Защо предпочитам театъра пред комерсиалното кино?

януари 13, 2009 в 7:00 pm | Публикувано в България | 5 коментара
Етикети: , ,
Да предпочетем театърът пред комерсиалното кино

Защо предпочитам театъра пред комерсиалното кино?

Театърът е едно страхотно нещо, което може да ни забавлява, разплаче, развълнува и разчувства. Това е прекрасно изживяване, което остава недооценено от хората в днешни дни. В днешно време ние не оценяваме магията му, и пълним кино салоните, като си мислим, че там може да открием всичко най-хубаво от изкуството, което са сътворили хората. Това обаче далеч не е така, защото театърът е много по-ценно и по-приятно преживяване от колкото киното.

Театърът е изкуство, което датира от преди много векове. То е много по-древно от киното, и е претърпяло много промени. В началото се е изпълнявало само денем, а по-късно е започнало да се играе и вечер.В първите представления, които са се изпълнявали са участвали един или двама души, с годините изпълнителите са се увеличили. Има и още много промени, които са настъпили във вековете, но сега ще оставя тях и ще ви кажа, защо мисля че трябва да обърнем по-голямо внимание на театърът.

Много хора казват, че ходенето на театър е глупаво и е загуба на време. Голяма част от тях никога не са влизали в театрална зала, но пък всяка седмица ходят на кино, като си мислят че то е далеч по-стойностно преживяване. Това според мен не е така. За да бъде добро представянето на участниците в театралната постановка са нужни много тренировки, постоянство и умение за работа в екип. Тези неща ги има и в киното, но това което гледаме ние са сцени, които са изпълнявани стотици пъти, преди да ги видим в готов вид, грешките не са фатални, защото те се оправят с компютър, докато при театърът всичко е видимо и не трябва да има никакви издънки. Точно за това актьорите се стараят и раздават много в продължение на час, час и половина, докато ние се наслаждаваме на техните изпълнения. Обстановката в театърът е далеч по-различна отколкото тази в кинозалите. Очакваш с нетърпение да излезнат актьорите, докато в киното просто седиш и чакаш да ти пуснат една лента, а докато гледаш никой, нищо не върши, а в театърът няколко изпълнителя се трудят за теб в продължение на няколко часа. Голяма част от хората, които можеш да срещнеш в кинозалите са невъзпитани, плюват и псуват, хвърлят пуканки по околните. Разбира се има и изключения, но тези неща изобщо не могат да се видят по време на театрална постановка. В театърът хората са възпитани, добре облечени и имат истински интерес към изпълнението на актьорите. Когато свърши театралната постановка ти можеш да станеш на крака, да се поклониш и да ръкопляскаш на изпълнителите, защото те се трудят за теб. Ако направиш подобно нещо по време на някоя кино прожекция може да те помислят за луд.

Ако подхванем темата за билетите също можем да говорим дълго, защото цените на двете места са близки, а в едното от тях е хвърлено далеч повече време и труд в тренировки и репетиции, докато в другото големия бюджет е на първо място.

Можем много да говорим още, и да кажем още много неща заради, които си струва да отидеш на театър, но мисля че тези са достатъчно. Надявам се с времето хората да започнат да оценяват повече това изкуство и да разберат, че има нещо различно от киното.

Advertisements

5 коментара »

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

  1. Мирише ми на културен елитаризъм.
    При това напяван заради самия елитаризъм, а не заради достойнствата на театъра. Последния път, когато ходих на театър група млади хора изкараха на сцената 4 чувала с празни опаковки от каквото се сетиш, пластмасови чашки употребявани, найлонови торбички, опаковки от сокове, картонени кутии, все едно са ровили в контейнерите. Преди това се мятаха по сцената в нещо като танц тип Залински (сега ще кажеш, че не знаеш кой е Залинки и какви работи прави… но ти е простено щото си малък), но в много много по опростен вариант (аз същност за това отидох, мислех, че ще ми покажат някой красив танц) и то само около 5 минути, после всеки тръгна да говори на какъвто език знае (едно от момчетата беше българче), но повтаряха едно и също – понеже знам доста езици, та разбрах – на френски английски български и още един който явно не знаех, повтаряха фрази от рекламни клипове. И така 65 минути. След края всички посетители се заизмъкваха полу в несвяст, една получи нервен срив (още си спомням как крещеше на хората с които беше дошла „Не не не не мога да разбера, те на луда ли ме правят, аз толкова ли не разбирам от театър и изкуство, цял час да ми се въргалят в боклука.. не не не не мога не мога…..“ – грозна гледка, беше една от тези за които говориш, възпитаните и добре облечените), други просто псуваха.
    Което искам да кажа е, че клишираш избора си и вместо в смислен рационален и културен го превръщаш в елитарен, все едно ни натъртваш, че трябва да изберем театъра, защото е за възпитаните, богатите, привилегированите. А то просто не е така. Ако се чудиш за коя постановка говоря – Envelope moi! се казва. Ако искаш да видиш защо хората ходят на кино, а не на театър, гледай тази.
    И само за да не изляза и аз много тъп – схванах посланието на постановката само защото се интересувам от такава материя (замърсяване на околната среда, свръх-потребление на ресурси, маркетинг и поведение на купувача и прочее сложни теми, които искаха да ни натякнат, но някак си само ни издразниха).

    Та това е, просто не бъди така предубеден. И клонящ към елитарните забавления. Защото театъра се заражда именно като форма за забавление на масите. И се превръща в забавление на елита през… всъщност въри да четеш история на изкуствата. Ще ти е полезно. Успех.

    *държа да отбележа, че знам, че думата елитарен е измислена от медиите, а не истинска дума в българския език и че я употребявам в негативен смисъл, като неистински, нереален елитен „еди си какво“. Трябва да сме модерни, няма как:)

  2. Както има провали, така има и успехи. Сега искаш ли да говорим колко филми не струват и са пълна загуба на време. Със сигурност ще бъдат повече от колкото театралните постановки. Оценявам коментара ти, защото всеки има свое мнение. И искам да отбележа, че и на мен някои постановки не ми харесват, но преобладават, тези които са ми интересни, и които бих гледал отново. Ходя също така на кино, но мисля че като цяло театърът е едно по-стойностно преживяване 🙂

  3. А и ходя на театър, защото ми харесва, и защото много от приятелите ми харесват това. И не задължавам никого да ходи, просто си изказвам мнението 🙂

  4. От много години не съм ходилна театър, а много ми се иска. Има някаква магия да си там в залата…
    За съжаелние, има и мноог меко казано идиотски опстановки от едно поне 20 години.
    Въпреки това театърът няма да умре:)

  5. Единствената причина да има повече провалени филми е, че се правят много повече филми от колктоо театър. Просто това е истината. Съжалявам ако не се вписва в твоите представи за културна стойност. Както казах, театърът (че дори и филхармоничните концетри) имат за цел да са забавление/развлечение, а не да ходим на тях, за да покажем колко сме културни. Щом ти харесва – ходи. На мен не ми допадат повечето постановки. Има си някои добри, които се поставят отново и отново, така да се каже са се доказали (макар че и там кофти състава може да изграе лоша шега). Просто не мисля, че е уместно да кажа едното е по-добро от другото или си заслужава повече.

    Радвам се, че си широко скроен и приемаш и крайни мнения, като моето.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.
Entries and коментари feeds.

%d bloggers like this: