Лампата светеше

март 8, 2009 в 12:40 pm | Публикувано в Аз | 5 Коментари
Етикети: , , , , , , , , , ,

https://i2.wp.com/www.envelopesexpress.com/img/StreetLightCover600.pngСтрелките на часовника финно, нежно, красиво, прекрасно, неусетно, но приятно сменяха позициите си. Всяка следваща минута бе по – хубава от изминалата. Не можех да заспя. Не минаваше и четвърт минута без да погледна към прозореца. Там не съзирах слънцето, а старата лампа, осветяваща като полилей в огромна зала малкото минаващи коли, чийто шум долавях съвсем леко, но незабравимо.

Синята стена се осветяваше от дългите ръце на старата лампа. Триъгълника ограден над мен, приличаше на липсваща част от пъзел, който се реди години. Формата образвула се близо до главата ми не ми даваше покой, караше ме да я гледам, да я съзерцавам с часове. Умората от изминалия ден вече отминаваше като първите пролетни капки, падащи и изсъхващи в един миг.

За момент се почувствах като в затворническа килия, но усещането беше приятно, успокоително. Тази илюзия обаче избледняваше прекалено бързо, точно както най – хубавите спомени, които не се опитваме да запазим, а хвърляме по течението на реката, където се разбиват от пенливите вълни, образуващи се преди малкия водопад, в който красиво и загадъчно отиват нашите преживявания.

Светлината беше като последна надежда, пренасяща те в свят по – добър, по – любезен и прекрасен , но ако отделиш поглед ти виждаш тъмнината, такава каквато застига всички, които не следват своите мечти и желания. Тъмнина, която те грабва отвътре навън. Страдащо е първо сърцето, после ти, и всички около теб. Ако забравиш всичко, цялата стая, и се отдадеш само на светлината, ти ще усетиш нещо различно, интересно, леко и нежно, каращо всяка вечер да я гледаш.

Но тя може да угасне… тогава само ти можеш да я поправиш, да махнеш разваления механизъм и да го замениш, светлината отново ще свети, дори по – силно от преди, а виновника за това нещо ще бъдеш ти. Ти можеш да сториш всичко, което зависи от теб, и което може да ти помогне, не очаквай друг да реди твоя пъзел, да гледа твоята светлина и да я разбира. Светлината за всички е различна. За някой тя се асоцийра с уличната лампа, за други с прожектора на стадиона, но мечтите свързват всички нас.

Лампата светеше …

Advertisements

Емигранти

март 7, 2009 в 5:43 pm | Публикувано в филми | 11 Коментари
Етикети: , , , , , , , , ,

Натисни за голям размер

Първата статия в този нов раздел ,, филми “. Да е било 9 часа. Хващам аз дистанционното на телевизора, и подобно на рок звезда почвам да натискам не струни, а бутони. Яко разцъкване падна, но пък имах и шанса да хвана един български филм. Ивайло Христов и Людмил Тодоров явно добре са си свършили работата, защото продукцията ,, Емигранти ” се оказа едно от най – добрите български произведения в областта на киното.

Това не е поредното лайно паднало в тоалетната на родното кино, защото филмчето има идея, а е и много сполучливо. Актьорите се справят много добре, а езика използван във филма не е взаимстван от някой тъп американски сериал. Продукцията е направена от българи и е подготвена за такива. За нещастие обаче той не се харесва на много от нас. Явно хората ги е срам от себе си, щом не им допада ,, Емигранти ”, защото в него е представен нашия живот.

Показано е нашето ежедневие. Толкова безцветно, колкото е в действителност, но пуснало багрите на добрата игра, превръщащи на пръв поглед глупавия филм в дъга, не със седем, а с двеста и седем цвята. Това не е поредния филм, който можем да кажем, че прилича на порно с умрели за гледане, защото 83-те минути, в които е представен те зареждат с енергия и ентусиазъм за доста време напред.

