Пет причини: Защо да станa блогър?

февруари 16, 2009 в 12:36 pm | Публикувано в Uncategorized | 15 коментара
Етикети: , , , , ,

https://i1.wp.com/mingle2.com/img/bb/blog_addiction/needle_full.png

Много хора гледат несериозно на блогването и не са пробвали да си направят блог в мрежата по много прични. Най-честата е защото са си мислили, че няма да има кой да чете, това което публикуват. Ако пишеш интересни неща, които провокират хората винаги ще се намери някой, който да каже нещо. А ако няма написани под статията мнения е много възможно да си казал всичко много хубаво, и да няма несъгласни. Причините да се насочиш към блогването са много, но аз ще опиша само малка част от тях, повечето от които ме накараха и аз да започна да пиша.

1.Ти си интернет потребител. А като теб има още милиони, ти си само една малка част от това мащабно понятие. Но ти определяш информацията в интернет, заедно с теб се променя и мрежата, а не се променяш ти с нея. Ако мислиш, че имаш интересно мнение по дадена тема, личния блог е най-доброто място където можеш да споделиш това свое виждане. Блоговете са много по-добрия варинт, отколкото форуми и други подобни интернет места, където можеш да публикуваш материали.

2. Намиране на себеподобни. Това, което споделяш в блога си, със сигурност ще намери и други хора, които подкрепят казаното от теб. Така ще намериш приятели, с които взаимно да си развивате блоговете. Защото читателите са основното нещо от всеки блог. Това, което пишеш показва твоята гледна точка, а хората коментират. Така ти разбираш каква е точно значимостта на това, което мислиш, а е много възможно и да намериш други гледни точки, които също да бъдат интересни и не по-лоши от твоето мнение.

3. Блогването успокоява. Когато пишеш ти се отдаваш само на това и не мислиш за нищо друго. Докато пишеш някоя статия си напълно съсредоточен и в същото време не усещаш напрежение. Ти диктуваш правилата на писане, ти решаваш какво да кажеш и как да го кажеш. Няма кой да ти казва това не е правилно, онова не е правилно, защото в блогването ти си господар на себе си.

4. Развиваш стил на писане и начин на изразяване. Писането идва с писане ми – ми бе казал един приятел преди да започна да се занимавам с блогване. И това наистина се оказа вярно. Колкото повече публикуваш материали, толкова по оформяш и развиваш стил на писане и начин на изразяване. Блогването развива всеки един човек, какъвто и блог да си създада. Било то спортен, театрален или насочен към друга тема.

5. Покажи на хората, че си човек. Бловането е най-добрата и лесна възможност, която ти дава интернет, за да покажеш на света, че съществуваш. Ти показваш себе си, като една малка прашинка от мрежата, но в същото време можеш да пишеш и говориш за неща, които да те вдигнат до небесата.

Всеки, който се занимава с блогване може да изброи още доста причини. Но тези според мен са доста показателни, за това което можеш да сториш ти – като блогър. Това занимание освен, че съчетава в себе си – забавление, намиране на приятели и изразяване на лични мнения, то те успокоява и развива. Някой хора приемат това за детска игра, но в действителност блогването е нещо много по-сериозно, нещо значимо, което може да промени много неща. Ти също можеш да опиташ, за да разбереш, че не е чак толкова лошо.

Advertisements

15 коментара »

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

  1. Пет причини: Защо да НЕ стана блогър

    1) Заставам на трибуна. И трябва да мога да се погледна отстрани и да се видя как изглеждам. На никого не би му било приятно да се сервира на някаква аудитория (каквато и да е тя) в неугледен вид. А не всеки може да се погледне отстрани. Пък и да може, въобще не е гарантирано, че собствените му критерии ще му помогнат да изглежда свястно.

