Защо ядем хлебарки, като може да не ги ядем?
март 20, 2009 в 11:57 am | Публикувано в Аз, България | 15 коментараЕтикети: България, българи, деца, криза, посещения, приятели, развитие, училище, хора
От години се носят слухове, че дюнерджиите си позволяват да слагат какви ли не работи в сандвичите, които правят, като се започне от храчки и се стигне до сперма. Това не знам дали е вярно или не, но ,, елитните ‘’ заведения, или поне тези, които се смятат за такива не им отстъпват по критерия гадории в храната. Днес дори имах късмета да зърна една голяма хлебарка в близост до масата, на която бях седнал.
На училище съм, но защото сме много изгладнели решаваме да отидем до близкия МакДоналдс. Естествено поръчката се забави както обикновено, но това вече не ми прави впечатление, защото заведението им се е превърнало в зоологическа градина, в която са включени различни животни, но нагледно съм виждал само 5 сантиметрова хлебарка, бръмбар или някакво друго насекомо. Черното животинче се въртеше около две от масите. Излишно е да казвам, че откриването на тази хлебарка не се хареса на хранещите, а някои от по – гнусливите си тръгнаха, преместиха се или станаха. Двете дълги антенки постоянно се въртяха и очертаваха някакъв периметър, който ясно показваше, че това е територия на хлебарки, а не на хора, които искат да се нахранят.
Както казах за дюнерджиите не знам, но те поне не са с толкова големи претенции, като МакДоналдс, които се опитват да привлекат все повече фенове с всевъзможните си промоции и реклами. Усмихналите се работници, които те питат дали няма да желаеш още нещо обаче гледат с подигравка на оплакването за насекоми. Откъде мога да бъда сигурен, че няма хлебарки и в сандвичите. А и се чудя какво ли причинява честия железен или метален вкус на картофките.
Животното го заснех с телефона си, но за съжаление не мога да открия кабела, за прехвърляне от него на компютъра. Който иска да ми вярва за случката. За пояснение случи се около 11 часа сутринта. Между другото мисля да прекратя яденето в това заведение, но не да се прехвърля в друго подобно, а да наблегна на домашната храна, както и ресторантите и пицариите, на които мога да се доверя, защото не искам да ям хлебарки и бръмбари, ти искаш ли?
Болно ли е обществото, или всичко е нормално?
март 11, 2009 в 1:47 pm | Публикувано в България, Политика | 11 коментараЕтикети: Англия, България, Политика, болно, общество, положение, проест, пънкове, убийства
Нечий крак е намерен в планината, на друг вътрешностите в хладилник, възрастни хора са убивани, а къщите им – изгаряни, точно както надеждата у гражданите на България. Милен Цветков не пропуска да каже нещо по темата, канят се гости, коментира се, водят се дикусии, но проблемите остават. Хората продължават да ни наричат болно общество, а болница, в която се лекуват подобни симптоми няма на територията на страната.
Темата е много актуална, дори по – коментирана от търсенето на кодове за някоя игра преди пет – шест години. Доста са блоговете, в които може да се прочетат подобни статии, но малко са блогърите, които дават някакви идеи и възможни решения. По – голямата част от тях просто се оплакват, а редовните им читатели се редят на опашка да коментират и съчувстват.
Аз реших да не разглеждам темата само на база случващите се в момента неща, а да включа някой по – обширни размишления, които са въз основа световната история. Тези, които се интересуват от действията в Англия знаят, че през миналия век там са се появили тедовете, модовете, рокерите и хипитата. Аз ще ви запозная със следващата от тези социални групи, и това са пънковете. В днешно време има много от тях. Вече не ни правят впечетление, защото сме се нагледали на какви ли не неща, а техните прически са ни най – малкия проблем. Във времето когато те са започнали да се движат по улицата в Англия обаче външността им е предизвиквала учудване у хората, та дори и страх. Това разбира се е било проблем, а решението на подобни трудности се взима от държавата. Какво се прави в такъв момент: Производителите пускат на пазара всякакви възможни пънкарски работи, като гривни, шипове, списания, дрехи, обувки и всичко, което е близко за тази социална група. Тези неща стават легални и достъпни за всички. Всеки един може да си ги купи, да се облече по този начин. Изведнъж това нещо вече не е модерно. Ти не си единствен и всеки може да стана пънкар.
Ето по такива начини една държава, и по – точно хората в нея може да реши даден проблем. Дали нашия не е доста близък на този? Много се говори за убийствата, истина е, но трябва да се вземат по – глобални мерки. Разбира се, че не е нормално непълнолетни да се избиват, да се отравят кучета, с цел грабеж и вандализъм, но тези неща ги правят хората. Трябва да бъдем стреснати, да видим че наистина има сурови наказания, и дори да не си помисляме за подобни действия. Защото дори човек да е афектиран не е нормално да посяга на живота на друго живо същество. Рекламите за прах за пране и доместос вече омръзват, трябва да се пуснат такива, които да променят мисленето на човек, защото както една реклама може да те накара да купиш някакъв продукт, така може да те накара да се замислиш дали винаги постъпваш правилно.
Да се измисли нещо новаторско е много трудно. Държата трябва да открие ваксина за нашето болно вещество. Да намери лека, а ние да я последваме, и да пожелаем да се променим. Един протест ,, Не на убийствата ‘’, или нещо с подобна идея може да бъде интересно начало – от наша страна, пък ще видим дали страната ще отвърне.
Бъни написа такава статия, помолих я и аз да пусна, и тя ми разреши.
Емигранти
март 7, 2009 в 5:43 pm | Публикувано в филми | 11 коментараЕтикети: България, деца, кино, медии, приятели, професия, работа, филми, хора, човек
Първата статия в този нов раздел ,, филми “. Да е било 9 часа. Хващам аз дистанционното на телевизора, и подобно на рок звезда почвам да натискам не струни, а бутони. Яко разцъкване падна, но пък имах и шанса да хвана един български филм. Ивайло Христов и Людмил Тодоров явно добре са си свършили работата, защото продукцията ,, Емигранти ” се оказа едно от най – добрите български произведения в областта на киното.
Това не е поредното лайно паднало в тоалетната на родното кино, защото филмчето има идея, а е и много сполучливо. Актьорите се справят много добре, а езика използван във филма не е взаимстван от някой тъп американски сериал. Продукцията е направена от българи и е подготвена за такива. За нещастие обаче той не се харесва на много от нас. Явно хората ги е срам от себе си, щом не им допада ,, Емигранти ”, защото в него е представен нашия живот.
Показано е нашето ежедневие. Толкова безцветно, колкото е в действителност, но пуснало багрите на добрата игра, превръщащи на пръв поглед глупавия филм в дъга, не със седем, а с двеста и седем цвята. Това не е поредния филм, който можем да кажем, че прилича на порно с умрели за гледане, защото 83-те минути, в които е представен те зареждат с енергия и ентусиазъм за доста време напред.
,, Емигранти ” е поредния филм, който доказва качествата на българските творци в тази сфера, качества които остават на едно ниво, защото в този бизнес парите определят всичко, а бюджетите на българските продукции не надвишават две вечери на родните политици в изискан ресторант. Вместо да се спонсорират подобни филми хората хвърлят пари за боклуци, и пълнят гушите на американците, тези които се мислят за господари на света, но в действителност те не се различават много от нас, проявяват маймунските си качества далеч по – често от българите, но в крайна сметка достигнали върха, защото искат. Трябва и ние да поискаме…
Ако не помните какво е било положението ни 2002 година, гледайте филма. Промени няма, все още сме в калта, сега обаче сме в Европейския съюз, но там ни приемат като утайка, защото сами сме си изградили този образ. ,, Емигранти ” дава добър пример. Пример, който трябва да следваме, за да успеем и развием. Да разберем, че лесни неща няма, има такива постигнати с много труд и постояноство.
Оценката ми за филма е 8 / 10. Не е максимална, защото имаше някой неща, които не ми допаднаха, като например двойния сценарий, представляващ съвкупност от две идеи. Участниците във филма обаче са чудесни, изпълнени с качества характеризиращи всеки българин. Ако искаш нещо различно гледай тази продукция.
Никъде в интернет няма трейлър на този филм, за мое огромно съжаление.
Кое точно е провал?
февруари 20, 2009 в 7:45 pm | Публикувано в България, Политика | 24 коментараЕтикети: България, блогове, блогъри, българи, конформизъм, развитие, свежо, форуми
Аз може би съм един от малкото блогъри, които не се включиха в тази инициатива, която се нарича ,, гугъл бомба ‘’. Може би вече знаете за нея, за това съвсем накратко ще я опиша. Имало и все още го има един блогър, който решил да започне тази ,, бомба ‘’. Сложил линка на правителството, и го именувал с името ,, провал ‘’. Последвали го десетки. В момента напишете ,, провал ‘’ в търсачката и ще видите какво ще излезне. А за какво точно се прави това нещо само не ми е ясно?
Толкова много пара се вдигна, блогърите написаха стотици статии, във вестници и телевизия се говори за това нещо, но аз точна причина за направата му не виждам. Дори не знам срещу какво точно е тази ,, бомба ‘’? Срещу сегашното правителство или срещу самия сайт, защото не ви харесва нещо и мислите, че програмистите и дизайнерите не са се справили както трябва и за това го именувато ,, провал ‘’ ? Верно нещата не са както трябва, но от толкова натякване забравихме какво можем да сторим? Да дадем предложения например как да се оправят работите. И не си мислете, че никой няма да ни чуе, защото това ще стане. Когато се надигнат много хора не просто ще ни чуят, а и ще започнат да изпълняват, защото ще видят, че това е може би най-доброто, което може да се направи. За сега предложения почти не съм прочел, за сметка на това протести има, има и ,, гугъл бомби ‘’. Не трябва ли първо да се направят нещата както трябва, да изглеждаме наистина прави, а не просто ентусиасти?
Наистина доста хора се включиха. Признавам го. Само за часове това ,, провал ‘’ отиде на началната страница, благодарение на многото блогъри, които сложиха линка си в своите сайтове. Почти всички подкрепиха слагането на въпросния линк и с кратка статиика. Повечето от тях пишат, че подкрепят тази инициатива. И аз подкрепям инициативи, но само тези които имат ясен замисъл и цел. Какво точно се показва с този ,, провал ‘’? Прав ли съм или не, че много от поделите на идеята просто копират линка машинално, за да не останат по – назад. За да бъдат и те част от общото. Да се знае, че и те са помогнали за успеха на тази ,, гугъл бомба ‘’ Е, хубаво, ама каква печалба има от цялата работа? Правилтелството няма да се промени, защото няма свежи идеи и предложения. А хората, които сътвориха този ,, интернет провал ‘’ какво ще спечелят? Слава за няколко дни? Трябва да се измисли нещо по-трайно. Освен да има оригиналост да има и точна цел, такава която да накара всички да дават предложения, да се опитат да оправят ,, провала ‘’.
България е загубена… а може би не?
февруари 9, 2009 в 2:44 pm | Публикувано в България | 9 коментараЕтикети: България, бъдеще, венко, вестници, деца, димитров, държава, медии, младежи, мрачно, призив, телевизия
Много хора казват, че бъдещето на страната ни няма да бъде цветно. Аз доста често пиша за България и за проблемите в нея, като не спестявам нищо, но никога не съм казвал, че държавата, в която живеем е загубена. Когато това мислене на хората се промени, тогава и бъдещето на България със сигурност няма да бъде толкова лошо, колкото мислят много от нас.
Реших да напиша тази статия след като прочетох една тема от форума на priziv.org. Много ми хареса коментара и мисленето на Венко Димитров, който е и администратор в този сайт.
Не знам защо толкова много хора, мислят че България няма никакво бъдеще. Как може да мислим по този начин за страната, в която живеем. Ако ние самите не вярваме, че може държавата ни да се оправи, то наистина сме загубени. Трябва ние – хората да разберем, че всичко зависи от нас, и ако сме единни в решеването на проблемите, то ще четем по-малко статии в блогове и вестници, които казват, че бъдещето на България е тъмно и мрачно, осеяно с още повече проблеми дори и от сега.
Най-вече това мнение на хората се базира върху чутото, прочетенето и казаното. Голямо влияние върху човек оказват вестниците и телевизията. Те искат да ни внушат, че каквото и да правим България няма да може да се оправи, а точно обратното – ще върви все на долу и ще се превърне в утайка на Европейския съюз. Репортажите за децата на България карат човек да си помисли, че наистина сме загубени. В тези репортажи обаче най-често е показано само едното лице на българските младежи, и то по-лошото. Медиите съсредоточават нашето внимание върху децата, които имат по-малко амбиции, и които не показват по никакъв начин, че им пука за България, като потъкват и малкото и останали достойнства.
