Какво пък са това компютърните знания?

март 13, 2009 в 11:34 am | Публикувано в Аз | 20 Коментари
Етикети: , , , , , , ,

Цяла седмица съм болен. Имам чувството, че съм мумифициран. Не излизам, на училище не ходя, на тренировки не ходя. Лежа си, гледам телевизия, разцъквам някакви неща в интернет. Вчера вечерта нещо ми заби компа, май видеокартата си е отишла. Отивам аз на лаптопа и драскам едно съобщение на Тедо да идва да оправяме техниката. Като казвам оправяме искам да кажа оправи.

Когато бях трети клас започнах да се занимавам активно с компютри. Разбира се, че играех някакви джитки. Фифа и Сериозния Сам ме накараха да си мисля че щом съм добър в играта, означава че мога да се справям и с всякакви технологични неприятности. Когато обаче се наложи да принтирам някакъв файл и да пратя имейл положението се влоши, а тогавашния комп се развали.

В пети клас се бях насочил само към една игра. Тогава се водих, че разбирам много от компютри, майка ми и баща ми се възхищаваха, а брат ми само ме бъзикаше, тъй като знанията ми не се бяха развили, а това което знаех ми позволяваше само да стартирам игрите. В тези години исках и компютърна игра да правя, макар че не се задържах много пред монитора. Повечето беше само на думи.

В седми клас дори реших да се запиша на уроци по програмиране. Отидох на два, три и спрях. Много бавно се развиваха нещата и не можах да издържа повече. Тогава все пак можех да се оправям повече. Научих HTML от една книжка и до ден днешен мога да пиша разни кодове ; )))) и подобни. Това не ми помогна кой знае колко, тъй като исках да правя онлайн футболна игра, а за там трябва по – сериозни знания. Все пак всичко беше моментно желания така да се каже и не продължи дълго.

Сега съм девети клас. Знанията ми не са се подобрили, а осъзнавам и че не ми трябва да се подобряват. Ако искам да знам повече мога да се науча, но особен смисъл няма. Насочил съм се към учението и спорта, а компютрите не ме влекат. Все пак мога да си пиша в блога, да си чатя с приятелите и да върша съвсем нормални неща, които ми и трябват. Преценил съм, че повече знания не са ми нужни, защото не това е моята стихия.

Плюсовете и минусите. Ако си на ти с компютрите и всички неща свързани с тях, ще можеш сам да се оправиш при някакъв вирус или нужда от преинсталиране. Един вид ще бъдеш независим и няма да се притесняваш колко време няма да можеш да ползваш компа. Хващаш дисковете и преинсталираш. Лошото е, че в компанията ще те знаят като техник, или нещо подобно, което се разбира като разбирач на тази тема. Когато някой има проблем ще те викат да оправяш проблемите. Ще бъдеш често ангажиран с лаптопите на твоите приятели, и това ще бъде само защото имаш знания, които едновременно помагат и вредат, ако го погледнем по този начин.

Е, ти какво мислиш. По – добре ли е да си начетен на тема компютри или пък твоето бъдеще не е насочено натам, а някой твой приятел винаги може да ти помогне. Тук поне може да се коментира с истински случки от живота на всеки един от нас.

Advertisements

Блогърите: продавачи в магазини всичко за левче , или страхотни журналисти

февруари 14, 2009 в 5:52 pm | Публикувано в България | 11 Коментари
Етикети: , , , , ,

https://i1.wp.com/th01.deviantart.com/fs6/300W/i/2005/117/d/b/Fly_Agaric__Fly_Hawaii_by_smashmethod.jpg

Някои хора не харесват блоговете и като разберат, че някой техен приятел си е направил блог гледат на това с недоверие. Други пък разглеждат ежедневно уебблогове, като за тях техните автори са едни добри журналисти. Къде е истината? Блогърите са ,, продавачи в магазините всичко за 1 лев ‘’, или пък са ,, страхотни журналисти ‘’

В мрежата вече има хиляди блогове. До преди години техния брой не надвишаваше няколко десетки, и голяма част от първите блогъри в България имат интересни виждания и винаги могат да зарадват читателя си и към днешна дата. В момента положението е точно обратното блогърите са хиляди, а това което може да отсееш като полезно четиво не надвишава броя на пръстите на двете ти ръце.

Много блогъри се опитват да се държат като журналисти. А голяма част от техните читатели мислят, че те наистина са такива. Между журналист и автор в блог обаче разликата е много голяма. Един добър блогър, който има хубав подход при писането и оформянето на статиите си може да накара човек да го помисли за истински журналист. Читателя вярва на всяка дума казана от автора на статията, защото го възприема като човек, който пише публикации по вестници и списания, а на журналистите почти всички хора вярват, макар и те много пъти да не са прави и да не подхождат по най-добрия начин. Добрия блогър може да извърти нещата и да покаже на хората, които го четат, че той е прав или да накара другите да го следват, което разбира се в много от случаите не е вярно. А това е и една от причините за оформяне на общественото мнение. Блогърът трябва да бъде човек, който изказва личната си позиция по дадена тема, докато журналистите не трябва да си личи, че са пристрастни ако са такива. Те трябва да бъдат напълно обективни и да не показват, че подкрепят повече дадена теза от друга в една статия. Ясно е, че блогърите не са журналистите, но това трябва да разберат и самите те, както и техните читатели.

