Arrowsss’s Weblog

Корупцията му е майката…

Здравейте на всички :). Не съм писал от месеци… знам, знам, исках да надраскам нещо, обаче бях наистина зает. Като започнем от училището и стигнем до спорта ( темата на днешната статия ). Първо да се похваля, че хванах стипендия в училище, не че е нещо кой знае какво, обаче ти става някак приятно, като знаеш че си спечелил нещо от собствените си знания. Повечето от вас ме знаят като спортна личност, занимавам се активно със спорт, също така тренирам. Това обаче не ме спира да се събирам с приятели и да разцъкваме футболче в квартала, в който живеем, и който е наричан от много хора център на столицата.

Център, център, обаче гледките са най – различни. Бих ги нарекал непристойни за един уж ,, елитен “ квартал. Гонки с каруци, постоянни побоища, литнали във въздуха апартаменти, коли и заведения. И между всичките тези неща пак успяваме да намерим време да спортуваме. В нашето готино кътче има две клетки. Нека поясна – футболни клетки, които ,, уж “ са заградени. Една доста голяма, която вече от около година е запустяла и залиняла като човек, който седи по 20 часа на ден пред компютъра. Вратите са откраднати, и един ден случайно ги видяхме в един склад за вторични суровини, какво да се прави… няколко лева са по – ценни отколкото радостта от спорта, която се доставя на тези, които го практикуват. Цялата е разбита, прилича на малка планина, и често се асоциира с релефната карта на България…. ама какво да се прави. Щом кметството не взима нещата в ръце, трябва ние да го направим. Събрахме подписка = 120 подписа. За съжаление се оказа, че от години има проект за построяването на блок на мястото на тази клетка. А като казах години, се сещам че преди няколко такива се събирахме десетки души, организирахме си турнири и се наслаждавахме на хубавото по онова време игрище. Това означава, че дори да не беше разбита и ние да играехме и до днес на него това игрище пак щеше да бъде потурчено, заради плановете за строеж на блок.

Втората клетка Тя е доста по – малка, но отново е хубаво място, но за съжаление нейната участ е подобна. Зимата имаше ремонт, който е финансиран от общината. Няколко железа нахвърляни, малко боя и оп… строителите избягаха. В последствие се оказва, че парите дадени за това игрище са около 100 000 лева. Отчетено е, че са сложени табла за отчитане на резултатите, изкуствена трева и прожектори. Нито едно от тези неща  можем да видим днес, а парите са отчетени още зимата… В момента клетката е разбита, няколко човека отидоха в пирогов, защото си нарязаха главите на стърчащите железа. Постоянно има пребити, а за капак на всичкото топките постоянно се губят в една малка рекичка, защото за врата е оставено мястото зад едната футболна врата… колко идейно нали? Железата, които са използвани пък са малко по – малки от стандартните моливи, и дори не са забити в земята. От един по – силен шут и всичко пада. Какво да се прави… БЪЛГАРИЯ…

За съжаление това е картинката, и то със сигурност не само в квартала, в който живея аз. Утре ще пусна сериозен снимков материал, за да се убедите, в това което пиша. Надявам се малко по – грубия език да не ви е проблем, все пак съм доста ядосан. Хора… още един път съжалявам, че не писах много време, дано няма сърдити 🙂

Защо ядем хлебарки, като може да не ги ядем?

От години се носят слухове, че дюнерджиите си позволяват да слагат какви ли не работи в сандвичите, които правят, като се започне от храчки и се стигне до сперма. Това не знам дали е вярно или не, но ,, елитните ‘’ заведения, или поне тези, които се смятат за такива не им отстъпват по критерия гадории в храната. Днес дори имах късмета да зърна една голяма хлебарка в близост до масата, на която бях седнал.

На училище съм, но защото сме много изгладнели решаваме да отидем до близкия МакДоналдс. Естествено поръчката се забави както обикновено, но това вече не ми прави впечатление, защото заведението им се е превърнало в зоологическа градина, в която са включени различни животни, но нагледно съм виждал само 5 сантиметрова хлебарка, бръмбар или някакво друго насекомо. Черното животинче се въртеше около две от масите. Излишно е да казвам, че откриването на тази хлебарка не се хареса на хранещите, а някои от по – гнусливите си тръгнаха, преместиха се или станаха. Двете дълги антенки постоянно се въртяха и очертаваха някакъв периметър, който ясно показваше, че това е територия на хлебарки, а не на хора, които искат да се нахранят.

Както казах за дюнерджиите не знам, но те поне не са с толкова големи претенции, като МакДоналдс, които се опитват да привлекат все повече фенове с всевъзможните си промоции и реклами. Усмихналите се работници, които те питат дали няма да желаеш още нещо обаче гледат с подигравка на оплакването за насекоми. Откъде мога да бъда сигурен, че няма хлебарки и в сандвичите. А и се чудя какво ли причинява честия железен или метален вкус на картофките.

Животното го заснех с телефона си, но за съжаление не мога да открия кабела, за прехвърляне от него на компютъра. Който иска да ми вярва за случката. За пояснение случи се около 11 часа сутринта. Между другото мисля да прекратя яденето в това заведение, но не да се прехвърля в друго подобно, а да наблегна на домашната храна, както и ресторантите и пицариите, на които мога да се доверя, защото не искам да ям хлебарки и бръмбари, ти искаш ли?

Младите хора искат, но не отстояват

Младите хора. Тези личности, за които говорим, че имат истински характер, отстояват правата си и не понасят критика се оказва, че не са толкова стабилни, за колкото ги описват всички. Крехката им възраст им позволява да те псуват когато им кажеш, че те дразни цигарения дим или петната от бира по масата, но не и да отстояват своите желания, което дори може да бъде фатално, или най – малкото неприятно и за други освен тях.

Постоянно контактувам с млади хора като мен, и разбира се нищо вече не може да ме учуди. Псувни по адрес на учители, възрастни хора, и дори родители не са нещо странно, поне в днешни дни. Боят между момчета няма да го коментирам, защото има и по – неприятни неща, това са уличните битки между момчета срещу момичета, както и такива, в които участват само деца от женски пол.

Не знам откъде идва цялата тази борбеност, но знам че хората обичат примерите от истинския живот и за това ще ви разкажа за един от началото на януари. Както знаете тогава беше газовата криза, и всички много се бяха загрижили за последствията, а учениците ги интересуваше дали ще последва дървена ваканция. Някои училища излезнаха в такава почивка, но това в което уча аз нямахме този късмет за добро или за лошо. Младите хора обичаме протестите и всички се втурнахме по нечия идея да се бунтуваме в коридора. Викове и крясъци отекваха по цялото училище, всички клонеше към един сериозен протест, организиран от едни млади хора. И когато никой учител не можа да укроти тълпата везната клонеше към успех за учениците. Когато обаче се появи директора всички се разбягахме, а дори нямаше опит за отстояване на желанията. Допълнително ни бяха казали, че температурата в част от стаите е по – ниска от допустимото, това го знаеха голяма част от присъстващите на този митинг, но все пак се запътиха към стаите. Искаш? Правиш първа важна стъпка? Знаеш, че може би си прав, дори не напълно? Но когато дойде основния момент умекваш и показваш, че не си чак толкова сигурен в себе си.

Според мен има някаква грешка в твърдението, че младите хора са много настойчиви. Ако погледнем положението, те са просто диви. Държат се като деца, което е нормално. Бият се, псуват се, карат се това са все нормални за хора на моята възраст. Забелязвам, че когато стане дума за нещо сериозно те се държат отстъпчиво, и не могат да се наричат лъвове, а повече ще отива – котки, или котенца? Думата е ваша, мислите че младите хора искат, но не отстояват своите виждания.

Емигранти

България е загубена… а може би не?

Много хора казват, че бъдещето на страната ни няма да бъде цветно. Аз доста често пиша за България и за проблемите в нея, като не спестявам нищо, но никога не съм казвал, че държавата, в която живеем е загубена. Когато това мислене на хората се промени, тогава и бъдещето на България със сигурност няма да бъде толкова лошо, колкото мислят много от нас.

