Защо така бе хора?
март 11, 2009 в 7:46 am | Публикувано в Uncategorized | 28 коментараЕтикети: блог, блогване, блогъри, коментари, личности, посещаемост, посещения, статистика, читатели
Много обичам за блогването да пиша като цяло, а и това си личи по статииките, които често публикувам на тази тема. В тази публикация ще говоря за блогърите, тези интернет странници, опитващи се да внушат нещо на хората или да покажат гледната си точка, чрез своите писания.
Признавам, че когато направих блога не очаквах да имам кой знае колко посещения и редовни читатели. Нещата обаче с времето се промениха. Е, не че в момента имам кой знае колко големи бройки в статистиката на блога, или пък стотици хиляди коментари, но вече мисля мога да се наредя сред по – четените блогърите. И това разбира се ме радва, и то много. Според мен всеки човек би бил доволен да види успехa, на това което е създал. И докато си мислех че всеки човек ще се радва на посещаемост на блога си и много редовни читатели открих, че една голяма част от блогърите не искат тези неща, или поне казват, че не ги искат.
Може би една трета от хората, които имат блог казват че те не искат техните страници да имат посещения, коментари и редовни читатели. Не ги интересува въобще, ама хич статистиката и намират за неправилно, или най – малкото безсмислено искането на човек да има четен блог. Е, добре де какъв е смисъла тогава от създаването на блог ви питам аз? Ако исках само аз да си се чета и да не знаят за мен хората в мрежата щях да си драскам на една тетрадка или на листче на дивана в хола. Аз обаче съм си направил блог, защото искам хората да прочетат моето мнение по проблемите, за които пиша, и следователно които ме интересуват, да видя други гледни точки, да се запозная с различни хора. Какъв е смисъла да пускам статии, като не искам никой да ги прочете? Не това е идеята на блогването, идеята е когато имаш такова място в интернет, където да пишеш, да има хора, които да те четат, за да видиш различни мнения и виждания, или поне да се опиташ да го направиш, а не само да пишеш без особен смисъл, или когато някой ти каже нещо на тема посещаемост и развитие да започваш с обидите.
Тези хора продължават да бъдат противници на стремежа на хората да създадат известен и четен блог, като най – често дори прибягват към остри реплики, когато бъде започнат такъв разговор. Какво мисля аз за тези хора? Много е възможно да са си направили блог, ей така, защото е нямало какво да правят. Само че уебблог не се прави така. Поне според мен трябва да имаш някаква идея и цел още преди да напишеш първата си публикация. Друга възможна причина е хората, които не искат гореспоменатото да не харесват това което пишат, и заради това да не искат да бъдат четени, макар че тук се намесва и репликата ,, мило дневниче ‘’, което ще бъде много полезно именно на тези личности. Има и трета причина. Тези хора просто лъжат, че не искат блога им да бъде популярен, като се опитват по този начин да спечелят фенове. Те са най – странни честно казано, поне в моите очи и уши.
А ти мислиш ли че трябва да има смисъл от блогването, и трябва ли човека, който се е захванал да иска популярност, редовни читатели и една красива статистика?
28 коментара »
RSS feed for comments on this post. TrackBack URI
Вашият коментар
Създаване на безплатен сайт или блог с WordPress.com.
Entries и коментари feeds.
Всеки би трябвало да се радва на успеха на личния си блог, остналите които не искат да бъдат четени, просто не са блогъри… или те са, но не в крайната фаза на развитие на това понятие 🙂
Comment by FidelC— март 11, 2009 #
не искат друг път, ако не искаха щяха да си пишат в Notepad-а
Comment by voxy— март 11, 2009 #
Да, и аз това споменах в предпоследния абзац 🙂
Comment by arrowsss— март 11, 2009 #
Щом блогът е отворен за публично четене, значи искат написаното да бъде прочетено. В противен случай го заключват и край.
Comment by БАЛТАЗАР ИВАНОВИЧ— март 11, 2009 #
Имам чувството, че за трети път пиша личното си мнение, но все пак…
Blog definition
# A personal or corporate website in the form of an online journal, with new entries appearing in sequence as they are written, especially as dealing with reflections or opinion, and typically incorporating links to other articles.
