Arrowsss’s Weblog

Остави ги- глупаци

Прибирам се вкъщи и от вратата нашите ме почват къде съм бил досега:

– Бях на сбирка на ПРИЗИВ, обсъждахме проблемите на образованието- как то да стане наистина безплатно, качествено и общодостъпо за всички. И как всички учащи се да се обединим около една идея, да се солидаризираме един с друг и да се научим да отстояваме правата си.

– Ти луд ли си?! К’ви права, к’во безплатно образование, и к’ва е тая солидарност! Къде ще ми ходиш да бунтуваш народа, да го караш да се бори за права. Човек за човека е вълк, а преклонена глава- сабя не я сече. Бъди единак, скатавай се и ще допълзиш до някоя службица. Освен това за какво ти е безплатно, че и качествено образование- да си видял някой с образование да е прокопсал- една чистачка в МОЛ-а взима повече от един професор, а пък ако заминеш на бригада, направо ще си баровец. Не ти трябват безплатни неща- те са некачествени. Любов, съвест, родолюбие- това са все измишльотини.

Ами ако след време, някой работодател разбере, че си изразявал своето мнение, вместо да изпъняваш к’вото ти кажат, и на всичкото отгоре караш останалите да искат повече- нали няма да те вземе на работа.

Забраняваме ти да ходиш в ПРИЗИВ.

На другия ден, се прибрах у нас на зиг-заг и хълцукайки обясних какво съм правил:

– Бях на детска дрискотека. Преди това се напихме в градинката, ама влязохме вътре. Не стоях много, щото ми бяха свършили цигарите. Навънка един съученик ми предложи джойнт, ама преди да му отвърна, повърнах, след което се сбихме. После се разбягахме кой- откъде е, щото се появи един полицай и току виж ме задържал, че съм се разбунтувал нещо…

– Браво! – плеснаха с ръце нашите. – Бяхме се уплашили, че пак си с ония глупаци от ПРИЗИВ да обсъждате как трябва да се възстановят спортните площадки в училищата и колко е хубаво да скиторите по баирите на чист въздух. Сега сме спокойни, че вече и ти си като другите- съвсем обикновен…

Автор на фeйлетончето е Венко Димитров . Написано е по истински случай. В него е било замесено дете, и неговата майка, която не била доволна от Призив . Истината е, че трябва да има повече будни деца, които искат да спасят България. А това което е описано във фeйлетончето… Много пъти съм казвал, че това не са всички деца, защото има и различни, такива на които мислите им не се съсредоточават само върху бутилката и тревата. Ако някой може да си вземе поука от написаното ще бъде чудесно 🙂

България е загубена… а може би не?

Много хора казват, че бъдещето на страната ни няма да бъде цветно. Аз доста често пиша за България и за проблемите в нея, като не спестявам нищо, но никога не съм казвал, че държавата, в която живеем е загубена. Когато това мислене на хората се промени, тогава и бъдещето на България със сигурност няма да бъде толкова лошо, колкото мислят много от нас.

Реших да напиша тази статия след като прочетох една тема от форума на priziv.org. Много ми хареса коментара и мисленето на Венко Димитров, който е и администратор в този сайт.

Не знам защо толкова много хора, мислят че България няма никакво бъдеще. Как може да мислим по този начин за страната, в която живеем. Ако ние самите не вярваме, че може държавата ни да се оправи, то наистина сме загубени. Трябва ние – хората да разберем, че всичко зависи от нас, и ако сме единни в решеването на проблемите, то ще четем по-малко статии в блогове и вестници, които казват, че бъдещето на България е тъмно и мрачно, осеяно с още повече проблеми дори и от сега.

Най-вече това мнение на хората се базира върху чутото, прочетенето и казаното. Голямо влияние върху човек оказват вестниците и телевизията. Те искат да ни внушат, че каквото и да правим България няма да може да се оправи, а точно обратното – ще върви все на долу и ще се превърне в утайка на Европейския съюз. Репортажите за децата на България карат човек да си помисли, че наистина сме загубени. В тези репортажи обаче най-често е показано само едното лице на българските младежи, и то по-лошото. Медиите съсредоточават нашето внимание върху децата, които имат по-малко амбиции, и които не показват по никакъв начин, че им пука за България, като потъкват и малкото и останали достойнства.

Защо обаче телевизията се спира само на тази част от младежите? Защо не е показана и по-хубавата страна на децата. Все по-малко стават репортажите, в които се говори нещо добро, свързано с децата на България. Набляга се на по-лошото, вместо да бъдат показани интервюта и видеоклипове на по-амбициозната част от обществото. В никакъв случай тази по-добра страна не е по-малобройна от другата, която можем да видим почти всеки ден в новините. Има много интелигентни младежи, за които обаче почти нищо не се споменава по вестници и телевизия.

Българите мислят че единствените деца са тези, за които слушат по новините, но много от нас са си изградили нереална представа, защото вярват на всичко чуто и прочетено. Наистина ли в България няма свестни деца? Има, и то са много, но за тях никой не се сеща. Репортерите и журналистите предпочитат да наблягат на лошото, защото така им е по-лесно. Да опишеш нещо хубаво е много по-трудно отколкото да наблъскаш няколко изречения, които оплюват българската младеж.

Когато човек разбере, че в България не всички деца са такива, каквито ни внушава медията, тогава ще разбере че и нашето бъдеще няма да бъде чак толкова лошо.

Интервю с Венко Димитров – администратор и активист в priziv.org

Е, дойде време за първото интервю в моя блог. Това интервю взех от администратора , който е и едно от главните лица в сайта priziv.org – Венко Димитров.

Разкажи накратко за себе си и за priziv. С какво вашата организация е по-различна от всички останали, които се борят за нещо?

По-различни сме с това, че всичко, което вършим се прави от учащи се за учащи се.

Разчитаме единствено на собствените си сили, а не на спонсори, „политически гръб“, подкрепа от „фондацийки“. Или пък както си мислят някои групи, тръгнали по пътя на НПО, че само с медийни изяви ще постигнат нещо.
Със собствени сили издадохме тази година три броя на печатен бюлетин, който беше много добре приет от учащите се, готвим и нов брой другия месец.

За нас е по-важно да сме сред студентите, сред учениците, да общуваме с тях и да обменяме опит. Да си кажем очи в очи какви са проблемите на образованието и да обсъдим как може да се противодейства на тези проблеми. Това е много по-ценно и истинско, отколкото да се трупа евтина медийна „популярност”, каквато търсят някои „обществено ангажирани активисти” и което говори, че всъщност те не търсят решение на проблемите, а средство за самопромоция.

Организираме дискусии и други акции, всяка седмица поне по веднъж имаме редовни сбирки, където обсъждаме проблемите и това как трябва да се действа. Работата е изключително много и на практика сме ангажирани ежедневно, а в контекста на последните събития дори денонощно. Нищо, че почти на всички от нас, освен че учим, се налага и да работим.

В крайна сметка, сме се събрали да направим нещо градивно и вярваме както Левски в силата на Народа. Това е и една от нашите главни цели, да подтикнем младите хора да разчупят оковите на апатията и да се самоорганизират в защита на правата си. Дали чрез нашата организация, дали чрез някое друго обединение – стига да е прогресивно и градивно, сме ЗА това. Далеч сме от сектанщината и партинзанщината и не страдаме от някакви наполеонови комплекси и мании за лидерство.

За нас е важно да се върши работа в правилната насока и да се постигат целите.

Continue Reading Интервю с Венко Димитров – администратор и активист в priziv.org…