Реших да напиша тази статия след като прочетох една тема от форума на priziv.org. Много ми хареса коментара и мисленето на Венко Димитров, който е и администратор в този сайт.

Не знам защо толкова много хора, мислят че България няма никакво бъдеще. Как може да мислим по този начин за страната, в която живеем. Ако ние самите не вярваме, че може държавата ни да се оправи, то наистина сме загубени. Трябва ние – хората да разберем, че всичко зависи от нас, и ако сме единни в решеването на проблемите, то ще четем по-малко статии в блогове и вестници, които казват, че бъдещето на България е тъмно и мрачно, осеяно с още повече проблеми дори и от сега.

Най-вече това мнение на хората се базира върху чутото, прочетенето и казаното. Голямо влияние върху човек оказват вестниците и телевизията. Те искат да ни внушат, че каквото и да правим България няма да може да се оправи, а точно обратното – ще върви все на долу и ще се превърне в утайка на Европейския съюз. Репортажите за децата на България карат човек да си помисли, че наистина сме загубени. В тези репортажи обаче най-често е показано само едното лице на българските младежи, и то по-лошото. Медиите съсредоточават нашето внимание върху децата, които имат по-малко амбиции, и които не показват по никакъв начин, че им пука за България, като потъкват и малкото и останали достойнства.

Защо обаче телевизията се спира само на тази част от младежите? Защо не е показана и по-хубавата страна на децата. Все по-малко стават репортажите, в които се говори нещо добро, свързано с децата на България. Набляга се на по-лошото, вместо да бъдат показани интервюта и видеоклипове на по-амбициозната част от обществото. В никакъв случай тази по-добра страна не е по-малобройна от другата, която можем да видим почти всеки ден в новините. Има много интелигентни младежи, за които обаче почти нищо не се споменава по вестници и телевизия.

Българите мислят че единствените деца са тези, за които слушат по новините, но много от нас са си изградили нереална представа, защото вярват на всичко чуто и прочетено. Наистина ли в България няма свестни деца? Има, и то са много, но за тях никой не се сеща. Репортерите и журналистите предпочитат да наблягат на лошото, защото така им е по-лесно. Да опишеш нещо хубаво е много по-трудно отколкото да наблъскаш няколко изречения, които оплюват българската младеж.

Когато човек разбере, че в България не всички деца са такива, каквито ни внушава медията, тогава ще разбере че и нашето бъдеще няма да бъде чак толкова лошо.

Не на расизма! За съжаление обаче той е навсякъде

(снимка – studygroup-bd.org ) Расизъм е дискриминация спрямо личности, обществени групи, части от населението или групи хора, политика на преследване, унижаване, опозоряване, насилие, подстрекаване към вражда и омраза, разпространяване на опорочаващи сведения и нанасяне на вреди според цветът на кожата, етническата, религиозната или националната принадлежност. ( wikipedia )

Расизмът е навсякъде. В училище, в интернет, в скайп, в политиката, в медиите, на улицата, в ресторанта, в кафето, в книжарницата навсякъде можем да срещем някои, който има расистки наклонности и мрази всеки, който не е от бялата раса. За мен не е нормално да седя в някое заведение и да чувам хората на съседната маса как говорят за келнера, като го псуват заради неговата етническа принадлежност. Да мразиш някого заради цвета на кожата му е малоумно, защото това няма никакво значение за самия човек.

Преди известно време получих едно много потресаващо съобщение в скайп, което гласеше
,, Стани част от кампанията: РАСИСТИ .
Слжи пред ника си: [РАСИСТ]
Бъди съпричастен на нашите събратя който се опитват да прочистят света от ЧЕРНОТО !!! “
Копирано е дословно. Много ми е чудно за какво толкова се борят расистите? Искат да ,, прочистят света от черното ?“ Аз пък искам света да бъде прочистен от такива хора, които основна цел в живота им е да мразят различните етноси, такива които се чудят къде да намерят някого с когото да се сбият, и прекарват свободното си време в интернет форуми като пускат теми с расистки характер, или обиждат на ляво на дясно с думи като ,, тъп циганин “, ,, шибан негър “

,,Доверието в италианския министър-председател Силвио Берлускони бележи рязък спад през последните месеци и главни виновници за това са икономическата криза, множеството стачки и протести, както и гафът от миналата седмица, когато той определи Барак Обама като човек с приятен загар. “
Още един пример, който доказва, че расизмът е навсякъде. До къде е стигнал света щом министър-председателят на Италия Силвио Берлускони обижда по този начин новия президент на Америка – Барак Обама. За такава обида според мен наказанието трябва да бъде затвор! На пръв поглед изглежда само шега, но според мен тези обиди от такива длъжностни лица са много лошо нещо. Хората и най-вече децата виждат как се държат възрастните и копират, а после защо всички се кефят на расистите.

Ето и един клип, който намерих във vbox7.com . Ако го изгледате ще чуете, че в края едно дете казва, че черните хора са лоши, а белите добри. Кой ли го е научил на това? Родителите му? Медиите? По-големи братя, сестри, приятели? Много ми е болно, че децата на България растат по този начин, като още от първи клас говорят против различните етноси. Какво тогава остава да правят когато пораснат? Всеки циганин да бъде обиждам, всеки негър дошъл на почивка в България да си тръгва недоволен от отношението на българите?

За тези неща трябва да отговарят родителите, телевизията и не на последно място цялата държава.

Писна ми от ,, 12-годишни лелички “!

Бързо порасналите деца...

Да се чувстваш голям и да се правиш на такъв е нещо напълно нормално. Но някои хора наистина прекаляват, и това честно казано ме дразни ( може би не само мен, а и други хора ). Писма ми да ходя по улицата и да виждам 12-годишни момиченца, които се обличат като 30 годишни лелички с палто, или някаква къса поличка тип – колан. До кога децата на България ще се държат по този начин и защо?

Смешно ми става като видя момиче 4-5 клас гримирано като 20 – годишна кандидатка за работа да се разхожда по улицата. Забелязвам, че все повече деца искат да пораснат прекалено бързо. Детската дискотека се е превърнала във втори дом за много деца. Родителите виждат в какво се превръщат децата им и честно казано не ги интересува, а точно обратното – поощряват ги за тези работи като им купуват все по-къси полички и обувки с токче – 20 сантиметра. До кога 12 годишни момиченца ще виждаме пияни по улицата с цигара в една ръка и бутилка от водка, облечени като лелки в 12 часа през ноща? Кога децата пораснаха толкова бързо?

Аз ли съм сбъркан или наистина тези неща не са нормални. К’ви са тия тъпотии 10 годишните да си слагат грим, спирали и тем подобни работи, които се използват за заличаването на ,, дефекти “ по лицето. Нормално ли е момичета 5-6 клас да ходят на училище почти голи, за да си покажат новата татуировка или малката обичка на пъпа? До кога чалга звездите ще бъдат идоли на децата? Нима това е най-доброто, което може да се копира? Нима видът на 11 годишна чалга изпълнителка, съчетано с тонове грим и обувки с 10 сантиметра ток е нормално, нима това трябва да виждаме всеки път като излезнем от дома си?

Аз мисля че не трябва това да бъде лицето на България. Децата трябва да бъдат деца, а възрастните – възрастни. Странно е, че нещата, които споменах ги забелязвам само при момичетата, но не и при момчетата, не говоря за гримове и подобни 😀 , а просто за поведение на възрастен човек.За радост има и по-различни деца. Такива, които изглеждат значително по-нормално от гореспоменатите екземпляри. Деца, които си живеят детството и не бързат да пораснат. Надявам се 12-годишните лелички да намалеят за в бъдеще, а родителите да почнат да обръщат по-голямо внимание на децата си…

Има ли смисъл от частните уроци и курсове?

На всички ни е известно, че в България има хиляди фирми, които предлагат частно обучение било то със цяла група или самостоятелно. Който тръгне може за минути да намери учител по български език, математика, английски език или друг предмет, който се преподава в училище или в университета. Основният въпрос е има ли нужда от тези курсове и помагат ли те с нещо на своите посетители?

Голяма част от учениците, които ходят на курсове, алианси и частни уроци са 7 клас. Посещават ги основно заради предстоящият им изпит в края на годината. Това, което съм забелязъл е че тези курсове са посещавани от два вида ученици, едните са тези които се справят много добре и нямат голяма нужда от помощ, но родителите им искат да са сигурни, че децата няма да тръгнат по лош път, или да се провалят и ги пращат на уроци, другите пък са тези, които не харесват учението, не искат да учат и мечтаят за деня на своето завършване( който при много от тях идва със закъснение или въобще не идва).

Макар че двете групи са с различно отношение към учението и двата лагера проявяват еднакви „симптоми“. Стоят на чиновете 6 часа ( или 3, или 9, или 12 има различни курсове ), но не правят нищо съществено, привидно изглежда, че слушат, но нямат никакъв интерес, от това което казва учителката. Децата, които по принцип добре се справят и си учат редовно не ги интересува, това което им преподават, защото смятат, че са научени на всичко, а другите само седят и си гледат часовниците, в очакване това мъчение да приключи по-бързо.

Какво се получава? Децата си стоят послушни и необезпокоявани от учителката, която се радва на тишана и преподава, а учениците не научават нищо просто защото нямат интерес от това. Най-често се получава тази ситуация. Родителите са хвърлили много пари за да платят таксите за тези уроци, а детето в края им си знае точно толкова колкото и преди да започне. Тук не става дума за умни и тъпи деца, става дума за мързелът, който е налегнал всички.

Можем само да се радваме, че измежду хилядите деца, които ходят на скъпоплатени уроци има и такива, които знаят, че те ще им помогнат и все ще научат нещо ново, което ще им бъде полезно. Те внимават и се опитват да научат колкото се може повече. Такива деца казват, че учителите са добри и преподават лесно и приятно. Останалите деца пък казват “ тя даскалката не става, не може да ни обясни“. В крайна сметка има и учители, които просто не могат да се справят с преподаването, но по-голямата част от тях са квалифицирани за това, и го правят по най-добрият възможен начин. Проблемът е в децата, че са мързеливи. Тези неща най-често започват да се проявяват още в ранна детска възраст, когато родителите имат силното желание децата им да знаят всичко по английски, немски, математика, български, а децата все още копнеят по цял ден да играят на компютъра фифа или старкрафт.

В крайна сметка мързелът е голяма пречка за всички. Кога ли той ще отмине? Кога ли децата ще станат по-трудолюбиви? Ако трябва да чакаме няколко деситилетия пак ще е добре, защото ще знаем, че все някога положението ще се оправи.

Дискотеката – място за танци, или пример за хвалба?

Напоследък дискотеките станаха много популярни, имам предвид по-популярни от преди. Преди по детските дискотеки ходеха 15-16 годишни момчета и момичета, които са отишли да си починат и да потанцуват, докато сега столичните дискотеки се пълнят с 10-11 годишни момичета.Това не е нормално, а да не говорим че е смешно. Всъщност голяма част от тях не знаят защо ходят на това място, но нали е модерно.

Според мен децата ( те са си направо деца ), които ходят на дискотека искат с това да се правят на интересни и да се хвалят пред своите приятели. Стоят в дискотеката не танцуват, но за да покажат, че не са безучастни пушат и пият, като се мислят за много пораснали. Смешно е да гледаш 15 деца на възраст между 10 и 12 години как крачат по улицата, облечени като 30 годишни жени напът за детска дискотека, на която ще стоят като дървета, но на другият ден ще има да разказват на приятели, че са свалили 20 „пича“, които са били на 14-15 години, и които са били много готини. Ще се хвалят, че са танцували със „секси-барона“, „Иван-чалгаря“, „Фешън-пича1995“ и с други симпатяги от 13 годишните посетители на дискотеката.

Странно е, че родителите пускат децата си, които са в трети клас да ходят на дискотека, където момичетата на тази възраст само стоят като офицери и чакат да свърши дискотеката и да ги изгонят, а момчетата се правят на тарикати и търсят, с кой да се бият. На тези деца ще им отиват повече пижамените партита и партитата с клоуни, както и тези в детският кът на МакДонълдс и КиноАрена. Честа практика стана 12 годишните да си празнуват рожденните дни в дискотеките, от което не остават много доволни, но с това може да се похвалят. Много често на тези рожденни дни присъстват и родителите, които са застанали някъде и пушат цигара, докато си спомнят с трепет техният дванайсти рожден ден.

Едно от основните неща на това ходене на дискотека е напиването с бира, по принцип не мисля че харесват вкуса и, но нали са тарикати, като са с бира в ръка. Неприятно ми става като се замисля, че могат да си купят бира, цигари, дори по-сериозни работи от някой магазин без да им правят проблеми.

Разбира се има и изключения, има и други деца, не само, такива които смятат, че пиенето е готино, но те са по-малко, те ходят на дискотека, не за да се напият, а за да потанцуват, в което е и смисъла на всичко.

Иначе за тези неща са виновни родителите, както и охраната на дискотеките и баровете където пускат 10-12 годишни, те не са за детска дискотека, по – скоро за бебешка такава. Но нищо и те ще пораснат и ще разберат, че да се похвалиш не е всичко, и че не е имало голям смисъл от това ходене по дискотеките, ще разберат че това не ги е правило по-готини, и че не е трябвало да бързат да пораснат, защото детството е едно. Като порасне един човек достатъчно ще ходи по заведенията.

А после децата са глупави…

Слушали сме много за това че децата затъват, стават все по-необразовани, глупави, невладеещи родният си език, незнаещи таблицата за умножение, намиращи ученето за нещо тъпо, нещо което е загуба на време и не е интересно.Тези и подобни думи може да се прочетат навсякъде в интернет, да се чуят навсякъде и от всички – обикновени хора, управляващи, родители, учители.

И аз не подкрепям много неща в българското образование, но не е нормално дете на 6, 7 години да изучава в училище всеки ден по 5 или 6 часа, някои, от които са английски, искапнски, немски език(и то всеки ден).Не може часовете за изучаване на чужди езици да бъдат повече от тези за усвояване на българският език.

Да не говорим, че в детските градини лелките се опитват да учат децата на английски език, макар и на много ниско ниво, това е трудно за усвояване, щом не знаеш българският, майчин език до съвършеснтво.Има ли смисъл от толкова ранна детска възраст децата да се превръщат в машини за учене.Не е ли по-добре от малки да изградят някаква представя за живота и нещата около тях?От какъв зор трябва като заведем децата си в зоопарка и ги попитаме“Това животно с черно-бели ивици знаеш ли какво е?“ и те да мълчат.

Защо трябва от малки да бъдат толкова натоварени, няма ли да е по-лесно и за тях и за всички първо да научат основни неща от историята на България, да знаят къде се намира нашата държава на картата и кой е написал Ангелинка.

Как може едно малко дете да учи чужд език, като на български не знае, някои от изучаваните думи в училище.После всички се чудят защо децата не искат да ходят на училище, правят се на болни и приемат ученето за наказание.Щом от малки имат такова натоварване, как ще искат да продължат да се изучават.Защо всяко дете не знае основни неща, а чак след това да мислим за допълнителните, защото не всеки може да научи чужд език, но всеки трябва да знае български.

Няма смисъл да обвиняваме децата, че не учат, ако наистина това, което се изучава в училище идва в повече за тях, но какво знам аз…Аз съм просто едно 15 годишно момче, което иска да покаже какво мисли, явно тези които определят какво да се изучава в училище им е трудно да го разберат.Нека продължаваме да натоварваме децата от малки с тези работи, и после отново да хулим, че не знаят нищо, и че бъдещето на България не е цветно.

Не казвам да не изучават нищо в училище, но нека първо усвоят основните неща, тези които ще са им полезни в живота, и после да започнем да мислим за изучаване на чужди езици, психология, анатомия и т.н