Графитите – вандализъм, изкуство, какво?

февруари 22, 2009 в 6:40 am | Публикувано в България | 33 коментара
Етикети: вандализъм, влакове, графити, изкуство, интерес, професия, скици, съзтезания, хоби

За някои – професия, за други – хоби, за трети – интерес, за четвърти – глупост. Няма да продължавам, защото различните хора правят различни асоциации с думата графити. Няма да ви занимавам с историята на това изкуство, защото тук не е енциклопедия, а ще ви вкарам в едно тунелче, където се намира моето мнение за тях. Какво мисля аз по темата – в долните редове може да разберете.

Интересни са, забавни са, имат послание, карат те да се радваш, да се замислиш, да видиш различни алтернативи, да помислиш по по-различен начин над нещата, да опознаеш непознатата страна на изкуството, да видиш свят, който прилича много на нашия, но е създаден от най – различни цветове, много по – цветен от безцветното ни ежедневие. Свят, който не спестява, това което не ни казват, такъв в който истинските личности преобладават пред измисления елит, защото всичко в него си има идея, цел, значение, което е и посланието на всеки един автор.

Това обаче не важи за всички графити, които по дефиниция са най – различни видове. Това е валидно само за тези, които като ги погледнеш те карат да се опиташ и ти да направиш нещо, да експериментираш, да се почувстваш истински. Тези, които са направени от професионалисти, или иначе казано хора, които са прекарвали безсънни нощи в рисуване на скици, късане на листове и мацане по строежи. Те са мразени заради целта им, мразени заради изкуството, което уж е обичано от всички, мразени заради каузата им. ( някои имат кауза, но се срещат и такива, които са повлияни от приятели, и не знаят защо се занимават, все пак са по-малко )

Никой не може да ме убеди, че графитите, които са направени от хора с опит, тези които рисуват мислите и своите чувства не са добри. Защото те са един ,,по – различен ‘’свят, който обаче е досущ, толкова истински колкото нашия, но който не може да бъде разбран от хората. Графити с послания, които ти казват нещо дори преди да си прочел надписа под тях не могат да не бъдат харесани, а когато те обединяват мнението на всички хора, което ги е страх да изкажат, то това те вдъхновява, дава ти крилa.

Тези графити имат цел, и тя е да ти покаже нещо, това нещо всеки може да разбира по различен начин, но винаги е хубаво и приятно. По – приятно от прочитането на началната страница на някой вестник, защото криминална хроника всички сме чели. Докато всеки нов графит, е една нова мисъл, един нов свят, който е с отворени врати за всички, които се опитат да го разберат.

Може би вече знаете, че съм настроен съвсем позитивно към графити – изкуството, но сега ще трябва да огледам и другата страна на нещата. Туй нещо е незаконно, точно толкова колкото тревата и дрогата, но също толкова разпространено. Постоянно има оплаквания за рисунки по нови сгради, мерки не се взимат – предложения не се дават. Най – лесното нещо, което може да се стори е да се организират повече съзтезания, които да стимулират младите, о да те ще бъдат радостни и весели, но хората ще продължават да ги гледат нацупени, макар и да драскат напълно легално, защото мнението на човек по даден проблем се променя много трудно.

Хората си мислят че графитите са само драсканиците по техните входове, защото не са си отворили очите, за да видят истинските прелести, по улиците и на някои съзтезания. Може би не ги виждат наистина, не ги възприемат за графити, или се правят, че ги няма? Мацаниците обаче са наистина много неприятни, а и не ги подкрепям въобще, защото не са графити с някаква цел, идея, послание, а просто желанието на някой за улична власт, който иска да завладее цял град със своите подписи с маркер.

Темата е много обширна, а и трудно може да се напише всичко по нея, все пак ми е интересно и вашето мнение. Предоставям ви думата изцяло, защото аз много говоря вече. Написах я в 11 часа вечерта, а много ми се спеше, още не мога да преценя добра ли е , ако искате вие кажете…