Колко добре познаваш българските филми?
март 3, 2009 в 9:47 am | Публикувано в България, Хумор | 63 коментараЕтикети: драсканици, картинки, мяркане, опит, отговори, познай, филми, числа
Някои от вас може би знаят, че съм голям фен на българското кино. Колкото и да го плюят всички аз ще продължавам да го защитавам. Защото имаме много качествени филми, които обаче остават недооценявани от българите.
Миналата година, първите месеци когато създадох блога написах една статия точно за българското кино. Сега отново дойде момента да се развихря, но клавиатурата остава малко на заден план, защото в тази статия ще участват повече моите художествени умения. Пейнт – а дойде на помощ. Наложи се да използвам неговите услуги, за съжаление обаче нещата не изглеждат чак толкова цветущи след като надрасках картинките.
А за какви картинки говоря? Такива, които показват по нещо от някой български филм. Всяка една от рисунките, които може да видите малко по – надолу е свързана с някой бг филм. Било то сцена от него, описваща заглавието му или нещо друго характеризиращо този филм. На пръв поглед това са просто девет грозни драсканици, но ако се задълбочим в разгадаването им ще видим, че това наистина са някои родни продукции.
Какво искам от вас? Да се опитате да (раз)познаете възможно най – много от тях. Няма да ви бъде лесно, но може да използвате някоя книга, енциклопедия на българското кино или пък интернет, за да разгадаете загадките. След десет дни ще обявя победителя, заедно с коментар относно анкетите от миналите седмици. Този, който познае най – много получава от мен DVD – та на всички филми, които е познал.
Вие сте. Ндявам се да не сте се отчаяли още при първото мяркане на рисунките, защото са ви се сторили много трудни за разпознаване. Ако се замислите повече и правите повече опити за познаването им със сигурност ще се справите. Пускайте отговорите си с коментари, може би най – добре ще бъде с номера на картинката и името, което мислите че съответства на нея.
Защо децата не могат да контактуват помежду си?
март 3, 2009 в 6:55 am | Публикувано в Хумор | 15 коментараЕтикети: бентен, билиард, години, жени, картинки, контакт, чипикау, чудовища
Направо не мога да повярвам, че аз сядам да пиша такава статия. Скоро психолог ще се изкарам с подобни размишления. А сега да ви вкарам в историята. Вчера след като не успях един час да се доредя за маса за билиард реших да отида и да хапна нещо. И тъй като залата е близо до молъфСофия прецених, че може да отскоча до ,, Пикадили ‘’ и да хапна няколко кроасана. И тъй като съм много лигaв …
… реших да си купя пет кросана чипикау с картинки Бентен. Бях с един приятел, хапнахме на някаква пейка закупеното и започнахме да лепим чудовищата от тях на специален плакат, който си бяхме взели. Нямаше нищо странно. Картинките не се бяха променили и не бяха с нищо по – различни от тези от преди 10 години, но може би аз се бях променил, защото забелязах нещо странно …
… и това не беше някоя по – силна карта от останалите ( ей колко ги разбирам, ама се падна един дето наистина силен изглеждаше ). Докато разлиствах страниците, където бяха нарисувани картите, които трябва да се съберат нещо ми направи впечатление. Изобилстваше от всякакви скелети, черепи, летящи дракони, убиици, каратисти и всякакви други воини, но не присъстваше нито едно момиче… О, не не съм педофил или извратеняк, който се кефи на такива неща.
Може би ми направи впечетление, защото преди известно време гледах репортаж на това защо момчетата не могат да контактукат с момичетата, и обратното. Децата още от малки им се натяква във всяка зарибявка само по един пол, а баланс няма никакъв. Така беше когато и аз бях дете, но не съм му обръщал внимание, за радост общувам с момичета и няма нужда да съдя компаниите за кроасани.
А, това със сигурност е албум, който се събира от момчета, защото е правен за такива. Този, който го е създал не е съобразил много неща. Лесната печалба не винаги е хубаво нещо, защото може да се съчетае и с лошата реклама. Преспокойно можеха да обогатят стандартните картинки, с нещо по – оригинално.
