Кой пък е този най-дълъг път, който човек може да измине?
февруари 17, 2009 в 12:26 pm | Публикувано в Uncategorized | 16 коментараЕтикети: дълъг, километри, мозък, път, сърце, човек
Когато говорим за нещо далечно винаги се сещаме за стари пътешествия и изминаване на дълги километри. Спомяме си с трепет проблемите с колата, които са ни съпътствали, помним приятните преживявания, както и всички случки, които можем да запомним с нещо хубавo или лошо от нашето пътуване.
Възможно ли е човек да разберe кое е най-далечното пътуване. Може ли да се похвали, че е изминал стотици хиляди километри до достигане на мечтаната точка. Можем много да спорим кой път би бил най-дълъг. Дали пътуване до друг град, страна, планета или дори галактика. Незабравими неща и дълги пътувания, които все се свързват с физически действия.
Истината обаче е, че нито едно от посoчените не може да се каже, че е най-дългия път, който човек може да измине през своя живот. Не винаги този път трябва да бъде асоцииран с хиляди километри. Той е просто един път, който може да измине всеки от нас. И това е пътят от мозъка до сърцето. Няма и метър разстояние между тези две биологични понятия, но тяхното свързване е много трудно. Много хора не успяват цял живот да изминат този път, и се залъгват, че техните пътешествия, пари, коли им дават всичко.
Обаче не винаги това ,, всичко ‘’ е най-ценното нещо. Защото едно е материална облага, друго духовната. Когато човек успее да разбере това, тогава много неща ще се променят, и той ще заживее много по-добре.
Ето това е една кратка статия, коята мисля обаче може да ни накара да се замислим над някои работи. Количеството не оправдава качествето, защото няколко думи могат да бъдат повече от всички изречения, които можем да измислим…
16 коментара »
RSS feed for comments on this post. TrackBack URI
-
Последни коментари
Адриян за Защо мъжете не носим чора… Bibi за Защо мъжете не носим чора… boy за Защо мъжете не носим чора… unisex за Защо мъжете не носим чора… unisex за Защо мъжете не носим чора… Читатели
online
Блог в WordPress.com.
Entries и коментари feeds.
Arrowsss's Weblog 
Много добре казано! Поздравения пак!
Comment by Bunny— февруари 17, 2009 #
Благодаря. Получи се доста кратичко, но в същото време и доста показателно по мое мнение 🙂
Comment by arrowsss— февруари 17, 2009 #
недей толкова да мислиш, вземи повече да пиеш 🙂
Comment by longanlon— февруари 17, 2009 #
Мисленете идва с пиенето? 😀
Comment by arrowsss— февруари 17, 2009 #
Бе „in vino veritas“ са казали древните римляни, ама де да знам, после пък цивилизацията им заминала. Разбира се, пътищата им още стоят 😀
Comment by Marfa— февруари 17, 2009 #
Най-интересен се получава пътя, когато не мислиш за него. В един момент просто се обръщаш назад и откриваш колко много те е променил.
Comment by Майк Рам— февруари 17, 2009 #
@Майк Рам:
Несъгласие! 🙂
Най-интересен се получава пътят тогава, когато не си втренчен непрекъснато и само в целта, а виждаш и всичко, което става около теб. Птичките, пчеличките… тревичките… 😉
Когато можеш в даден момент да отбиеш и да полежиш малко в тревата, загледан нагоре. И вслушан в… каквото там има да се слуша: вътре теб, извън теб, все едно.
Без да забравяш, че си тръгнал нанякъде, разбира се. И накъде точно. И най-главното: ЗАЩО си тръгнал натам.
Ей тоя номер ако го можем – да съчетаваме тия неща – можем всичко. И никога няма да ни се налага да съжаляваме за каквото и да било.
Comment by Зелен Бетон— февруари 18, 2009 #
Хе, много философска тема и всички сте прави:)
Comment by fen— февруари 18, 2009 #
Най-красивото е самото пътуване и нещата който се случват по това жреме целите в повечето случай е второстепенни ,а понякога и безмислен,като се обърнем назад след години и се замислим над тях !
Comment by NA_KOL_POILTICITE— февруари 18, 2009 #
НАЙ-ДЪЛАГ Е ПЪТЯ В БОРБАТА СЪС СЕБЕ СИ.
ОСТАНАЛИТЕ ДЪЛЖИНИ СА ОТ НЕ -РЕДОВНО ПИЕНЕ
Comment by fti4ka— февруари 18, 2009 #
Нe е ли идвал Исус Христос на тази земя, за да ни отвори очите за този път? И не е ли този пътят, който може да ни изведе към смисъла на човешкия живот?
Comment by avatarzm— февруари 18, 2009 #
Добре, че пътя от мозъка до сърцето е дълъг. Ако беше кратък, погреса щеше да клони към нула.Този път се изминава за 60-70 години.
Comment by kanew— февруари 18, 2009 #
Има един много красив цитат, от саундтрака на Into the wild e: For me it begins at the end of the road.
А най-красивият път е този, който не е просто една права линия, а се рее безцелно из различни земи, покрай различни хора; път, в който са вплетени неизброимо много пътечки. И това вече е път, с който човек може да се гордее.
Comment by optimo— февруари 18, 2009 #
Аз например постоянно пътувам. Пътят е свързан и с работата ми, и със семейните връзки. Защо мислиш, че изчезвам от време на време? :)Обичам да пътувам, нещо повече – когато са движа, чувствам, че живея. А и винаги откривам нещо ново – места, хора, мисли. Ако трябва да обобщавам накратко – животът е движение, застоят – смърт, това във всеки възможен смисъл. Много ми харесаха и коментарите на kanew и Зелен Бетон – това в общи линии е и моята позиция.
Comment by Jaguar— февруари 19, 2009 #
Моя коментар е провокиран от „посЕчените“ варианти 🙂
Comment by nordreamer— февруари 19, 2009 #
Оправих грешката. От бързане съм я допуснал 🙂
Comment by arrowsss— февруари 19, 2009 #