и да щракат по различни сайтове. Други гледат да пишат абсолютно всеки ден в блога си. Първоначално много от тях си създават такова място в мрежата, за да се забавляват, а в последствие, то се превръща в наркотик за тях.

Може би и много от вас, както и аз смесваме ежедневно удоволствията и задълженията, най-често без да се замисляме, но според мен всеки от нас трябва да си помисли колко често го правим и това добре ли е за самите нас. Е какво мислите вие? Хората смесват ли тези две неща или не? А вие правите ли го?

Децата спряха да излизат навън? – Компютрите са домашен затвор!

декември 28, 2008 в 6:46 pm | Публикувано в България, Uncategorized | 10 Коментари
Етикети: , , ,

https://i2.wp.com/www.dovebulgaria.org/img/children_group_400_01.jpgПокрай тия компютри децата забравиха цвета небето. Постоянно виснат на стола пред монитора, развалят си очите и играят онлайн игри. Нима това е нормално? Нормално ли е децата да са пленници на компютрите? Нормално ли е да не излизат навън, за да играят и за да спортуват, а да предпочитат да убиват върколаци и вампири?

Още от както компютрите станаха популярни и всяко дете се сдоби с такъв у дома, започнаха проблемите, появиха се много зомбита, които се движат по улицата и коридорите на училището, такива чиято мисъл не се върти в играта с приятели на свеж въздух или футболът със своя баща, а в онлайн игрите и в силно желание за чатене със своите интернет приятели. За това са виновни не само игрите, които постоянно се създават, и които направо те задължават да седиш 10 часа онлайн, за да станеш най-добрия, виновни са и родителите. Тези хора, които трябва да покажат на детето, кое е правилно и кое не, които трябва да го научат на най-важните неща просто стоят, гледат и се оплакват. Еми то така не става не може да гледаш, че детето ти се съсипва докато играе редом с други като него, а ти само да стоиш и да казваш така не може. Така наистина не може, но щом децата са започнали да се занимават с онлайн игри от толкова малки, значи ще има големи проблеми и отърването няма да е лесно. Трудно може да накараш някое дете да се мръдне за минута от монитора и да излезне от играта, за да подиша малко чист въздух. За детето компютъра е нещо свещено, място където е предпазено от другите, и не може да бъде отдръпнато по никакъв начин.

//botevgrad.com/uploads/news/6517/s1_519x346%d0%b0.gif“ не може да бъде изобразен, защото съдържа грешки.Игрите в мрежа са едни от главните виновници, за това че децата се научават да псуват и да се карат постоянно със своите родители и приятели. Не си мислете, че боя в коридора на училището е нещо случайно. Той е породен от нещо, което не се намира толкова дълбоко, колкото казват хората. Една от вините за това пада върху компютрите, филмите, предаванията с насилие.

Когато излезна и мина покрай кварталното игрище се чудя защо е пусто. До преди няколко години се събирахме по 20-30 души да играем на него, а сега няма кой да отиде. Единствените хора, които го прекосяват са възрастните, които разхождат своите кучета. Не говоря само за зимата, то не е празно само сега когато е студено. Няма кой да играе дори през пролетта и лятото. Подобно нещо се случва и с люлките, пързалките, катерушките. Когато аз бях малък слушах как родителите казват на децата да внимават да не паднат, в момента няма такива неща, защото няма кой да играе и да се катери. По-големите деца също не играят, когато те се почувстват вече достатъчно зрели започват да пушат и да пият, бирата я нямат за нищо, и си мислят че тревата не е вредна, ходят по дискотеките не за да танцуват, а за да се бият.

Цялата тази картинка е много жалка, а лошото е че главна вина за това имат компютрите, които тъй много обичаме, и които са се превърнали в нещо изключително важно и ценно, без което не можем да живеем. Надявам се че след години обаче нещата ще се променят, а игрищата и люлките отново ще се напълнят с жизнерадостни деца, които да играят на тях.

За компютърните игри…

декември 25, 2008 в 7:49 am | Публикувано в Аз | 4 Коментари
Етикети: , , ,

https://i1.wp.com/static.howstuffworks.com/gif/best-games-never-made-6.jpg( Това на снимката не съм аз, намерих я случайно чрез google. )

В тази статия ще говоря за нещо любимо на всички, за нещо с което са израснали много деца и продължават да растат до ден днешен. Компютърните игри – вечният огън пламтящ в монитирите на нашите машини. Всеки е играл компютърни игри като започнем от 4 годишните и стигнем до 60 годишните ( е има изключения, колкото по-нагоре във възрастите отиваме, толкова повече намалява бройката. )

За мен и за голяма част от приятелите ми игрите бяха нещо свещено. А пък познанията ни около компютър се въртяха около натискането на кръглото копче за пускането на компютъра и придвижването на мишката до иконката на играта. Може би имам късмет, защото имам по-голям брат, който имаше какво да ми покаже, а по – радостното беше, че искаше да ми го покаже, не като повечето големи братя, които само бият своите малки братчета.

Помня че за пръв път седнах на компютър 1997/98 година някъде. Това се случи в нас, за малко време имахме някакъв компютър, който брат ми беше открил ( май му бяха подарили ) . Той пишеше на него разни работи, които му трябваха за университета и за работата, а пък аз цъках с интерес игрите на този компютър. Първата игра, с която се запознах беше Doom ( наричах я „убиването“ ) , може би е била най-първата част на играта, но не знам, защото тогава това не ме интересуваше. Играта се играеше много лесно, взимаш оръжие и почваш да трепаш зелените извънземни. Стрелянето ставаше с голямото копче ( спейса ).

Няколко месеца имахме компютър у нас, но след това изведнъж изчезна, и трябваше да се задоволявам само с рисуваните детски по телевизията. След като започнах първи клас отново се появи някакъв компютър, за който специално купихме и няколко игри. Помня две от тях : Mortal Kombat и Serious sam. Това бяха супер модерни игри ( или поне така разправяха ). Честно казано, ако си ги кача на компютъра, дори сега бих ги поцъкал, донасят добри спомени.

След това постоянно се появяваха и изчезваха няколко компютъра, но аз не правих разлика, защото монитора беше един и същ. Като станах 2 – 3 клас започнах да се бутам по някакви компютърни клубове. Събирахме се 3-4 и ходихме в люлинския клуб. Обикновено играехме за по час, час и половина, но всеки ден… Играехме игри като GTA, когато разбрахме, че има кодове играта започнахме да използваме и тях, което малко ни уби интереса, но продължихме да играем. След тази игра манията се премести върху Кънтър Страйк, играехме с ботове, пуцахме патрони и ядяхме кроасани. Не ни стигаше сингъл играта и шефчето ( работника в клуба ) ни научи как да си правим мрежа.

Това че ходихме на клубове, не ни спираше да играем игри и у дома. Вече всички имахме компютри и най-често вкъщи играехме ФИФА, а като се видим се хвалихме кой с колко е победил ( често хиперболата взимаше превез в тези разговори ) и кой колко трансфера е направил.

След ерата на футболните игри дойде времето на по-така игрите. Научихме се да играем Diablo и WarCraft, дълго време в сингъл, а след като ни прекараха нет и мулти плеър. По цял ден ръшове и вдигане на левел ( забавно беше )

Тези вид игри бяха модерни до преди няколко години, но пък вече бях пробвал всякакви игри и не ми се играеше нищо. Известно време не играех нищо бях се отдал на спорта ( футбол ). Oт тогава до днес понякога си качвам някакви игри на компютъра и си играя за кеф и не по-много време. Такива като Need for speed, Revolt, Super mario и други.

Времето когато детето играе игри е хубаво време, и от джитките може да се научи нещо, не трябва родителите да спират децата да играят, но трябва да се играе умерено. 🙂

Какъв си в интернет?Какво ще работиш?

август 7, 2008 в 9:33 am | Публикувано в Хумор | има 1 коментар
Етикети: , ,

Реших да пусна едно лично проучване, за това каква работа ще имаш, което зависи от твоята „интернет професия“

*Спамерът – разносваш на писма, поща, колети по домовете

*флуудерът – футболист, работник в еврофутбол

*Адвокатът(човекът, който винаги защитава някой във форума, сайта) – библиотекар

*Администраторът – „професия – тъпир“

*Модераторът(или тъй нареченият „мъд“) – охрана на автомивка, гараж, паркинг и т.н

*Хакерът – Техник, компютърджия, работник в интернет провайдер

*Патриотът – това е човекът, който на трети март поства задължителната тема – “DA SE GORDEEM 4E SME BALGARI BRATIA” (на латиница с главни букви) – турист, баничар

*Интелектуалецът – за да каже това, което другите изразяват с две – три изречения, той изписва поне страница и половина, освен това изплозва думи, които само той разбира (например “патина”, “ктитор” или “полиандрия”) – лекар, психиатър

*Сърдитко Петко – този потребител винаги се засяга, приема всичко като лична нападка срещу себе си и периодически си тръгва завинаги от форума. В неговия случай “завинаги” означава период от 2 до 6 дни. – общ работник, дърводелец

*Блогърът – Телевизионен водещ, артист, писател

––––––––––––––––––––––––––––

***Край***

Блог в WordPress.com.
Entries and коментари feeds.