Arrowsss’s Weblog

Лампата светеше

Стрелките на часовника финно, нежно, красиво, прекрасно, неусетно, но приятно сменяха позициите си. Всяка следваща минута бе по – хубава от изминалата. Не можех да заспя. Не минаваше и четвърт минута без да погледна към прозореца. Там не съзирах слънцето, а старата лампа, осветяваща като полилей в огромна зала малкото минаващи коли, чийто шум долавях съвсем леко, но незабравимо.

Синята стена се осветяваше от дългите ръце на старата лампа. Триъгълника ограден над мен, приличаше на липсваща част от пъзел, който се реди години. Формата образвула се близо до главата ми не ми даваше покой, караше ме да я гледам, да я съзерцавам с часове. Умората от изминалия ден вече отминаваше като първите пролетни капки, падащи и изсъхващи в един миг.

За момент се почувствах като в затворническа килия, но усещането беше приятно, успокоително. Тази илюзия обаче избледняваше прекалено бързо, точно както най – хубавите спомени, които не се опитваме да запазим, а хвърляме по течението на реката, където се разбиват от пенливите вълни, образуващи се преди малкия водопад, в който красиво и загадъчно отиват нашите преживявания.

Светлината беше като последна надежда, пренасяща те в свят по – добър, по – любезен и прекрасен , но ако отделиш поглед ти виждаш тъмнината, такава каквато застига всички, които не следват своите мечти и желания. Тъмнина, която те грабва отвътре навън. Страдащо е първо сърцето, после ти, и всички около теб. Ако забравиш всичко, цялата стая, и се отдадеш само на светлината, ти ще усетиш нещо различно, интересно, леко и нежно, каращо всяка вечер да я гледаш.

Но тя може да угасне… тогава само ти можеш да я поправиш, да махнеш разваления механизъм и да го замениш, светлината отново ще свети, дори по – силно от преди, а виновника за това нещо ще бъдеш ти. Ти можеш да сториш всичко, което зависи от теб, и което може да ти помогне, не очаквай друг да реди твоя пъзел, да гледа твоята светлина и да я разбира. Светлината за всички е различна. За някой тя се асоцийра с уличната лампа, за други с прожектора на стадиона, но мечтите свързват всички нас.

Лампата светеше …

Кои са лошите?

А: Ейй, видя ли го онзи?
Б: Кой?
А: Онзи бе, със злобния поглед
Б: Защо със злобен поглед? Човека може да си има проблеми, или да знае, че има такива като нас, които говорят лошо за другите.
А: Абе, глупости. Беше от лошите…
Б: Кои са лошите?
А: Тези гадовете, сещаш се. Абе не са готини хора, дразнят те само като ги погледнеш. Разбираш ли ме вече?
Б: Не, не те разбирам.

А Защо не го разбирам?

Много обичаме да говорим против другите. Това ми прави впечетление ежедневно. И някои от приятелите ми, както и медиите не спират да слагат етикети и обидни прякори на хора, които дори не познават. Те не знаят нищо за тях. За историята им, за живота им, за роднините им, за грижите и за техните проблеми. Виждат ги за пръв път. Още не са продумали, но тези хора за тях са ,, лоши’’.

Аз, близките ми, вашите, както и вие самите сигурно също сме/сте били обект на подобно нещо, без дори да подозираме/те. Говорим с хора, които мислим за свестни, но в същото време те си мислят как да прекратат по – бързо разговора, в който най – често само кимат одобрително, а през това време говорят със себе си на ум и си казват ,, ей какъв задръстеняк ‘’ без дори да те познават и да слушат какво им говориш.

Това е присъщо за хората. И в това съм се убедил стотици пъти. Бързаме, недообмисляме и се чудим на кого да си го изкараме. Пръскаме отровни капки злоба, които могат да заразят и други. Вършим тези неща, а дори не се замисляме. Хората, с които комуникираме, си мислят че сме много добронамерени към тях, но в действителност се чудим по какъв начин да ги изиграем, излъжем и злепоставим.

Вършим тези неща от страх. Страх от това да не се появи някой ,, по – голям ‘’ от нас. За това се защитаваме с обидни думи, а не се опитваме да се отбраняваме с искрени слова. Правим се на приятели, но в действителност сме предатели. Приличаме толкова много на Ам – Гъл ( Gollum ) от книгата ,, Властелинът на пръстените ‘’, че даже сме забравили какво е да сме истински хора. Ам – Гъл обаче има оправдание, и това е пръстена, който владее всичко, а ние хората в реалността – нямаме.

Не се опитваме да разберем останалите. Искаме да живеем сами. Но това не е възможно. Защото трябва колектив, за да се успее в нещо. Другото са единични случаи. А вместо да търсим нови контакти, да създаваме приятелства ние действаме, като хора със змийски глави и лисичи тела. Останалото човешко в нас е наистина малко, а и постоянно намалява. То е на привършване. Но кодовете в компютърните игри, които пишем на бързо в конзолите не могат да помагнат тук. Тук е реалността. Където сами трябва да се променим, сами да изградим облик.

Лошото е, че колкото повече обиждаме ненужно хората около нас, толкова повече обиди получаваме в замяна. Кръговратът е пълен. Ако ти говориш против някой, лошите думи ще застигнат и теб. И това не трябва да те изненадва, не трябва да се чудиш защо не те харесват, защото ти самият проявяваш хейтърство.

По този начин хората се опитват да се защитат. Но не го правят по най-добрия възможен начин, защото провяваме страх. Вместо да опознаем хората, ние ги намразваме още преди да сме ги видели. Казваме, че те са ,, лоши ‘’ и не искаме да говорим повече.

Приятелствата не винаги са лошо нещо. ,, Лошите ‘’ хора обаче са навсякъде около нас. А те лепват същия етикет на други, и така всеки един от нас се оказва ,, лош ‘’. Засмукани сме от тайфуна на собствената си злоба и страх, и не се замисляме за някакви други алтернативи. За оправяне на проблемите без обиди и грозни прякори. Но не… ние сме си избрали друго нещо, а това нещо се превръща в нашия свят… ние трябва да променим нещата, но това няма да бъде лесно, защото промяната трябва да започне от самите нас.

Не на расизма! За съжаление обаче той е навсякъде

(снимка – studygroup-bd.org ) Расизъм е дискриминация спрямо личности, обществени групи, части от населението или групи хора, политика на преследване, унижаване, опозоряване, насилие, подстрекаване към вражда и омраза, разпространяване на опорочаващи сведения и нанасяне на вреди според цветът на кожата, етническата, религиозната или националната принадлежност. ( wikipedia )

Расизмът е навсякъде. В училище, в интернет, в скайп, в политиката, в медиите, на улицата, в ресторанта, в кафето, в книжарницата навсякъде можем да срещем някои, който има расистки наклонности и мрази всеки, който не е от бялата раса. За мен не е нормално да седя в някое заведение и да чувам хората на съседната маса как говорят за келнера, като го псуват заради неговата етническа принадлежност. Да мразиш някого заради цвета на кожата му е малоумно, защото това няма никакво значение за самия човек.

Преди известно време получих едно много потресаващо съобщение в скайп, което гласеше
,, Стани част от кампанията: РАСИСТИ .
Слжи пред ника си: [РАСИСТ]
Бъди съпричастен на нашите събратя който се опитват да прочистят света от ЧЕРНОТО !!! “
Копирано е дословно. Много ми е чудно за какво толкова се борят расистите? Искат да ,, прочистят света от черното ?“ Аз пък искам света да бъде прочистен от такива хора, които основна цел в живота им е да мразят различните етноси, такива които се чудят къде да намерят някого с когото да се сбият, и прекарват свободното си време в интернет форуми като пускат теми с расистки характер, или обиждат на ляво на дясно с думи като ,, тъп циганин “, ,, шибан негър “

,,Доверието в италианския министър-председател Силвио Берлускони бележи рязък спад през последните месеци и главни виновници за това са икономическата криза, множеството стачки и протести, както и гафът от миналата седмица, когато той определи Барак Обама като човек с приятен загар. “
Още един пример, който доказва, че расизмът е навсякъде. До къде е стигнал света щом министър-председателят на Италия Силвио Берлускони обижда по този начин новия президент на Америка – Барак Обама. За такава обида според мен наказанието трябва да бъде затвор! На пръв поглед изглежда само шега, но според мен тези обиди от такива длъжностни лица са много лошо нещо. Хората и най-вече децата виждат как се държат възрастните и копират, а после защо всички се кефят на расистите.

Ето и един клип, който намерих във vbox7.com . Ако го изгледате ще чуете, че в края едно дете казва, че черните хора са лоши, а белите добри. Кой ли го е научил на това? Родителите му? Медиите? По-големи братя, сестри, приятели? Много ми е болно, че децата на България растат по този начин, като още от първи клас говорят против различните етноси. Какво тогава остава да правят когато пораснат? Всеки циганин да бъде обиждам, всеки негър дошъл на почивка в България да си тръгва недоволен от отношението на българите?

За тези неща трябва да отговарят родителите, телевизията и не на последно място цялата държава.