Против игрите със sms-и!

януари 18, 2009 в 3:47 pm | Публикувано в Uncategorized | 8 Коментари
Етикети: , , , , , ,
Има ли смисъл от игрите със sms-и?

Има ли смисъл от игрите със sms-и?

Смс-ът е една от модерните форми на комуникация между хората. Всички си изпращат такива съобщения за да се поздравят, за да си уговорят среща, или просто да си кажат по нещо. В последно време обаче игрите със смс-и станаха наистина много, а хората продължават да си дават парите, и живеят с надеждата,че ще спечелят нещо. Е задавате ли си въпроса има ли смисъл да играя толкова? Не си ли давам парите на вятъра? Не е ли това начин да ми отмъкнат парите? Не е ли загуба на времe?

Най-често този вид игри ти обещават печалба от рода на 100-200-300 лева, някои предлагат спечелването на кола, мобилен телефон, участие в някое предаване. Често хората се заблуждават и мислят че наистина има шанс да спечелят. А дори и да е така колко хиляди есемеса ще трябва да изпратим докато вземем обещаната награда на стойност 300-400 лева? Не е ли това един вид загуба на време, пари, и стотици часове в надяване, че телефонът ще извибрива и ще получиш съобщение, че си спечелил. Май само нерви могат да се спечелят от този вид неща. . .

Възможно е някои такива игри да са уредени и в крайна сметка да печелят поставени лица от телевизията, или предаването което обещава наградата. А ако не е така давате ли си сметка колко стотици есемеса трябва да изпратите докато спечелите нещо. Голяма част от този вид игри се опитват да те зарибят със съобщения от рода ,, остава още малко време, опитай отново “, ,, ти може да бъдеш следващият победител “, ,, отговори на следния въпрос и изпрати трите си имена, и адрес “. Това за мен си е чист телефонен спам, който се приема много добре от всички, които обичат този вид игри.

Всеки ден можеш да участваш в стотици различни игри, и да се бориш за най-различни награди. Защо аз не съм чул обаче никой човек да се е похвалил, че е спечелил нещо наистина. Имам се за контактен и си мисля че поне един от хората, които познавам и е пробвал би трябвало да спечели нещо, но уви не е така. А и защо да си даваме парите за да участваме в томбола с други десетки хиляди като нас за мобилен телефон, който можем да си купим двойно по-евтино от сметката, която ще получим на края на месеца.

В крайна сметка не съм чул никой да се е похвалил, че е спечелил нещо. А и си мисля че голям смисъл от тези игри няма, да не говорим че хората изпращат есемеси дори за предавания като сървайвър, биг брадър и мюзик айдъл, като отново очакват някаква печалба. Може и да греша, но си имам собствено мнение и никога няма да играя такава игра. Ако ти си спечелил и искаш да ме опровергаеш го направи, ще бъда радостен 🙂

Advertisements

Креативността вече я няма!

декември 29, 2008 в 5:10 pm | Публикувано в България | 4 Коментари
Етикети: , , , ,

https://i2.wp.com/musicforchange.com/cms/images/creativity.jpgДа си креативен е нещо много хубаво, да говорят хората за някоя държава, че е креативна в някоя сфера е още по-добре, какво по-хубаво от милиони хора на едно място, които постоянно имат нови идеи, които да развиват и да се харесват на хората. Лошото обаче е, че креативността напоследък някъде се загуби и затова сме си виновни ние.

В последно време няма нищо интересно, което да ме грабне, и което ме кара да си кажа, „Ей т’ва е добра идея“, или „Това е много готино“, няма такива работи. Блогърите, които са едни от най-креативните хора също изгубихa това си присъщо качество. Напоследък основните статии, които чета са „Весела Коледа“, „Весели празници“, „Честит имен ден на всички именници“ и други подобни пожелания и статии с по няколко изречения, които можеш да прочетеш в почти всеки блог. Няма статии, които да са интересни, и за които да се хванеш да коментираш и да водиш някаква дискусия.

И докато не съм свършил с креативността в интернет ще спомена и сайтовете. Постоянно се появявят нови сайтове, които обаче не можем да кажеш, че са хит, или че са кой знае колко добри. Най-често срещаните са онлайн игрите. По принцип те не се правят лесно, чудите се как се навъдиха тогава толкова много? Просто е, голяма част от игрите, които играем в интернет са готови системи, които само са намерени от някой случаен човек, а той на свой ред ги е качил на своя хостинг. Нещо като wordpress системата, само че за някакъв вид игри. Няма новоизлюпили се хубави портали, но пък постоянно се пълни мрежата с ненужни сайтове като тракерите, сайтове за музика и филми, недоразработени търсачки и други.

Креативността не е напуснала само интернета. Ако забелязвате няма нова песен, която да е станала голям хит наскоро, но пък за сметка на това крадените песни нарастнаха. Най-новата такава е „Герой“ – песента на Тома, който стана и победител в Мюзик Айдъл. Новите филми също не са кой знае колко качествени. Не се различават по много с тези от началото на века, като изключим специалните и звуковите ефекти.

https://i0.wp.com/idg.bg/test/dwd/2008/5/23/1772-ComBOTS_Alien_01.jpgНаистина е много жалко, това че креативността е напуснала всички и всичко. Скоро дори не съм чул за някакво ново японско нововъведение. Все пак надеждата ми остава в блогърите, за които се надявам да се разсънят след края на Коледните и новогодни празници.

Също скоро очаквам и някакъв голям филм да се появи по кината, който ще си струва да се гледа, и след който няма да си говорим, „еми ставаше, ама не знам“, „биваше, ама така де горе-долу“.

Надявам се креативността да се завърне, а интернета отново да се напълни със свежи идеи и статии в блоговете на хората.

Децата спряха да излизат навън? – Компютрите са домашен затвор!

декември 28, 2008 в 6:46 pm | Публикувано в България, Uncategorized | 10 Коментари
Етикети: , , ,

https://i2.wp.com/www.dovebulgaria.org/img/children_group_400_01.jpgПокрай тия компютри децата забравиха цвета небето. Постоянно виснат на стола пред монитора, развалят си очите и играят онлайн игри. Нима това е нормално? Нормално ли е децата да са пленници на компютрите? Нормално ли е да не излизат навън, за да играят и за да спортуват, а да предпочитат да убиват върколаци и вампири?

Още от както компютрите станаха популярни и всяко дете се сдоби с такъв у дома, започнаха проблемите, появиха се много зомбита, които се движат по улицата и коридорите на училището, такива чиято мисъл не се върти в играта с приятели на свеж въздух или футболът със своя баща, а в онлайн игрите и в силно желание за чатене със своите интернет приятели. За това са виновни не само игрите, които постоянно се създават, и които направо те задължават да седиш 10 часа онлайн, за да станеш най-добрия, виновни са и родителите. Тези хора, които трябва да покажат на детето, кое е правилно и кое не, които трябва да го научат на най-важните неща просто стоят, гледат и се оплакват. Еми то така не става не може да гледаш, че детето ти се съсипва докато играе редом с други като него, а ти само да стоиш и да казваш така не може. Така наистина не може, но щом децата са започнали да се занимават с онлайн игри от толкова малки, значи ще има големи проблеми и отърването няма да е лесно. Трудно може да накараш някое дете да се мръдне за минута от монитора и да излезне от играта, за да подиша малко чист въздух. За детето компютъра е нещо свещено, място където е предпазено от другите, и не може да бъде отдръпнато по никакъв начин.

//botevgrad.com/uploads/news/6517/s1_519x346%d0%b0.gif“ не може да бъде изобразен, защото съдържа грешки.Игрите в мрежа са едни от главните виновници, за това че децата се научават да псуват и да се карат постоянно със своите родители и приятели. Не си мислете, че боя в коридора на училището е нещо случайно. Той е породен от нещо, което не се намира толкова дълбоко, колкото казват хората. Една от вините за това пада върху компютрите, филмите, предаванията с насилие.

Когато излезна и мина покрай кварталното игрище се чудя защо е пусто. До преди няколко години се събирахме по 20-30 души да играем на него, а сега няма кой да отиде. Единствените хора, които го прекосяват са възрастните, които разхождат своите кучета. Не говоря само за зимата, то не е празно само сега когато е студено. Няма кой да играе дори през пролетта и лятото. Подобно нещо се случва и с люлките, пързалките, катерушките. Когато аз бях малък слушах как родителите казват на децата да внимават да не паднат, в момента няма такива неща, защото няма кой да играе и да се катери. По-големите деца също не играят, когато те се почувстват вече достатъчно зрели започват да пушат и да пият, бирата я нямат за нищо, и си мислят че тревата не е вредна, ходят по дискотеките не за да танцуват, а за да се бият.

