Arrowsss’s Weblog

Лампата светеше

Стрелките на часовника финно, нежно, красиво, прекрасно, неусетно, но приятно сменяха позициите си. Всяка следваща минута бе по – хубава от изминалата. Не можех да заспя. Не минаваше и четвърт минута без да погледна към прозореца. Там не съзирах слънцето, а старата лампа, осветяваща като полилей в огромна зала малкото минаващи коли, чийто шум долавях съвсем леко, но незабравимо.

Синята стена се осветяваше от дългите ръце на старата лампа. Триъгълника ограден над мен, приличаше на липсваща част от пъзел, който се реди години. Формата образвула се близо до главата ми не ми даваше покой, караше ме да я гледам, да я съзерцавам с часове. Умората от изминалия ден вече отминаваше като първите пролетни капки, падащи и изсъхващи в един миг.

За момент се почувствах като в затворническа килия, но усещането беше приятно, успокоително. Тази илюзия обаче избледняваше прекалено бързо, точно както най – хубавите спомени, които не се опитваме да запазим, а хвърляме по течението на реката, където се разбиват от пенливите вълни, образуващи се преди малкия водопад, в който красиво и загадъчно отиват нашите преживявания.

Светлината беше като последна надежда, пренасяща те в свят по – добър, по – любезен и прекрасен , но ако отделиш поглед ти виждаш тъмнината, такава каквато застига всички, които не следват своите мечти и желания. Тъмнина, която те грабва отвътре навън. Страдащо е първо сърцето, после ти, и всички около теб. Ако забравиш всичко, цялата стая, и се отдадеш само на светлината, ти ще усетиш нещо различно, интересно, леко и нежно, каращо всяка вечер да я гледаш.

Но тя може да угасне… тогава само ти можеш да я поправиш, да махнеш разваления механизъм и да го замениш, светлината отново ще свети, дори по – силно от преди, а виновника за това нещо ще бъдеш ти. Ти можеш да сториш всичко, което зависи от теб, и което може да ти помогне, не очаквай друг да реди твоя пъзел, да гледа твоята светлина и да я разбира. Светлината за всички е различна. За някой тя се асоцийра с уличната лампа, за други с прожектора на стадиона, но мечтите свързват всички нас.

Лампата светеше …

Емигранти

Колко добре познаваш българските филми?

Някои от вас може би знаят, че съм голям фен на българското кино. Колкото и да го плюят всички аз ще продължавам да го защитавам. Защото имаме много качествени филми, които обаче остават недооценявани от българите.

Миналата година, първите месеци когато създадох блога написах една статия точно за българското кино. Сега отново дойде момента да се развихря, но клавиатурата остава малко на заден план, защото в тази статия ще участват повече моите художествени умения. Пейнт – а дойде на помощ. Наложи се да използвам неговите услуги, за съжаление обаче нещата не изглеждат чак толкова цветущи след като надрасках картинките.

А за какви картинки говоря? Такива, които показват по нещо от някой български филм. Всяка една от рисунките, които може да видите малко по – надолу е свързана с някой бг филм. Било то сцена от него, описваща заглавието му или нещо друго характеризиращо този филм. На пръв поглед това са просто девет грозни драсканици, но ако се задълбочим в разгадаването им ще видим, че това наистина са някои родни продукции.

Какво искам от вас? Да се опитате да (раз)познаете възможно най – много от тях. Няма да ви бъде лесно, но може да използвате някоя книга, енциклопедия на българското кино или пък интернет, за да разгадаете загадките. След десет дни ще обявя победителя, заедно с коментар относно анкетите от миналите седмици. Този, който познае най – много получава от мен DVD – та на всички филми, които е познал.

Вие сте. Ндявам се да не сте се отчаяли още при първото мяркане на рисунките, защото са ви се сторили много трудни за разпознаване. Ако се замислите повече и правите повече опити за познаването им със сигурност ще се справите. Пускайте отговорите си с коментари, може би най – добре ще бъде с номера на картинката и името, което мислите че съответства на нея.

Картинката уголемена

Защо децата не могат да контактуват помежду си?