    2) В момента, в който седна да списвам блог, аз започвам да пиша ЗА НЯКОГО. Не за себе си. Противно на наивните представи, това не е дупката, дето можеш да си викаш на воля, че цар Траян има магарешки уши. И колкото и да си върл индивидуалист, все пак трябва (барем малко от малко) да си даваш сметка дали аудиторията ти ще хареса това, което си написал. И дали заради една изцепка няма да ти тегли майната и да те изтрие от фейвъритите. Без да те пита дали си бил прекалил с питиетата, дали гаджето те било изритало или ти бил спрял токът по средата на мача, та затуй си бил бесен.

    3) Поемам отговорност. Пред същите тези читатели, мнозинството от които не само че никога няма да видя, а и дори няма да се обадят. Нито веднъж. Но това не е оправдание да се офлянквам и да си чопля носа, докато блогът ми седи празен. Защото току някой ще цъфне да види какво ново съм написал. И не мога да му се оправдавам, че ме била налегнала работа или че просто не съм на кеф. Не че някой ще тръгне да ме съди. Но отговорността не се изчерпва само с нещата, които могат да те докарат до съд.

    4) Заемам позиция. Тя не може днес да бъде една, а утре – друга. Значи, трябва да съм наясно със себе си. Най-малкото. А още по-добре – да съм наясно какво ТОЧНО мисля за всичко, което става наоколо. И – най-главното – ЗАЩО мисля така. Колцина от нас са сигурни в това?

    5) Verba volant, scripta manent. Ако си на лаф-моабет с приятели, каквато и идотщина да изтърсиш, едва ли някой ще я помни вечно. А това тук остава. И е напълно възможно някой да го запомни, да си го запише, и то да промени нечии убеждения дори. Освен че е напълно възможно някой да попадне на него дълго след като ти си забравил изобщо, че си го писал. Мхм…
    ______________________

    Като ме е раждала майка ми, думата „дисидент“ още не я е имало. Поне в българския. Та се чудя откъде ми е такъв моделът 😉 Но като видя систематично изложена позиция, която допуска И ДРУГА логика, оня дребен рогат добитък отвътре (не охлювът, а другият, с червените очи) не ми дава мира, докато не изложа и другата логика. И постоянно ми мърмори в ухото, че това било полезно. Не знам. Ама не обичам да ме ръчка с тризъбеца, та затуй го слушам, обикновено.

    Но все пак, сигурно ще си направя блог. All kinds of logic notwithstanding 😉

  2. Готова ти е и първата статия. Този коментар направо го копирай, ако ще правиш блог 🙂 . Добре е да се погледне и другата страна на нещата 🙂

  3. Браво! Много ми хареса статията. Аз все още съм начинаещ блогър – по-малко от месец държа блог, и се надявам скоро да постигна същия резултат като теб. 🙂

  4. Начинаещите блогъри имат нужда от подкрепа. Точно за това ще те линкна!

  5. Всичко казано в материала е така. И за писането и неговия стил, и за приятелите, и за успокоението и „господарстването“ над всеки отделен блогар. Но не всеки има компютърните познания, а и добронамереността да изгради блог, а след това да го поддържа. Наистина не е игра, а нещо много сериозно. И както излиза – далновидно. Мога само да съжалявам, че не съм толкова „напред в материала“ по „информационни техлологии“ и не мога да си изградя блог. Иначе, ако го имах, бих поставила вашата статия в „любими“ и бих изградила цяла „кошница“ от потребители, които да споделят по още нещо в посоката, която сте ни задали. Благодаря ви, човече!

  6. Моля. 🙂 Иначе за изграждането, ако тръгне всеки сам да прави ще бъде много трудно. Трябват много знания по програмиране. Това, което използвам аз, а и много други блогъри е готова система, която е много удобна и лесна за управление 🙂

  7. Интересно четиво 🙂
    3. Блогването успокоява – съгласен съм с това.

  8. Много добра статия. Веднага спечели положителния ми вот в svejo. 🙂

    И аз съм начинаещ блогър и нямам хал хабер от порограмиране и такива подобни. И на мен ми се иска да имам такова поле за коментари като това тук, в което пиша в момента.

    Но въпреки, че нямам и използвам най-обикновен шаблон в Blogger, мога да кажа, че блогването носи много повече ползи, отколкото вреди. И наистина не е нужно да разполагате със специфични познания.

    Освен, че е забавно, действа много „очистително“ на мисълта. Защото, когато трябва да споделиш нещо пред аудитория, мислите ти изкристализират в стремежа да бъдеш разбран. Несподелени, мислите са аморфни и размазани и често възгледите са грешни Само факта, че трябва да споделиш нещо с някой те кара да се замислиш дали си прав в дадено твърдени или не и да го преусмислиш на момента.

    …..а успеха идва, когато мислите са ясни, а не мъгляви……

  9. Имам само една (основна) причина да имам блог и тя е, че ми се пише…
    Винаги ми се е пишело, въпреки че бях в застой почти две години!

    „4. Развиваш стил на писане и начин на изразяване. Писането идва с писане…“

    Абсолютно съгласна – писането е занаят! Тръгва от базата да имаш талант, но се развива с писане и четене според мен…. 🙂

  10. Така е! Блогването успокоява. И ти обогатява речника с български думи – „блогване“,„начинаещ блогър“, „ще те линкна“ и много такива.
    И наистина – “4. Развиваш стил на писане и начин на изразяване. Писането идва с писане…”
    Май Вие, „блогърите“ сте хора на държавна работа с много време за губене и с такива писания се самооправдавате и си търсите оправдание за загубеното пред компютъра време.

  11. @Петко:

    По-добре такъв, дето знае и използва на място ИТ жаргона, отколкото такъв, за когото „блогър“ е обидна дума.

    По-добре такъв, дето мисли с главата си и пише с грешки, отколкото такъв, дето пише перфектно, но оставя някой друг да мисли вместо него.

    За сведение: работя на свободна практика. Което ще рече, че понякога може да работя и по 70 часа на седмица, но пък имам пълната свобода да си разпределям времето както пожелая. Да не говорим, че никога не ми е минавало през ум да се „оправдавам“ пред някого за времето, прекарано в Интернет. Особено пък пред себе си.

  12. Прав си – изброеното от теб може и да е част от мотивацията. Аз лично направих блога, за да си складирам някои готови работи, които могат да предоставят материал на ученици и студенти по определени теми. Това са и категориите с най-много посещения, които имам да попълвам с много материали. После започнах да пиша в рубриката „Лично мнение“- общо взето там са злободневките, защото просто ми се драсваха по няколко реда. На моя блог му предстои реконструкция, но това – в не толкова близко бъдеще. Дали го четат хората? Това не е толкова важно, правя го за себе си.

  13. Това е идеята на блоговете. 🙂 Иначе е хубаво да покажеш на хората, че мислиш и за тях 🙂

  14. Има блогове и блогове 🙂
    Първите са тези, които отварям, още щом си отворя очите, за да видя какво ново? Те са като сутрешното кафе, като всмукването на цигареният дим от първата сутршна цшгара.Така започва денят ми-
    блогове, кафе с мед и цигара.От блог на блог, цигара по цигара,

    докато стина до вторият вид блогове /въздържам се от цитати, всеки сам е попадал на такива/и се усетя, че съм привършила пакета с цигари.
    Не правя реклама нито на цигарите, нито на вторият тип блогове. Напротив. Те само ме подсешат, че е време да се захвана и аз да правя нещо 🙂

    Хареса ми статията, както и коментарите. Може би е време да се замисля сериозно по темата, тъй като съм доволно известна като
    „Лисса коментаторката“ и да сменя коментаторският имидж с блогърски?

  15. Пробвай, сигурно ще излезне нещо. Докато четях редовете, които написа ми беше доста интересно, а какво ли остава за цели статии? 🙂 Давай, смело!


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.
Entries and коментари feeds.

%d bloggers like this: