За основната грешка на блогъритe

февруари 12, 2009 в 12:56 pm | Публикувано в България | 15 коментара
Етикети: , , , , ,

https://i1.wp.com/www.wesleyjsmith.com/blog/uploaded_images/wrong-704880.jpg

Един човек когато реши да си направи блог започва много ентусиазирано, има купища неща, които иска да каже и най-често пише интересни статии. При много блогъри обаче забелязвам нещо, от което ми става много неприятно, и това е ,, продажността ‘’ , ако ми позволите да се изразя по този начин. Тя не се проявява в началото на ,, блогърската кариера ‘’, а чак в нейното ,, изложение ‘’.

На всеки му се е случвало да се чуди каква статия да напише, с какво да зарадва своите читатели, как да бъде най-интересен, кое заглавие ще провокира най-много хората. Когато се чудя какво да публикувам най-често нищо не започвам, защото трудно ще излезне нещо качествено, ако не знам какво точно искам да кажа на читателите. Имало е периоди от по над 20 дни, в които не съм писал нищо, просто защото е нямало какво да кажа, но има блогъри, които са си поставили за цел ежедневното писане, дори по няколко статии на ден. В това няма нищо лошо, но когато започнат да бълват глупости вече става неприятно.

Нямам предвид да не пишат интересни работи, а да започнат да пишат неща, които всъщност не мислят, но с които оформят общественото мнение. Това се случва най-често когато са се изчерпали откъм информация и започват да се чудят какво да измислят. Мога да дам и един пример, и това е статията, която иска да накара хората да си помислят, че България е най-лошото място за живеене, статии които оплюват страната ни. Аз съм писал доста такива, в които споделям мнението ми за неща в нашата държава, но никога не съм си позволявал да пиша публикации, които говорят лошо за всички нас и за цяла България. Нима няма изключения? Нима дори те не са много? Това е може би най-лесната статия – Нека оплюем страната, пък винаги ще има кой да ни повярва, да ни вдигне трафика и да коментира, защото звучи готино. Ето това наричам ,, блогърска продажност ‘’, а един блогър може да бъде много продажен, в името на посещенията и коментарите в блога си. Ето заради такива блогъри използваме много често негативно друмата ,, българщина ‘’. Разбирасе, че България не е най-перфектното място за живеене, но да пишеш нещо, което е против цялата ни страна е направо недопустимо, защото има много неща, с които можем да се похвалим. Като започнем от добрите ни театрални постановки, световноизвестните музиканти и певци, нашите учени и стигнем чак до спортните ни отличия.

Има много примери за такива статии, които могат да се дадат, но този ми прави най-силно впечетление и като чета такива публикации ми става много неприятно, най-често защото и самите автори не ги мислят. Има и такива, които наистина мислят че България е прогнила дупка, но и тяхното мнение може да се промени, ако говорещите се опитат да оправят поне малко нещата ще успеят, а резултата ще бъде повече от изненадващ. Надявам се да не ставам продажен блогър, а ти мислиш ли че има такива?

Advertisements

15 коментара »

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

  1. Продажността е често явление при блоговете.Честно казано -ужасно е.Хората са свикнали с някой,със стила му,с всичко,което и той. В следващия момент мнението му показва друга гледна точка, изведнъж „намазва“ от общественото мнение.

  2. Друга гледна точка няма лошо, но нека мнението да бъде едно, а не да се подкрепят и двете гледни точки 🙂 🙂

  3. Има ги и такива, да, на всичкото отгоре, големи, ама много големи гадове са някои от тях.
    Няма нищо свято за тях. Ще качат и майка си гола, само и само да им се вдига трафика.

  4. Аз пък си мисля, че преобладава първичната реакция спрямо едно или друго нещо, отколкото продажност. Има няколко блога от общо над 1000, които са продължение на някакви ясни или не много ясни икономически или политически интереси, а чисто продажните … Имам мнение по въпроса за няколко блога, но не е моя работа и няма да ги споменавам, че може и да бъркам.

  5. Прав си, че тази ситуация я има. Но просто на всекиго му кипва в определен момент и най-често държавата и милите ни сънародници падат пред мерника. И според мен е напълно очаквано, дори аз съм го правил. Виж, ако го правиш само за посещения или коментари вече се губи самата идея на блогването. Не изразяваш мнение, а трупаш слава.

    Ето например на мен ми е леко обидно, че един адски хейтърски пост (ти дори си го чел), който написах в момент на пълно заслепение от омраза, направи повече коментари и посещения от почти всяко мое литературно произведение, било то сериозен разказ или нещо забавно. В България скандала продава и дори блоговете са пример за това.

  6. Да. Скандала продава. Също така и теми като Чалгата и Слави Трифонов, както и други, които се коментират много по мрежата…

  7. Чак „продажност“ е силно казано. По-скоро – пускане по течението, вливане в общият поток от информация, без собствено критично мнение. Което е по-близо до „обезличаване“.

    „Продажност“, поне така, както аз го разбирам, означава да пишеш от името на някого друг, който дори ти е платил за това и го правиш, за да внушиш нещо. Например, че поредният доклад на ЕК е позитивен сигнал, че вървим в правилната посока, когато вътрешните индикации нищо подобно не показват.

  8. Минувач, прав си. Наистина може би “обезличаване” е по-добрата дума.

  9. Toчно. Има я ситуацията и в която човек просто се интересува от дадена тема и иска да даде мнение. Личният блог е добро място за това. Наистина „продажен“ не е най-точната дума, тъй като до продажност ще се стигне ако човек пише по дадена тема само, за да обслужи чужд интерес, както е казал Минувач.

  10. а защо един блогър който се старае да пише всеки ден нещо,каквото и да е,е по различен от платен журналист в каквато и да е медия,който се старае/или не/ да пише всеки ден нещо.каквото и да е.само да е интересно за четене.защото вече не е в началото на кариерата си като журналист/блогър/ и не пише за радост на хората ,а пише за гласове/заплата,хонорар/.за СЛАВА!!не за родину.не за общо благо,а за свой личен наркомански егоизъм.

  11. Здравейте,

    Продажност, обезличаване или манипулация. Става въпрос за обществената злоупотреба със словото в блога като позиция на блогъра, която той иска не само да сподели, но и да наложи в обществото или групата от читатели на блога му, ако искате.

    С всяка информация може да се злоупотреби. Злоупотребата е налице най-често, когато липсва достатъчно информация от позиция на читателите. Най-умелите манипулатори работят на равнище на подсъзнанието. Това също е професия, която се учи. Забелязала съм манипулирани на форуми от страна на анализатори на политически партии, но на такива блогове още не съм попадала. Важно е да се знае, че този феномен съществува и затова трябва да се търси непременно информация от няколко източници.

    Любима 🙂

  12. И коя, значи, е основната грешка на блогърите? Прочетох много внимателно текста, но отговор на този фундаментален въпрос не открих. Вместо това разбрах някои неща.

    1. Не знаеш къде са кавичките. Ако пишеш на фонетик, те се намират непосредствено до точката и запетайката в дясната част на клавиатурата, през един клавиш от „Л“ и почти до „enter“. Ако си на БДС, то кавичките са горе вляво при четворката. След като изяснихме това, мисля да продължа нататък, с твое позволение. 😉

    2. Мислиш, че ентусиазмът и имането на много неща за казване донякъде гарантират създаването на интересна статия. Всъщност, ако човек може да пише и знае как да го напише, би могъл да ти опише и кламер така, че да ти е интересно. И обратно. И най-вълнуващата случка би могла да се превърне в най-отегчителното четиво, ако попадне в ръцете на неподходящия човек.

    3. Вторият ти абзац е нещо като аватар на нищонеказването. Тоест, наистина не е ясно за какво се бориш. В началото човек добива усещането, че по някаква причина си се издразнил на честото писане на някои хора, след което се оказва, че няма нищо лошо да пишат често, само да не пишели глупости…

    Следва екшънът. Да дефинираме понятието „глупости“. За мен например „глупост“ е „жълтата“ преса. Затова не чета жълта преса, нито сайт, блог или каквото и да е друго, изхранващо се от „жълтини“. „Глупост“ е и блог на „шльокавица“. Веднъж попаднах на такова чудо и още се стряскам. Най-различни видове „глупости“ има, няма да изброявам. Въпросът тук е ти какво разбираш под „глупост“.