Направо не мога да повярвам, че аз сядам да пиша такава статия. Скоро психолог ще се изкарам с подобни размишления. А сега да ви вкарам в историята. Вчера след като не успях един час да се доредя за маса за билиард реших да отида и да хапна нещо. И тъй като залата е близо до молъфСофия прецених, че може да отскоча до ,, Пикадили ‘’ и да хапна няколко кроасана. И тъй като съм много лигaв …

… реших да си купя пет кросана чипикау с картинки Бентен. Бях с един приятел, хапнахме на някаква пейка закупеното и започнахме да лепим чудовищата от тях на специален плакат, който си бяхме взели. Нямаше нищо странно. Картинките не се бяха променили и не бяха с нищо по – различни от тези от преди 10 години, но може би аз се бях променил, защото забелязах нещо странно …

… и това не беше някоя по – силна карта от останалите ( ей колко ги разбирам, ама се падна един дето наистина силен изглеждаше ). Докато разлиствах страниците, където бяха нарисувани картите, които трябва да се съберат нещо ми направи впечатление. Изобилстваше от всякакви скелети, черепи, летящи дракони, убиици, каратисти и всякакви други воини, но не присъстваше нито едно момиче… О, не не съм педофил или извратеняк, който се кефи на такива неща.

Може би ми направи впечетление, защото преди известно време гледах репортаж на това защо момчетата не могат да контактукат с момичетата, и обратното. Децата още от малки им се натяква във всяка зарибявка само по един пол, а баланс няма никакъв. Така беше когато и аз бях дете, но не съм му обръщал внимание, за радост общувам с момичета и няма нужда да съдя компаниите за кроасани.

А, това със сигурност е албум, който се събира от момчета, защото е правен за такива. Този, който го е създал не е съобразил много неща. Лесната печалба не винаги е хубаво нещо, защото може да се съчетае и с лошата реклама. Преспокойно можеха да обогатят стандартните картинки, с нещо по – оригинално.

А защо си мисля че тези деца имат по – голям риск когато пораснат, или влезнат в пубертета да не могат да контактуват с такива от другия пол? Просто е, а и е доказано, че когато едно дете общува, в този случай занима само с едно и също, то в това няма да има проблеми, но останалите неща? А, и го забелязвам постоянно. В училище много момчета въобще не говорят с момичета, а когато се наложи подхождат като към момчета, защото от малки не са говорили с такива.

И за да не огранича темата само до това, трябва да кажа и нещо по – различно от моите ,, завидни ‘’ умения по психология. Компютрите също са много голям виновник. Когато аз бях малък още нямаше такива неща, или поне аз не използвах, а и брат ми ме държеше на страна докато навърших 7-8 години. Днешните деца израстват с тях, и още от тригодишни са пред стола, и вече играят и свалят различни игри. Компютрите също оказват огромно влияние, защото децата се учат да обущат с тях и чрез тях, което е далеч по – различно от един истински разговор лице в лице.

И така, в картинките от чипикау и компютрите не виждам нищо лошо, но когато те ( първите ) се съчетаят с женомразство това става лошо и детето няма да знае, че ще му навреди, но подсъзнателно ще се случи точно това. И така, вие знаете ли подобни ,, игри ‘’, които могат да отдалечат двата пола и да направи комуникацията помежду им трудна или направо невъзможна.

В почивните дни не мога да си почина?

Е, явно не съм бил единствен, тъй като и елфа се оплаква от това. Цяла седмица ходя на училище. Ставам 6 и 20 сутринта. Лягам си към 10 часа, с идеята да се наспя, но това все не се получава, а точно обратното колкото повече спя, толкова повече ми се спи. Чакам пет дни да дойде събота и неделя, за да си подремна по – приятно и хубаво, но не… Аз отново се събуждам рано, този път към 8, но отново се чувствам толкова изморен, което се съчетава и с неадекватното ми поведение.

Не бих казал, че спя неспокойно, но може и така да е. Събуждам се едната завивка е на земята, другата ми е върху главата, третата е фантом. Много често е паднала някак си зад леглото, или се е застопорила като ловен трофей за края на леглото. Явно много се бия през нощта, или върша някаква друга дейност, за която в момента не се сещам. Събуждам се много често още по – тъмно, може би към 6 и 30, отварям си очите и изглеждам и се чувствам по начин, все едно ме гледат втренчено 20 малки хобита, чудещи се какъв е този голям човек. Опитвам се да забравя хобитите, които всъщност ги няма и отново заспивам. След около десет минути отново отварям очи, още по – изморен, но сега все едно съм в някой увеселитен парк, защото всички пред очите ми вибрира, а и ме наболява главата. Това действие се повтаря 5-6 пъти, и заради това няма да ви разказвам сутрешните ми приключения.

Лошото е, че след това ранно мъчене не мога да заспя. Трябва да стана, защото леглото не ме иска повече. Макар че не може да говори, то ми казва че ще ме погълне, точно по този начин, който погълна един от героите в ,, Кошмари на Елм Стрийт ‘’. Ставам и криволича на ляво на дясно, най – често се подпирам някъде, за да не падна. Чувствам се като минал през центрофуга, но останал точно толкова ,,мръсен’’ като преди влизането вътре.

