Arrowsss’s Weblog

Кое точно е провал?

Аз може би съм един от малкото блогъри, които не се включиха в тази инициатива, която се нарича ,, гугъл бомба ‘’. Може би вече знаете за нея, за това съвсем накратко ще я опиша. Имало и все още го има един блогър, който решил да започне тази ,, бомба ‘’. Сложил линка на правителството, и го именувал с името ,, провал ‘’. Последвали го десетки. В момента напишете ,, провал ‘’ в търсачката и ще видите какво ще излезне. А за какво точно се прави това нещо само не ми е ясно?

Толкова много пара се вдигна, блогърите написаха стотици статии, във вестници и телевизия се говори за това нещо, но аз точна причина за направата му не виждам. Дори не знам срещу какво точно е тази ,, бомба ‘’? Срещу сегашното правителство или срещу самия сайт, защото не ви харесва нещо и мислите, че програмистите и дизайнерите не са се справили както трябва и за това го именувато ,, провал ‘’ ? Верно нещата не са както трябва, но от толкова натякване забравихме какво можем да сторим? Да дадем предложения например как да се оправят работите. И не си мислете, че никой няма да ни чуе, защото това ще стане. Когато се надигнат много хора не просто ще ни чуят, а и ще започнат да изпълняват, защото ще видят, че това е може би най-доброто, което може да се направи. За сега предложения почти не съм прочел, за сметка на това протести има, има и ,, гугъл бомби ‘’. Не трябва ли първо да се направят нещата както трябва, да изглеждаме наистина прави, а не просто ентусиасти?

Наистина доста хора се включиха. Признавам го. Само за часове това ,, провал ‘’ отиде на началната страница, благодарение на многото блогъри, които сложиха линка си в своите сайтове. Почти всички подкрепиха слагането на въпросния линк и с кратка статиика. Повечето от тях пишат, че подкрепят тази инициатива. И аз подкрепям инициативи, но само тези които имат ясен замисъл и цел. Какво точно се показва с този ,, провал ‘’? Прав ли съм или не, че много от поделите на идеята просто копират линка машинално, за да не останат по – назад. За да бъдат и те част от общото. Да се знае, че и те са помогнали за успеха на тази ,, гугъл бомба ‘’ Е, хубаво, ама каква печалба има от цялата работа? Правилтелството няма да се промени, защото няма свежи идеи и предложения. А хората, които сътвориха този ,, интернет провал ‘’ какво ще спечелят? Слава за няколко дни? Трябва да се измисли нещо по-трайно. Освен да има оригиналост да има и точна цел, такава която да накара всички да дават предложения, да се опитат да оправят ,, провала ‘’.

Блогърите: продавачи в магазини всичко за левче , или страхотни журналисти

Някои хора не харесват блоговете и като разберат, че някой техен приятел си е направил блог гледат на това с недоверие. Други пък разглеждат ежедневно уебблогове, като за тях техните автори са едни добри журналисти. Къде е истината? Блогърите са ,, продавачи в магазините всичко за 1 лев ‘’, или пък са ,, страхотни журналисти ‘’

В мрежата вече има хиляди блогове. До преди години техния брой не надвишаваше няколко десетки, и голяма част от първите блогъри в България имат интересни виждания и винаги могат да зарадват читателя си и към днешна дата. В момента положението е точно обратното блогърите са хиляди, а това което може да отсееш като полезно четиво не надвишава броя на пръстите на двете ти ръце.

Много блогъри се опитват да се държат като журналисти. А голяма част от техните читатели мислят, че те наистина са такива. Между журналист и автор в блог обаче разликата е много голяма. Един добър блогър, който има хубав подход при писането и оформянето на статиите си може да накара човек да го помисли за истински журналист. Читателя вярва на всяка дума казана от автора на статията, защото го възприема като човек, който пише публикации по вестници и списания, а на журналистите почти всички хора вярват, макар и те много пъти да не са прави и да не подхождат по най-добрия начин. Добрия блогър може да извърти нещата и да покаже на хората, които го четат, че той е прав или да накара другите да го следват, което разбира се в много от случаите не е вярно. А това е и една от причините за оформяне на общественото мнение. Блогърът трябва да бъде човек, който изказва личната си позиция по дадена тема, докато журналистите не трябва да си личи, че са пристрастни ако са такива. Те трябва да бъдат напълно обективни и да не показват, че подкрепят повече дадена теза от друга в една статия. Ясно е, че блогърите не са журналистите, но това трябва да разберат и самите те, както и техните читатели.

Нека прехвърлим темата на другия полюс. А именно за хората, които мислят че блоговете са ненужни и, че тези лични сайтове приличат на магазините всичко за левче. Много хора, които дори не са чели блог имат изградено мнение по въпроса. За тях каквото и да напишат авторите няма да бъде правилно, интересно и годно за четене. Те много трудно биха се съгласили да четат личния блог на някого. Но мислят че в него не може да се намери нищо интересно. Това обаче не е така, защото в един блог можеш да откриеш много повече неща, от колкото подозираш. Можеш да намериш много хора, които мислят като теб и споделят мнението ти, така разбираш че не си сам и други хора подкрепят вижданията ти. Можеш също така да откриеш друга гледна точка на нещата, като много пъти тя е по-правилна от това което си мислил. Можеш да разбереш какво мислят други хора по даден проблем или тема. Можеш да намериш много приятели.