А защо си мисля че тези деца имат по – голям риск когато пораснат, или влезнат в пубертета да не могат да контактуват с такива от другия пол? Просто е, а и е доказано, че когато едно дете общува, в този случай занима само с едно и също, то в това няма да има проблеми, но останалите неща? А, и го забелязвам постоянно. В училище много момчета въобще не говорят с момичета, а когато се наложи подхождат като към момчета, защото от малки не са говорили с такива.
И за да не огранича темата само до това, трябва да кажа и нещо по – различно от моите ,, завидни ‘’ умения по психология. Компютрите също са много голям виновник. Когато аз бях малък още нямаше такива неща, или поне аз не използвах, а и брат ми ме държеше на страна докато навърших 7-8 години. Днешните деца израстват с тях, и още от тригодишни са пред стола, и вече играят и свалят различни игри. Компютрите също оказват огромно влияние, защото децата се учат да обущат с тях и чрез тях, което е далеч по – различно от един истински разговор лице в лице.
И така, в картинките от чипикау и компютрите не виждам нищо лошо, но когато те ( първите ) се съчетаят с женомразство това става лошо и детето няма да знае, че ще му навреди, но подсъзнателно ще се случи точно това. И така, вие знаете ли подобни ,, игри ‘’, които могат да отдалечат двата пола и да направи комуникацията помежду им трудна или направо невъзможна.
Защо мъжете не носим чорапогащи?
март 1, 2009 в 7:34 am | Публикувано в Хумор, Uncategorized | 269 коментараЕтикети: bunny, ефект, зайче, приятели, студ, студено, трудно, чорапогащи
Навън наистина е доста студено. Дори на мен ми е хладно, а попринцип тия неща не ги усещам. Снегът е посипал земята, за нещастие вече не прилича на добре обработено елфическо сребрo, а точно обратното на кал от някой тунел на джуджета намиращ се към недрата на Земята. Времето започва да се оправя, но докато бяха големите студове нямаше какво да ни предпази освен топлите дрехи.
На жените им е лесно. Слагат един чорапогащник и забравят за всякакъв студ. При по – старателно избиране може и да изглеждат доста секси и привлекателни, което напрактиха си е две в едно. Да не говорим, че може да съчетаят чорапогащника с още някои може би досадни за обличане нещо, но заслилващи гореспоменатия ефект.
При мъжете положението е доста по – трудно. Ние чорапогащи не носим. И зимата и лятото си ходим с къси чорапи, които нито те топлят кой знае колко, нито са привлекателни за другия пол. Носим ги колкото да си обуем обувките отгоре им. Ние мъжете се правим на ,, мъже ‘’ и уж не усещаме студа, обаче не е точно така. Защото студа си се усеща, а и се усеща по цялото тяло. Като се започне от пръстите на краката и се стигне до главата. Може би проблема е там, че и мисленето ни е някак по – различно. Преди да прочета статията на Бъни не се бях замислял да си сложа чоропогащник, е и сега не бих го направил, но поне ме накара да поразсъждавам. Колкото и да говорят хората, че мъжете са непоклатими същества, които не могат да бъдат смутени от нищо, и да не се притеснят от никакви подигравки и обиди аз няма да го поврявам, това няма никога да стане, освен във филмите. Ако мъж обуе чорапогащник, какво ли ще кажат другите за него. Какво ли ще си помислят приятелите. Дали няма да ги хване малко страх от този човек. Може би хората ще си помислят, че той е решил да си прави хомо дружинка. А и освен, че всички около него ще си помислят по нещо, и той ще се замисли дали не е прекалил. Дали не е трябвало да избере студа пред подигравките. И после мъжете не били раними и чувствителни. Такива са дори повече от жените може би.