Защо обаче телевизията се спира само на тази част от младежите? Защо не е показана и по-хубавата страна на децата. Все по-малко стават репортажите, в които се говори нещо добро, свързано с децата на България. Набляга се на по-лошото, вместо да бъдат показани интервюта и видеоклипове на по-амбициозната част от обществото. В никакъв случай тази по-добра страна не е по-малобройна от другата, която можем да видим почти всеки ден в новините. Има много интелигентни младежи, за които обаче почти нищо не се споменава по вестници и телевизия.
Българите мислят че единствените деца са тези, за които слушат по новините, но много от нас са си изградили нереална представа, защото вярват на всичко чуто и прочетено. Наистина ли в България няма свестни деца? Има, и то са много, но за тях никой не се сеща. Репортерите и журналистите предпочитат да наблягат на лошото, защото така им е по-лесно. Да опишеш нещо хубаво е много по-трудно отколкото да наблъскаш няколко изречения, които оплюват българската младеж.
Когато човек разбере, че в България не всички деца са такива, каквито ни внушава медията, тогава ще разбере че и нашето бъдеще няма да бъде чак толкова лошо.
Не искате турски тоалетни? Не трябва ли да се защитите?
февруари 8, 2009 в 6:47 pm | Публикувано в България, Политика | 27 коментараЕтикети: България, българи, душа, елит, обида, помощ, студенти, тоалетна, турска
И аз ще говоря за ,, скандалните турски тоалетни “.На този етап инсталацията на турска тоалетна не е най-лошото, което можеше да бъде представено. С много неща в България съм писал, че не съм съгласен. С други неща, за които хората говорят с ненавист пък аз изказвам положително мнение. Много нашумя в последно време инсталацията, с която е представена страната ни, а именно турската тоалетна, за това трябва и аз да кажа нещичко.
Според мен на една такава изложба можеше да бъдем представени далеч по-грубо. По-добре ли ще ше да бъде, ако бяха направили нещо, което да крещи на хората ,, студенти умират, а нищо не се променя “, ,, ежедневни пътни катастрофи – виновниците не се намират“ и други подобни, с които можем да характеризираме България в последните години. Всички сме прекалено възмутени от тази инсталация, и казваме махнете я, това не е България, не е редно така да бъдем представени. Въпроса ми е как е нормално да бъде представена България? Не мислите ли че дори положението е смекчено. Можехме да бъдем показани в много по-лоша светлина и грешка нямаше да има. Тази инсталация трябва да помогне на българите да се замислят над въпроса ,, Наистина ли страната ни е един турски кенеф? “ Като искаме нещо различно какво трябва да бъде то? По-добре ли ще ше да бъде да ни покажат в светлина, в която не сме? По-добре ли щеше да бъде, ако беше направена една страхотна инсталация, която хората, които гледат изложбата да си кажат ето това е държава. А като дойдат да посетят България да видят, че положението е далеч по-различно.
Обидата я има! Признавам! Духовно сме обидени от тази турска тоалетна, но трябва да го превъзмогнем по-лесно. За това трябва всички заедно да положим усилия, за да оправим проблемите в нашата страна, а не само да парадираме за някакъв измислен елит.
Каишките за животните, не за хората!
февруари 4, 2009 в 12:00 pm | Публикувано в България | 1 коментарЕтикети: България, животни, защита, каишки, кучета, насилие, работа, сигурност, хора
(снимка – photobucket.com ) Определено съм против насилието над животни, но също така съм и против насилието над хора. И то не от други такива, а от улични кучета, а дори понякога и от домашни. Може да прозвуча егоистично, но мисля че първо трябва да осигурим нашата сигурност, а след това сигурността и на животните.
Случаите на ухапани хора от кучета стават все повече. Почти няма ден, в който да не се споменава нещо такова по новините. Много са уличните кучета, които са готови да те нападнат. Излизам всяка сутрин преди да изгрее слънцето и ми прави впечатление многото глутници, които се разхождат из столичните улици. Лаят те, гонят те, а ако не си внимателен може дори да пострадаш.
Тези неща са известни на много хора. Аз също съм си патил, но преди няколко години, но не от улично куче, а от домашно. Не е нормално да се разхождат по улиците свободно добермани, питбули и булдоци, докато техните собственици си говорят с някой приятел, или са в близкото кафе. Тези кучета са доста опасни, дори да живеят в домашни условия и да са обучавани. За тях ти си непознат човек и ако нямаш късмет можеш да изглеждаш като прясно бутче. Не мога да разбера някои собственици на кучета. Те са поели отговорност за това животно и трябва да се грижат за него, но също така трябва и да предпоазват другите хора, ако въпросното животно е опасно. Водил съм разговори със собственици на такива домашни любимци, а те никога не си помислят дори, че може да грешат. Пускат ги свободно по площадки и пясъчниците, където си играят малки деца, което според мен е изключително нередно. Едно дете не може да се предпази от куче, което на ръст е дори по-голямо от него. За тези животни наморниците и каишките трябва да бъдат задължителни. Те са измислени за кучетата, и тяхните стопани трябва да ги използват. КАИШКИТЕ НЕ СА ЗА ХОРАТА.
Подписах се и подкрепям идеята не на насилието над животни, но не трябва ли да се направи нещо и хората да живеят защитени, и да не се притесняват за живота си всяка сутрин когато отиват на работа. До кoгa уличните кучета ще имат приоритет пред нас. Аз искам да заживея в един по-сигурен свят, но това скоро няма да се случи. За жалост проблема с кучетата ще остане още доста дълги години. Единственото нещо, което можем да направим на този етап е да се надяваме, че ние няма да бъдем следващата жертва, и да внимаваме повече в избора си на маршрут.
Не трябва да се отказваме толкова лесно от България
януари 23, 2009 в 7:18 am | Публикувано в България | 2 коментараЕтикети: България, Европа, чужбина
В последните години доста хора напуснаха България. Някои за да потърсят по-добра и високоплатена работа, други за по-качествено образование. От една страна подкрепям тези хора, но от друга се чудя трябва ли да се отказваме толкова лесно от родината ни.
Изразявал съм си мнението за много неща, които не ми харесват в нашата страна. Статиите за поп-фолка, пияните деца и други подобни, които съм писал все говорят по нещо лошо за България, или за нас – българите. Но честно казано един коментар в блога ме накара да се замисля дали и аз винаги съм прав и дали обръщам достатъчно внимание на проблема или просто го споменавам с кратко текстче без да давам много примери, и най-често с разглеждането на само една гледка точка – моята.
Както вече може би сте се досетили в тази статия ще говоря за България и за все повечето напускащи нашата родина. Разбирам тези хора, които напускат страната ни. Много от тях го правят, защото си мислят че в чужбина ще намерят по-добър живот. Това включва по-лесно намиране на работа, по-добри работни условия, по-големи заплати. Не е тайна, че в някои от големите европейски страни учащите могат да получат по-добрo образование от колкото в България ( макар че според мен зависи от човека. Ако имаш желание да учиш навсякъде ще получиш еднакво образование, а ако не искаш, то и най-престижното училище не ще ти помогне )
Чужбината може да ни предложи много неща. Голяма част от тях са страхотни и всички си казват ,, какво още правим в тази страна, да тръгваме за Европа “. Но защо се отказваме толкова лесно от България? След като и аз и много други млади хора казваме ,, това в страната ни не е правилно, онова не е правилно всичко в Европа е много по-добре “ не се замисляме да дадем идеи за решението на проблема, не казваме как да се променят тези толкова лоши неща. Ние просто си пишем статии в блогчетата без да правим нещо съществено. Та то ние сме хората, които трябва да помогнат на България, ние можем да я променим към по-добро, а не само да пишем кое било зле и кое ни е дразнело. А в същото време да напускаме страната, защото не е била хубава, не е давала поле за изява и възможност за реализация. Докато напускаме родината си без опити за оправянето на проблемите в нея нищо няма да стане. И трябва да бъдем единни! Всяка страна има проблеми, но в голяма част от държавите в Европа те се решават от техните граждани, докато ние чакаме наготово някои да ни помогне, докато се спотайваме в Италия или друг кът от континента ни. Ще дам и няколко примера. Много хора са недоволни от мръсотията в България. Не харесват, това че всички си хвърлят опаковките от чипс по земята, че много често боклукът не е сложен в кофата, а до нея и е разсипан по цялата улица. Тези неща ги правят хората, а не животните. И само ние можем да ги променим, а за това не се искат много усилия, просто желание. А и колкото ни е по-чисто толкова по-добре ще бъде на самите нас. В последно време всички са недоволни от правителството, от управляващите, и всички които имат власт. Ами те са избрани от нас. За да сме доволни от тези, които управляват България трябва всички да отидем да гласуваме. Ще дам и още един пример. В последните години много хора загинаха заради катастрофи. Такъв е и случаят с Максим Ставийски ( който придизвика сериозна катастрофа и загина дори човек ). Трябва да бъдем по-толерантни шофьори да не се качваме пияни зад волана и да мислим какво правим. Това са все неща, които могат да бъдат решени от хората, а пък ако го сторим, то със сигурност ще заживеем в една по-добра страна.

Една красива България
Не искам да звуча ,, не напускайте родината – стойте си тук “, и за това ще кажа още нещо. Всеки е свободен да прави каквото си иска и всеки може да напусне България, но трябва да се замисли това ли е най-доброто. На този етап наистина подкрепям много от хората, които заминават за Европа, защото там те могат да намерят неща като истинско образование и работа с двойно по-висока заплата от тази у нас. Истина е обаче и че тези неща ще продължат да бъдат така докато ние – оплакващите не влезнем в ролята на действащи и не се опитаме да променим нещата поне малко. Докато положението не се обърне и хората разберат, че и България може да ни предложи хубави неща и че не трябва да я загърбваме с лека ръка.
Защо поп-фолка е толкова популярен?
декември 23, 2008 в 6:41 pm | Публикувано в България | 2 коментараЕтикети: България, поп-фолк
Поп-фолка – може би един от най-популярните музикални стилове у нас, за втори път намира място в блога ми. В първата статия изказах моето отрицително мнение за този вид пеене, а сега ще кажа защо поп-фолка е толкова популярен в България по мое мнение.
Това е стил като всеки друг, има своите привърженици, както и хора които не го харесват. А защо точно този стил е толкова популярен и нашумял?
Българина се храни с очи, не е важно какво се пее, не е важен текста на песента, или изпълнителя, но ако има какво да се види защо да не се слуша ( гледа ). Част от феновете на тази музика оценяват песните по външният вид на изпълнителката.
На второ място е и постоянното бутане на поп-фолка в очите и ушите на хората. Непрестанните концерти и изяви в предавания усилват интереса към този стил. А сега по празниците тези телевизионни изяви ще се увеличат и България ще се наслуша за пореден път на „интелигентните“ текстове.
Не на последно място е и постоянното говорене за поп-фолка, теми като „За и против поп-фолка“ се разискват постоянно от феновете на този стил. Малки и големи говорят с любов за своите любими изпълнители и подкрепят своите музикални идоли.
Този стил музика нашумява още повече благодарение на хората, които не го харесват. Някои от тях влизат в спор с хора, които харесват фолка и интереса се увеличава още повече. Статии като тази и други подобни подтикват най-заклетите фенове да продължават да отстояват мнението си и „великостта“ на тази музика.
Учебните заведения и дискотеките са местата където човек може да открие най-много фенове на поп-фолка. В коридорите на столичните училища постоянно се чува песен, а развилнели се тийнейджърки и тийнейджъри танцуват качили се върху някоя пейка, стол или чин.
Толкова от мен за днес и за темата „поп-фолк“, тази статия няма да накара никой фен да каже “ повече няма да слушам този стил музика „, а ще го подтикне още повече към слушането и, но поне хората, които не харесват поп-фолка ще разберат, че има още някой, който не харесва този стил.
Трета седмица промяна няма!
декември 17, 2008 в 7:10 pm | Публикувано в България | 1 коментарЕтикети: България, призив, протест
СТУДЕНТСКИ ГРАД –
НА СТУДЕНТИТЕ!
Трета седмица след убийството на Стоян… Трета седмица промяна няма!
Колко още трябва да умрат, за да ни чуете?!?
ПЕТЪК, 19.12.08г.
Елате на протестно шествие!
Начало: Студентски град, Зала “Христо Ботев” от 11.00 часа
Блог в WordPress.com.
Entries и коментари feeds.