Трябва да кажа неща и за блоговете като цяло. Те са лични дневници и всеки споделя в тях своите виждания и убеждения, като най-често се защитава с аргументи. Има обаче и блогъри, които изменят много смисъла на този вид сайт. В него те публикуват чужда информация, статии на различни журналисти, които са копирани от интернет сайтове. Това много изкривява истинското лице на блоговете, а много хора които говорят против блогърите и техните сайтове са виждали точно такива, като не са се доближавали до блогове, които са направени и се правят като истински такива.

С една статия е много трудно да се определи към коя група може да се причислят блогърите. Дали като ,, продавачи на стоки от магазин всичко за левче ‘’, или като интернет журналисти. Може би истината е някъде по средата, но най-важното е да има повече качествени блогъри, за да четем повече различни мнения. А и колкото повече истински блогъри има, толкова повече хора ще спечелят нещо от това. Било то виждане на друга гледна точка или пък нови приятели.

За основната грешка на блогъритe

Един човек когато реши да си направи блог започва много ентусиазирано, има купища неща, които иска да каже и най-често пише интересни статии. При много блогъри обаче забелязвам нещо, от което ми става много неприятно, и това е ,, продажността ‘’ , ако ми позволите да се изразя по този начин. Тя не се проявява в началото на ,, блогърската кариера ‘’, а чак в нейното ,, изложение ‘’.

На всеки му се е случвало да се чуди каква статия да напише, с какво да зарадва своите читатели, как да бъде най-интересен, кое заглавие ще провокира най-много хората. Когато се чудя какво да публикувам най-често нищо не започвам, защото трудно ще излезне нещо качествено, ако не знам какво точно искам да кажа на читателите. Имало е периоди от по над 20 дни, в които не съм писал нищо, просто защото е нямало какво да кажа, но има блогъри, които са си поставили за цел ежедневното писане, дори по няколко статии на ден. В това няма нищо лошо, но когато започнат да бълват глупости вече става неприятно.

Нямам предвид да не пишат интересни работи, а да започнат да пишат неща, които всъщност не мислят, но с които оформят общественото мнение. Това се случва най-често когато са се изчерпали откъм информация и започват да се чудят какво да измислят. Мога да дам и един пример, и това е статията, която иска да накара хората да си помислят, че България е най-лошото място за живеене, статии които оплюват страната ни. Аз съм писал доста такива, в които споделям мнението ми за неща в нашата държава, но никога не съм си позволявал да пиша публикации, които говорят лошо за всички нас и за цяла България. Нима няма изключения? Нима дори те не са много? Това е може би най-лесната статия – Нека оплюем страната, пък винаги ще има кой да ни повярва, да ни вдигне трафика и да коментира, защото звучи готино. Ето това наричам ,, блогърска продажност ‘’, а един блогър може да бъде много продажен, в името на посещенията и коментарите в блога си. Ето заради такива блогъри използваме много често негативно друмата ,, българщина ‘’. Разбирасе, че България не е най-перфектното място за живеене, но да пишеш нещо, което е против цялата ни страна е направо недопустимо, защото има много неща, с които можем да се похвалим. Като започнем от добрите ни театрални постановки, световноизвестните музиканти и певци, нашите учени и стигнем чак до спортните ни отличия.

Има много примери за такива статии, които могат да се дадат, но този ми прави най-силно впечетление и като чета такива публикации ми става много неприятно, най-често защото и самите автори не ги мислят. Има и такива, които наистина мислят че България е прогнила дупка, но и тяхното мнение може да се промени, ако говорещите се опитат да оправят поне малко нещата ще успеят, а резултата ще бъде повече от изненадващ. Надявам се да не ставам продажен блогър, а ти мислиш ли че има такива?

Говори се само за вече успялото, а никой не дава път на развиващото се

Забелязал съм, че има някаква тенденция да се коментира само това, което вече е успяло, и за което знаят всички, a се забравя да се спомене развиващото се. Най-често вестниците и въобще медиите обръщат внимание на това което се знае, това което вече е популярно,и за което всички говорят, но път на новите неща почти не се дава .

Всичко това е доста странно, защото повечето хора искат да научат нещо ново, за което не са чували, а медиите продължават да дават информация за най-популярните неща. В последно време доста телевизии започнаха да обръщат по-сериозно внимание на блоговете. Това е похвално, но естествено те коментират точно тези блогове, за които цяла България е чувала, или поне тази част от българите, които имат интереси в тази област. Канят само най-популярните блогъри, взимат интервюта също от такива, а и медиите изказват мнение по темите на точно тези блогъри.

И това не е защото начинаещите блогъри не пишат добре, или пък техните статии не са интересни. Защото много от по-новите блогъри в България имат страхотни писания, които биха били интересни и на хора, които не четат техните публикации, защото не посещават блогове. Истина е обаче че не се дава път на новите блогъри, а внимание се обръща само на вече нашумелите, и дори комерсиални такива. Техните статии също са добри ( поне на по-голяма част от тях ), но те имат стотици читатели, благодарение на които и други хора освен тях могат да разберат за техните публикации, но новите блогъри нямат тази привилегия, защото хората които ги четат са много по-малко.

Добър пример мисля е статията от преди няколко седмици в един от нашите вестници. Публикацията беше на тема ,, Най-добрите блогъри в България “. Нищо чудно, че за всички бях чувал. Статията е хубава, защото и други хора разбират нещо ново, и научават нови сайтове, в които могат да четат интересна информация, но пък отново не се дава шанс на новите блогъри. Хубава статия би било ,, Развиващите се блогъри “, но никой не се сеща да каже нещо и за тези, които не са толкова известни.

Надявам се медиите да започнат да обръщат по-голямо внимание и на не толкова нашумелите блогъри, за да се получи някакъв баланс в интернет между мноооооого популярните и безизвестните блогове.