През седмицата сънят ми е около 8 часа, често по – малко. Събота, неделя и през почивните дни, около 10 часа. Разликата, която е два часа въобще не я усещам, но за сметка на това клепачите ми се затварят, и не мога да свържа едно нормално изречение. Е, ако можех да спя по – повече време бих го направил, за да си почина поне малко. Истина е, че е хубаво човешкия мозък да се регенерира бързо, но когато ти усещаш, че ти не си възстановен положението не е най – цветущото. Може би обаче мозъка ми се е регенерирал и заради това ставам толкоз рано.

Вие имате ли тези проблеми с ранното ставане?

Кои са лошите?

А: Ейй, видя ли го онзи?
Б: Кой?
А: Онзи бе, със злобния поглед
Б: Защо със злобен поглед? Човека може да си има проблеми, или да знае, че има такива като нас, които говорят лошо за другите.
А: Абе, глупости. Беше от лошите…
Б: Кои са лошите?
А: Тези гадовете, сещаш се. Абе не са готини хора, дразнят те само като ги погледнеш. Разбираш ли ме вече?
Б: Не, не те разбирам.

А Защо не го разбирам?

Много обичаме да говорим против другите. Това ми прави впечетление ежедневно. И някои от приятелите ми, както и медиите не спират да слагат етикети и обидни прякори на хора, които дори не познават. Те не знаят нищо за тях. За историята им, за живота им, за роднините им, за грижите и за техните проблеми. Виждат ги за пръв път. Още не са продумали, но тези хора за тях са ,, лоши’’.

Аз, близките ми, вашите, както и вие самите сигурно също сме/сте били обект на подобно нещо, без дори да подозираме/те. Говорим с хора, които мислим за свестни, но в същото време те си мислят как да прекратат по – бързо разговора, в който най – често само кимат одобрително, а през това време говорят със себе си на ум и си казват ,, ей какъв задръстеняк ‘’ без дори да те познават и да слушат какво им говориш.

Това е присъщо за хората. И в това съм се убедил стотици пъти. Бързаме, недообмисляме и се чудим на кого да си го изкараме. Пръскаме отровни капки злоба, които могат да заразят и други. Вършим тези неща, а дори не се замисляме. Хората, с които комуникираме, си мислят че сме много добронамерени към тях, но в действителност се чудим по какъв начин да ги изиграем, излъжем и злепоставим.

Вършим тези неща от страх. Страх от това да не се появи някой ,, по – голям ‘’ от нас. За това се защитаваме с обидни думи, а не се опитваме да се отбраняваме с искрени слова. Правим се на приятели, но в действителност сме предатели. Приличаме толкова много на Ам – Гъл ( Gollum ) от книгата ,, Властелинът на пръстените ‘’, че даже сме забравили какво е да сме истински хора. Ам – Гъл обаче има оправдание, и това е пръстена, който владее всичко, а ние хората в реалността – нямаме.

Не се опитваме да разберем останалите. Искаме да живеем сами. Но това не е възможно. Защото трябва колектив, за да се успее в нещо. Другото са единични случаи. А вместо да търсим нови контакти, да създаваме приятелства ние действаме, като хора със змийски глави и лисичи тела. Останалото човешко в нас е наистина малко, а и постоянно намалява. То е на привършване. Но кодовете в компютърните игри, които пишем на бързо в конзолите не могат да помагнат тук. Тук е реалността. Където сами трябва да се променим, сами да изградим облик.

Лошото е, че колкото повече обиждаме ненужно хората около нас, толкова повече обиди получаваме в замяна. Кръговратът е пълен. Ако ти говориш против някой, лошите думи ще застигнат и теб. И това не трябва да те изненадва, не трябва да се чудиш защо не те харесват, защото ти самият проявяваш хейтърство.

По този начин хората се опитват да се защитат. Но не го правят по най-добрия възможен начин, защото провяваме страх. Вместо да опознаем хората, ние ги намразваме още преди да сме ги видели. Казваме, че те са ,, лоши ‘’ и не искаме да говорим повече.

Приятелствата не винаги са лошо нещо. ,, Лошите ‘’ хора обаче са навсякъде около нас. А те лепват същия етикет на други, и така всеки един от нас се оказва ,, лош ‘’. Засмукани сме от тайфуна на собствената си злоба и страх, и не се замисляме за някакви други алтернативи. За оправяне на проблемите без обиди и грозни прякори. Но не… ние сме си избрали друго нещо, а това нещо се превръща в нашия свят… ние трябва да променим нещата, но това няма да бъде лесно, защото промяната трябва да започне от самите нас.