И допълнение от Уикипедиа:
Many blogs provide commentary or news on a particular subject; others function as more personal online diaries.
Първоначалната идея за блоговете е просто онлайн дневници. Както и предходните ‘мило дневниче’, за което спомена – просто в онлайн вариант.
Моята оценка защо не ползвам хартиен, а онлайн ‘дневник’?
-пиша по-бързо на клавиатура, отколкото на хартия
-блогвам от различни места (не мога навсякъде да нося тефтера в джоба)
-пиша и през телефона (като имам wireless, или дори GPRS)
-добавям снимки, картинки и линкове
Въпреки това голяма част от блогините ми са абсолютно лични. И целта им е да разпусна след тежък работен ден или да си note-на нещо, с което бих направил справка няколко месеца по-късно. Друга част от постовете ми са технически или имат по-споделим вид и те са и за други хора. Защо не поддържам два дневника? И аз не знам.
Далеч съм от групата на ‘не ме интересува кой ме чете’, обаче съм везна и държа на баланса – трябва да се гледат двете страни на монетата. 😉
Comment by nofearinc— март 11, 2009 #
Едно време си имах нещо като стандартен хартиен дневник. Изливах си там мислите и бълвочите. И никога не го криех, даже понякога нарочно го оставях на видно място вкъщи да бъде видян и дори прочетен. А нещата написани вътре не винаги бяха лицеприятни! 🙂
Истината е, че не ми пука колко точно души ще прочетат написаното от мен… Но ми пука самия факт че някой (не)познат, ще го прочете. Пък било то и един едиствен човек…
Не ми пука особено колко хора ще ме коментират. Но все пак не се сърдя на коментарите! 🙂
Нещо такова…
Comment by Lady Frost— март 11, 2009 #
Хората пишат, за да бъдат четени. Важи в 90% от случаите. Да, писането има и елемент на психотерапия – като ги сложиш на хартия, мислите ти се подреждат някак сами. Но, ако не искаш да споделяш мислите си, няма да ги публикуваш в Нета…
Колкото повече някой те убеждава, че не му пука дали го четат, толкова повече му пука според мен… 🙂
Разбира се, че искам да ме четат! В момента се опитвам да намеря баланс, защото не искам, само за да има трафик, да пускам тъпи текстове. Но и не искам да замира съвсем…
ПС: Аз самата предпочитам блогове, в които има за четене. Такива само със снимки и клипчета, не са ми интересни…
Comment by Bunny— март 11, 2009 #
Странни птици си описал.
Най-вероятно не са уверени в това, което правят и за това заемат защитна позицция „не ме интересуа, не ми пука“ и т.н., а тайно се услушват за одобрение.
Иначе това, да не искат голяма посещаемост го разбирам – многото посетители означават и много неприятни гости – не само добронамерени хора идват. Но в такъв случай може да се пусне един блог с пароли и само определени хора да имат достъп. Но това има смисъл само за строго професионални блогове.
Аз дълго време гледах да държа моя блог далече от сайтове като „свежо“ – имах си кръг от редовни читатели, по някои теми се развиваха качествени дискусии и това ми стигаше, като нови посетители идваха най-често след като аз пусна коментар при тях.
Но напоследък и там пускам по някой линк и за сега кой знае колко проблемни „гости“ не съм имал.
Comment by bozho— март 11, 2009 #
Bunny : И на мен ми харесват повече тези блогове
bozho : Свежо е доста полезно, имам доста редовни читатели дошли точно от там, и ти мисля си един от тях 🙂
Comment by arrowsss— март 11, 2009 #
Аз не се интересувам колко хора като бройка ме четат! Нямам за цел да бъда известен блогър или сред графата „най-четени“, „избрано“ и др. Радвам се ако някой чете блога ми и още повече се радвам ако го следи редовно, но в моя случай това са не повече от четири – пет човека. И въпреки, че са само толкова, продължавам да пиша за тях и за онези, които случайно ще попаднат на мен. Далеч съм и от онези, които пишат, но не искат да ги четат. Ако не исках да четат, нямаше да публикувам в нета. Смятам, че блога не е нещо, чрез което трябва да се търси популярност, а място, където да споделиш мнение, което не на всяка цена да бъде прочетено от колкото се може повече хора. Иначе си има вестници и списания, където търсещите известност се наричат журналисти.
