Arrowsss’s Weblog

Какво пък са това компютърните знания?

Цяла седмица съм болен. Имам чувството, че съм мумифициран. Не излизам, на училище не ходя, на тренировки не ходя. Лежа си, гледам телевизия, разцъквам някакви неща в интернет. Вчера вечерта нещо ми заби компа, май видеокартата си е отишла. Отивам аз на лаптопа и драскам едно съобщение на Тедо да идва да оправяме техниката. Като казвам оправяме искам да кажа оправи.

Когато бях трети клас започнах да се занимавам активно с компютри. Разбира се, че играех някакви джитки. Фифа и Сериозния Сам ме накараха да си мисля че щом съм добър в играта, означава че мога да се справям и с всякакви технологични неприятности. Когато обаче се наложи да принтирам някакъв файл и да пратя имейл положението се влоши, а тогавашния комп се развали.

В пети клас се бях насочил само към една игра. Тогава се водих, че разбирам много от компютри, майка ми и баща ми се възхищаваха, а брат ми само ме бъзикаше, тъй като знанията ми не се бяха развили, а това което знаех ми позволяваше само да стартирам игрите. В тези години исках и компютърна игра да правя, макар че не се задържах много пред монитора. Повечето беше само на думи.

В седми клас дори реших да се запиша на уроци по програмиране. Отидох на два, три и спрях. Много бавно се развиваха нещата и не можах да издържа повече. Тогава все пак можех да се оправям повече. Научих HTML от една книжка и до ден днешен мога да пиша разни кодове ; )))) и подобни. Това не ми помогна кой знае колко, тъй като исках да правя онлайн футболна игра, а за там трябва по – сериозни знания. Все пак всичко беше моментно желания така да се каже и не продължи дълго.

Сега съм девети клас. Знанията ми не са се подобрили, а осъзнавам и че не ми трябва да се подобряват. Ако искам да знам повече мога да се науча, но особен смисъл няма. Насочил съм се към учението и спорта, а компютрите не ме влекат. Все пак мога да си пиша в блога, да си чатя с приятелите и да върша съвсем нормални неща, които ми и трябват. Преценил съм, че повече знания не са ми нужни, защото не това е моята стихия.

Плюсовете и минусите. Ако си на ти с компютрите и всички неща свързани с тях, ще можеш сам да се оправиш при някакъв вирус или нужда от преинсталиране. Един вид ще бъдеш независим и няма да се притесняваш колко време няма да можеш да ползваш компа. Хващаш дисковете и преинсталираш. Лошото е, че в компанията ще те знаят като техник, или нещо подобно, което се разбира като разбирач на тази тема. Когато някой има проблем ще те викат да оправяш проблемите. Ще бъдеш често ангажиран с лаптопите на твоите приятели, и това ще бъде само защото имаш знания, които едновременно помагат и вредат, ако го погледнем по този начин.

Е, ти какво мислиш. По – добре ли е да си начетен на тема компютри или пък твоето бъдеще не е насочено натам, а някой твой приятел винаги може да ти помогне. Тук поне може да се коментира с истински случки от живота на всеки един от нас.

Блогърите: продавачи в магазини всичко за левче , или страхотни журналисти

Някои хора не харесват блоговете и като разберат, че някой техен приятел си е направил блог гледат на това с недоверие. Други пък разглеждат ежедневно уебблогове, като за тях техните автори са едни добри журналисти. Къде е истината? Блогърите са ,, продавачи в магазините всичко за 1 лев ‘’, или пък са ,, страхотни журналисти ‘’

В мрежата вече има хиляди блогове. До преди години техния брой не надвишаваше няколко десетки, и голяма част от първите блогъри в България имат интересни виждания и винаги могат да зарадват читателя си и към днешна дата. В момента положението е точно обратното блогърите са хиляди, а това което може да отсееш като полезно четиво не надвишава броя на пръстите на двете ти ръце.

Много блогъри се опитват да се държат като журналисти. А голяма част от техните читатели мислят, че те наистина са такива. Между журналист и автор в блог обаче разликата е много голяма. Един добър блогър, който има хубав подход при писането и оформянето на статиите си може да накара човек да го помисли за истински журналист. Читателя вярва на всяка дума казана от автора на статията, защото го възприема като човек, който пише публикации по вестници и списания, а на журналистите почти всички хора вярват, макар и те много пъти да не са прави и да не подхождат по най-добрия начин. Добрия блогър може да извърти нещата и да покаже на хората, които го четат, че той е прав или да накара другите да го следват, което разбира се в много от случаите не е вярно. А това е и една от причините за оформяне на общественото мнение. Блогърът трябва да бъде човек, който изказва личната си позиция по дадена тема, докато журналистите не трябва да си личи, че са пристрастни ако са такива. Те трябва да бъдат напълно обективни и да не показват, че подкрепят повече дадена теза от друга в една статия. Ясно е, че блогърите не са журналистите, но това трябва да разберат и самите те, както и техните читатели.