Допълнително не познавам човек, който да може да издържи всичките мъки покрай чорапогащите. Като започнем от обуването и стигнем до събуването. Аз примерно обичам по – бързите обороти. Не да се бавя много, за да се екипирам с някакви дрехи, и то такива които биха накарали хората да ти се подиграват. И то само защото е общоприето жените да носят чоропогащи, а не мъжете. Като цяло подигравките са точно заради това. Защото по принцип мъжете не се топлят по този начин. А и всеки мъж би избрал някоя страстна мацка да го топли, пред чорапогащник. Иначе и аз агитирам хората да бъдат уникални, различни, ама то трябва да се уточно към какво да бъде насочено различието. Защото можем да бъдеш уникален и да си душата на купона, ама може да си и уникалния аутсайдeр, който носи чорапогащник и седи в ъгъла, докато другите си друсат телата на масата, под нея, до нея и върху нея.
Мъжете няма да започнат да носят чорапогащи скоро. Е, освен ако не се намери някаква далавера с това нещо. Защото иначе ще ни бъде топло, ама няма да бъдем нито човека, с който искат да си говорят другите, нито гларуса на вечерта, поради някакви странни убежения човешки.
В отговор на статията на едно зайче.
Човек, Блогър, Монитор
февруари 24, 2009 в 4:43 pm | Публикувано в Аз, Хумор | 9 коментараЕтикети: блогър, компютър, монитор, ново, сватба, старо, техника, техномаркет, човек
Имало едно време и още го има един човек. Той бил блогър. Най – често пишел статиите в блога си от своя личен компютър. Този компютър бил обвързан с един монитор. Тяхната връзка продължила около 7 години. Те бяха отпразнували медна сватба, когато собственика на двата уреда реши, че монитора се е застарил прекалено бързо през тези години на ползване и реши да го замени с нов.
ТехноМаркет е мястото където можеш да откриеш нов и хубав монитор. Избирането не е дълго, не се отекчаваш, защото винаги можеш да отидеш до другата страна на магазина, за да видиш нещо друго, преди отново да продължиш.
Когато този човек, блогър избра монитора, той разбра, че е направил правилен избор. Старият постоянно вършеше пакости. Трептеше от дясната страна, а това не се харесваше на Явор – собственика на уреда. Той се страхуваше, че това може да повреди зрението му, а и сините ленти, които се движеха хармонично от време на време по екрана не бяха по вкуса му.
Името на новия монитор е Brilliance. Баща му пък се казва PHILIPS. Явор се надява този нов монитор да му бъде полезен. Името на бащата е известно, и дано не се изложи. Бившият монитор няма да бъде забравен, а ще се опита да си намери нов компютър, с който да се сроди, или ще изчава подходящ момент, докато отното започне да работи на пълни обороти.
Както човека, блогър, така и компютъра бяха доволни от работата на старото LG, но то просто остаря, и трябва да бъде сменено. Остаря, така както остарява всичко, около нас. И това е поредния пример, който показва, че кръговратът е във всичко. Навсякъде около нас и в нас.
По принцип не пиша много неща свързани с мен, но с това исках да се похваля. Дано не съм ви отекчил.
И отново вашите гласове
февруари 23, 2009 в 1:40 pm | Публикувано в Хумор, Uncategorized | 19 коментараЕтикети: анкети, блогъри, бомба, въпроси, криза, неделя, провал, седмица, статии, събота
Е, вие сте на ход. Ако видя, че има интерес към може би не толкова интересните анкети, ще пускам всеки месец може би на тази дата 🙂
Остави ги- глупаци
февруари 11, 2009 в 4:29 pm | Публикувано в България, Хумор | 12 коментараЕтикети: бой, венко, димитров, дискотека, полицай, призив, трева, цигари
Прибирам се вкъщи и от вратата нашите ме почват къде съм бил досега:
– Бях на сбирка на ПРИЗИВ, обсъждахме проблемите на образованието- как то да стане наистина безплатно, качествено и общодостъпо за всички. И как всички учащи се да се обединим около една идея, да се солидаризираме един с друг и да се научим да отстояваме правата си.
