Лошо нещо ли е цензурата?

март 29, 2010 в 7:55 am | Публикувано в България | 23 Коментари
Етикети: , , , , , , , ,

В такива дни живеем, че постоянните псувни на майка не могат да ни учудят много. Използват се като за добър ден, а много често отговора се изразява с физическо малтретиране или с някаква цветуща псувня. На футболен мач вместо да подкрепяме любимия отбор, ние псуваме трети, който не играе в този двубой. Често децата се научават да се държат по този начин от своите родители, а след години на свой ред това ще продължи към следващото поколение, а статиите в блоговете за ,, затъпелите тийнейджъри ‘’ ще продължат да се разрастват като тези за Соломон Паси от вчера и от петък.

Много хора не искат цензура. На тях не им пречат обидните думи, а дори много често измислят нови, които на бързо стигат от единия край на страната до другия. На мен не ми харесва това отношение, макар че и аз понякога си позволявам да обида някого, но това става най – често защото съм бил афектиран, а не защото предпочитам да говоря за майка ти, леля ти, сестра ти вместо да те поздравя с добър вечер. Освен, че цензура няма в разговорния ни език, то е нормално това нещо да се пренесе и в интернет, във вестниците, дори в книгите. Много често се използват нецензурни думи, когато въобще няма смисъл от това, но просто автора е решил, че така ще намери повече читатели, примерно.

А защо мисля че цензурата не е нещо лошо? Както вече казах в много книги авторите са си позволили да включат от тези цветущи псувни, за които споменах по – горе. Една от причините за това е че това е езика, който се използва много често от хората на улицата и в интернет, което следва, че ще има интерес и към написаното. Щом нещо е популярно, дори комерсиално е почти сигурно, че то ще бъде интересно за четене. Читателите си мислят че ако една книга, или статия е написана без някоя псувня, то тя ще бъде скучна, тъпа и няма да има особен смисъл от прочитането и. Само че след като се замислим точно това може да направи някакъв писмен материал – интересен. Щом някой писател иска да каже нещо, което да включва обида, но не иска да го каже по този начин, а на по – приличен език, той ще трябва да се постарае да измисли нещо. Отново ще го каже, но по по – завоалиран начин, така че едновременно хората да разбират какъв е замисъла, да звучи интересно и дори интелигентно.

А, ти приятелю какво мислиш? Лошо нещо ли е цензурата, или пък си фен на разговорите, в които се опитваш да се ,, надпсуваш ‘’ с приятели.

Advertisements

Удоволствия и задължения

януари 31, 2009 в 7:31 pm | Публикувано в Uncategorized | има 1 коментар
Етикети: , , , , ,

https://i2.wp.com/www.moetodete.bg/uploads/otherImage/file440.jpgУдоволствията и задълженията. Две противоположни неща, които все по-често се бъркат. Ще се опитам да не звуча малоумно като изкажа своето мнение по тази интересна тема. Това, което ще прочетете в тази статия ще бъде свързано с удоволствията, задълженията, книгите, филмите и компютрите.

Няколко коренно различни неща, които обаче объркваме съзнателно или не всеки ден. Удоволствието е нещо, което правиш с истинско желание, нещо което ти доставя радост, и което вършиш заради самия себе си, тъй като това ти харесва. Задължението най-често се асоцийра с нещо, което трябва да направиш, независимо дали ти допада или – не. Училището и работата спадат към тази категория. По значение тези думи въобще не си приличат и всеки от нас знае това. Но много често в нашето ежедневие смесваме удовлствията със задълженията.

Границата между тях е съвсем тънка, макар да си мислим че никога не може да превърнем едно удоволствие в задължение. Всеки от нас върши стотици неща всеки ден, някои от тях нямат толкова голяма важност, колкото други, но вършим тези дейности, защото ни се налага, или защото ние мислим че това ще бъде добре за самите нас, или ще ни достави радост.

Книгите са едно от най-хубавите неща. Когато четеш нещо интересно ти влизаш в света, който е описан, поставяш се на мястото на героите, или разплиташ заедно с персонажите различни случки, а накрая разбираш, че си бил прав през цялото време или си се заблуждавал. Аз както и много други хора обичаме да четем книги. Някои го правят по шест-седем часа на ден, а други като мен отделят по-малко време, най-често защото четем интересни книги и искаме те да свършат по-бавно. Когато не четеш за важен изпит или нещо свързано с твоята работа ти го правиш за удоволствие. Това удоволствие обаче много често се превръща в задължение, и то не желание за изчитане на книгата и по-бързо разбиране на това какво ще се случи към края и, а за да гоним някакви дневни нормни. Когато четем само и само, за да кажем, че изчитаме на ден по 50 страници, то ние прекрачваме границата между удоволствието и задължението.

https://i1.wp.com/2.bp.blogspot.com/_X6DvyDe_x0c/SEeT42BxhBI/AAAAAAAAAwM/p3fzg2pZn0c/s400/collage.jpgСлед горните изречения за книгите няма как да не кажа нещо и за филмите. Голяма част от хората гледат телевизия всеки ден. Други ходят често на кино или дърпат от интернет най-новите продукции. Тези неща се обединяват с една дума – удоволствие. Но както и при книгите, така и при филмите много често това удоволствие се превръща в задължение или зависимост. Започваш да гледаш абсолютно всеки филм, който излезне по кината, макар и да не ти харесва попринцип този жанр. Дърпаш всичко от интернет, събираш хиляди дискове с филми и гледаш да не изпуснеш нищо по телевизията. Ти сам се задължаваш да гледаш по 12 часа на ден филми, като от това не е останало и капчица удоволствие.

Ще намеса също така компютрите и блоговете. Аз използвам интернет за удоволствие. Чета различни сайтове, които имат полезна информация, която ме интересува, и която бих могъл да използвам. Пиша в блога си когато имам какво да кажа на хората, когато ми дойде музата да пиша. Всички тези неща ги правя защото ми харесват. Забелязал съм обаче, че хиляди хора виснат по цял ден пред компютрите, като най-често чатят или дърпат мптройки и филми ( не говоря за хората, които работят ) . Те се задължават да седят пред монитора и да щракат по различни сайтове. Други гледат да пишат абсолютно всеки ден в блога си. Първоначално много от тях си създават такова място в мрежата, за да се забавляват, а в последствие, то се превръща в наркотик за тях.

Може би и много от вас, както и аз смесваме ежедневно удоволствията и задълженията, най-често без да се замисляме, но според мен всеки от нас трябва да си помисли колко често го правим и това добре ли е за самите нас. Е какво мислите вие? Хората смесват ли тези две неща или не? А вие правите ли го?

Подарявам книжки

януари 8, 2009 в 6:12 pm | Публикувано в Образование, Uncategorized | 42 Коментари
Етикети: , , ,

https://i1.wp.com/latimesblogs.latimes.com/lanow/images/2008/04/25/festival_of_books.jpgВчера блогът стана на 5 месеца, за това днес е ден за подаръци. Реших да подаря някои книги, които вече съм чел и не бих прочел отново, такива които не съм изчел докрай, защото не са ми интересни или не харесвам стилът, с който са написани, или просто такива, които са ми попаднали от някъде, но не съм прочел. Тази инициатива не е започната от мен. Петър Стойков на два пъти прави такива работи, но тъй като той е много по-посещавам от мен и много по-четен, при мен раздаването на книги няма да стане за един ден, а ще продължи малко по-дълго. Предимство ще имат хората, които са ми помогнали с нещо свързано с блога, линкнали са ме, или просто ме четат и коментират редовно. Ще раздам книгите на случаен принцип, с теглене на листчета или някаква програма на компютър. Ако искате може да поискате и по-повече от една книга, това не е проблем. А ето и какво предлагам:

Фараонът на залеза,,Фараонът на залеза“ от Пит Герисън – хубава книжка за тийнейджъри, но става за четене и от по-възрастни. Жанрът и е фентъзи, а ако сте фенове на фараоните, летящите дракони и космическите кораби – тази книга е точно за вас. Книжката е трилогия, но аз имам само първата част. Ако някой е чел останалите може да си изкаже мнението.

https://i1.wp.com/books.balkanatolia.com/d-prdimages/prd-10112.jpg,, Star Wars “ – много хора се кефят на книгата, както и на филмите от тази поредица, но мен нещо не ме израдваха толкова много. Купих тази книжка преди няколко години за една екскурзия, но не успя да ме грабне достатъчно и за това не изчетох цялата. Аз може би никога няма да я почна отново и заради това я предлагам на някой от вас, който би имал по-голям интерес към нея. Книгата е ,, Невидима заплаха “.

https://i1.wp.com/bg1.msrv.store.bg/d-prdimages/prd/7005.jpg,, Руският 007 – За цената на живота питай смъртта “ . Филмите наистина ми харесаха за Джеймс Бонд, новите не съм гледал, но тези от преди години са зарибяващи. Всъщност започнах тази книги, но също не я дочетах, както и Star Wars. И защото не мисля, че отново ще я започна бих искал да я подаря, на някой който би имал по-голям интерес към нея.

//www.hogwarts-bg.net/images/content%20imgs/books/covers/ps-bg.jpg“ не може да бъде изобразен, защото съдържа грешки.,, Хари Потър и философският камък “ – купих си я преди 7-8 години най-вече защото голяма част от приятелите ми си я бяха взели. Прочетох почти цялата с мъки, и нещо не ми хареса. Никога не съм бил истински фен на тази поредица и за това имам само първата книга, но може би някой друг би се радвал повече от мен да я притежава.

https://i0.wp.com/www3.waterstones.com/wat/images/nbd/m/18/9780007241620.jpg,, Skullduggery Pleasant “ – Трябва да има и нещо на английски език сред книгите, които подарявам. Това е една хубава книжка, която отново не прочетох изцяло. Препоръчвам я на всеки, и на малки и на големи, но ако не знаете добре английски език по-добре вообще не се захващайте, защото няма да имате интерес към нея.

За пръв път подарявам книги през блога ми, но се надявам да не е за последен. Разбира се, докато си купувам и чета книжки ще има и какво да подарявам. Искам да кажа, че книгите са супер запазени. Няма скъсани корици и листа, нито надраскани страници. Изпращането ще бъде за моя сметка, но тъй като за сега не съм използвал пощата се надявам, че ще ме извините, ако има някакво забавяне. Надявам се, че и други хора ще се включат в тази инициатива.

Какви книги четат блогърите?

декември 19, 2008 в 9:07 pm | Публикувано в България | 2 Коментари
Етикети: , ,

Не бях писал дълго време в блога, и за това реших, че дойде момента, в който ще пусна нова статия.

Доста шум се вдигна покрай “Голямото четене” ( Колко ли е голямо в нашата страна??? ) . Добра инициaтива, макар и да не подкрепям адреса на сайта. Става дума за числото “4″, което се използва за буквата “ч”, но няма значение, не това е идеята на статията.

В България е известно, че не са много хората, които четат, особено сред младите. Тази идея “Голямото четене” може би иска да ни накара да забравим за малко компютрите, музиката, телевизията и да отделим повече време на книгите.

Всеки човек харесва различни книги. На някой му допадат фантастични, на друг научно-популярни, на трети исторически или спортни. Всеки човек, който обича да чете има свой любим автор и свои любими книги. По-голяма част от иначе не многото четящи младежи харесват “Хари Потър” или пък “Властелинът на пръстените”. Чел съм само първата част на “Хари Потър”, преди около 7-8 години. Тогава не изглеждаше лоша, но днес няма да ми понесе да изчета всички части. “Властелинът на пръстените” е една много хубава книга, а филмът също не е лош, макар на места прекалено скучен и ненужен.

Време е да намеса и блогърите. В България има доста блогъри, които са интересни личности и пишат качествени статии. Мисля че поне те четат книги, когато им остава време от работа и писане в личните им сайтове. Не познавам много блогъри и за това не знам какви книги обичат да четат.Всеки може да напише подобна статия и да каже кои са любимите му романи, повести, файлетони, разкази и т.н

Според мен на всеки би било интересно да разбере какви книги харесват неговите “интернет колеги”.

Харесвам всякакви книги. Обичам да чета фантастични романи, както и забавни, поучителни творби. Автор, който много харесвам е Тери Пратчет. Той има фантастични книги( Дядо Прас, Петият слон, Страта, Джони и бомбата, Малки Богове и други) Стилът на писане на този автор в увлекателен и неангажиращ. Както казах по-горе в статията, харесвам книги като “Властелинът на пръстените”.

Не съм от хората, които като отидат в книжарница и се чудат дълго какво да си купят. Чета книги, които са ми препоръчани от приятели, за които знам поне малко и мисля че ще са ми интересни, или пък такива, които са ме грабнали от тяхното описание или име на автор.

Някои книги, които препоръчвам :

Приключенията на добрия войник Швейк
Дванайстте стола
Златният телец
Фараонът на залеза
Робинзон Крузо
Фердо мравката ( за по-малките )

Оше много имена мога да изреда, но нека повече хора да се включат в идеята на статията. И да се надяваме, че след време книгите ще бъдат наравно с компютрите и телевзията

Блог в WordPress.com.
Entries and коментари feeds.