Лошо нещо ли е цензурата?

март 29, 2010 в 7:55 am | Публикувано в България | 23 Коментари
Етикети: , , , , , , , ,

В такива дни живеем, че постоянните псувни на майка не могат да ни учудят много. Използват се като за добър ден, а много често отговора се изразява с физическо малтретиране или с някаква цветуща псувня. На футболен мач вместо да подкрепяме любимия отбор, ние псуваме трети, който не играе в този двубой. Често децата се научават да се държат по този начин от своите родители, а след години на свой ред това ще продължи към следващото поколение, а статиите в блоговете за ,, затъпелите тийнейджъри ‘’ ще продължат да се разрастват като тези за Соломон Паси от вчера и от петък.

Много хора не искат цензура. На тях не им пречат обидните думи, а дори много често измислят нови, които на бързо стигат от единия край на страната до другия. На мен не ми харесва това отношение, макар че и аз понякога си позволявам да обида някого, но това става най – често защото съм бил афектиран, а не защото предпочитам да говоря за майка ти, леля ти, сестра ти вместо да те поздравя с добър вечер. Освен, че цензура няма в разговорния ни език, то е нормално това нещо да се пренесе и в интернет, във вестниците, дори в книгите. Много често се използват нецензурни думи, когато въобще няма смисъл от това, но просто автора е решил, че така ще намери повече читатели, примерно.

А защо мисля че цензурата не е нещо лошо? Както вече казах в много книги авторите са си позволили да включат от тези цветущи псувни, за които споменах по – горе. Една от причините за това е че това е езика, който се използва много често от хората на улицата и в интернет, което следва, че ще има интерес и към написаното. Щом нещо е популярно, дори комерсиално е почти сигурно, че то ще бъде интересно за четене. Читателите си мислят че ако една книга, или статия е написана без някоя псувня, то тя ще бъде скучна, тъпа и няма да има особен смисъл от прочитането и. Само че след като се замислим точно това може да направи някакъв писмен материал – интересен. Щом някой писател иска да каже нещо, което да включва обида, но не иска да го каже по този начин, а на по – приличен език, той ще трябва да се постарае да измисли нещо. Отново ще го каже, но по по – завоалиран начин, така че едновременно хората да разбират какъв е замисъла, да звучи интересно и дори интелигентно.

А, ти приятелю какво мислиш? Лошо нещо ли е цензурата, или пък си фен на разговорите, в които се опитваш да се ,, надпсуваш ‘’ с приятели.

Advertisements

Дали не съм прав

юли 14, 2009 в 7:03 pm | Публикувано в България, Образование | 19 Коментари
Етикети: , , , ,

Аз може да не съм много умен, но ти със сигурност си, защото когато аз кандидатствах след седми клас не можах да влезна точно там където уж най – много желаех, но ти си успял. За съжаление обаче след като помислих малко над темата за кандидатстването се оказа че има доста пропуски в системата, които трябва да бъдат оправени, и коита са все в ущърб на ученика, които или му изграждат непокрито самочувствие, или го карат да си мисли че е най – големия нещастник на света… и двета неща не са гот, но според хората тези изпити ( за кандидатстване след седми клас ) са направени по убер професионален начин, което обаче не е съвсем така.

Искам да започна със системата за оценяване, защото това е най – важното за всеки ученик, кавото и да си говорим. Можем да преброим на пръсти, тези които ги интересува какви грешки са допуснали, а за останалата шепа хора е важна системата, по която се оценяват. Колко е за тройка, колко за четворка и т.н. Един приятел ми каза, че за да изкараш тройка на изпита по математика от тази година ти трябват 15 точки, забележете не от възможни 30 или 40, а от цели 75. Да кажем, че да изкараш тройка е много лесно, и ако си избереш да научкваш и да пишеш на всички А, Б, В или само Г ще изкараш около 4. По неразбираеми за мен причини обаче скъсаните са над 20 000, а това е около 5 % от всички кандидатствали. Да приемем, че една малка част от тях са се панирали на изпита и за това са изкарали толкова ниски резултатите, но за останалите … какво говорим въобще? Защо кандидатстват такива хора, които не са се готвили, и които ако имат някакъв късмет може да вземат мястото на някой, който си е учил през годината.

