Графитите – вандализъм, изкуство, какво?

февруари 22, 2009 в 6:40 am | Публикувано в България | 33 Коментари
Етикети: , , , , , , , ,

https://i1.wp.com/nymag.com/guides/summer/graffiti060626_1_560.jpg

За някои – професия, за други – хоби, за трети – интерес, за четвърти – глупост. Няма да продължавам, защото различните хора правят различни асоциации с думата графити. Няма да ви занимавам с историята на това изкуство, защото тук не е енциклопедия, а ще ви вкарам в едно тунелче, където се намира моето мнение за тях. Какво мисля аз по темата – в долните редове може да разберете.

Интересни са, забавни са, имат послание, карат те да се радваш, да се замислиш, да видиш различни алтернативи, да помислиш по по-различен начин над нещата, да опознаеш непознатата страна на изкуството, да видиш свят, който прилича много на нашия, но е създаден от най – различни цветове, много по – цветен от безцветното ни ежедневие. Свят, който не спестява, това което не ни казват, такъв в който истинските личности преобладават пред измисления елит, защото всичко в него си има идея, цел, значение, което е и посланието на всеки един автор.

Това обаче не важи за всички графити, които по дефиниция са най – различни видове. Това е валидно само за тези, които като ги погледнеш те карат да се опиташ и ти да направиш нещо, да експериментираш, да се почувстваш истински. Тези, които са направени от професионалисти, или иначе казано хора, които са прекарвали безсънни нощи в рисуване на скици, късане на листове и мацане по строежи. Те са мразени заради целта им, мразени заради изкуството, което уж е обичано от всички, мразени заради каузата им. ( някои имат кауза, но се срещат и такива, които са повлияни от приятели, и не знаят защо се занимават, все пак са по-малко )

Никой не може да ме убеди, че графитите, които са направени от хора с опит, тези които рисуват мислите и своите чувства не са добри. Защото те са един ,,по – различен ‘’свят, който обаче е досущ, толкова истински колкото нашия, но който не може да бъде разбран от хората. Графити с послания, които ти казват нещо дори преди да си прочел надписа под тях не могат да не бъдат харесани, а когато те обединяват мнението на всички хора, което ги е страх да изкажат, то това те вдъхновява, дава ти крилa.

Тези графити имат цел, и тя е да ти покаже нещо, това нещо всеки може да разбира по различен начин, но винаги е хубаво и приятно. По – приятно от прочитането на началната страница на някой вестник, защото криминална хроника всички сме чели. Докато всеки нов графит, е една нова мисъл, един нов свят, който е с отворени врати за всички, които се опитат да го разберат.

Може би вече знаете, че съм настроен съвсем позитивно към графити – изкуството, но сега ще трябва да огледам и другата страна на нещата. Туй нещо е незаконно, точно толкова колкото тревата и дрогата, но също толкова разпространено. Постоянно има оплаквания за рисунки по нови сгради, мерки не се взимат – предложения не се дават. Най – лесното нещо, което може да се стори е да се организират повече съзтезания, които да стимулират младите, о да те ще бъдат радостни и весели, но хората ще продължават да ги гледат нацупени, макар и да драскат напълно легално, защото мнението на човек по даден проблем се променя много трудно.

Хората си мислят че графитите са само драсканиците по техните входове, защото не са си отворили очите, за да видят истинските прелести, по улиците и на някои съзтезания. Може би не ги виждат наистина, не ги възприемат за графити, или се правят, че ги няма? Мацаниците обаче са наистина много неприятни, а и не ги подкрепям въобще, защото не са графити с някаква цел, идея, послание, а просто желанието на някой за улична власт, който иска да завладее цял град със своите подписи с маркер.

Темата е много обширна, а и трудно може да се напише всичко по нея, все пак ми е интересно и вашето мнение. Предоставям ви думата изцяло, защото аз много говоря вече. Написах я в 11 часа вечерта, а много ми се спеше, още не мога да преценя добра ли е , ако искате вие кажете…

Advertisements

Защо предпочитам театъра пред комерсиалното кино?

януари 13, 2009 в 7:00 pm | Публикувано в България | 5 Коментари
Етикети: , ,
Да предпочетем театърът пред комерсиалното кино

Защо предпочитам театъра пред комерсиалното кино?

Театърът е едно страхотно нещо, което може да ни забавлява, разплаче, развълнува и разчувства. Това е прекрасно изживяване, което остава недооценено от хората в днешни дни. В днешно време ние не оценяваме магията му, и пълним кино салоните, като си мислим, че там може да открием всичко най-хубаво от изкуството, което са сътворили хората. Това обаче далеч не е така, защото театърът е много по-ценно и по-приятно преживяване от колкото киното.

Театърът е изкуство, което датира от преди много векове. То е много по-древно от киното, и е претърпяло много промени. В началото се е изпълнявало само денем, а по-късно е започнало да се играе и вечер.В първите представления, които са се изпълнявали са участвали един или двама души, с годините изпълнителите са се увеличили. Има и още много промени, които са настъпили във вековете, но сега ще оставя тях и ще ви кажа, защо мисля че трябва да обърнем по-голямо внимание на театърът.

Много хора казват, че ходенето на театър е глупаво и е загуба на време. Голяма част от тях никога не са влизали в театрална зала, но пък всяка седмица ходят на кино, като си мислят че то е далеч по-стойностно преживяване. Това според мен не е така. За да бъде добро представянето на участниците в театралната постановка са нужни много тренировки, постоянство и умение за работа в екип. Тези неща ги има и в киното, но това което гледаме ние са сцени, които са изпълнявани стотици пъти, преди да ги видим в готов вид, грешките не са фатални, защото те се оправят с компютър, докато при театърът всичко е видимо и не трябва да има никакви издънки. Точно за това актьорите се стараят и раздават много в продължение на час, час и половина, докато ние се наслаждаваме на техните изпълнения. Обстановката в театърът е далеч по-различна отколкото тази в кинозалите. Очакваш с нетърпение да излезнат актьорите, докато в киното просто седиш и чакаш да ти пуснат една лента, а докато гледаш никой, нищо не върши, а в театърът няколко изпълнителя се трудят за теб в продължение на няколко часа. Голяма част от хората, които можеш да срещнеш в кинозалите са невъзпитани, плюват и псуват, хвърлят пуканки по околните. Разбира се има и изключения, но тези неща изобщо не могат да се видят по време на театрална постановка. В театърът хората са възпитани, добре облечени и имат истински интерес към изпълнението на актьорите. Когато свърши театралната постановка ти можеш да станеш на крака, да се поклониш и да ръкопляскаш на изпълнителите, защото те се трудят за теб. Ако направиш подобно нещо по време на някоя кино прожекция може да те помислят за луд.

Ако подхванем темата за билетите също можем да говорим дълго, защото цените на двете места са близки, а в едното от тях е хвърлено далеч повече време и труд в тренировки и репетиции, докато в другото големия бюджет е на първо място.

Можем много да говорим още, и да кажем още много неща заради, които си струва да отидеш на театър, но мисля че тези са достатъчно. Надявам се с времето хората да започнат да оценяват повече това изкуство и да разберат, че има нещо различно от киното.

Блог в WordPress.com.
Entries and коментари feeds.