16

юли 12, 2009 в 5:58 am | Публикувано в Аз | 16 Коментари
Етикети: , , , ,

Днес ставам на 16 години 🙂 Дано се оправи времето малко…

Advertisements

За миналото лято, за чалгата и за това дали бях напълно прав

юли 8, 2009 в 8:30 am | Публикувано в Аз, България | 14 Коментари
Етикети: , , , , ,

С трепет си спомням миговете когато започнах да пиша блог. Имах голямо желание да пиша за най – различни неща. От гледна точка на това не съм се променил, защото може да видите, че съм говорил по най – различни теми, къде компетентно, къде – не чак толкова 😀 Искам да си призная, че развитието на този блог не беше кой знае колко трудно. Все пак трябва да отбележа, че имах и късмет да попадна на качествени читатели, които допринесоха доста за някои от страхотните дискусии под статиите.

Тези, които четат редовно нередовните ми писания може би си спомнят за една от първите статии, която получи доста коментари, и в която изразих мнението си. Не харесвам поп-фолка е озаглавена тази ,, творба “. Да си призная тогава доста защитавах тезата си, че чалгата трябва да е забранена, и че се слуша само от тъпаци, кифли и боклуци на чело с някои мой приятели. Доста време мина от както я написах. Скоро ще стане една година, ще прозвучи тривиално, но няма как да не кажа, че много неща се промениха от тогава. Може би и аз съм пораснал, защото промених мнението си за доста от нещата, за които писах преди 1 година.

Не съм почнал да слушам чалга, но сега започвам да оборвам казаното от мен преди около 12 месеца. Доста остро се изразявах тогава, и дори не открехнах една малка вратичка за компромиси. Сега обаче ще се поправя. Още тогава много хора ме упрекнаха и може би част от тях наистина имат право. Та аз казах само лоши думи, а сега когато мина почти една година от първата ми статия знам, че никога не се обръща внимание само на една от страните по дадена тема.

Тогава дори не се сетих, че чалгата е само един от стиловете музика, за който може да се говорят лоши работи. Явно съм си гледал само в една уличка и не съм искал да се замисля над останалите неща, които е трябвало задължително да разгледам. Да не говорим, че статията не трябваше да има това заглавие, а трябваше да бъде насочена към всички стилове. Защото веднага можем да кажем: Рап музиката е тъпа, защото постоянните рими излъчват агресия, или пък: Електронната музика е пълна боза, защото е нестандартна, различна и някак си глупава… може да продължa,но няма смисъл. Повечето хора слушат музика, всеки си има любим стил, който защитава и други няколко, които оплюва и ненавижда. Аз обаче не трябваше да започвам тази тема, защото сега разбирам колко много хора харесват поп-фолка, които не са ми направили нищо, че да обиждам любимите им песни и изпълнители. Музиката е за всички, за това има и толкова различни стилове, за да има за всекиго по нещо. Песните доставят удоволствие, просто на мен не ми харесва даден стил и писах против него, но защо се чудя сега? Като знам, че има толкова хора, които го обожават… Всеки може да започне да оплюва любимите песни на другия, но какво ще постигне и какъв е смисъла? Нито ще промени нещо, нито ще накара някой да спре да слуша определена музика…

Сега вече довърших онази статия, да се надявам че е по – правилния начин. Няма смисъл да продължавам да плюя по поп фолка, защото нищо няма да променя… Поне разбрах, че наистина съм пораснал,и че цялото това писане на десетки статии за последната година не е било загуба на време.

Корупцията му е майката…

юли 7, 2009 в 11:08 am | Публикувано в Аз, България, Политика | 6 Коментари
Етикети: , , , , , ,

Здравейте на всички :). Не съм писал от месеци… знам, знам, исках да надраскам нещо, обаче бях наистина зает. Като започнем от училището и стигнем до спорта ( темата на днешната статия ). Първо да се похваля, че хванах стипендия в училище, не че е нещо кой знае какво, обаче ти става някак приятно, като знаеш че си спечелил нещо от собствените си знания. Повечето от вас ме знаят като спортна личност, занимавам се активно със спорт, също така тренирам. Това обаче не ме спира да се събирам с приятели и да разцъкваме футболче в квартала, в който живеем, и който е наричан от много хора център на столицата.