Това беше за системата, с която се оценяват участниците ( за точките знам от един приятел, който се е поинтересувал и е разгледал тук там ). Сега отново ще говорим за числа, но този път за баловете, с които се приемат учениците. В повечето училища този бал се образува по следния начин: оценката от училище по български език + тази по математика + удвоените оценки от двата изпита. Балове около 30 и над 30 са доста добри, и с тях се приемат ученици в много елитни ( може би ) училища. Истината е обаче, че и тези, които имат бал около 18 също могат да бъдат приети в някакви училища, а такива балове показват единствено малко знания. За да говорим в оценки, това са две тройки в училище по български език и математика и две тройки на двата изпита. 3 + 3 + 2х3 + 2х3 = 18 бал. И с такъв бал и малко по – висок можеш да бъдеш приет в не малък брой училища. Е добре де искам да ми кажете тези оценки показват ли някакви знания? С такива оценки трябва ли да се приемат учениците някъде? Тези оценки не показват по никакъв начин знания, и никой да не обеснява бегах от часовете и за това даскалите се заядоха, що’то тия не минават.

За сега поне е доста куцо направен този изпит. Преди няколко години когато аз кандидатствах не забелязвах тези неща, но сега вече са ми ясни. Написах статията специално заради един приятел, който тази година кандидатства, и който е останал малко възмутен от всичките гафове, около изпита. Като започнем от оценяването, минем през хилядите ученици опитали се и успели да препишат и стигнем до прословутите балове. Е прав ли съм според вас за лошата система? Ами за това, че с толкова ниски оценки не трябва да бъдат приемани ученици?

За миналото лято, за чалгата и за това дали бях напълно прав

юли 8, 2009 в 8:30 am | Публикувано в Аз, България | 14 Коментари
Етикети: , , , , ,

С трепет си спомням миговете когато започнах да пиша блог. Имах голямо желание да пиша за най – различни неща. От гледна точка на това не съм се променил, защото може да видите, че съм говорил по най – различни теми, къде компетентно, къде – не чак толкова 😀 Искам да си призная, че развитието на този блог не беше кой знае колко трудно. Все пак трябва да отбележа, че имах и късмет да попадна на качествени читатели, които допринесоха доста за някои от страхотните дискусии под статиите.

Тези, които четат редовно нередовните ми писания може би си спомнят за една от първите статии, която получи доста коментари, и в която изразих мнението си. Не харесвам поп-фолка е озаглавена тази ,, творба “. Да си призная тогава доста защитавах тезата си, че чалгата трябва да е забранена, и че се слуша само от тъпаци, кифли и боклуци на чело с някои мой приятели. Доста време мина от както я написах. Скоро ще стане една година, ще прозвучи тривиално, но няма как да не кажа, че много неща се промениха от тогава. Може би и аз съм пораснал, защото промених мнението си за доста от нещата, за които писах преди 1 година.

Не съм почнал да слушам чалга, но сега започвам да оборвам казаното от мен преди около 12 месеца. Доста остро се изразявах тогава, и дори не открехнах една малка вратичка за компромиси. Сега обаче ще се поправя. Още тогава много хора ме упрекнаха и може би част от тях наистина имат право. Та аз казах само лоши думи, а сега когато мина почти една година от първата ми статия знам, че никога не се обръща внимание само на една от страните по дадена тема.

Тогава дори не се сетих, че чалгата е само един от стиловете музика, за който може да се говорят лоши работи. Явно съм си гледал само в една уличка и не съм искал да се замисля над останалите неща, които е трябвало задължително да разгледам. Да не говорим, че статията не трябваше да има това заглавие, а трябваше да бъде насочена към всички стилове. Защото веднага можем да кажем: Рап музиката е тъпа, защото постоянните рими излъчват агресия, или пък: Електронната музика е пълна боза, защото е нестандартна, различна и някак си глупава… може да продължa,но няма смисъл. Повечето хора слушат музика, всеки си има любим стил, който защитава и други няколко, които оплюва и ненавижда. Аз обаче не трябваше да започвам тази тема, защото сега разбирам колко много хора харесват поп-фолка, които не са ми направили нищо, че да обиждам любимите им песни и изпълнители. Музиката е за всички, за това има и толкова различни стилове, за да има за всекиго по нещо. Песните доставят удоволствие, просто на мен не ми харесва даден стил и писах против него, но защо се чудя сега? Като знам, че има толкова хора, които го обожават… Всеки може да започне да оплюва любимите песни на другия, но какво ще постигне и какъв е смисъла? Нито ще промени нещо, нито ще накара някой да спре да слуша определена музика…

Сега вече довърших онази статия, да се надявам че е по – правилния начин. Няма смисъл да продължавам да плюя по поп фолка, защото нищо няма да променя… Поне разбрах, че наистина съм пораснал,и че цялото това писане на десетки статии за последната година не е било загуба на време.