Нека прехвърлим темата на другия полюс. А именно за хората, които мислят че блоговете са ненужни и, че тези лични сайтове приличат на магазините всичко за левче. Много хора, които дори не са чели блог имат изградено мнение по въпроса. За тях каквото и да напишат авторите няма да бъде правилно, интересно и годно за четене. Те много трудно биха се съгласили да четат личния блог на някого. Но мислят че в него не може да се намери нищо интересно. Това обаче не е така, защото в един блог можеш да откриеш много повече неща, от колкото подозираш. Можеш да намериш много хора, които мислят като теб и споделят мнението ти, така разбираш че не си сам и други хора подкрепят вижданията ти. Можеш също така да откриеш друга гледна точка на нещата, като много пъти тя е по-правилна от това което си мислил. Можеш да разбереш какво мислят други хора по даден проблем или тема. Можеш да намериш много приятели.

Трябва да кажа неща и за блоговете като цяло. Те са лични дневници и всеки споделя в тях своите виждания и убеждения, като най-често се защитава с аргументи. Има обаче и блогъри, които изменят много смисъла на този вид сайт. В него те публикуват чужда информация, статии на различни журналисти, които са копирани от интернет сайтове. Това много изкривява истинското лице на блоговете, а много хора които говорят против блогърите и техните сайтове са виждали точно такива, като не са се доближавали до блогове, които са направени и се правят като истински такива.

С една статия е много трудно да се определи към коя група може да се причислят блогърите. Дали като ,, продавачи на стоки от магазин всичко за левче ‘’, или като интернет журналисти. Може би истината е някъде по средата, но най-важното е да има повече качествени блогъри, за да четем повече различни мнения. А и колкото повече истински блогъри има, толкова повече хора ще спечелят нещо от това. Било то виждане на друга гледна точка или пък нови приятели.

За основната грешка на блогъритe

Един човек когато реши да си направи блог започва много ентусиазирано, има купища неща, които иска да каже и най-често пише интересни статии. При много блогъри обаче забелязвам нещо, от което ми става много неприятно, и това е ,, продажността ‘’ , ако ми позволите да се изразя по този начин. Тя не се проявява в началото на ,, блогърската кариера ‘’, а чак в нейното ,, изложение ‘’.

На всеки му се е случвало да се чуди каква статия да напише, с какво да зарадва своите читатели, как да бъде най-интересен, кое заглавие ще провокира най-много хората. Когато се чудя какво да публикувам най-често нищо не започвам, защото трудно ще излезне нещо качествено, ако не знам какво точно искам да кажа на читателите. Имало е периоди от по над 20 дни, в които не съм писал нищо, просто защото е нямало какво да кажа, но има блогъри, които са си поставили за цел ежедневното писане, дори по няколко статии на ден. В това няма нищо лошо, но когато започнат да бълват глупости вече става неприятно.

Нямам предвид да не пишат интересни работи, а да започнат да пишат неща, които всъщност не мислят, но с които оформят общественото мнение. Това се случва най-често когато са се изчерпали откъм информация и започват да се чудят какво да измислят. Мога да дам и един пример, и това е статията, която иска да накара хората да си помислят, че България е най-лошото място за живеене, статии които оплюват страната ни. Аз съм писал доста такива, в които споделям мнението ми за неща в нашата държава, но никога не съм си позволявал да пиша публикации, които говорят лошо за всички нас и за цяла България. Нима няма изключения? Нима дори те не са много? Това е може би най-лесната статия – Нека оплюем страната, пък винаги ще има кой да ни повярва, да ни вдигне трафика и да коментира, защото звучи готино. Ето това наричам ,, блогърска продажност ‘’, а един блогър може да бъде много продажен, в името на посещенията и коментарите в блога си. Ето заради такива блогъри използваме много често негативно друмата ,, българщина ‘’. Разбирасе, че България не е най-перфектното място за живеене, но да пишеш нещо, което е против цялата ни страна е направо недопустимо, защото има много неща, с които можем да се похвалим. Като започнем от добрите ни театрални постановки, световноизвестните музиканти и певци, нашите учени и стигнем чак до спортните ни отличия.

Има много примери за такива статии, които могат да се дадат, но този ми прави най-силно впечетление и като чета такива публикации ми става много неприятно, най-често защото и самите автори не ги мислят. Има и такива, които наистина мислят че България е прогнила дупка, но и тяхното мнение може да се промени, ако говорещите се опитат да оправят поне малко нещата ще успеят, а резултата ще бъде повече от изненадващ. Надявам се да не ставам продажен блогър, а ти мислиш ли че има такива?