Comment by Venera— март 11, 2009 #
Журналистите не са търсещи известност, това е тяхната професия 🙂 По – скоро блогърите търсят известност 🙂
Comment by arrowsss— март 11, 2009 #
Посещенията не са най-точния фактор, който може да определи дали един блог е добър или не. Защото от Свежо може да получиш и 3-4 хиляди посещения дневно, но колко от тези потребители ще станат редовни читатели? И колко ще оставят коментар? Относно въпроса в края на статията: аз не търся популярност. За редовни потребители и красива статистика всеки един уебмастър си мечтае и иска да има. А ако има опит и качества – ще ги има!
Comment by Цветан Дичев— март 11, 2009 #
Посещенията не са, обаче някой да казва че не иска коментари в блога, или че не иска да го четат хората е малко странно… 🙂 И не са малко тези хора 🙂
Comment by arrowsss— март 11, 2009 #
Писането в блог може да се използва и като стимул човек да си оправи пунктуацията. Примерно.
Comment by аз— март 11, 2009 #
Но защо изобщо трябва да търси известност? Това ли е всеобщоприето, че щом си блогър, непременно трябва да искаш да бъдеш известен в интернет пространството?
Comment by Venera— март 11, 2009 #
Явно…
Btw, имам абсолютно личен блог в международен сайт, който поддържам с най-лични неща. Там определено не искам да ме четат познати.
Comment by nofearinc— март 11, 2009 #
Venera: не естествено 🙂 Казах че не мога да разбера хората които не искат никой да ги чете и коментира 🙂 Не искат, или поне така говорят… 🙂 Все пак какъв е смисъла от блогването в такъв случай?
Благодаря 🙂
nofearinc : Все пак би желал да видиш, че някой чете нещата ти 🙂
Благодаря 🙂
Comment by arrowsss— март 11, 2009 #
@arrowsss – няма никакво значение дали някой от Щатите ме чете – доколкото знам, нямам външни ‘четци’ – просто имам прекалено лични неща и ще се почувствам кофти, ако околните ми четат личните откровения, които са абсолютно в стил ‘мило дневниче’. Мога да си заложа главата и колата, че това е от типа блогове, в който нямам нужда от читатели 🙂
Comment by nofearinc— март 11, 2009 #
E, добре. Тук съм склонен да те подкрепя 🙂 Щом си сигурен, че не искаш да те четат хората, няма да те измъчвам!
Междудругото: Блога ти е много хубав, а последната статия ми направи впечатление. !
Comment by arrowsss— март 11, 2009 #
Блогът ми е ‘манджа с грозде’, но благодаря – последните 2 седмици ми остава време за малко офтопик материали. 🙂
КАто оффтопик, целта ми не е да спорим излишно, просто гледам да покажа друга страна на нещата. А и в спора се ражда истината. 🙂
Comment by nofearinc— март 11, 2009 #
И аз в моя пиша доста различни работи, а и точно такива блогове харесвам най – много 🙂
Comment by arrowsss— март 11, 2009 #
Смисъла според мен не е да бъдеш известен и много четен. Поне за мен не е, а за другите вече не знам. В моя случай, например пиша, защото много често се случва да си разсъждавам нещо на ум, получава се (поне в мислите ми) интересно и съответно искам да го напиша, за да си го имам запазено за бъдещето, когато ще искам да се върна назад във времето и да се посмея на глупостите си 😀 Това в кръга на шегата разбира се. Но наистина искам да си съхраня по този начин някои мисли. А защо го пиша в блог… мисля, че главно заради няколкото приятели, които го четат и които се радват като напиша нещо ново. Всъщност не ми пука дали ще чете някой друг освен тях, те са ми достатъчни в това отношение. И комплименти отправят и критика…и критика…и критика 😀
Знаеш ли? И друго си мисля аз по тази тема. Много хора точно в стремежа си да бъдат четени, често слагат разни снимки, разни клипчета… наистина в много от случаите интересни за гледане, но сложени, точно заради това, че носят един вид рейтинг на съответния блог. Тези неща са извзети от някъде и поукрасени с две-три изречения, но не са съчинени от самия блогър. Като че повечето гонят точно тази известност чрез нещата, които ще привличат внимание на пръв поглед, а не чрез личните си разсъждения. Има ли смисъл от такава известност? И аз се кефя като попадна на такива статии, но никога не запомням кой го е сложил това нещо, защото за мен не е от тези блогъри, които пишат нещо съществено и стойностно и които заслужават продължително внимание. И наистина, поне в сайта, в който аз имам блог, винаги сред „избрани“ са точно този вид теми, както и авторите в „най-четени“ от своя страна са от този вид блогъри.