Корупцията му е майката…

юли 7, 2009 в 11:08 am | Публикувано в Аз, България, Политика | 6 Коментари
Етикети: , , , , , ,

Здравейте на всички :). Не съм писал от месеци… знам, знам, исках да надраскам нещо, обаче бях наистина зает. Като започнем от училището и стигнем до спорта ( темата на днешната статия ). Първо да се похваля, че хванах стипендия в училище, не че е нещо кой знае какво, обаче ти става някак приятно, като знаеш че си спечелил нещо от собствените си знания. Повечето от вас ме знаят като спортна личност, занимавам се активно със спорт, също така тренирам. Това обаче не ме спира да се събирам с приятели и да разцъкваме футболче в квартала, в който живеем, и който е наричан от много хора център на столицата.

Център, център, обаче гледките са най – различни. Бих ги нарекал непристойни за един уж ,, елитен “ квартал. Гонки с каруци, постоянни побоища, литнали във въздуха апартаменти, коли и заведения. И между всичките тези неща пак успяваме да намерим време да спортуваме. В нашето готино кътче има две клетки. Нека поясна – футболни клетки, които ,, уж “ са заградени. Една доста голяма, която вече от около година е запустяла и залиняла като човек, който седи по 20 часа на ден пред компютъра. Вратите са откраднати, и един ден случайно ги видяхме в един склад за вторични суровини, какво да се прави… няколко лева са по – ценни отколкото радостта от спорта, която се доставя на тези, които го практикуват. Цялата е разбита, прилича на малка планина, и често се асоциира с релефната карта на България…. ама какво да се прави. Щом кметството не взима нещата в ръце, трябва ние да го направим. Събрахме подписка = 120 подписа. За съжаление се оказа, че от години има проект за построяването на блок на мястото на тази клетка. А като казах години, се сещам че преди няколко такива се събирахме десетки души, организирахме си турнири и се наслаждавахме на хубавото по онова време игрище. Това означава, че дори да не беше разбита и ние да играехме и до днес на него това игрище пак щеше да бъде потурчено, заради плановете за строеж на блок.

Втората клетка Тя е доста по – малка, но отново е хубаво място, но за съжаление нейната участ е подобна. Зимата имаше ремонт, който е финансиран от общината. Няколко железа нахвърляни, малко боя и оп… строителите избягаха. В последствие се оказва, че парите дадени за това игрище са около 100 000 лева. Отчетено е, че са сложени табла за отчитане на резултатите, изкуствена трева и прожектори. Нито едно от тези неща  можем да видим днес, а парите са отчетени още зимата… В момента клетката е разбита, няколко човека отидоха в пирогов, защото си нарязаха главите на стърчащите железа. Постоянно има пребити, а за капак на всичкото топките постоянно се губят в една малка рекичка, защото за врата е оставено мястото зад едната футболна врата… колко идейно нали? Железата, които са използвани пък са малко по – малки от стандартните моливи, и дори не са забити в земята. От един по – силен шут и всичко пада. Какво да се прави… БЪЛГАРИЯ…

За съжаление това е картинката, и то със сигурност не само в квартала, в който живея аз. Утре ще пусна сериозен снимков материал, за да се убедите, в това което пиша. Надявам се малко по – грубия език да не ви е проблем, все пак съм доста ядосан. Хора… още един път съжалявам, че не писах много време, дано няма сърдити 🙂

Защо ядем хлебарки, като може да не ги ядем?

март 20, 2009 в 11:57 am | Публикувано в Аз, България | 15 Коментари
Етикети: , , , , , , , ,

От години се носят слухове, че дюнерджиите си позволяват да слагат какви ли не работи в сандвичите, които правят, като се започне от храчки и се стигне до сперма. Това не знам дали е вярно или не, но ,, елитните ‘’ заведения, или поне тези, които се смятат за такива не им отстъпват по критерия гадории в храната. Днес дори имах късмета да зърна една голяма хлебарка в близост до масата, на която бях седнал.

