Емигранти

март 7, 2009 в 5:43 pm | Публикувано в филми | 11 Коментари
Етикети: , , , , , , , , ,

Натисни за голям размер

Първата статия в този нов раздел ,, филми “. Да е било 9 часа. Хващам аз дистанционното на телевизора, и подобно на рок звезда почвам да натискам не струни, а бутони. Яко разцъкване падна, но пък имах и шанса да хвана един български филм. Ивайло Христов и Людмил Тодоров явно добре са си свършили работата, защото продукцията ,, Емигранти ” се оказа едно от най – добрите български произведения в областта на киното.

Това не е поредното лайно паднало в тоалетната на родното кино, защото филмчето има идея, а е и много сполучливо. Актьорите се справят много добре, а езика използван във филма не е взаимстван от някой тъп американски сериал. Продукцията е направена от българи и е подготвена за такива. За нещастие обаче той не се харесва на много от нас. Явно хората ги е срам от себе си, щом не им допада ,, Емигранти ”, защото в него е представен нашия живот.

Показано е нашето ежедневие. Толкова безцветно, колкото е в действителност, но пуснало багрите на добрата игра, превръщащи на пръв поглед глупавия филм в дъга, не със седем, а с двеста и седем цвята. Това не е поредния филм, който можем да кажем, че прилича на порно с умрели за гледане, защото 83-те минути, в които е представен те зареждат с енергия и ентусиазъм за доста време напред.

,, Емигранти ” е поредния филм, който доказва качествата на българските творци в тази сфера, качества които остават на едно ниво, защото в този бизнес парите определят всичко, а бюджетите на българските продукции не надвишават две вечери на родните политици в изискан ресторант. Вместо да се спонсорират подобни филми хората хвърлят пари за боклуци, и пълнят гушите на американците, тези които се мислят за господари на света, но в действителност те не се различават много от нас, проявяват маймунските си качества далеч по – често от българите, но в крайна сметка достигнали върха, защото искат. Трябва и ние да поискаме…

Ако не помните какво е било положението ни 2002 година, гледайте филма. Промени няма, все още сме в калта, сега обаче сме в Европейския съюз, но там ни приемат като утайка, защото сами сме си изградили този образ. ,, Емигранти ” дава добър пример. Пример, който трябва да следваме, за да успеем и развием. Да разберем, че лесни неща няма, има такива постигнати с много труд и постояноство.

Оценката ми за филма е 8 / 10. Не е максимална, защото имаше някой неща, които не ми допаднаха, като например двойния сценарий, представляващ съвкупност от две идеи. Участниците във филма обаче са чудесни, изпълнени с качества характеризиращи всеки българин. Ако искаш нещо различно гледай тази продукция.

Никъде в интернет няма трейлър на този филм, за мое огромно съжаление.


Advertisements

Защо предпочитам театъра пред комерсиалното кино?

януари 13, 2009 в 7:00 pm | Публикувано в България | 5 Коментари
Етикети: , ,
Да предпочетем театърът пред комерсиалното кино

Защо предпочитам театъра пред комерсиалното кино?

Театърът е едно страхотно нещо, което може да ни забавлява, разплаче, развълнува и разчувства. Това е прекрасно изживяване, което остава недооценено от хората в днешни дни. В днешно време ние не оценяваме магията му, и пълним кино салоните, като си мислим, че там може да открием всичко най-хубаво от изкуството, което са сътворили хората. Това обаче далеч не е така, защото театърът е много по-ценно и по-приятно преживяване от колкото киното.

Театърът е изкуство, което датира от преди много векове. То е много по-древно от киното, и е претърпяло много промени. В началото се е изпълнявало само денем, а по-късно е започнало да се играе и вечер.В първите представления, които са се изпълнявали са участвали един или двама души, с годините изпълнителите са се увеличили. Има и още много промени, които са настъпили във вековете, но сега ще оставя тях и ще ви кажа, защо мисля че трябва да обърнем по-голямо внимание на театърът.

Много хора казват, че ходенето на театър е глупаво и е загуба на време. Голяма част от тях никога не са влизали в театрална зала, но пък всяка седмица ходят на кино, като си мислят че то е далеч по-стойностно преживяване. Това според мен не е така. За да бъде добро представянето на участниците в театралната постановка са нужни много тренировки, постоянство и умение за работа в екип. Тези неща ги има и в киното, но това което гледаме ние са сцени, които са изпълнявани стотици пъти, преди да ги видим в готов вид, грешките не са фатални, защото те се оправят с компютър, докато при театърът всичко е видимо и не трябва да има никакви издънки. Точно за това актьорите се стараят и раздават много в продължение на час, час и половина, докато ние се наслаждаваме на техните изпълнения. Обстановката в театърът е далеч по-различна отколкото тази в кинозалите. Очакваш с нетърпение да излезнат актьорите, докато в киното просто седиш и чакаш да ти пуснат една лента, а докато гледаш никой, нищо не върши, а в театърът няколко изпълнителя се трудят за теб в продължение на няколко часа. Голяма част от хората, които можеш да срещнеш в кинозалите са невъзпитани, плюват и псуват, хвърлят пуканки по околните. Разбира се има и изключения, но тези неща изобщо не могат да се видят по време на театрална постановка. В театърът хората са възпитани, добре облечени и имат истински интерес към изпълнението на актьорите. Когато свърши театралната постановка ти можеш да станеш на крака, да се поклониш и да ръкопляскаш на изпълнителите, защото те се трудят за теб. Ако направиш подобно нещо по време на някоя кино прожекция може да те помислят за луд.

Ако подхванем темата за билетите също можем да говорим дълго, защото цените на двете места са близки, а в едното от тях е хвърлено далеч повече време и труд в тренировки и репетиции, докато в другото големия бюджет е на първо място.

Можем много да говорим още, и да кажем още много неща заради, които си струва да отидеш на театър, но мисля че тези са достатъчно. Надявам се с времето хората да започнат да оценяват повече това изкуство и да разберат, че има нещо различно от киното.

Защо не харесвате българските филми?

октомври 24, 2008 в 5:36 pm | Публикувано в България, Uncategorized | 4 Коментари
Етикети: , , ,

https://i0.wp.com/www.dnes.bg/images/photos/0052/0000052503-article.jpgКогато стане въпрос за кино и филми всички започват да говорят за американски и европейски филми. За продукции като Властелина на пръстените, Голямото пътуване, Хари Потър и други, но никой не се сеща да каже нещо за българските филми.
В последно време няма кой знае колко български филми по кината, но това не трябва да кара хората да говорят, че попринцип българските продукции са боклук и не стават.
Има доста български филми, които си струва да се гледат.  Kомедии като : Рицар без броня, Господин за един ден, Топло, Бай Ганьо, Любимиц 13, Опасен чар и други са наистина стойностни филми.
Може би хората не харесват това че българските филми нямат толкова специални ефекти, и в тях не участват световноизвестни актьори, но заради това не трябва да казваме, че нашите филми не са кой знае какво.
Един от факторите филмите ни да не приличат толкова много на американските продукции е фактът, че  те имат наистина нисък бюджет. Когато режисьорът на филма „Дзифт“ Явор Гърдев беше на гости в „Шоуто на Слави“ стана дума за бюджетът на филма, тогава той заяви, че има филми с много висок бюджет, със среден и с нисък, а когато Слави го попита „Дзифт“ с какъв бюджет е Явор отговори, че е с „особено нисък“.
Според мен българското кино трябва да се спонсорира, защото режисьорите ни имат какво да покажат. Да не забравяме, че имаме и наистина добри млади актьори.
Да се надяваме, че хората ще започнат да харесват повече българските филми, и българското кино да започне да се развива все повече.

Блог в WordPress.com.
Entries and коментари feeds.