,, Емигранти ” е поредния филм, който доказва качествата на българските творци в тази сфера, качества които остават на едно ниво, защото в този бизнес парите определят всичко, а бюджетите на българските продукции не надвишават две вечери на родните политици в изискан ресторант. Вместо да се спонсорират подобни филми хората хвърлят пари за боклуци, и пълнят гушите на американците, тези които се мислят за господари на света, но в действителност те не се различават много от нас, проявяват маймунските си качества далеч по – често от българите, но в крайна сметка достигнали върха, защото искат. Трябва и ние да поискаме…

Ако не помните какво е било положението ни 2002 година, гледайте филма. Промени няма, все още сме в калта, сега обаче сме в Европейския съюз, но там ни приемат като утайка, защото сами сме си изградили този образ. ,, Емигранти ” дава добър пример. Пример, който трябва да следваме, за да успеем и развием. Да разберем, че лесни неща няма, има такива постигнати с много труд и постояноство.

Оценката ми за филма е 8 / 10. Не е максимална, защото имаше някой неща, които не ми допаднаха, като например двойния сценарий, представляващ съвкупност от две идеи. Участниците във филма обаче са чудесни, изпълнени с качества характеризиращи всеки българин. Ако искаш нещо различно гледай тази продукция.

Никъде в интернет няма трейлър на този филм, за мое огромно съжаление.


Блогърите в мрежата. А ти какъв си?

март 5, 2009 в 12:52 pm | Публикувано в Uncategorized | 45 Коментари
Етикети: , , , , , , , , ,

https://i1.wp.com/mashable.com/wp-content/uploads/2008/07/blognetworks.jpg

Колкото и да ги мисля нещата все не откривам повече от четири вида блогъри, които се срещат в мрежата. Всеки се характеризира по различен начин, и това може да допринесе за неуспеха, или успеха на неговия блог. Тези четири вида блогъри се определят от четирите категории, които мисля са най – разпространени, а може би и единствени…

Заблудените блогъри. Със сигурност сме ги срещали много, да не кажа че по – голямата част са такива. Това най – често са тези, които нямат какво да правят и заради това си създават блог, в който 90% от статиите са копирани, изключение правят поздравителните, състоящи се от два – три реда текстове, които са насочени към някой празник, за който автора най – често не е и чувал, но решава и той да подкрепи хилядите сайтове, които ни затрупват с тези честитки. 3 / 4 от статиите са копирани от чужди блогове и сайтове, а и доста често не се споменава източника. Повече публикации не разбира дори блогъра, който ги е копирал, но очаква да накара хората да му станат редовни читатели, без дори да споменава някъде за своя блог. Той не се занимава със сео, защото в това не намира смисъл. Много често този тип блогъри купуват домейни и хостинг пакети за своите кътчета в интернет, но и голяма част от тях след първия месец са офлайн, защото човека пуснал блога, решава да търси другаде своя успех.

СЕО Маниаци. Те не идват от сеЛо, но за сметка на това са вманиачени и искат да направят своя блог известен, като не полагат почти никакви грижи за материалите в него. Още преди да пуснат своята първа статия те са изрекламирали блога си във всички български, та дори понякога и чужди страници, където може това да се направи. Регистрирали са го във всякакви търсачки и са го казали на всичките си приятели. Индексират някакви посещения през първите дни, но те стремглаво намаляват, защото човека е проумял, че само реклама не стига за хубав блог, а и че публикациите трябва да бъдат интересни и изпипани. Много често блогрола им съдържа над 100 блога, което обаче не помага за успеха на сайта, защото с нищо не могат да бъдат грабнати читателите.

Изображението „https://i0.wp.com/prikachi.com/files/642730e.jpg“ не може да бъде изобразен, защото съдържа грешки.

Пасивно – Активни. Колкото и да не ви се вярва има и такива блогъри. Много често те имат и много редовни читатели, но мен не могат да ме грабнат по никакъв начин. Пишат статии веднъж на 3-4 месеца, когато са се сетили, че имат регистрация в wordpress или някъде другаде. Пускат честитки по повод различни празници, а десетки хора се редят да благодарят и да връщат пожеланията. Странно как имат толкова читатели при такава малка активност. Те не се интересуват от СЕО-то, като най – често дори нямат меню блогрол, защото си следят само своя блог, когато се сетят за него. Истина е обаче, че има подобни блогъри, които пишат интересни неща, но интервалите, на които ги пускат се равняват на два пъти сменяне батерията на часовник. Точно заради това не чета автори, които не публикуват никакви материали в продължение на месеци.

Качествени. Думата е по – подходяща за самите блогове, и заради това ще се обърнем към тази категории като към стойностни блогъри. Много често те са провокатори, но изразяват октрито гледната си точка, имат мнение по най – различни теми. Феновете и хейтърите са поравно. Винаги могат да изненадат читателите си с нещо ново и интересно. Обръщат внимание на проблемите, но не се оплакват само, а дават предложения за оправянето им, както и идеи за по – добро развитие. Това са блогърите, които те държат в напрежение до следващата статия. Те също са много в мрежата, катко тези от първите три категории, но много често техния талант остава незабелязан. Или по – точно на тези, които не разпространяват своя блог. Това са тези странни хора, които мислят че блога няма нужда от реклама, и коментари в него, защото важното е да се изрази човека ( малко странно, защото дневниците вършат същата работа, пък да си правиш блог, вместо да си пишеш на тетрадка… )

Смесени. Винаги може да се срещнат блогъри, които да са част не само от една от посочените категории, а от две, три, та дори от всички. Те много често са доста добри, но може и това да има обратен ефект.

Ти от кои блогъри си?

Колко добре познаваш българските филми?

март 3, 2009 в 9:47 am | Публикувано в България, Хумор | 63 Коментари
Етикети: , , , , , , ,

https://i0.wp.com/www.dnes.bg/images/photos/0052/0000052503-article.jpgНякои от вас може би знаят, че съм голям фен на българското кино. Колкото и да го плюят всички аз ще продължавам да го защитавам. Защото имаме много качествени филми, които обаче остават недооценявани от българите.

Миналата година, първите месеци когато създадох блога написах една статия точно за българското кино. Сега отново дойде момента да се развихря, но клавиатурата остава малко на заден план, защото в тази статия ще участват повече моите художествени умения. Пейнт – а дойде на помощ. Наложи се да използвам неговите услуги, за съжаление обаче нещата не изглеждат чак толкова цветущи след като надрасках картинките.

А за какви картинки говоря? Такива, които показват по нещо от някой български филм. Всяка една от рисунките, които може да видите малко по – надолу е свързана с някой бг филм. Било то сцена от него, описваща заглавието му или нещо друго характеризиращо този филм. На пръв поглед това са просто девет грозни драсканици, но ако се задълбочим в разгадаването им ще видим, че това наистина са някои родни продукции.

Какво искам от вас? Да се опитате да (раз)познаете възможно най – много от тях. Няма да ви бъде лесно, но може да използвате някоя книга, енциклопедия на българското кино или пък интернет, за да разгадаете загадките. След десет дни ще обявя победителя, заедно с коментар относно анкетите от миналите седмици. Този, който познае най – много получава от мен DVD – та на всички филми, които е познал.

https://i0.wp.com/prikachi.com/files/637899X.jpg

Вие сте. Ндявам се да не сте се отчаяли още при първото мяркане на рисунките, защото са ви се сторили много трудни за разпознаване. Ако се замислите повече и правите повече опити за познаването им със сигурност ще се справите. Пускайте отговорите си с коментари, може би най – добре ще бъде с номера на картинката и името, което мислите че съответства на нея.

Картинката уголемена

Защо децата не могат да контактуват помежду си?

март 3, 2009 в 6:55 am | Публикувано в Хумор | 15 Коментари
Етикети: , , , , , , ,

https://i0.wp.com/www.grreporter.info/img/STATII/STATII_IMG_BIG_561.jpgНаправо не мога да повярвам, че аз сядам да пиша такава статия. Скоро психолог ще се изкарам с подобни размишления. А сега да ви вкарам в историята. Вчера след като не успях един час да се доредя за маса за билиард реших да отида и да хапна нещо. И тъй като залата е близо до молъфСофия прецених, че може да отскоча до ,, Пикадили ‘’ и да хапна няколко кроасана. И тъй като съм много лигaв …

… реших да си купя пет кросана чипикау с картинки Бентен. Бях с един приятел, хапнахме на някаква пейка закупеното и започнахме да лепим чудовищата от тях на специален плакат, който си бяхме взели. Нямаше нищо странно. Картинките не се бяха променили и не бяха с нищо по – различни от тези от преди 10 години, но може би аз се бях променил, защото забелязах нещо странно …

… и това не беше някоя по – силна карта от останалите ( ей колко ги разбирам, ама се падна един дето наистина силен изглеждаше ). Докато разлиствах страниците, където бяха нарисувани картите, които трябва да се съберат нещо ми направи впечатление. Изобилстваше от всякакви скелети, черепи, летящи дракони, убиици, каратисти и всякакви други воини, но не присъстваше нито едно момиче… О, не не съм педофил или извратеняк, който се кефи на такива неща.