Център, център, обаче гледките са най – различни. Бих ги нарекал непристойни за един уж ,, елитен “ квартал. Гонки с каруци, постоянни побоища, литнали във въздуха апартаменти, коли и заведения. И между всичките тези неща пак успяваме да намерим време да спортуваме. В нашето готино кътче има две клетки. Нека поясна – футболни клетки, които ,, уж “ са заградени. Една доста голяма, която вече от около година е запустяла и залиняла като човек, който седи по 20 часа на ден пред компютъра. Вратите са откраднати, и един ден случайно ги видяхме в един склад за вторични суровини, какво да се прави… няколко лева са по – ценни отколкото радостта от спорта, която се доставя на тези, които го практикуват. Цялата е разбита, прилича на малка планина, и често се асоциира с релефната карта на България…. ама какво да се прави. Щом кметството не взима нещата в ръце, трябва ние да го направим. Събрахме подписка = 120 подписа. За съжаление се оказа, че от години има проект за построяването на блок на мястото на тази клетка. А като казах години, се сещам че преди няколко такива се събирахме десетки души, организирахме си турнири и се наслаждавахме на хубавото по онова време игрище. Това означава, че дори да не беше разбита и ние да играехме и до днес на него това игрище пак щеше да бъде потурчено, заради плановете за строеж на блок.

Втората клетка Тя е доста по – малка, но отново е хубаво място, но за съжаление нейната участ е подобна. Зимата имаше ремонт, който е финансиран от общината. Няколко железа нахвърляни, малко боя и оп… строителите избягаха. В последствие се оказва, че парите дадени за това игрище са около 100 000 лева. Отчетено е, че са сложени табла за отчитане на резултатите, изкуствена трева и прожектори. Нито едно от тези неща  можем да видим днес, а парите са отчетени още зимата… В момента клетката е разбита, няколко човека отидоха в пирогов, защото си нарязаха главите на стърчащите железа. Постоянно има пребити, а за капак на всичкото топките постоянно се губят в една малка рекичка, защото за врата е оставено мястото зад едната футболна врата… колко идейно нали? Железата, които са използвани пък са малко по – малки от стандартните моливи, и дори не са забити в земята. От един по – силен шут и всичко пада. Какво да се прави… БЪЛГАРИЯ…

За съжаление това е картинката, и то със сигурност не само в квартала, в който живея аз. Утре ще пусна сериозен снимков материал, за да се убедите, в това което пиша. Надявам се малко по – грубия език да не ви е проблем, все пак съм доста ядосан. Хора… още един път съжалявам, че не писах много време, дано няма сърдити 🙂

Защо ядем хлебарки, като може да не ги ядем?

март 20, 2009 в 11:57 am | Публикувано в Аз, България | 15 Коментари
Етикети: , , , , , , , ,

От години се носят слухове, че дюнерджиите си позволяват да слагат какви ли не работи в сандвичите, които правят, като се започне от храчки и се стигне до сперма. Това не знам дали е вярно или не, но ,, елитните ‘’ заведения, или поне тези, които се смятат за такива не им отстъпват по критерия гадории в храната. Днес дори имах късмета да зърна една голяма хлебарка в близост до масата, на която бях седнал.

На училище съм, но защото сме много изгладнели решаваме да отидем до близкия МакДоналдс. Естествено поръчката се забави както обикновено, но това вече не ми прави впечатление, защото заведението им се е превърнало в зоологическа градина, в която са включени различни животни, но нагледно съм виждал само 5 сантиметрова хлебарка, бръмбар или някакво друго насекомо. Черното животинче се въртеше около две от масите. Излишно е да казвам, че откриването на тази хлебарка не се хареса на хранещите, а някои от по – гнусливите си тръгнаха, преместиха се или станаха. Двете дълги антенки постоянно се въртяха и очертаваха някакъв периметър, който ясно показваше, че това е територия на хлебарки, а не на хора, които искат да се нахранят.

Както казах за дюнерджиите не знам, но те поне не са с толкова големи претенции, като МакДоналдс, които се опитват да привлекат все повече фенове с всевъзможните си промоции и реклами. Усмихналите се работници, които те питат дали няма да желаеш още нещо обаче гледат с подигравка на оплакването за насекоми. Откъде мога да бъда сигурен, че няма хлебарки и в сандвичите. А и се чудя какво ли причинява честия железен или метален вкус на картофките.

Животното го заснех с телефона си, но за съжаление не мога да открия кабела, за прехвърляне от него на компютъра. Който иска да ми вярва за случката. За пояснение случи се около 11 часа сутринта. Между другото мисля да прекратя яденето в това заведение, но не да се прехвърля в друго подобно, а да наблегна на домашната храна, както и ресторантите и пицариите, на които мога да се доверя, защото не искам да ям хлебарки и бръмбари, ти искаш ли?

Какво пък са това компютърните знания?

март 13, 2009 в 11:34 am | Публикувано в Аз | 20 Коментари
Етикети: , , , , , , ,

Цяла седмица съм болен. Имам чувството, че съм мумифициран. Не излизам, на училище не ходя, на тренировки не ходя. Лежа си, гледам телевизия, разцъквам някакви неща в интернет. Вчера вечерта нещо ми заби компа, май видеокартата си е отишла. Отивам аз на лаптопа и драскам едно съобщение на Тедо да идва да оправяме техниката. Като казвам оправяме искам да кажа оправи.

Когато бях трети клас започнах да се занимавам активно с компютри. Разбира се, че играех някакви джитки. Фифа и Сериозния Сам ме накараха да си мисля че щом съм добър в играта, означава че мога да се справям и с всякакви технологични неприятности. Когато обаче се наложи да принтирам някакъв файл и да пратя имейл положението се влоши, а тогавашния комп се развали.

В пети клас се бях насочил само към една игра. Тогава се водих, че разбирам много от компютри, майка ми и баща ми се възхищаваха, а брат ми само ме бъзикаше, тъй като знанията ми не се бяха развили, а това което знаех ми позволяваше само да стартирам игрите. В тези години исках и компютърна игра да правя, макар че не се задържах много пред монитора. Повечето беше само на думи.

В седми клас дори реших да се запиша на уроци по програмиране. Отидох на два, три и спрях. Много бавно се развиваха нещата и не можах да издържа повече. Тогава все пак можех да се оправям повече. Научих HTML от една книжка и до ден днешен мога да пиша разни кодове ; )))) и подобни. Това не ми помогна кой знае колко, тъй като исках да правя онлайн футболна игра, а за там трябва по – сериозни знания. Все пак всичко беше моментно желания така да се каже и не продължи дълго.

Сега съм девети клас. Знанията ми не са се подобрили, а осъзнавам и че не ми трябва да се подобряват. Ако искам да знам повече мога да се науча, но особен смисъл няма. Насочил съм се към учението и спорта, а компютрите не ме влекат. Все пак мога да си пиша в блога, да си чатя с приятелите и да върша съвсем нормални неща, които ми и трябват. Преценил съм, че повече знания не са ми нужни, защото не това е моята стихия.

Плюсовете и минусите. Ако си на ти с компютрите и всички неща свързани с тях, ще можеш сам да се оправиш при някакъв вирус или нужда от преинсталиране. Един вид ще бъдеш независим и няма да се притесняваш колко време няма да можеш да ползваш компа. Хващаш дисковете и преинсталираш. Лошото е, че в компанията ще те знаят като техник, или нещо подобно, което се разбира като разбирач на тази тема. Когато някой има проблем ще те викат да оправяш проблемите. Ще бъдеш често ангажиран с лаптопите на твоите приятели, и това ще бъде само защото имаш знания, които едновременно помагат и вредат, ако го погледнем по този начин.

Е, ти какво мислиш. По – добре ли е да си начетен на тема компютри или пък твоето бъдеще не е насочено натам, а някой твой приятел винаги може да ти помогне. Тук поне може да се коментира с истински случки от живота на всеки един от нас.

Лампата светеше

март 8, 2009 в 12:40 pm | Публикувано в Аз | 5 Коментари
Етикети: , , , , , , , , , ,

https://i2.wp.com/www.envelopesexpress.com/img/StreetLightCover600.pngСтрелките на часовника финно, нежно, красиво, прекрасно, неусетно, но приятно сменяха позициите си. Всяка следваща минута бе по – хубава от изминалата. Не можех да заспя. Не минаваше и четвърт минута без да погледна към прозореца. Там не съзирах слънцето, а старата лампа, осветяваща като полилей в огромна зала малкото минаващи коли, чийто шум долавях съвсем леко, но незабравимо.