В крайна сметка като заключение: кое е по-добро като вариянт според теб – да бъдеш сред първенците с онези интересни за момента, но леко повърхностни статии или да пишеш нещо стойностно, което макар и не много четено и коментирано, да остане в съзнанието и да бъде положително оценено от поне двама души?
Comment by Venera— март 11, 2009 #
Е,може да има и специализирани блогове, елитни един вид. Малко хора ги четат, малко им се радват наистина. Доста биха ги подминали. Аз имам претенции за такъв блог (леле-мале!), той си е само за определена категория хора. Ако някой друг чете в него и се кефи – хубаво. Но от друга страна се надявам, че си имам определен кръг читатели, които пък четат всичко, което излиза и с нетърпение чакат още.
Comment by xunap— март 11, 2009 #
Venera : Това за снимките го приемам, макар че звучи все едно аз пускам такива статии
За стойностните неша добре, и тъй като при мен има много слаби публикации, които съм драскал няма какво да кажа.
xunap :Блогчето ти е много добро 😉
Comment by arrowsss— март 12, 2009 #
Хах, далеч съм от мисълта, че ти пускаш такива статии. Поне до колкото разгледах блога ти не видях от гореспоменатите 🙂
Имах предвид, че по-голямата част от извстните блогъркски страници са точно такива, но разбира се има и изключения, както в твоя случай. И много хубаво, че такъв блог като твоя е сред посещаваните. Това показва, че все пак има хора (и то не малко), които оценяват стойностните теми.
И за последно…До колкото разбрах от темата, дори ти не гониш популярност, но се радваш когато някой те чете. Мисля, че има разлика между гоненето на известност и от това да не се стремиш към нея, но когато се случи да се кефиш 🙂 Поправи ме ако греша, но три пъти прочетох определени абзаци от темата, които ме навеждат точно на тази мисъл 🙂
Comment by Venera— март 12, 2009 #
Популярност не гоня, в началото не вярвах, че ще ме чете някой, и се замислях дали въобще да си правя блог, все пак направих, и сега се радвам, че има хора, които ме четат 🙂
Comment by arrowsss— март 12, 2009 #
Често попадам на всевъзможни класации, класификации, квалификации, анализи и т.н. за блоговете и блогърите. Появата им говори за желание в блог-пространството да се построи примерно схемата на тениса – ранглиста. Да знаеш на кое място си, че да се бориш за по-предно класиране. Иначе „за какво пишеш в блог”… 🙂
В крайна сметка блогърите се свеждат само до два вида:
– Такива, които „играят тенис” за удоволствие, физически тонус (раздвижване) и психическо разтоварване. Играта им е още по-приятна, когато е с приятели.
– Такива, които „играят тенис” (често с напъване, психическо напрежение и много пот на челото) за да си видят имената на ххх място в ранглистата. За тях публиката с аплодисментите си е най-важното, заради което е цялата еквилибристика.
Comment by Графът— март 12, 2009 #
Някой хора продължават да разбират смисъла на интернет! Това е технологична форма на общуване, която дава възможност това да става по най-лесния начин! Въпросът да стигне най-бързо до отговора и отговора да стигне най-бързо до този който го очаква! Правилния въпрос предполага правилен отговор! Жалко е когато хората се опитват да напълнят интернет с комплексите си от и без това прекалено сложния делник в който едва оцеляваме! Приятели опитайте се да сложите каруцата след магарето!
Comment by Lubimo— март 12, 2009 #