Цялата тази картинка е много жалка, а лошото е че главна вина за това имат компютрите, които тъй много обичаме, и които са се превърнали в нещо изключително важно и ценно, без което не можем да живеем. Надявам се че след години обаче нещата ще се променят, а игрищата и люлките отново ще се напълнят с жизнерадостни деца, които да играят на тях.

За компютърните игри…

декември 25, 2008 в 7:49 am | Публикувано в Аз | 4 Коментари
Етикети: , , ,

https://i1.wp.com/static.howstuffworks.com/gif/best-games-never-made-6.jpg( Това на снимката не съм аз, намерих я случайно чрез google. )

В тази статия ще говоря за нещо любимо на всички, за нещо с което са израснали много деца и продължават да растат до ден днешен. Компютърните игри – вечният огън пламтящ в монитирите на нашите машини. Всеки е играл компютърни игри като започнем от 4 годишните и стигнем до 60 годишните ( е има изключения, колкото по-нагоре във възрастите отиваме, толкова повече намалява бройката. )

За мен и за голяма част от приятелите ми игрите бяха нещо свещено. А пък познанията ни около компютър се въртяха около натискането на кръглото копче за пускането на компютъра и придвижването на мишката до иконката на играта. Може би имам късмет, защото имам по-голям брат, който имаше какво да ми покаже, а по – радостното беше, че искаше да ми го покаже, не като повечето големи братя, които само бият своите малки братчета.

Помня че за пръв път седнах на компютър 1997/98 година някъде. Това се случи в нас, за малко време имахме някакъв компютър, който брат ми беше открил ( май му бяха подарили ) . Той пишеше на него разни работи, които му трябваха за университета и за работата, а пък аз цъках с интерес игрите на този компютър. Първата игра, с която се запознах беше Doom ( наричах я „убиването“ ) , може би е била най-първата част на играта, но не знам, защото тогава това не ме интересуваше. Играта се играеше много лесно, взимаш оръжие и почваш да трепаш зелените извънземни. Стрелянето ставаше с голямото копче ( спейса ).

Няколко месеца имахме компютър у нас, но след това изведнъж изчезна, и трябваше да се задоволявам само с рисуваните детски по телевизията. След като започнах първи клас отново се появи някакъв компютър, за който специално купихме и няколко игри. Помня две от тях : Mortal Kombat и Serious sam. Това бяха супер модерни игри ( или поне така разправяха ). Честно казано, ако си ги кача на компютъра, дори сега бих ги поцъкал, донасят добри спомени.

След това постоянно се появяваха и изчезваха няколко компютъра, но аз не правих разлика, защото монитора беше един и същ. Като станах 2 – 3 клас започнах да се бутам по някакви компютърни клубове. Събирахме се 3-4 и ходихме в люлинския клуб. Обикновено играехме за по час, час и половина, но всеки ден… Играехме игри като GTA, когато разбрахме, че има кодове играта започнахме да използваме и тях, което малко ни уби интереса, но продължихме да играем. След тази игра манията се премести върху Кънтър Страйк, играехме с ботове, пуцахме патрони и ядяхме кроасани. Не ни стигаше сингъл играта и шефчето ( работника в клуба ) ни научи как да си правим мрежа.

Това че ходихме на клубове, не ни спираше да играем игри и у дома. Вече всички имахме компютри и най-често вкъщи играехме ФИФА, а като се видим се хвалихме кой с колко е победил ( често хиперболата взимаше превез в тези разговори ) и кой колко трансфера е направил.

След ерата на футболните игри дойде времето на по-така игрите. Научихме се да играем Diablo и WarCraft, дълго време в сингъл, а след като ни прекараха нет и мулти плеър. По цял ден ръшове и вдигане на левел ( забавно беше )

Тези вид игри бяха модерни до преди няколко години, но пък вече бях пробвал всякакви игри и не ми се играеше нищо. Известно време не играех нищо бях се отдал на спорта ( футбол ). Oт тогава до днес понякога си качвам някакви игри на компютъра и си играя за кеф и не по-много време. Такива като Need for speed, Revolt, Super mario и други.

Времето когато детето играе игри е хубаво време, и от джитките може да се научи нещо, не трябва родителите да спират децата да играят, но трябва да се играе умерено. 🙂

Блог в WordPress.com.
Entries and коментари feeds.