Arrowsss’s Weblog

Дали не съм прав

Аз може да не съм много умен, но ти със сигурност си, защото когато аз кандидатствах след седми клас не можах да влезна точно там където уж най – много желаех, но ти си успял. За съжаление обаче след като помислих малко над темата за кандидатстването се оказа че има доста пропуски в системата, които трябва да бъдат оправени, и коита са все в ущърб на ученика, които или му изграждат непокрито самочувствие, или го карат да си мисли че е най – големия нещастник на света… и двета неща не са гот, но според хората тези изпити ( за кандидатстване след седми клас ) са направени по убер професионален начин, което обаче не е съвсем така.

Искам да започна със системата за оценяване, защото това е най – важното за всеки ученик, кавото и да си говорим. Можем да преброим на пръсти, тези които ги интересува какви грешки са допуснали, а за останалата шепа хора е важна системата, по която се оценяват. Колко е за тройка, колко за четворка и т.н. Един приятел ми каза, че за да изкараш тройка на изпита по математика от тази година ти трябват 15 точки, забележете не от възможни 30 или 40, а от цели 75. Да кажем, че да изкараш тройка е много лесно, и ако си избереш да научкваш и да пишеш на всички А, Б, В или само Г ще изкараш около 4. По неразбираеми за мен причини обаче скъсаните са над 20 000, а това е около 5 % от всички кандидатствали. Да приемем, че една малка част от тях са се панирали на изпита и за това са изкарали толкова ниски резултатите, но за останалите … какво говорим въобще? Защо кандидатстват такива хора, които не са се готвили, и които ако имат някакъв късмет може да вземат мястото на някой, който си е учил през годината.

Това беше за системата, с която се оценяват участниците ( за точките знам от един приятел, който се е поинтересувал и е разгледал тук там ). Сега отново ще говорим за числа, но този път за баловете, с които се приемат учениците. В повечето училища този бал се образува по следния начин: оценката от училище по български език + тази по математика + удвоените оценки от двата изпита. Балове около 30 и над 30 са доста добри, и с тях се приемат ученици в много елитни ( може би ) училища. Истината е обаче, че и тези, които имат бал около 18 също могат да бъдат приети в някакви училища, а такива балове показват единствено малко знания. За да говорим в оценки, това са две тройки в училище по български език и математика и две тройки на двата изпита. 3 + 3 + 2х3 + 2х3 = 18 бал. И с такъв бал и малко по – висок можеш да бъдеш приет в не малък брой училища. Е добре де искам да ми кажете тези оценки показват ли някакви знания? С такива оценки трябва ли да се приемат учениците някъде? Тези оценки не показват по никакъв начин знания, и никой да не обеснява бегах от часовете и за това даскалите се заядоха, що’то тия не минават.

За сега поне е доста куцо направен този изпит. Преди няколко години когато аз кандидатствах не забелязвах тези неща, но сега вече са ми ясни. Написах статията специално заради един приятел, който тази година кандидатства, и който е останал малко възмутен от всичките гафове, около изпита. Като започнем от оценяването, минем през хилядите ученици опитали се и успели да препишат и стигнем до прословутите балове. Е прав ли съм според вас за лошата система? Ами за това, че с толкова ниски оценки не трябва да бъдат приемани ученици?

Младите хора искат, но не отстояват

Младите хора. Тези личности, за които говорим, че имат истински характер, отстояват правата си и не понасят критика се оказва, че не са толкова стабилни, за колкото ги описват всички. Крехката им възраст им позволява да те псуват когато им кажеш, че те дразни цигарения дим или петната от бира по масата, но не и да отстояват своите желания, което дори може да бъде фатално, или най – малкото неприятно и за други освен тях.

Постоянно контактувам с млади хора като мен, и разбира се нищо вече не може да ме учуди. Псувни по адрес на учители, възрастни хора, и дори родители не са нещо странно, поне в днешни дни. Боят между момчета няма да го коментирам, защото има и по – неприятни неща, това са уличните битки между момчета срещу момичета, както и такива, в които участват само деца от женски пол.

Не знам откъде идва цялата тази борбеност, но знам че хората обичат примерите от истинския живот и за това ще ви разкажа за един от началото на януари. Както знаете тогава беше газовата криза, и всички много се бяха загрижили за последствията, а учениците ги интересуваше дали ще последва дървена ваканция. Някои училища излезнаха в такава почивка, но това в което уча аз нямахме този късмет за добро или за лошо. Младите хора обичаме протестите и всички се втурнахме по нечия идея да се бунтуваме в коридора. Викове и крясъци отекваха по цялото училище, всички клонеше към един сериозен протест, организиран от едни млади хора. И когато никой учител не можа да укроти тълпата везната клонеше към успех за учениците. Когато обаче се появи директора всички се разбягахме, а дори нямаше опит за отстояване на желанията. Допълнително ни бяха казали, че температурата в част от стаите е по – ниска от допустимото, това го знаеха голяма част от присъстващите на този митинг, но все пак се запътиха към стаите. Искаш? Правиш първа важна стъпка? Знаеш, че може би си прав, дори не напълно? Но когато дойде основния момент умекваш и показваш, че не си чак толкова сигурен в себе си.

Според мен има някаква грешка в твърдението, че младите хора са много настойчиви. Ако погледнем положението, те са просто диви. Държат се като деца, което е нормално. Бият се, псуват се, карат се това са все нормални за хора на моята възраст. Забелязвам, че когато стане дума за нещо сериозно те се държат отстъпчиво, и не могат да се наричат лъвове, а повече ще отива – котки, или котенца? Думата е ваша, мислите че младите хора искат, но не отстояват своите виждания.

Учителите заслужават уважение! А получават ли го?

( снимка BgFactor.org ) Да! Естествено, че учителите заслужават уважение, но не го получават и не знам кога ще се случи това нещо. Аз съм ученик и виждам как се държат други като мен с някои учители. 15-годишно момиче да псува госпожата си определено не е нормално. Не е нормално дете да заплашва учител. Не е нормално да се отнасяш толкова пренебрежително към човек, който се опитва да те научи и ограмоти.

В днешно време учителите търпят какви ли не неща. Те са нагрубявани, обиждани и ненавиждани от голяма част от своите ученици. Не знам на какво се дължи това. Дали някои деца имат по-високо самочувствие и за това се държат по този начин, дали избиват комплекси или просто се забавляват. Учителите не заслужават това.

Според вас нормално ли е ученик да заплашва учител ( с баща си )? Много ще кажат не е нормално, а и децата не го правят. Това обаче не е така. Попаднах на една тема във форума на priziv.org, в която прочетох следното :

,,Извинявам се,но съм млад учител.Имам големи проблеми с един от учениците.Държи се нагло в часовете ми и при опит да говоря с баща му ударих на камък. Баща му започна да ме заплашва да спра да се заяждам с детето му,защото него всички го познавали и можело да сложи край на кариерата ми. МОЛЯ ВИ ,НУЖДАЯ СЕ СПЕШНО ЗА ОТГОВОР НА ПРАВАТА СИ. ИМАМ ЛИ ПОНЕ ПРАВО АКО УЧЕНИКЪТ ПРОДЪЛЖИ ДА ПОСЕЩАВА УЧИЛИЩЕ ДА СЕ ОТКАЖА ОТ НЕГО,ДА ГО ОСТАВЯ БЕЗ ОЦЕНКА И ТОЙ ДА СИ ТЪРСИ НАЧИН ЗА ИНДИВИДУАЛНО ОЦЕНЯВАНЕ,КОЕТО ДА НЯМА НИЩО ОБЩО С МЕНЕ. МОЛЯ ВИ ДАЙТЕ МИ НЯКАКЪВ ОТГОВОР. “

Как може да има такива хора. Как може да ходиш на училище само за да напсуваш госпожата си и за да се държиш нагло. Жалко е, че много от децата се държат точно по този начин, а ако не то те подстрекават, този който е започнал скандала, а след часовете му обесняват колко му се възхищават докато пушат по някоя цигара и изпият 2-3 бири. Понякога се чудя как учителите издържат на цялото това напрежение.

>> Получават нищожни заплати
>> Работят много, а възнагражденията са минимални
>> Обиждани са ежедневно
>> Много често работят в лоши условия

Истина е,че има и учители, които просто са не достатъчно квалифицирани, но те са значително по-малко от тези, които могат да ти помогнат. Надявам се да почнат учениците да се отнасят с по-голямо уважение към своите учители. Така и двете страни ще бъдат в по-добри отношения, а и проблемите ще бъдат значително по-малко.

Проверка на знанията ни по география

Проверка на знанията ни по география

Ако някога сте искали да проверите вашите знания по география, но не сте знаели къде, то намерих един страхотен сайт, който може да ви помогне да осъществите това ваше желание.

TravelPod е сайт, в който може да играете игра, която ще ви помогне да определите какви са вашите знания по география. Можете да играете 14 различни игри, като всяка от тях е различна, но не по-малко интересна от предходната. Можете да изберете световна карта, Европа, Азия, Африка, Америка, Канада и други. За да пробвате не се изисква никаква трудност. Не трябва да се регистрирате или да оставяте вашия е-майл.Повечето от тези 14 предложения ви дават възможност за избиране на държава/столица/град/забележителност, чието място трябва да познаете на картата. Колкото по-близко забодете флагчето до зададеното място, толково повече точки печелите. По този начин преминавате в следващите нива, а всяко от тях е по-сложно от предходното. След като свършите играта, превъртите я или изгубите получавате обща оценка за постигнатия резултат. Това включва спечелените от вас точки, както и вашето IQ по география. От сега ви предупреждавам, че играта няма да е лесна, някои от задачите са доста трудни, което се съчетава и с малкото време за търсене на обектите. Пожелавам ви успех и ако искате пускайте вашите резултати, за да видим кой е най-добър по география 🙂

>>Световна карта
>>Европа

Има ли смисъл от частните уроци и курсове?

На всички ни е известно, че в България има хиляди фирми, които предлагат частно обучение било то със цяла група или самостоятелно. Който тръгне може за минути да намери учител по български език, математика, английски език или друг предмет, който се преподава в училище или в университета. Основният въпрос е има ли нужда от тези курсове и помагат ли те с нещо на своите посетители?

Голяма част от учениците, които ходят на курсове, алианси и частни уроци са 7 клас. Посещават ги основно заради предстоящият им изпит в края на годината. Това, което съм забелязъл е че тези курсове са посещавани от два вида ученици, едните са тези които се справят много добре и нямат голяма нужда от помощ, но родителите им искат да са сигурни, че децата няма да тръгнат по лош път, или да се провалят и ги пращат на уроци, другите пък са тези, които не харесват учението, не искат да учат и мечтаят за деня на своето завършване( който при много от тях идва със закъснение или въобще не идва).

Макар че двете групи са с различно отношение към учението и двата лагера проявяват еднакви „симптоми“. Стоят на чиновете 6 часа ( или 3, или 9, или 12 има различни курсове ), но не правят нищо съществено, привидно изглежда, че слушат, но нямат никакъв интерес, от това което казва учителката. Децата, които по принцип добре се справят и си учат редовно не ги интересува, това което им преподават, защото смятат, че са научени на всичко, а другите само седят и си гледат часовниците, в очакване това мъчение да приключи по-бързо.

Какво се получава? Децата си стоят послушни и необезпокоявани от учителката, която се радва на тишана и преподава, а учениците не научават нищо просто защото нямат интерес от това. Най-често се получава тази ситуация. Родителите са хвърлили много пари за да платят таксите за тези уроци, а детето в края им си знае точно толкова колкото и преди да започне. Тук не става дума за умни и тъпи деца, става дума за мързелът, който е налегнал всички.

Можем само да се радваме, че измежду хилядите деца, които ходят на скъпоплатени уроци има и такива, които знаят, че те ще им помогнат и все ще научат нещо ново, което ще им бъде полезно. Те внимават и се опитват да научат колкото се може повече. Такива деца казват, че учителите са добри и преподават лесно и приятно. Останалите деца пък казват “ тя даскалката не става, не може да ни обясни“. В крайна сметка има и учители, които просто не могат да се справят с преподаването, но по-голямата част от тях са квалифицирани за това, и го правят по най-добрият възможен начин. Проблемът е в децата, че са мързеливи. Тези неща най-често започват да се проявяват още в ранна детска възраст, когато родителите имат силното желание децата им да знаят всичко по английски, немски, математика, български, а децата все още копнеят по цял ден да играят на компютъра фифа или старкрафт.

В крайна сметка мързелът е голяма пречка за всички. Кога ли той ще отмине? Кога ли децата ще станат по-трудолюбиви? Ако трябва да чакаме няколко деситилетия пак ще е добре, защото ще знаем, че все някога положението ще се оправи.

А после децата са глупави…

Слушали сме много за това че децата затъват, стават все по-необразовани, глупави, невладеещи родният си език, незнаещи таблицата за умножение, намиращи ученето за нещо тъпо, нещо което е загуба на време и не е интересно.Тези и подобни думи може да се прочетат навсякъде в интернет, да се чуят навсякъде и от всички – обикновени хора, управляващи, родители, учители.

И аз не подкрепям много неща в българското образование, но не е нормално дете на 6, 7 години да изучава в училище всеки ден по 5 или 6 часа, някои, от които са английски, искапнски, немски език(и то всеки ден).Не може часовете за изучаване на чужди езици да бъдат повече от тези за усвояване на българският език.

Да не говорим, че в детските градини лелките се опитват да учат децата на английски език, макар и на много ниско ниво, това е трудно за усвояване, щом не знаеш българският, майчин език до съвършеснтво.Има ли смисъл от толкова ранна детска възраст децата да се превръщат в машини за учене.Не е ли по-добре от малки да изградят някаква представя за живота и нещата около тях?От какъв зор трябва като заведем децата си в зоопарка и ги попитаме“Това животно с черно-бели ивици знаеш ли какво е?“ и те да мълчат.

Защо трябва от малки да бъдат толкова натоварени, няма ли да е по-лесно и за тях и за всички първо да научат основни неща от историята на България, да знаят къде се намира нашата държава на картата и кой е написал Ангелинка.

Как може едно малко дете да учи чужд език, като на български не знае, някои от изучаваните думи в училище.После всички се чудят защо децата не искат да ходят на училище, правят се на болни и приемат ученето за наказание.Щом от малки имат такова натоварване, как ще искат да продължат да се изучават.Защо всяко дете не знае основни неща, а чак след това да мислим за допълнителните, защото не всеки може да научи чужд език, но всеки трябва да знае български.

Няма смисъл да обвиняваме децата, че не учат, ако наистина това, което се изучава в училище идва в повече за тях, но какво знам аз…Аз съм просто едно 15 годишно момче, което иска да покаже какво мисли, явно тези които определят какво да се изучава в училище им е трудно да го разберат.Нека продължаваме да натоварваме децата от малки с тези работи, и после отново да хулим, че не знаят нищо, и че бъдещето на България не е цветно.

Не казвам да не изучават нищо в училище, но нека първо усвоят основните неща, тези които ще са им полезни в живота, и после да започнем да мислим за изучаване на чужди езици, психология, анатомия и т.н

13, 14 годишни деца = работа?Аз съм против!

Напоследък като че ли стана модерно всички да си търсят работа.Работата е един вид задължение, което трябва да се спазва.Както всички знаем в България пълнолетие се навършва, когато станем на 18 години.На тази възраст всеки става трудоспособен и независим.

Известно ни е за загрижените родители, позволяващи на децата си да стоят на вън само до 9 часа вечерта.Точно те обръщат ли внимание, че малките им дечица са започнали работа като работници на строеж, автомивка, басейн.Забелязват и не правят нищо, дори хвалят децата си, че са направили още една стъпка в живота си -тази да станат работници.Точно тези родители, които не могат да разберат, че децата им растат и свободата е най-важна.Не става дума за вечерни часове, забрана за ходене по дискотеки и т.н

Според мен щом приемаш даден човек(дете) за малко и непораснало и му забраняваш купища неща, от които се чувства зле трябва на всички нива да се държиш по един и същи начин.Не може да критикуваш малкото хлапе, че е закъсняло с няколко минути, а на другият ден да го гледаш как става в 6 часа, нарамило чанта и отиващо да мъкне мръсните чували пълни с цимент.

Нека всички оставим малчуганите( и аз не съм много възрастен, но имам мнение по въпроса) да растат спокойно, да изживеят годините си на малки момчета и момичета, които играят футбол със своите връстници, каращи кънки, разхождащи се със своите другари.

А пък за децата, които имат силно желание да ходят на работа, за да докажат своята мъжественост(момчетата) има много други начини да го направят, без да стават от малки роби на живота.

Детството е едно и трябва да се изживее пълноценно, нека не пречим на дечицата да го направят.Когато пораснат ще има работа за всеки, важното е да има желание.Ако си постоянен и искаш да постигнеш нещо с труд това ще стане най-лесно.Нека децата на България да не бъдат назначавани до навървшване на своето пълнолетие на работа, за да минат нормално и радостно техните години на безгрижие.

Пиша статията, тъй като забелязвам, че множество от българските младежи започват първата си работа на 13-14 годишна възраст, а това за мен не е нормално, ако искаме да сме полезни на тази възраст, по-добре да помагаме с каквото можем на своите родители.

И нека добавя нещо, което не споменах в горните изречения, образованието(което се получава в училище), това пусто нещо, което не може да се приеме така добре от българчетата е измислено и създадено, точно за даде начален тласък в живота, да ти помогне да станеш образован, и чак след като го завършиш да започнеш работа с натрупаният опит и знания от годините ти на ученик.