На училище съм, но защото сме много изгладнели решаваме да отидем до близкия МакДоналдс. Естествено поръчката се забави както обикновено, но това вече не ми прави впечатление, защото заведението им се е превърнало в зоологическа градина, в която са включени различни животни, но нагледно съм виждал само 5 сантиметрова хлебарка, бръмбар или някакво друго насекомо. Черното животинче се въртеше около две от масите. Излишно е да казвам, че откриването на тази хлебарка не се хареса на хранещите, а някои от по – гнусливите си тръгнаха, преместиха се или станаха. Двете дълги антенки постоянно се въртяха и очертаваха някакъв периметър, който ясно показваше, че това е територия на хлебарки, а не на хора, които искат да се нахранят.

Както казах за дюнерджиите не знам, но те поне не са с толкова големи претенции, като МакДоналдс, които се опитват да привлекат все повече фенове с всевъзможните си промоции и реклами. Усмихналите се работници, които те питат дали няма да желаеш още нещо обаче гледат с подигравка на оплакването за насекоми. Откъде мога да бъда сигурен, че няма хлебарки и в сандвичите. А и се чудя какво ли причинява честия железен или метален вкус на картофките.

Животното го заснех с телефона си, но за съжаление не мога да открия кабела, за прехвърляне от него на компютъра. Който иска да ми вярва за случката. За пояснение случи се около 11 часа сутринта. Между другото мисля да прекратя яденето в това заведение, но не да се прехвърля в друго подобно, а да наблегна на домашната храна, както и ресторантите и пицариите, на които мога да се доверя, защото не искам да ям хлебарки и бръмбари, ти искаш ли?

Младите хора искат, но не отстояват

март 14, 2009 в 5:29 pm | Публикувано в България, Образование | 13 Коментари
Етикети: , , , , , , , , , ,

Младите хора. Тези личности, за които говорим, че имат истински характер, отстояват правата си и не понасят критика се оказва, че не са толкова стабилни, за колкото ги описват всички. Крехката им възраст им позволява да те псуват когато им кажеш, че те дразни цигарения дим или петната от бира по масата, но не и да отстояват своите желания, което дори може да бъде фатално, или най – малкото неприятно и за други освен тях.

Постоянно контактувам с млади хора като мен, и разбира се нищо вече не може да ме учуди. Псувни по адрес на учители, възрастни хора, и дори родители не са нещо странно, поне в днешни дни. Боят между момчета няма да го коментирам, защото има и по – неприятни неща, това са уличните битки между момчета срещу момичета, както и такива, в които участват само деца от женски пол.

Не знам откъде идва цялата тази борбеност, но знам че хората обичат примерите от истинския живот и за това ще ви разкажа за един от началото на януари. Както знаете тогава беше газовата криза, и всички много се бяха загрижили за последствията, а учениците ги интересуваше дали ще последва дървена ваканция. Някои училища излезнаха в такава почивка, но това в което уча аз нямахме този късмет за добро или за лошо. Младите хора обичаме протестите и всички се втурнахме по нечия идея да се бунтуваме в коридора. Викове и крясъци отекваха по цялото училище, всички клонеше към един сериозен протест, организиран от едни млади хора. И когато никой учител не можа да укроти тълпата везната клонеше към успех за учениците. Когато обаче се появи директора всички се разбягахме, а дори нямаше опит за отстояване на желанията. Допълнително ни бяха казали, че температурата в част от стаите е по – ниска от допустимото, това го знаеха голяма част от присъстващите на този митинг, но все пак се запътиха към стаите. Искаш? Правиш първа важна стъпка? Знаеш, че може би си прав, дори не напълно? Но когато дойде основния момент умекваш и показваш, че не си чак толкова сигурен в себе си.

Според мен има някаква грешка в твърдението, че младите хора са много настойчиви. Ако погледнем положението, те са просто диви. Държат се като деца, което е нормално. Бият се, псуват се, карат се това са все нормални за хора на моята възраст. Забелязвам, че когато стане дума за нещо сериозно те се държат отстъпчиво, и не могат да се наричат лъвове, а повече ще отива – котки, или котенца? Думата е ваша, мислите че младите хора искат, но не отстояват своите виждания.

Болно ли е обществото, или всичко е нормално?

март 11, 2009 в 1:47 pm | Публикувано в България, Политика | 11 Коментари
Етикети: , , , , , , , ,

Нечий крак е намерен в планината, на друг вътрешностите в хладилник, възрастни хора са убивани, а къщите им – изгаряни, точно както надеждата у гражданите на България. Милен Цветков не пропуска да каже нещо по темата, канят се гости, коментира се, водят се дикусии, но проблемите остават. Хората продължават да ни наричат болно общество, а болница, в която се лекуват подобни симптоми няма на територията на страната.

Темата е много актуална, дори по – коментирана от търсенето на кодове за някоя игра преди пет – шест години. Доста са блоговете, в които може да се прочетат подобни статии, но малко са блогърите, които дават някакви идеи и възможни решения. По – голямата част от тях просто се оплакват, а редовните им читатели се редят на опашка да коментират и съчувстват.

Аз реших да не разглеждам темата само на база случващите се в момента неща, а да включа някой по – обширни размишления, които са въз основа световната история. Тези, които се интересуват от действията в Англия знаят, че през миналия век там са се появили тедовете, модовете, рокерите и хипитата. Аз ще ви запозная със следващата от тези социални групи, и това са пънковете. В днешно време има много от тях. Вече не ни правят впечетление, защото сме се нагледали на какви ли не неща, а техните прически са ни най – малкия проблем. Във времето когато те са започнали да се движат по улицата в Англия обаче външността им е предизвиквала учудване у хората, та дори и страх. Това разбира се е било проблем, а решението на подобни трудности се взима от държавата. Какво се прави в такъв момент: Производителите пускат на пазара всякакви възможни пънкарски работи, като гривни, шипове, списания, дрехи, обувки и всичко, което е близко за тази социална група. Тези неща стават легални и достъпни за всички. Всеки един може да си ги купи, да се облече по този начин. Изведнъж това нещо вече не е модерно. Ти не си единствен и всеки може да стана пънкар.

Ето по такива начини една държава, и по – точно хората в нея може да реши даден проблем. Дали нашия не е доста близък на този? Много се говори за убийствата, истина е, но трябва да се вземат по – глобални мерки. Разбира се, че не е нормално непълнолетни да се избиват, да се отравят кучета, с цел грабеж и вандализъм, но тези неща ги правят хората. Трябва да бъдем стреснати, да видим че наистина има сурови наказания, и дори да не си помисляме за подобни действия. Защото дори човек да е афектиран не е нормално да посяга на живота на друго живо същество. Рекламите за прах за пране и доместос вече омръзват, трябва да се пуснат такива, които да променят мисленето на човек, защото както една реклама може да те накара да купиш някакъв продукт, така може да те накара да се замислиш дали винаги постъпваш правилно.

Да се измисли нещо новаторско е много трудно. Държата трябва да открие ваксина за нашето болно вещество. Да намери лека, а ние да я последваме, и да пожелаем да се променим. Един протест ,, Не на убийствата ‘’, или нещо с подобна идея може да бъде интересно начало – от наша страна, пък ще видим дали страната ще отвърне.

Бъни написа такава статия, помолих я и аз да пусна, и тя ми разреши.

Колко добре познаваш българските филми?

март 3, 2009 в 9:47 am | Публикувано в България, Хумор | 63 Коментари
Етикети: , , , , , , ,

https://i0.wp.com/www.dnes.bg/images/photos/0052/0000052503-article.jpgНякои от вас може би знаят, че съм голям фен на българското кино. Колкото и да го плюят всички аз ще продължавам да го защитавам. Защото имаме много качествени филми, които обаче остават недооценявани от българите.

Миналата година, първите месеци когато създадох блога написах една статия точно за българското кино. Сега отново дойде момента да се развихря, но клавиатурата остава малко на заден план, защото в тази статия ще участват повече моите художествени умения. Пейнт – а дойде на помощ. Наложи се да използвам неговите услуги, за съжаление обаче нещата не изглеждат чак толкова цветущи след като надрасках картинките.

А за какви картинки говоря? Такива, които показват по нещо от някой български филм. Всяка една от рисунките, които може да видите малко по – надолу е свързана с някой бг филм. Било то сцена от него, описваща заглавието му или нещо друго характеризиращо този филм. На пръв поглед това са просто девет грозни драсканици, но ако се задълбочим в разгадаването им ще видим, че това наистина са някои родни продукции.

Какво искам от вас? Да се опитате да (раз)познаете възможно най – много от тях. Няма да ви бъде лесно, но може да използвате някоя книга, енциклопедия на българското кино или пък интернет, за да разгадаете загадките. След десет дни ще обявя победителя, заедно с коментар относно анкетите от миналите седмици. Този, който познае най – много получава от мен DVD – та на всички филми, които е познал.

https://i0.wp.com/prikachi.com/files/637899X.jpg

Вие сте. Ндявам се да не сте се отчаяли още при първото мяркане на рисунките, защото са ви се сторили много трудни за разпознаване. Ако се замислите повече и правите повече опити за познаването им със сигурност ще се справите. Пускайте отговорите си с коментари, може би най – добре ще бъде с номера на картинката и името, което мислите че съответства на нея.

Картинката уголемена

Кои са лошите?

февруари 25, 2009 в 12:01 pm | Публикувано в България | 14 Коментари
Етикети: , , , , , , , , , ,

https://i2.wp.com/www.dnevnik.bg/shimg/zx500_481240.jpg

А: Ейй, видя ли го онзи?
Б: Кой?
А: Онзи бе, със злобния поглед
Б: Защо със злобен поглед? Човека може да си има проблеми, или да знае, че има такива като нас, които говорят лошо за другите.
А: Абе, глупости. Беше от лошите…
Б: Кои са лошите?
А: Тези гадовете, сещаш се. Абе не са готини хора, дразнят те само като ги погледнеш. Разбираш ли ме вече?
Б: Не, не те разбирам.

А Защо не го разбирам?

Много обичаме да говорим против другите. Това ми прави впечетление ежедневно. И някои от приятелите ми, както и медиите не спират да слагат етикети и обидни прякори на хора, които дори не познават. Те не знаят нищо за тях. За историята им, за живота им, за роднините им, за грижите и за техните проблеми. Виждат ги за пръв път. Още не са продумали, но тези хора за тях са ,, лоши’’.

Аз, близките ми, вашите, както и вие самите сигурно също сме/сте били обект на подобно нещо, без дори да подозираме/те. Говорим с хора, които мислим за свестни, но в същото време те си мислят как да прекратат по – бързо разговора, в който най – често само кимат одобрително, а през това време говорят със себе си на ум и си казват ,, ей какъв задръстеняк ‘’ без дори да те познават и да слушат какво им говориш.

Това е присъщо за хората. И в това съм се убедил стотици пъти. Бързаме, недообмисляме и се чудим на кого да си го изкараме. Пръскаме отровни капки злоба, които могат да заразят и други. Вършим тези неща, а дори не се замисляме. Хората, с които комуникираме, си мислят че сме много добронамерени към тях, но в действителност се чудим по какъв начин да ги изиграем, излъжем и злепоставим.

Вършим тези неща от страх. Страх от това да не се появи някой ,, по – голям ‘’ от нас. За това се защитаваме с обидни думи, а не се опитваме да се отбраняваме с искрени слова. Правим се на приятели, но в действителност сме предатели. Приличаме толкова много на Ам – Гъл ( Gollum ) от книгата ,, Властелинът на пръстените ‘’, че даже сме забравили какво е да сме истински хора. Ам – Гъл обаче има оправдание, и това е пръстена, който владее всичко, а ние хората в реалността – нямаме.

Не се опитваме да разберем останалите. Искаме да живеем сами. Но това не е възможно. Защото трябва колектив, за да се успее в нещо. Другото са единични случаи. А вместо да търсим нови контакти, да създаваме приятелства ние действаме, като хора със змийски глави и лисичи тела. Останалото човешко в нас е наистина малко, а и постоянно намалява. То е на привършване. Но кодовете в компютърните игри, които пишем на бързо в конзолите не могат да помагнат тук. Тук е реалността. Където сами трябва да се променим, сами да изградим облик.

Лошото е, че колкото повече обиждаме ненужно хората около нас, толкова повече обиди получаваме в замяна. Кръговратът е пълен. Ако ти говориш против някой, лошите думи ще застигнат и теб. И това не трябва да те изненадва, не трябва да се чудиш защо не те харесват, защото ти самият проявяваш хейтърство.

По този начин хората се опитват да се защитат. Но не го правят по най-добрия възможен начин, защото провяваме страх. Вместо да опознаем хората, ние ги намразваме още преди да сме ги видели. Казваме, че те са ,, лоши ‘’ и не искаме да говорим повече.

Приятелствата не винаги са лошо нещо. ,, Лошите ‘’ хора обаче са навсякъде около нас. А те лепват същия етикет на други, и така всеки един от нас се оказва ,, лош ‘’. Засмукани сме от тайфуна на собствената си злоба и страх, и не се замисляме за някакви други алтернативи. За оправяне на проблемите без обиди и грозни прякори. Но не… ние сме си избрали друго нещо, а това нещо се превръща в нашия свят… ние трябва да променим нещата, но това няма да бъде лесно, защото промяната трябва да започне от самите нас.

Графитите – вандализъм, изкуство, какво?

февруари 22, 2009 в 6:40 am | Публикувано в България | 33 Коментари
Етикети: , , , , , , , ,

https://i1.wp.com/nymag.com/guides/summer/graffiti060626_1_560.jpg

За някои – професия, за други – хоби, за трети – интерес, за четвърти – глупост. Няма да продължавам, защото различните хора правят различни асоциации с думата графити. Няма да ви занимавам с историята на това изкуство, защото тук не е енциклопедия, а ще ви вкарам в едно тунелче, където се намира моето мнение за тях. Какво мисля аз по темата – в долните редове може да разберете.

Интересни са, забавни са, имат послание, карат те да се радваш, да се замислиш, да видиш различни алтернативи, да помислиш по по-различен начин над нещата, да опознаеш непознатата страна на изкуството, да видиш свят, който прилича много на нашия, но е създаден от най – различни цветове, много по – цветен от безцветното ни ежедневие. Свят, който не спестява, това което не ни казват, такъв в който истинските личности преобладават пред измисления елит, защото всичко в него си има идея, цел, значение, което е и посланието на всеки един автор.

Това обаче не важи за всички графити, които по дефиниция са най – различни видове. Това е валидно само за тези, които като ги погледнеш те карат да се опиташ и ти да направиш нещо, да експериментираш, да се почувстваш истински. Тези, които са направени от професионалисти, или иначе казано хора, които са прекарвали безсънни нощи в рисуване на скици, късане на листове и мацане по строежи. Те са мразени заради целта им, мразени заради изкуството, което уж е обичано от всички, мразени заради каузата им. ( някои имат кауза, но се срещат и такива, които са повлияни от приятели, и не знаят защо се занимават, все пак са по-малко )

Никой не може да ме убеди, че графитите, които са направени от хора с опит, тези които рисуват мислите и своите чувства не са добри. Защото те са един ,,по – различен ‘’свят, който обаче е досущ, толкова истински колкото нашия, но който не може да бъде разбран от хората. Графити с послания, които ти казват нещо дори преди да си прочел надписа под тях не могат да не бъдат харесани, а когато те обединяват мнението на всички хора, което ги е страх да изкажат, то това те вдъхновява, дава ти крилa.

Тези графити имат цел, и тя е да ти покаже нещо, това нещо всеки може да разбира по различен начин, но винаги е хубаво и приятно. По – приятно от прочитането на началната страница на някой вестник, защото криминална хроника всички сме чели. Докато всеки нов графит, е една нова мисъл, един нов свят, който е с отворени врати за всички, които се опитат да го разберат.

Може би вече знаете, че съм настроен съвсем позитивно към графити – изкуството, но сега ще трябва да огледам и другата страна на нещата. Туй нещо е незаконно, точно толкова колкото тревата и дрогата, но също толкова разпространено. Постоянно има оплаквания за рисунки по нови сгради, мерки не се взимат – предложения не се дават. Най – лесното нещо, което може да се стори е да се организират повече съзтезания, които да стимулират младите, о да те ще бъдат радостни и весели, но хората ще продължават да ги гледат нацупени, макар и да драскат напълно легално, защото мнението на човек по даден проблем се променя много трудно.

Хората си мислят че графитите са само драсканиците по техните входове, защото не са си отворили очите, за да видят истинските прелести, по улиците и на някои съзтезания. Може би не ги виждат наистина, не ги възприемат за графити, или се правят, че ги няма? Мацаниците обаче са наистина много неприятни, а и не ги подкрепям въобще, защото не са графити с някаква цел, идея, послание, а просто желанието на някой за улична власт, който иска да завладее цял град със своите подписи с маркер.

Темата е много обширна, а и трудно може да се напише всичко по нея, все пак ми е интересно и вашето мнение. Предоставям ви думата изцяло, защото аз много говоря вече. Написах я в 11 часа вечерта, а много ми се спеше, още не мога да преценя добра ли е , ако искате вие кажете…

Следваща страница »

Блог в WordPress.com.
Entries and коментари feeds.