Може би ми направи впечетление, защото преди известно време гледах репортаж на това защо момчетата не могат да контактукат с момичетата, и обратното. Децата още от малки им се натяква във всяка зарибявка само по един пол, а баланс няма никакъв. Така беше когато и аз бях дете, но не съм му обръщал внимание, за радост общувам с момичета и няма нужда да съдя компаниите за кроасани.

А, това със сигурност е албум, който се събира от момчета, защото е правен за такива. Този, който го е създал не е съобразил много неща. Лесната печалба не винаги е хубаво нещо, защото може да се съчетае и с лошата реклама. Преспокойно можеха да обогатят стандартните картинки, с нещо по – оригинално.

А защо си мисля че тези деца имат по – голям риск когато пораснат, или влезнат в пубертета да не могат да контактуват с такива от другия пол? Просто е, а и е доказано, че когато едно дете общува, в този случай занима само с едно и също, то в това няма да има проблеми, но останалите неща? А, и го забелязвам постоянно. В училище много момчета въобще не говорят с момичета, а когато се наложи подхождат като към момчета, защото от малки не са говорили с такива.

И за да не огранича темата само до това, трябва да кажа и нещо по – различно от моите ,, завидни ‘’ умения по психология. Компютрите също са много голям виновник. Когато аз бях малък още нямаше такива неща, или поне аз не използвах, а и брат ми ме държеше на страна докато навърших 7-8 години. Днешните деца израстват с тях, и още от тригодишни са пред стола, и вече играят и свалят различни игри. Компютрите също оказват огромно влияние, защото децата се учат да обущат с тях и чрез тях, което е далеч по – различно от един истински разговор лице в лице.

И така, в картинките от чипикау и компютрите не виждам нищо лошо, но когато те ( първите ) се съчетаят с женомразство това става лошо и детето няма да знае, че ще му навреди, но подсъзнателно ще се случи точно това. И така, вие знаете ли подобни ,, игри ‘’, които могат да отдалечат двата пола и да направи комуникацията помежду им трудна или направо невъзможна.

Работата – напрежение и стрес

март 2, 2009 в 4:19 pm | Публикувано в Uncategorized | 19 Коментари
Етикети: , , , , , , , ,

Изображението „https://i0.wp.com/www.bst.dir.bg/docs/pics/az_pics4/2.jpg“ не може да бъде изобразен, защото съдържа грешки.

И защото аз все още не съм работещ, а учещ ще си позволя лукса да говоря за различните професии. О, не аз няма да бъда ваш съветник, нито ще ви помагам за решаване на проблемите с шефа, ще напиша нещо, което може да смути много от вас, и по – точно ако попадате в някоя от професиите, за които ще спомена.

Дори и да си мислиш, че можеш цял живот да минаваш между капките, или някой да ти носи парички работата все някога ще те застигне. Цял живот скука и кеф? Няма такова съчетание. Между тези две понятия трябва да се добави и работа. В дни като днешните всеки може да се хване на нещо, от което да припечелва пари. Дори и да няма кой знае какво образование може да започне работа на много места. Сега не ми се изброява, защото те са стотици и ще се получи игра на асоциации – пиша едно, дойде ми в главата друго.

Какво пък толкова ще ви занимавам с това. С кое? О, май не съм споменал още. Ще ви запозная с най – рисковите професии на този век. Някои от тях датират от стотици години, но все още във вестниците четем, че те са докарали смъртен случай или някой е посегнал на живота си заради това което работи. Няма какво да се лъжем. Професиите, които не те натоварват са много малко, и то все такива, които обикновения човек не може да започне. Като например да си пазач на остров в Австралия или да си гледаш тавана в някой офис, където не зависиш от никога и сам си си шеф. На повечето работни места се сещаш за тези неща и си представяш, че си там, но в един момент чуваш, че някой от борда на директорите затръшва вратата ти и започва да те занимава с един куп скучни неща. Повечето такива ,, занимания ‘’ могат да ти докарат нерви, напрежение и стрес.