– Ти луд ли си?! К’ви права, к’во безплатно образование, и к’ва е тая солидарност! Къде ще ми ходиш да бунтуваш народа, да го караш да се бори за права. Човек за човека е вълк, а преклонена глава- сабя не я сече. Бъди единак, скатавай се и ще допълзиш до някоя службица. Освен това за какво ти е безплатно, че и качествено образование- да си видял някой с образование да е прокопсал- една чистачка в МОЛ-а взима повече от един професор, а пък ако заминеш на бригада, направо ще си баровец. Не ти трябват безплатни неща- те са некачествени. Любов, съвест, родолюбие- това са все измишльотини.
Ами ако след време, някой работодател разбере, че си изразявал своето мнение, вместо да изпъняваш к’вото ти кажат, и на всичкото отгоре караш останалите да искат повече- нали няма да те вземе на работа.
Забраняваме ти да ходиш в ПРИЗИВ.
На другия ден, се прибрах у нас на зиг-заг и хълцукайки обясних какво съм правил:
– Бях на детска дрискотека. Преди това се напихме в градинката, ама влязохме вътре. Не стоях много, щото ми бяха свършили цигарите. Навънка един съученик ми предложи джойнт, ама преди да му отвърна, повърнах, след което се сбихме. После се разбягахме кой- откъде е, щото се появи един полицай и току виж ме задържал, че съм се разбунтувал нещо…
– Браво! – плеснаха с ръце нашите. – Бяхме се уплашили, че пак си с ония глупаци от ПРИЗИВ да обсъждате как трябва да се възстановят спортните площадки в училищата и колко е хубаво да скиторите по баирите на чист въздух. Сега сме спокойни, че вече и ти си като другите- съвсем обикновен…
Автор на фeйлетончето е Венко Димитров . Написано е по истински случай. В него е било замесено дете, и неговата майка, която не била доволна от Призив . Истината е, че трябва да има повече будни деца, които искат да спасят България. А това което е описано във фeйлетончето… Много пъти съм казвал, че това не са всички деца, защото има и различни, такива на които мислите им не се съсредоточават само върху бутилката и тревата. Ако някой може да си вземе поука от написаното ще бъде чудесно 🙂
Телефонът на Бойко Борисов е по-бърз от всеки друг!
февруари 3, 2009 в 2:04 pm | Публикувано в България, Хумор | 10 коментараЕтикети: Бойко Борисов, Сашо Диков, Чък Норис, канал 3, софия, спорт, телефон, футбол
Бойко Методиев Борисов е съвременен български политик, телохранител, каратист и от 10 ноември 2005 г. е настоящ кмет на София. ( wikipedia )
Както знаем Бойко Борисов разбира от всичко, занимвал се е със сто неща и сигурно има още поне толкова хобита, за които ние не знаем. Кой обаче би помислил, че телефонът на Бойко Борисов е много по-бърз от всеки друг такъв.
Настоящия кмет на София се занимава доста активно с футбол.Явно следи и мачовете на националния отбор. След загубата ни от Сърбия с 6 : 1, той не пропусна възможноста САМ ДА ПОЗВЪНИ в предаването по Канал 3 на Сашо Диков, като даде коментар за мача и представянето на нашите национали. Разбира се той беше недоволен, дори малко разгневен заради позорната загуба на българите. Борисов не пропусна също така да поговори и за политиката на страната ни. Отдели няколко изречения и за Георги Първанов, който наблюдаваше на живо сблъсъка между нашия национален отбор и сърбите. Дори реши да предизвика националния ни отбор в мач срещу неговите хора на стадион ,, Спортна София “.
Всичко е много хубаво. Страхотно е, че кмета на София се интересува от спорт. Само ми е много интересно как той се свърза толкова бързо с предаването ( И водещият няколко пъти каза, че сам е позвънял, и че те не са го търсили ), а ние – обикновените зрители трябва да чакаме по 40 минути докато телефонът даде свободно и ни се отдаде шанс да кажем и ние някое изречение. Телефона на Бойко Борисов явно е някой специален, за който модел ние все още не сме чували. Нашият кмет продължава да ни изумява с действията си и с безпределните си възможости. Прякора, с който го наричат някои българи ,, българския Чък Норис “ е съвсем уместен.
Ако не знаехте, че телефонът на Бойко Борисов е най-бързия, то вече научихте, а ако искате да се забавлявате още малко може да прочетете тези преведени на български факти, които по оригинал са писани за Чък Норис.
–––––––––––––––––––––––––––––––
– Бойко Борисов не може да предсказва бъдещето. Бъдещето просто прави това, което Бойко Борисов каже.
– Единственият случай, когато Бойко Борисов е сгрешил, е когато е помислил, че е сгрешил.
– Откак Бойко Борисов стана кмет, основният износ на София е болка…
– Бойко Борисов няма нужда от чудо, за да раздели Червено море. Той просто върви напред, а водата се маха от пътя му.
– Когато Бойко Борисов влезе в стая, той не включва лампите, а изключва тъмнината.
– Бойко Борисов никога не отстъпва – той просто напада в обратната посока.
– Често се казва, че някой се е разминал на косъм със смъртта. А Смъртта веднъж се разминала на косъм с Бойко Борисов.
– Бойко Борисов може да направи снежен човек от дъжд.
– Бил Гейтс живее в постоянен страх, защото компютърът на Бойко Борисов може да забие.
–––––––––––––––––––––––––––––––
Ако искаш да прочетеш още подобни можеш да посетиш блога на Петър Стойков
Не съществува приятна работа?
януари 16, 2009 в 6:26 pm | Публикувано в Хумор | 8 коментараЕтикети: Австралия, пазач, професия, работа, риф, хамилтън

Работното място на бъдещия победител в конкурса
В последно време пиша само за разни проблеми. Било то на образованието, бъдещето, мъртво пияните деца, интернета. Реших да напиша една по-обща статия, която не засяга тези проблеми, точно обратното, това което ще прочетете може да ви зарадва, и да ви накара да потърсите повече информация в мрежата.
Много хора казват, че приятна работа не съществува, че не може да се намери такава, която едновременно да те забавлява, радва, не ангажира и да бъде високоплатена. Това обаче май не е съвсем така. Попаднах на статия, която описва точно такава професия, която съчетава тези работи. За съжаление работното място не е в България, не е и в Европа, но това не трябва да те спира да опиташ, защото всеки може да бъде избран. Става дума за пазач на големия бариерен риф в Австралия. Заплатата е над 200 000$ годишно, а работното време е 12 часа на месец.

Друг вариант на работното място
Картинката, която съм показал по-горе ще бъде работното място на бъдещия победител. Неговите задължения съвсем не са сложни. ,, Сред задълженията на пазача на Хамилтон- един от австралийските острови Уитсанди- влиза храненето на рибите и събирането на пощенските пратки. Освен това трябва да води видеодневник, да снима с фотоапарат и да пише в интернет-блог. „Трябва ни човек, който да изследва островите и да може да разкаже на света за това, което е видял“, казва Антъни Хейс, шеф на туристическата агенция в Куинсланд. Условията на договора предвиждат новоназначеният пазач да получи за 6 месеца 150 000 австралийски долара (103 000 американски). “ ( bgfactor.org )

Работната среда
Остров Хамилтон, на който цари вечно лято е най- големият от обитаемите острови в района. Посетителите му със сигурност могат да разчитат на несменяемо синьо небе, прозрачен океан и девствени плажове. ( bgfactor.org ). Наистина всичко звучи и изглежда чудесно. Просто се замислете какво ще бъде чувството да работите на това място. Може би единственото неприятно е това, че ще бъдете много далеч от България, вашите приятели и семейство, но пък ще им изпращате най-красивите картички на света. 🙂

Остров Хамилтън
Това е и самият остров Хамилтън. Изглежда чудесно, а и вечното лято ще бъде в унисон с гледката. Допълнително жилището, където ще отседне победителят е луксозна вила с басейн. Срокът на подаване на документите приключва след 37 дни. За съжаление не успях да открия къде може да се изпращат тези документи, но ако се поровим в интернет сигурно ще открием. Надявам се тази статия ви зарадва, защото е приятно да се чуе и нещо хубаво. Пожелавам всеки му такава професия, но за съжаление не може… Най-вероятно ще бъдат изпратени хиляди писма на кандидати, но само един от тях ще бъде избран. Искрено се надявам да не е нагласено всичко от самото начало, и човекът който ще бъде назначен да се знае от сега. Защото ако е така, то хората които се запишат няма смисъл да таят надежда, че ще бъдат избрани.
За тази работа разбрах от http://bgfactor.org/ , откъдето взех и част от информацията.
Има ли извънземни? А какви ли са те?
януари 15, 2009 в 6:34 pm | Публикувано в Хумор | 12 коментараЕтикети: извънземни, развитие

Има ли извънземни? А какви ли са те?
Има ли извънземни? А какви ли са те? Това са въпроси, които си е задавал всеки. По тази тема са написани хиляди статии, книги, взети са много интервюта, и има много тези. Това, което пиша в момента не е поредния материал, който казва, да има извънземни и те са много по-развити от нас. С тази статия се опитвам да размишлявам над въпроса ,, Защо, ако има извънземни те да не са по-нисша раса от нас? “
Има много книги и публикации, които са изписани по темата за извънземните. Много голяма част от тях са се заели да описват колко по-развити може би са те от нас. Чели сме стотици статии, в които се споменава, че ако съществуват извънземни те притежават много по-развита технология от нас, различни кораби, благодарение на които преминават галактики за секунди, или са много по-напред от нас във всяко едно отношение. Има и доста теории, които казват че точно от друга раса, населяваща друга планета сме дошли ние, и че сме био-роботи с промити мозъци. Дрън, дрън, дрън такива статии колкото искаш, ако ти се четат подобни можеш много бързо да си намериш чрез гугъл :). Чудя се защо никой не си задава въпросът ,, Възможно ли е, ако съществува извънземна раса, тя да бъде по-слабо развита от нас “ ? Не е ли възможно да са по-зле развити технически от нас, ако изобщо може да се говори за техника, не е ли възможно да не притежават лазерите и летящите кораби, за които четем в книгите, и гледаме в научнопопулярните филми? Защо винаги си представяме извънземната раса като много по-развита от нас и много по-мощна, такава която може да ни унищожи по всяко време? Честно казано не съм попадал на статия или информация, която се опитва да кажа, че има вероятност, ако съществува такава раса да не е по-развита от нас. Нима със сигурност съществува някъде там-горе цивилизация, която е много по-напред от нас? Дали хората, които пускат тези статии не знаят повече от нас? Дали НАСА и други правителствени организации занимаващи се с това не крият нещо от нас, и знаят повече, като ни втълпяват, че извънземни може би съществуват, но те са и много по-добре развити от нас?
Надявам се един ден да научим отговорите на всички тези въпроси. А това ще стане само ако се докаже, че има извънземна раса. Вие какво мислите, защо хората изключват теорията, ако съществуват други освен нас-хората те да са по-зле развити от нас? Но според мен никой не може да каже нещо със сигурност, тъй като не е доказано, че съществуват извънземни, а не се знае и дали скоро ще се случи 🙂
Не харесвам поп-фолка
август 12, 2008 в 9:31 am | Публикувано в България, Хумор | 36 коментараЕтикети: забавно, музика, поп-фолк, смях
Dress Code
- Илиенци
- Пазара в Димитровград
- Никелово колие, на което с големи букви е гравирано SEX
- Кожени якета, стил дребен селски тарикат от 1995
- Дрехи в стил „звездата на ТИР парка до Дунав Мост“
- Дрехи, изградени от втвърдил се грим и сенки
- Ботушки с много остри върхове, окапани с мазнина от скара
- Ланци – за целта могат да послужат всякакъв вид синджири от тоалетни казанчета или вериги от кучешки поводи.
- И все пак: за представителките на този „музикален“ жанр е препоръчително облеклото до бъде сведено дори и под необходимия минимум.(Dreal.net)
Създаване на безплатен сайт или блог с WordPress.com.
Entries и коментари feeds.