Arrowsss’s Weblog

Защо така бе хора?

Много обичам за блогването да пиша като цяло, а и това си личи по статииките, които често публикувам на тази тема. В тази публикация ще говоря за блогърите, тези интернет странници, опитващи се да внушат нещо на хората или да покажат гледната си точка, чрез своите писания.

Признавам, че когато направих блога не очаквах да имам кой знае колко посещения и редовни читатели. Нещата обаче с времето се промениха. Е, не че в момента имам кой знае колко големи бройки в статистиката на блога, или пък стотици хиляди коментари, но вече мисля мога да се наредя сред по – четените блогърите. И това разбира се ме радва, и то много. Според мен всеки човек би бил доволен да види успехa, на това което е създал. И докато си мислех че всеки човек ще се радва на посещаемост на блога си и много редовни читатели открих, че една голяма част от блогърите не искат тези неща, или поне казват, че не ги искат.

Може би една трета от хората, които имат блог казват че те не искат техните страници да имат посещения, коментари и редовни читатели. Не ги интересува въобще, ама хич статистиката и намират за неправилно, или най – малкото безсмислено искането на човек да има четен блог. Е, добре де какъв е смисъла тогава от създаването на блог ви питам аз? Ако исках само аз да си се чета и да не знаят за мен хората в мрежата щях да си драскам на една тетрадка или на листче на дивана в хола. Аз обаче съм си направил блог, защото искам хората да прочетат моето мнение по проблемите, за които пиша, и следователно които ме интересуват, да видя други гледни точки, да се запозная с различни хора. Какъв е смисъла да пускам статии, като не искам никой да ги прочете? Не това е идеята на блогването, идеята е когато имаш такова място в интернет, където да пишеш, да има хора, които да те четат, за да видиш различни мнения и виждания, или поне да се опиташ да го направиш, а не само да пишеш без особен смисъл, или когато някой ти каже нещо на тема посещаемост и развитие да започваш с обидите.

Тези хора продължават да бъдат противници на стремежа на хората да създадат известен и четен блог, като най – често дори прибягват към остри реплики, когато бъде започнат такъв разговор. Какво мисля аз за тези хора? Много е възможно да са си направили блог, ей така, защото е нямало какво да правят. Само че уебблог не се прави така. Поне според мен трябва да имаш някаква идея и цел още преди да напишеш първата си публикация. Друга възможна причина е хората, които не искат гореспоменатото да не харесват това което пишат, и заради това да не искат да бъдат четени, макар че тук се намесва и репликата ,, мило дневниче ‘’, което ще бъде много полезно именно на тези личности. Има и трета причина. Тези хора просто лъжат, че не искат блога им да бъде популярен, като се опитват по този начин да спечелят фенове. Те са най – странни честно казано, поне в моите очи и уши.

А ти мислиш ли че трябва да има смисъл от блогването, и трябва ли човека, който се е захванал да иска популярност, редовни читатели и една красива статистика?

Пет причини: Защо да станa блогър?

Много хора гледат несериозно на блогването и не са пробвали да си направят блог в мрежата по много прични. Най-честата е защото са си мислили, че няма да има кой да чете, това което публикуват. Ако пишеш интересни неща, които провокират хората винаги ще се намери някой, който да каже нещо. А ако няма написани под статията мнения е много възможно да си казал всичко много хубаво, и да няма несъгласни. Причините да се насочиш към блогването са много, но аз ще опиша само малка част от тях, повечето от които ме накараха и аз да започна да пиша.

1.Ти си интернет потребител. А като теб има още милиони, ти си само една малка част от това мащабно понятие. Но ти определяш информацията в интернет, заедно с теб се променя и мрежата, а не се променяш ти с нея. Ако мислиш, че имаш интересно мнение по дадена тема, личния блог е най-доброто място където можеш да споделиш това свое виждане. Блоговете са много по-добрия варинт, отколкото форуми и други подобни интернет места, където можеш да публикуваш материали.

2. Намиране на себеподобни. Това, което споделяш в блога си, със сигурност ще намери и други хора, които подкрепят казаното от теб. Така ще намериш приятели, с които взаимно да си развивате блоговете. Защото читателите са основното нещо от всеки блог. Това, което пишеш показва твоята гледна точка, а хората коментират. Така ти разбираш каква е точно значимостта на това, което мислиш, а е много възможно и да намериш други гледни точки, които също да бъдат интересни и не по-лоши от твоето мнение.

3. Блогването успокоява. Когато пишеш ти се отдаваш само на това и не мислиш за нищо друго. Докато пишеш някоя статия си напълно съсредоточен и в същото време не усещаш напрежение. Ти диктуваш правилата на писане, ти решаваш какво да кажеш и как да го кажеш. Няма кой да ти казва това не е правилно, онова не е правилно, защото в блогването ти си господар на себе си.

4. Развиваш стил на писане и начин на изразяване. Писането идва с писане ми – ми бе казал един приятел преди да започна да се занимавам с блогване. И това наистина се оказа вярно. Колкото повече публикуваш материали, толкова по оформяш и развиваш стил на писане и начин на изразяване. Блогването развива всеки един човек, какъвто и блог да си създада. Било то спортен, театрален или насочен към друга тема.

5. Покажи на хората, че си човек. Бловането е най-добрата и лесна възможност, която ти дава интернет, за да покажеш на света, че съществуваш. Ти показваш себе си, като една малка прашинка от мрежата, но в същото време можеш да пишеш и говориш за неща, които да те вдигнат до небесата.

Всеки, който се занимава с блогване може да изброи още доста причини. Но тези според мен са доста показателни, за това което можеш да сториш ти – като блогър. Това занимание освен, че съчетава в себе си – забавление, намиране на приятели и изразяване на лични мнения, то те успокоява и развива. Някой хора приемат това за детска игра, но в действителност блогването е нещо много по-сериозно, нещо значимо, което може да промени много неща. Ти също можеш да опиташ, за да разбереш, че не е чак толкова лошо.