Комарджия: Може да не ви се вярва, но има хора, които се опитват, или по – точно искат да се издържат само от хазарт и комар. Играят на различни спортни залагания и ротативки, но идва момента, в който късмета започва да им бяга, а спестяванията им намаляват по – бързо от кръвта, в някоя игра. Тези хора най – често нямат мярка и не могат да осъзнаят кога трябва да спрат. Те профукват и последните си пари в опити за спечелване на нещичко, но ако се замислим няма човек, който да е забогатял от комар. Тази ,, професия ‘’, ако може така да се нарече може да ти докара нерви, напрежение и стрес.

Пожарникар: Това е човека, който осигурява нашата безопасност, или по – точно когато има опасност той се притичва на помощ. Професията е колкото важна за цялото човечество, толкова и опасна за човека, който я практикува. Те са подложени на ежедневни мъки. Да не говорим, че това е целогодишно, без значение кой сезон е. За тези хора часовници няма, защото по всяко време може да бъдат извикани да потушат някой пожар или да спасяват човешки животи. Тази професия може да ти докара нерви, напрежение и стрес.

Журналист: Благодарение на него ние научаваме всичко за света и за случващите се неща. Снабдява ни с интересна информация, запълва не запълнените ни мозъци и много често оформя общественото мнение. На пръв поглед лесна за практикуване професия, но всъщност тя крие много рискове. Може да бъдеш пребит, напсуван, или да ти се случат какви ли не други работи, но си задължен да направиш репортажа си, защото иначе ще бъдеш уволнен. Тази професия може да ти докара нерви, напрежение и стрес.

Танцьор от НАСА: Колкото и странно да звучи, а може би и забавно, това е професия, която може да те побърка. Макар че малко са хората, които я практикуват, те са на ясно, че това което вършат много често граничи с лудост. В задълженията на този сътрудник на НАСА /професионален танцьор/ влизат танци със суперчувствителни роботи – цел на това е проверката на работата на дадения механизъм и обучението на робота на способи за комуникация с астронавтите. Тази професия може да ти докара нерви, напрежение и стрес.

Изследовател на урината на орангутана: Още една звучащо смешна професия, и не практикувана от кой знае колко хора. Но тези, които се захванат с нея заслужават признанието на всички нас. Сътрудник на Харвардския университет, който в продължение на много години изучава маймуните, е принуден да взема от приматите / в това число и дивите/, анализи на урина и кир. Това се прави, за да се проследи здравното състояние на орангутана. Маймуните по правило не разбират важността на тази работа и активно се съпротивляват на учения. Тази професия може да ти докара нерви, напрежение и стрес.

Програмист, дизайнер: Благодарение на тези хора ние се наслаждаваме на различните интернет сайтове, и си мислим, че за тях това е нещо просто, което може да се приеме повече като хоби, отколкото като професия. Това обаче далеч не е така, защото програмистите и дизайнерите са прекарвали безсънни нощти в четене на специализирана литература. Работят най – често по 12 – 13 часа на ден, а ако има някакви проблеми и им се наложи може и по – повече. Тази професия може да ти докара нерви, напрежение и стрес.

Учител: Една от професиите, които трябва да бъдат много уважавани. За съжаление думата уважавани е много силно казана, поне за днешни дни. Търпят постоянни обиди и псувни. Работата им носи малки приходи, а на работното място положението е отчайващо. Тази професия може да ти докара нерви, напрежение и стрес.

Може да се изброявят още много професии, които могат да ти причинат споменатите от мен неща, но мисля че е доста показателно. Излиза, че перфектна работа няма. Бих дал само един съвет. Започнете работа, която може да те развива и да те изкачва на горе. Хванете се на нещо, което дава възможност за по – нататъчна реализация, а и да ви е приятно. Е, до тук бях аз – сега сте вие

В почивните дни не мога да си почина?

март 2, 2009 в 7:47 am | Публикувано в Аз | 27 Коментари
Етикети: , , , , , , ,

https://i2.wp.com/2.bp.blogspot.com/_GXAKrhz5YmA/SX0IyZJ1vQI/AAAAAAAABa0/q2O3c6zgBvo/s400/thoughts.gif Е, явно не съм бил единствен, тъй като и елфа се оплаква от това. Цяла седмица ходя на училище. Ставам 6 и 20 сутринта. Лягам си към 10 часа, с идеята да се наспя, но това все не се получава, а точно обратното колкото повече спя, толкова повече ми се спи. Чакам пет дни да дойде събота и неделя, за да си подремна по – приятно и хубаво, но не… Аз отново се събуждам рано, този път към 8, но отново се чувствам толкова изморен, което се съчетава и с неадекватното ми поведение.

Не бих казал, че спя неспокойно, но може и така да е. Събуждам се едната завивка е на земята, другата ми е върху главата, третата е фантом. Много често е паднала някак си зад леглото, или се е застопорила като ловен трофей за края на леглото. Явно много се бия през нощта, или върша някаква друга дейност, за която в момента не се сещам. Събуждам се много често още по – тъмно, може би към 6 и 30, отварям си очите и изглеждам и се чувствам по начин, все едно ме гледат втренчено 20 малки хобита, чудещи се какъв е този голям човек. Опитвам се да забравя хобитите, които всъщност ги няма и отново заспивам. След около десет минути отново отварям очи, още по – изморен, но сега все едно съм в някой увеселитен парк, защото всички пред очите ми вибрира, а и ме наболява главата. Това действие се повтаря 5-6 пъти, и заради това няма да ви разказвам сутрешните ми приключения.

Лошото е, че след това ранно мъчене не мога да заспя. Трябва да стана, защото леглото не ме иска повече. Макар че не може да говори, то ми казва че ще ме погълне, точно по този начин, който погълна един от героите в ,, Кошмари на Елм Стрийт ‘’. Ставам и криволича на ляво на дясно, най – често се подпирам някъде, за да не падна. Чувствам се като минал през центрофуга, но останал точно толкова ,,мръсен’’ като преди влизането вътре.

През седмицата сънят ми е около 8 часа, често по – малко. Събота, неделя и през почивните дни, около 10 часа. Разликата, която е два часа въобще не я усещам, но за сметка на това клепачите ми се затварят, и не мога да свържа едно нормално изречение. Е, ако можех да спя по – повече време бих го направил, за да си почина поне малко. Истина е, че е хубаво човешкия мозък да се регенерира бързо, но когато ти усещаш, че ти не си възстановен положението не е най – цветущото. Може би обаче мозъка ми се е регенерирал и заради това ставам толкоз рано.

Вие имате ли тези проблеми с ранното ставане?

Защо мъжете не носим чорапогащи?

март 1, 2009 в 7:34 am | Публикувано в Хумор, Uncategorized | 245 Коментари
Етикети: , , , , , , ,

https://i1.wp.com/bgman.net/uploads/posts/2009-01/1232624824_15.jpg

Навън наистина е доста студено. Дори на мен ми е хладно, а попринцип тия неща не ги усещам. Снегът е посипал земята, за нещастие вече не прилича на добре обработено елфическо сребрo, а точно обратното на кал от някой тунел на джуджета намиращ се към недрата на Земята. Времето започва да се оправя, но докато бяха големите студове нямаше какво да ни предпази освен топлите дрехи.

На жените им е лесно. Слагат един чорапогащник и забравят за всякакъв студ. При по – старателно избиране може и да изглеждат доста секси и привлекателни, което напрактиха си е две в едно. Да не говорим, че може да съчетаят чорапогащника с още някои може би досадни за обличане нещо, но заслилващи гореспоменатия ефект.

При мъжете положението е доста по – трудно. Ние чорапогащи не носим. И зимата и лятото си ходим с къси чорапи, които нито те топлят кой знае колко, нито са привлекателни за другия пол. Носим ги колкото да си обуем обувките отгоре им. Ние мъжете се правим на ,, мъже ‘’ и уж не усещаме студа, обаче не е точно така. Защото студа си се усеща, а и се усеща по цялото тяло. Като се започне от пръстите на краката и се стигне до главата. Може би проблема е там, че и мисленето ни е някак по – различно. Преди да прочета статията на Бъни не се бях замислял да си сложа чоропогащник, е и сега не бих го направил, но поне ме накара да поразсъждавам. Колкото и да говорят хората, че мъжете са непоклатими същества, които не могат да бъдат смутени от нищо, и да не се притеснят от никакви подигравки и обиди аз няма да го поврявам, това няма никога да стане, освен във филмите. Ако мъж обуе чорапогащник, какво ли ще кажат другите за него. Какво ли ще си помислят приятелите. Дали няма да ги хване малко страх от този човек. Може би хората ще си помислят, че той е решил да си прави хомо дружинка. А и освен, че всички около него ще си помислят по нещо, и той ще се замисли дали не е прекалил. Дали не е трябвало да избере студа пред подигравките. И после мъжете не били раними и чувствителни. Такива са дори повече от жените може би.