Нека прехвърлим темата на другия полюс. А именно за хората, които мислят че блоговете са ненужни и, че тези лични сайтове приличат на магазините всичко за левче. Много хора, които дори не са чели блог имат изградено мнение по въпроса. За тях каквото и да напишат авторите няма да бъде правилно, интересно и годно за четене. Те много трудно биха се съгласили да четат личния блог на някого. Но мислят че в него не може да се намери нищо интересно. Това обаче не е така, защото в един блог можеш да откриеш много повече неща, от колкото подозираш. Можеш да намериш много хора, които мислят като теб и споделят мнението ти, така разбираш че не си сам и други хора подкрепят вижданията ти. Можеш също така да откриеш друга гледна точка на нещата, като много пъти тя е по-правилна от това което си мислил. Можеш да разбереш какво мислят други хора по даден проблем или тема. Можеш да намериш много приятели.

Трябва да кажа неща и за блоговете като цяло. Те са лични дневници и всеки споделя в тях своите виждания и убеждения, като най-често се защитава с аргументи. Има обаче и блогъри, които изменят много смисъла на този вид сайт. В него те публикуват чужда информация, статии на различни журналисти, които са копирани от интернет сайтове. Това много изкривява истинското лице на блоговете, а много хора които говорят против блогърите и техните сайтове са виждали точно такива, като не са се доближавали до блогове, които са направени и се правят като истински такива.

С една статия е много трудно да се определи към коя група може да се причислят блогърите. Дали като ,, продавачи на стоки от магазин всичко за левче ‘’, или като интернет журналисти. Може би истината е някъде по средата, но най-важното е да има повече качествени блогъри, за да четем повече различни мнения. А и колкото повече истински блогъри има, толкова повече хора ще спечелят нещо от това. Било то виждане на друга гледна точка или пък нови приятели.

За основната грешка на блогъритe

февруари 12, 2009 в 12:56 pm | Публикувано в България | 15 Коментари
Етикети: , , , , ,

https://i0.wp.com/www.wesleyjsmith.com/blog/uploaded_images/wrong-704880.jpg

Един човек когато реши да си направи блог започва много ентусиазирано, има купища неща, които иска да каже и най-често пише интересни статии. При много блогъри обаче забелязвам нещо, от което ми става много неприятно, и това е ,, продажността ‘’ , ако ми позволите да се изразя по този начин. Тя не се проявява в началото на ,, блогърската кариера ‘’, а чак в нейното ,, изложение ‘’.

На всеки му се е случвало да се чуди каква статия да напише, с какво да зарадва своите читатели, как да бъде най-интересен, кое заглавие ще провокира най-много хората. Когато се чудя какво да публикувам най-често нищо не започвам, защото трудно ще излезне нещо качествено, ако не знам какво точно искам да кажа на читателите. Имало е периоди от по над 20 дни, в които не съм писал нищо, просто защото е нямало какво да кажа, но има блогъри, които са си поставили за цел ежедневното писане, дори по няколко статии на ден. В това няма нищо лошо, но когато започнат да бълват глупости вече става неприятно.

Нямам предвид да не пишат интересни работи, а да започнат да пишат неща, които всъщност не мислят, но с които оформят общественото мнение. Това се случва най-често когато са се изчерпали откъм информация и започват да се чудят какво да измислят. Мога да дам и един пример, и това е статията, която иска да накара хората да си помислят, че България е най-лошото място за живеене, статии които оплюват страната ни. Аз съм писал доста такива, в които споделям мнението ми за неща в нашата държава, но никога не съм си позволявал да пиша публикации, които говорят лошо за всички нас и за цяла България. Нима няма изключения? Нима дори те не са много? Това е може би най-лесната статия – Нека оплюем страната, пък винаги ще има кой да ни повярва, да ни вдигне трафика и да коментира, защото звучи готино. Ето това наричам ,, блогърска продажност ‘’, а един блогър може да бъде много продажен, в името на посещенията и коментарите в блога си. Ето заради такива блогъри използваме много често негативно друмата ,, българщина ‘’. Разбирасе, че България не е най-перфектното място за живеене, но да пишеш нещо, което е против цялата ни страна е направо недопустимо, защото има много неща, с които можем да се похвалим. Като започнем от добрите ни театрални постановки, световноизвестните музиканти и певци, нашите учени и стигнем чак до спортните ни отличия.

Има много примери за такива статии, които могат да се дадат, но този ми прави най-силно впечетление и като чета такива публикации ми става много неприятно, най-често защото и самите автори не ги мислят. Има и такива, които наистина мислят че България е прогнила дупка, но и тяхното мнение може да се промени, ако говорещите се опитат да оправят поне малко нещата ще успеят, а резултата ще бъде повече от изненадващ. Надявам се да не ставам продажен блогър, а ти мислиш ли че има такива?

Антисоциалното в една социална мрежа

февруари 7, 2009 в 9:25 pm | Публикувано в Uncategorized | 6 Коментари
Етикети: , , , , , , , , ,

https://i1.wp.com/matt.west.co.tt/images/antisocial.png

В последно време се навъдиха доста социални мрежи. Благодарение на тях човек се информира и научава повече неща за случващото се по света, както и намира много нови приятели, но замисляме ли се че една социална мрежа може много лесно да ни превърне в антисоциални личности.

Напоследък много се говори за социалната мрежа фейсбук. Приятели ми обясняват колко е хубава. По новините я хвалят, често блогъри коментират фейсбук и преимуществата на този сайт. Заради цялото това говорене около тази мрежа най-накрая реших и аз да се регистрирам, за да видя за какво иде реч. На пръв поглед ми изглежда един обикновен сайт, с необикновено голяма посещаемост и много регистрирани потребители. Постоянно може с някой да си говориш, а ако си онлайн винаги ще има какво да правиш и да си намериш някаква занимавка. Благодарение на фейсбук ние научаваме много неща, които не сме знаели. За секунди намираме информация за нещо, за което сме се чудили цял ден. Можем да комуникираме удобно с наши роднини, близки, приятели и колеги. Това са все страхотни неща, които ни предоставя социалната мрежа. За съжаление обаче има и един огромен минус. Всеки човек може много лесно да се зариби по този вид сайтове и да започне да прекарва по 12-13 часа онлайн. Много от потребителите на фейсбук търсят постоянно нови контакти и нови приятели от цял свят, но не е ли по-добре човек да обръща по-голямо внимание на своите истински приятели, отколкото на интернет познати. Всеки може да намери много хора в този сайт, но в крайна сметка накрая се оказва, че познаваме едва 10-15 % от всички, които сме добавили. Няма нищо лошо в това да създаваме нови приятелства, но трябва да бъдем внимателни, защото току виж те са изместили нашите най-добри приятели.

Човек може да се зариби по всякакъв вид сайтове, но ми се струва че тези социални мрежи предизвикват най-много интерес и най-много хора ги използват, било то като средство за информация или като платформа за комуникиране между приятели, познати и близки. Трябва да бъдем внимантелни и да не прекрачваме тънката граница между забавлението, информирането и готините чатове, с вманиячаването по този вид социални мрежи. Да не забравяме, че много лесно можем да се превърнем в антисоциална личност.

Стана късно и аз може би ще лягам. Утре ще коригирам статията за грешки, ако намеря, а през това време вие свободно може да изразите мнението си по темата антисоциалното в една социална мрежа.

Има ли нужда от Уикипедия?

август 9, 2008 в 9:23 am | Публикувано в Uncategorized | 6 Коментари
Етикети: , , ,

Уикипедия е световна, „свободна“ енциклопедия, на повече от 200 езика, която всеки може да редактира, развие и обогати.

Първата статия е създадена в началото на декември 2003 г., а в момента се работи по 60 106 статии, защитени с Лиценза за свободна документация на ГНУ. Това означава, че те са свободни и винаги ще бъдат такива!(Изватка от wikipedia)
Уикипедия е безплатен онлайн формат, който може да се ползва от всеки.Който и да попадне на статия там, ще има права подобни на администраторските.Става дума за малкото бутонче [ редактирай ] под всеки материал.В wikipedia има и статии, които са мъничета и може също да се редактират, дописват, променят.Това понякога е доста полезно, ако имаш желание да я допълниш с полезна, точна и вярна информация.Но намеренията на всички не са еднакви.В интернет има всякакви хора, да не говорим, че детската аудитория става все по-голяма.
За секунди всеки може да изтрие стотици изречения полезна информация, или да промени неща, както на него му харесват.Това е неморално и неетично.И аз съм използвал информация от уикипедия, основно за училищни проекти, а по-малко за лични нужди – прочит на интересни статии.
Ако на някой са му нужни точни дати, цифри и т.н най-вероятно ще посети wikipedia за информация и справка.Но ако преди това, някой друг е решил да си направи шега и е попаднал точно на тази статия, и си казал – “ какво пък толкова, ще променя някои работи, на кого му пука „.Човекът, който се нуждае от информация, няма да разбере какво се е случило.Друг е въпросът, че ако търсените неща, трябва да се представят на твоето работно място, в училище и т.н
Според мен трябва да станат някои промени в wikipedia, eто личните ми предложения(кой ли ще ги види)
*Нови статии и информация да се пускат само от поставени лица от щаба на уикипедия.
*Информация пусната от интернет потребител, да не бъде публикувана веднага в сайта, а да бъде прочетена и одобрена.
*Всяка статия да има написан източник, откъде е взета информацията и кога(за да се разбере, дали все още е валидна)
Нека интернет свободната енциклопедия wikipedia да остане добра, пълна с информация и полезна, за своите читатели.

Create a free website or blog at WordPress.com.
Entries and коментари feeds.