Синята стена се осветяваше от дългите ръце на старата лампа. Триъгълника ограден над мен, приличаше на липсваща част от пъзел, който се реди години. Формата образвула се близо до главата ми не ми даваше покой, караше ме да я гледам, да я съзерцавам с часове. Умората от изминалия ден вече отминаваше като първите пролетни капки, падащи и изсъхващи в един миг.

За момент се почувствах като в затворническа килия, но усещането беше приятно, успокоително. Тази илюзия обаче избледняваше прекалено бързо, точно както най – хубавите спомени, които не се опитваме да запазим, а хвърляме по течението на реката, където се разбиват от пенливите вълни, образуващи се преди малкия водопад, в който красиво и загадъчно отиват нашите преживявания.

Светлината беше като последна надежда, пренасяща те в свят по – добър, по – любезен и прекрасен , но ако отделиш поглед ти виждаш тъмнината, такава каквато застига всички, които не следват своите мечти и желания. Тъмнина, която те грабва отвътре навън. Страдащо е първо сърцето, после ти, и всички около теб. Ако забравиш всичко, цялата стая, и се отдадеш само на светлината, ти ще усетиш нещо различно, интересно, леко и нежно, каращо всяка вечер да я гледаш.

Но тя може да угасне… тогава само ти можеш да я поправиш, да махнеш разваления механизъм и да го замениш, светлината отново ще свети, дори по – силно от преди, а виновника за това нещо ще бъдеш ти. Ти можеш да сториш всичко, което зависи от теб, и което може да ти помогне, не очаквай друг да реди твоя пъзел, да гледа твоята светлина и да я разбира. Светлината за всички е различна. За някой тя се асоцийра с уличната лампа, за други с прожектора на стадиона, но мечтите свързват всички нас.

Лампата светеше …

В почивните дни не мога да си почина?

март 2, 2009 в 7:47 am | Публикувано в Аз | 27 Коментари
Етикети: , , , , , , ,

https://i2.wp.com/2.bp.blogspot.com/_GXAKrhz5YmA/SX0IyZJ1vQI/AAAAAAAABa0/q2O3c6zgBvo/s400/thoughts.gif Е, явно не съм бил единствен, тъй като и елфа се оплаква от това. Цяла седмица ходя на училище. Ставам 6 и 20 сутринта. Лягам си към 10 часа, с идеята да се наспя, но това все не се получава, а точно обратното колкото повече спя, толкова повече ми се спи. Чакам пет дни да дойде събота и неделя, за да си подремна по – приятно и хубаво, но не… Аз отново се събуждам рано, този път към 8, но отново се чувствам толкова изморен, което се съчетава и с неадекватното ми поведение.

Не бих казал, че спя неспокойно, но може и така да е. Събуждам се едната завивка е на земята, другата ми е върху главата, третата е фантом. Много често е паднала някак си зад леглото, или се е застопорила като ловен трофей за края на леглото. Явно много се бия през нощта, или върша някаква друга дейност, за която в момента не се сещам. Събуждам се много често още по – тъмно, може би към 6 и 30, отварям си очите и изглеждам и се чувствам по начин, все едно ме гледат втренчено 20 малки хобита, чудещи се какъв е този голям човек. Опитвам се да забравя хобитите, които всъщност ги няма и отново заспивам. След около десет минути отново отварям очи, още по – изморен, но сега все едно съм в някой увеселитен парк, защото всички пред очите ми вибрира, а и ме наболява главата. Това действие се повтаря 5-6 пъти, и заради това няма да ви разказвам сутрешните ми приключения.

Лошото е, че след това ранно мъчене не мога да заспя. Трябва да стана, защото леглото не ме иска повече. Макар че не може да говори, то ми казва че ще ме погълне, точно по този начин, който погълна един от героите в ,, Кошмари на Елм Стрийт ‘’. Ставам и криволича на ляво на дясно, най – често се подпирам някъде, за да не падна. Чувствам се като минал през центрофуга, но останал точно толкова ,,мръсен’’ като преди влизането вътре.