Допълнително не познавам човек, който да може да издържи всичките мъки покрай чорапогащите. Като започнем от обуването и стигнем до събуването. Аз примерно обичам по – бързите обороти. Не да се бавя много, за да се екипирам с някакви дрехи, и то такива които биха накарали хората да ти се подиграват. И то само защото е общоприето жените да носят чоропогащи, а не мъжете. Като цяло подигравките са точно заради това. Защото по принцип мъжете не се топлят по този начин. А и всеки мъж би избрал някоя страстна мацка да го топли, пред чорапогащник. Иначе и аз агитирам хората да бъдат уникални, различни, ама то трябва да се уточно към какво да бъде насочено различието. Защото можем да бъдеш уникален и да си душата на купона, ама може да си и уникалния аутсайдeр, който носи чорапогащник и седи в ъгъла, докато другите си друсат телата на масата, под нея, до нея и върху нея.

Мъжете няма да започнат да носят чорапогащи скоро. Е, освен ако не се намери някаква далавера с това нещо. Защото иначе ще ни бъде топло, ама няма да бъдем нито човека, с който искат да си говорят другите, нито гларуса на вечерта, поради някакви странни убежения човешки.

В отговор на статията на едно зайче.

Препоръчай на приятел

февруари 27, 2009 в 2:27 pm | Публикувано в Uncategorized | 30 Коментари
Етикети: , , , , , , , , , ,

https://i2.wp.com/www.karieri.bg/shimg/zx280_513871.jpgОт известно време мисля да пусна някаква блог игра, която едновременно да бъде интересна, полезна и неангажираща за блогобществото. Нещо, което да помогне на повече хора, които използват интернет.

Играта се казва ,, Препоръчай на приятел “. В нея няма да препоръчваме никакви заведения, дискотеки, филми и песни, а статии от блоговете, които четем. Такива, които са ни направили впечетление и мислим, че ще се харесат и ще бъдат полезни и на други хора. Аз ще огранича бройката на три, но всеки може да препоръча колкото си поиска. Разбира се не е възможно да предложим всички такива статии, но поне нека бъде тази част от тях, която да покаже нещо интересно и полезно. Аз ще се насоча към по – интересните разсъждения, но вие може да пуснете, това което смятате за добре. Всеки един човек, който се реши да участва може да предложи на други хора да продължат инициативата, за да има един постоянен кръговрат на интересното в интернет. Всеки, който не е поканен може да участва, не е нужно някой да иска да прочете, това което той мисли за интересно. Ако наистина мислиш, че е такова просто напиши статия, не е нужно да ме споменаваш като организатор, просто напиши заглавието на инициативата.

–––––––––––––––––––––––––––––––––
Толкова ли е трудно да похвалим?

Първата статия, която мисля да ви препоръчам е тази от блога на Петър Стойков, а именно публикацията ,, Толкова ли е трудно да похвалим? “. Препоръчвам ви я, защото мисля че би била важна за доста хора. И то не заради нещо много специално, а заради това че трябва да се замислим над тези неща, за които е споменал той.

–––––––––––––––––––––––––––––––––
Блог кражби

Още една статия, този път от Цветан Дичев. Много е говорено на тази тема, ама и хората не си взимат поука. Аз също съм от тези, които подкрепят авторското, и точно заради това всичко, което съм публикувал в блога е написано от мен. Като изключим една статия, в която съм споменал източника.

–––––––––––––––––––––––––––––––––
Кой демонизира България?

Статия от Петър Ванев, върху която трябва да се замислим всички. Това е публикация, която не изкривява нещата в България по никакъв начин, а показва точно какво е положението, и какво се случва. Препоръчвам я и нея и горните две статии на всички.

–––––––––––––––––––––––––––––––––

Има още много статии, които бих искал да препоръчам, но за съжаление реших да се огранича до три.

Бих искал да разбера кои статии се харесват на следните блогъри:

И още един път ще кажа, ако някой не е поканен, може да се самопокани сам.

Кои са лошите?

февруари 25, 2009 в 12:01 pm | Публикувано в България | 14 Коментари
Етикети: , , , , , , , , , ,

https://i2.wp.com/www.dnevnik.bg/shimg/zx500_481240.jpg

А: Ейй, видя ли го онзи?
Б: Кой?
А: Онзи бе, със злобния поглед
Б: Защо със злобен поглед? Човека може да си има проблеми, или да знае, че има такива като нас, които говорят лошо за другите.
А: Абе, глупости. Беше от лошите…
Б: Кои са лошите?
А: Тези гадовете, сещаш се. Абе не са готини хора, дразнят те само като ги погледнеш. Разбираш ли ме вече?
Б: Не, не те разбирам.

А Защо не го разбирам?

Много обичаме да говорим против другите. Това ми прави впечетление ежедневно. И някои от приятелите ми, както и медиите не спират да слагат етикети и обидни прякори на хора, които дори не познават. Те не знаят нищо за тях. За историята им, за живота им, за роднините им, за грижите и за техните проблеми. Виждат ги за пръв път. Още не са продумали, но тези хора за тях са ,, лоши’’.

Аз, близките ми, вашите, както и вие самите сигурно също сме/сте били обект на подобно нещо, без дори да подозираме/те. Говорим с хора, които мислим за свестни, но в същото време те си мислят как да прекратат по – бързо разговора, в който най – често само кимат одобрително, а през това време говорят със себе си на ум и си казват ,, ей какъв задръстеняк ‘’ без дори да те познават и да слушат какво им говориш.

Това е присъщо за хората. И в това съм се убедил стотици пъти. Бързаме, недообмисляме и се чудим на кого да си го изкараме. Пръскаме отровни капки злоба, които могат да заразят и други. Вършим тези неща, а дори не се замисляме. Хората, с които комуникираме, си мислят че сме много добронамерени към тях, но в действителност се чудим по какъв начин да ги изиграем, излъжем и злепоставим.

Вършим тези неща от страх. Страх от това да не се появи някой ,, по – голям ‘’ от нас. За това се защитаваме с обидни думи, а не се опитваме да се отбраняваме с искрени слова. Правим се на приятели, но в действителност сме предатели. Приличаме толкова много на Ам – Гъл ( Gollum ) от книгата ,, Властелинът на пръстените ‘’, че даже сме забравили какво е да сме истински хора. Ам – Гъл обаче има оправдание, и това е пръстена, който владее всичко, а ние хората в реалността – нямаме.

Не се опитваме да разберем останалите. Искаме да живеем сами. Но това не е възможно. Защото трябва колектив, за да се успее в нещо. Другото са единични случаи. А вместо да търсим нови контакти, да създаваме приятелства ние действаме, като хора със змийски глави и лисичи тела. Останалото човешко в нас е наистина малко, а и постоянно намалява. То е на привършване. Но кодовете в компютърните игри, които пишем на бързо в конзолите не могат да помагнат тук. Тук е реалността. Където сами трябва да се променим, сами да изградим облик.

Лошото е, че колкото повече обиждаме ненужно хората около нас, толкова повече обиди получаваме в замяна. Кръговратът е пълен. Ако ти говориш против някой, лошите думи ще застигнат и теб. И това не трябва да те изненадва, не трябва да се чудиш защо не те харесват, защото ти самият проявяваш хейтърство.

По този начин хората се опитват да се защитат. Но не го правят по най-добрия възможен начин, защото провяваме страх. Вместо да опознаем хората, ние ги намразваме още преди да сме ги видели. Казваме, че те са ,, лоши ‘’ и не искаме да говорим повече.

Приятелствата не винаги са лошо нещо. ,, Лошите ‘’ хора обаче са навсякъде около нас. А те лепват същия етикет на други, и така всеки един от нас се оказва ,, лош ‘’. Засмукани сме от тайфуна на собствената си злоба и страх, и не се замисляме за някакви други алтернативи. За оправяне на проблемите без обиди и грозни прякори. Но не… ние сме си избрали друго нещо, а това нещо се превръща в нашия свят… ние трябва да променим нещата, но това няма да бъде лесно, защото промяната трябва да започне от самите нас.

« Предишна страницаСледваща страница »

Create a free website or blog at WordPress.com.
Entries and коментари feeds.