    Отговорът на този въпрос е странен. Започва се с това, че явно ти знаеш какво точно си мисли даден блогър. Позволи ми да се усъмня много искрено в това ти твърдение. Истината е, че ти всъщност наистина няма откъде да знаеш какво е мислил човекът, писал даден текст. Ако пише например за безобразията в здравеопазването, за епичните напъни в областта на досъсипването от каквото и да е останало от образованието, ако описва възмущението си от спрените еврофондове и какво ли още не, то той най-вероятно тези работи си ги мисли. Виж, човекът е същество, което по природа е доста инатливо. Тоест, само със заплаха би могъл да бъде накаран убедения атакист да напише възхвална ода към циганите, нещо, което със сигурност ще предизвика интерес поради очевидната си уникалност. Няма как да накараш човека, за който България е рай, да я опиша като миазма, само и само да си вдигнел рейтинга.

    Оттам нататък нещата вече стават още по-метафизични. Как би коментирал сам ей този доста оплетен цитат:

    „Мога да дам и един пример, и това е статията, която иска да накара хората да си помислят, че България е най-лошото място за живеене, статии които оплюват страната ни. Аз съм писал доста такива, в които споделям мнението ми за неща в нашата държава, но никога не съм си позволявал да пиша публикации, които говорят лошо за всички нас и за цяла България.“

    Как се разбира това? Има някаква съвсем конкретна статия, която те е подразнила, може би? Статии? Кой кого иска да накара да си мисли, че тук е най-лошото място за живеене? Чужденците ли някой ги кара да си мислят по подобен начин? Те български блогове ли четат? Или някой иска да накара българите да вярват, че тук е много гадно, макар че с най-ниските заплати в Европа тук да се живее съвсем добре? А ти, ако вземаш два бона заплата чисто, мога ли да те накарам с каквато и да е статия да мислиш България за не знам си какво? Да не говорим, че фабулата става още по-заплетена с второто ти изречение. И ти си писал доста такива статии, но в тях може би се говори лошо само за част от българите и за половината от България ли, що ли… Карай, приемам, че с неразбирането на това имам проблеми само аз.

    Твърдиш, че има много изключения. Ами… Изключения от какво? От обичайния начин, по който протича ежедневието в България? И нали се сещаш какво значи „изключение“? Ще те подсетя. „Частен случай“. Наличието на „много изключения“ тутакси ги дисквалифицира като такива и ги праща в редиците на обичайното. Към изключенията обаче по принцип има голям интерес. Нали си се заглеждал в еднояйчни близнаци на улицата? А ако срещнеш еднояйчни четиризнаци, няма ли дори да се обърнеш след тях, макар да не е особено възпитано? Следователно, ако някой напише статия, озаглавена „От НОИ ми изплатиха болничните навреме!“, тя ще предизвика, гарантирано при това, много по-голям наплив от читатели, отколкото коя да е статия „Здравеопазването ни е под всякаква критика“. Статията „ЧЕЗ най-сетне въведоха едномесечното отчитане“ ще бъде много по-популярна от „Сметката ми за тока е тройно завишена! Пак!“.

    И ако хората пишат неща, дето не могат да се класифицират като изключения, то не е от някакво персонално чувство към теб, което е предизвикало решението им съгрешат, дразнейки те вкупом, а просто защото наистина мислят, че ЧЕЗ, НОИ и цялото правителство са банда нагли идиоти. Отсъствието обаче на радостни възклицания към НОИ за сметка на завишения трафик към някои блогове сочи не това, че някой се опитва да дисквалифицира България от редиците на цивилизованите страни, а че хората просто не само виждат, но и живеят със съответните проблеми в дадените области и имат истинска нужда да ги споделят.