През седмицата сънят ми е около 8 часа, често по – малко. Събота, неделя и през почивните дни, около 10 часа. Разликата, която е два часа въобще не я усещам, но за сметка на това клепачите ми се затварят, и не мога да свържа едно нормално изречение. Е, ако можех да спя по – повече време бих го направил, за да си почина поне малко. Истина е, че е хубаво човешкия мозък да се регенерира бързо, но когато ти усещаш, че ти не си възстановен положението не е най – цветущото. Може би обаче мозъка ми се е регенерирал и заради това ставам толкоз рано.

Вие имате ли тези проблеми с ранното ставане?

Човек, Блогър, Монитор

февруари 24, 2009 в 4:43 pm | Публикувано в Аз, Хумор | 9 Коментари
Етикети: , , , , , , , ,

https://i1.wp.com/www.computermonitors.org.uk/wp-content/uploads/2008/11/philips-brilliance-200wp7es-computer-monitor.jpg

Имало едно време и още го има един човек. Той бил блогър. Най – често пишел статиите в блога си от своя личен компютър. Този компютър бил обвързан с един монитор. Тяхната връзка продължила около 7 години. Те бяха отпразнували медна сватба, когато собственика на двата уреда реши, че монитора се е застарил прекалено бързо през тези години на ползване и реши да го замени с нов.

ТехноМаркет е мястото където можеш да откриеш нов и хубав монитор. Избирането не е дълго, не се отекчаваш, защото винаги можеш да отидеш до другата страна на магазина, за да видиш нещо друго, преди отново да продължиш.

Когато този човек, блогър избра монитора, той разбра, че е направил правилен избор. Старият постоянно вършеше пакости. Трептеше от дясната страна, а това не се харесваше на Явор – собственика на уреда. Той се страхуваше, че това може да повреди зрението му, а и сините ленти, които се движеха хармонично от време на време по екрана не бяха по вкуса му.

Името на новия монитор е Brilliance. Баща му пък се казва PHILIPS. Явор се надява този нов монитор да му бъде полезен. Името на бащата е известно, и дано не се изложи. Бившият монитор няма да бъде забравен, а ще се опита да си намери нов компютър, с който да се сроди, или ще изчава подходящ момент, докато отното започне да работи на пълни обороти.

Както човека, блогър, така и компютъра бяха доволни от работата на старото LG, но то просто остаря, и трябва да бъде сменено. Остаря, така както остарява всичко, около нас. И това е поредния пример, който показва, че кръговратът е във всичко. Навсякъде около нас и в нас.

По принцип не пиша много неща свързани с мен, но с това исках да се похваля. Дано не съм ви отекчил.

Ще ми позволиш ли да те анкетирам?

февруари 20, 2009 в 11:57 am | Публикувано в Аз | 43 Коментари
Етикети: , , , ,

https://i2.wp.com/www.pensierisottili.com/wp-content/uploads/2008/01/fig5.gifБлогвам повече от 6 месеца, а все още не съм се опитвал да анкетирам читателите на този блог. Ако не сте вие този сайт нямаше да има успеха, на който се радва сега. Благодарение на вашите коментари той се развива. Част от хората, които се отбиват в блога и пишат по някое мнение под статиите  от време на време познавам добре, учим заедно или сме приятели. Другата част обаче въобще не познавам, но за сметка на това често чета техните виждания за нещата, за които пиша, и точно за това искам да опозная и тях. Това, което ви моля да направите не е кой знае колко трудно и не отнема много време. Малко по-надолу в статията ще видите, а може би вече сте видели има няколко анкети. Ако може да ми отделите няколко минутки бих бих много радостен. Моля всеки, който реши да се включи в анкетата, да даде истинска информация. Ако не е проблем отговорете на всичките анкети, за да получа обективно виждане за читателите на този блог.

Малко вътрешна информация

февруари 15, 2009 в 9:04 am | Публикувано в Аз | 10 Коментари
Етикети: , , , , , , ,

Вътрешна информацияРеших да пусна малко вътрешна информация от блога. Блогър съм вече от повече от 6 месеца, писах и статия за това, където обаче не показах много хубаво статистиката и популярността на статиите. Сега мисля че е време да пусна такава публикация, защото е добре да се отбележи как вървят нещата.

В началото не вярвах някой въобще да влиза да ме чете, а за коментари не съм си и помислял. Радвам се обаче, че не се оказах прав. Започнаха да се появяват и редовни читатели, които най-често споделят личното ми мнение, а и благодарение на тях се получават добри дискусиики.

Доста оспорвано е на върха, където са най-четените статии, защото челните места постоянно се разменят. Все пак има една статия, която от няколко месеца държи златния медал, а и от време на време продължава да покачва прочитите.

Най-четените статии:
––––––––––––––––––––––––––––––––

Не харесвам поп-фолка – 1 846 прочита
Когато написах статията знаех, че ще има известен интерес към нея, но за над хиляди преглеждания не съм си и помислял. Това е публикация от месец август, когато станах и блогър. Освен много прочита тя има късмет и се радва и на много коментари.

Защо да си купим лпаптоп – 1751 прочита
Честно казано не вярвах тази статия да провокира такъв интерес. А и веднага след нейното публикуване нямаше предпоставки за такова нещо, но в последствие се превърна в една от най-популярните. И към днешна дата продължават да се увеличават прочитите, като заедно с това е намирана и много пъти от търсачките.

Подарявам книжки – 1502 прочита
Преди повече от месец написах публикация, че подарявам книжки. Тук вече очаквах голям интерес, като само за няколко часа се превърна в една от най-популярните статии. Признавам си, че още не съм изпратил една книжка, но в най-скоро време ще го направя.

Не искате турски тоалетни?не трябва ли да се защитите? – 1355 прочита
Статия от този месец. Изненадващо се пребори за първите места, като събра много посещения и много коментари. Получи се интересна дискусия, която може да ти бъде полезна и сега.

Телефонът на Бойко Борисов е по-бърз от всеки друг – 1027 прочита
Статия отново от този месец. Която предизвика сериозен интерес. В по-голямата си част е хумористична, също така са поместени и шеги за Бойко Борисов. Ето, че кметът на София ми донесе повече от 1000 прочита.

––––––––––––––––––––––––––––––––

Най-коментираните статии:
––––––––––––––––––––––––––––––––

Защо пренебрегваме кирилицата? – 47 коментара
Към тази статия очаквах сериозен интерес, и ето че познах. 47 коментара си е една солидна бройка, а и това се съчетава с добрата дискусия, която се получи.

Подарявам книжки – 42 коментара
Освен, че се нареди сред най-четените статии, тази публикация намери място и при най-коментираните. Доста хора се включиха в надпреварата, тези чиито имена не бяха избрани, да не се разочароват, защото скоро мисля да подготвя неща подобно

Не на расизма! За съжаление обаче той е навсякъде – 38 коментара
Тема, която винаги провокира интерес. 38 коментара. Прочетоха се много различни мнения. Такива, които подкрепят казаното, и такива които не го подкрепят, поне дискусията бе качествена.

Писна ми от ,, 12-годишни лилички „ – 36 коментара
Отново статия от тази година. Доста коментари се изписаха, а и прочитите не бяха малко. Като цяло отзивите бяха положителни, но се намериха и хора, които да изразят отрицателно мнение.

Мразим циганите, защото мразим себе си? – 36 коментара
Статия от вчерашния ден. Само за 24 часа събра цели 36 коментари, с което се нареди сред най-коментираните статии. Прочитите също не бяха малко, а дискусията е наистина качествена.

––––––––––––––––––––––––––––––––

Тази статистика показва, че няма никакво значение прочитите на статията за нейните коментари. Както виждате статии с по над 1000 прочита не са се наредили сред най-коментираните. Както и публикации с много мнение сред най-четените. Със сигурност няма грешка при тези, с най-много прочита, по-скоро да съм объркал нещо при другите. Но не вярвам, все пак внимавам докато пиша статията.

––––––––––––––––––––––––––––––––

Трябва да пусна и малко цялостна статистика:
Общо посещения : 26 080
Ден с най-много посещения: 1 855 ( 9 февруари )
Статии : 76
Коментари: 659
Категории: 7
Тагове: 318

––––––––––––––––––––––––––––––––

Ако ви интересува още нещо сега е момента да питате 🙂

Следваща страница »

Блог в WordPress.com.
Entries and коментари feeds.