    Това, че на теб това не ти харесва, определено е проблем. Обаче е изцяло твой проблем, а не е нечия грешка. Ако толкова ти се четат изключения, просто си купувай вестник „ДУМА“. Там ще прочетеш и как Станишев открил не знам коя си обновена болница (майната им на всички останали), как бабите от не знам кой пенсионерски клуб в Перник му казали, че не искали да им се вдигат пенсиите… Изобщо изключения на килограм, кое от кое по-впечатляващи.

    Ама никой не пишел за театрални постановки, оперни певци и спортисти… Ми не им се пише на хората за това. И? Като гледам, статията ти, посветена на мача Григор Димитров – Надал, просто избожда очи. Възхищението ти от Юлиян Константинов в „Алеко“ също е много добре предадено. Много живо. Поздравления. Надявам се, че ще извиниш сарказма ми, нямам за цел да те обиждам. Но ако забелязваш ниша в блог-пространството, по-добре се постарай да я запълниш, вместо да се сърдиш на хората, че не намират победите на Котоошу за по-впечатляващи от сметката си за тока.

    И финалът ти направо блести. Отново изтъкваш способностите си в областта на телепатията. Аз обаче отново се усъмнявам сериозно в тях. Не защото не вярвам, че телепатия съществува, а защото не вярвам, че ти си телепат. И просто като малко упражнение и увод към статията ти, посветена на нашите постижения в областта на културата и изкуството, те призовавам да сложиш правилните препинателни значи на правилните места в заключението „Има и такива, които наистина мислят че България е прогнила дупка, но и тяхното мнение може да се промени, ако говорещите се опитат да оправят поне малко нещата ще успеят, а резултата ще бъде повече от изненадващ. Надявам се да не ставам продажен блогър, а ти мислиш ли че има такива?“

    И за финал: коя, все пак, се оказа, че е „грешката на блогърите“? Че не пишат нещата, които те вълнуват теб? Че не пишат заради теб? Не е ли поне малко егоцентрично, а? Мъничко? Ееееееей-тонинко? 😉

  13. Исках да кажа, че не е хубаво да пишат по такъв начин, че да задължават хората да им вярват. Оформят общественото мнение и всички започват да говорят, че България наистина е дупка, и това ще си остане така, докато не се вземат мерки от нас. Ако чакаме някой друг да свърши тази работа, се сещаш, че чакането ще бъде голямо. Грешката на блогърите е тази, за която споменах. Ако започнат да пишат неща, които и самите те не мислят, тогава става лошо. Защото имам познат, който направи точно това, спря да пише това което му е интересно, и започна да публикува публикации, които само да му вдигат рейтинга.

  14. Автора просто си изразява мнението. Не мисля че трябва да търсим нещо лошо в това? Казал е, че не харесва хората, които пишат неща, които не мислят. А такива наистина има. И се срещат много често в интернет. Най-често правят това заради рекламата и го използват за увеличение на техните потребители, посетители, читатели. Наистина неща, които са написани от човек, който не ги мисли могат да се нарекат глупости.

    Автора е едва на 15 години, тепърва ще се развива откъм стил на писане, и начин на изразяване.

  15. Прав сте, arrowsss. Но работата е там, че и блогърите вече не са това, което трябва да бъдат по замисъл.
    Какво е бил блогът? Лично място в мрежата, където човек споделя публично своите мисли. И, отивайки на гости, да прочете какво мислят другите хора.
    На гости, а не в обществено заведение! Още по-малко на площада…
    Сега все повече не е така. Блоговете били обществени медии, били изява на гражданското общество, организатори на граждански протести и т.н. Даже има и високомерни призиви ние със „домашните” блогове сами да ги закриваме, че да не пречим на „правилните” обществени и политически!
    И какви са тези „гости”, каква е тази дискриминация? Нарушават се правата на тези, които не знаят как да се държат на чуждо място! 🙂
    В блоговете нахлуха форумите с всичката си безпардонност.

    Затова аз не се вълнувам от „продажни” или „глупави” писания. Нали не е задължително всичко да се чете? И нали затова има blogroll и емисии. Понякога даже не е нужно да се четат публикации за да се ориентира човек, достатъчен е и някой назидателен коментар 2 и ½ пъти по-дълъг от публикацията на домакина… 😉


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.
Entries and коментари feeds.

%d bloggers like this: