Интервю с Венко Димитров – администратор и активист в priziv.org

декември 30, 2008 в 11:09 am | Публикувано в България | 1 коментар
Етикети: Образование, венко, димитров, интервю, призив

Е, дойде време за първото интервю в моя блог. Това интервю взех от администратора , който е и едно от главните лица в сайта priziv.org – Венко Димитров.

Разкажи накратко за себе си и за priziv. С какво вашата организация е по-различна от всички останали, които се борят за нещо?

По-различни сме с това, че всичко, което вършим се прави от учащи се за учащи се.

Разчитаме единствено на собствените си сили, а не на спонсори, „политически гръб“, подкрепа от „фондацийки“. Или пък както си мислят някои групи, тръгнали по пътя на НПО, че само с медийни изяви ще постигнат нещо.
Със собствени сили издадохме тази година три броя на печатен бюлетин, който беше много добре приет от учащите се, готвим и нов брой другия месец.

За нас е по-важно да сме сред студентите, сред учениците, да общуваме с тях и да обменяме опит. Да си кажем очи в очи какви са проблемите на образованието и да обсъдим как може да се противодейства на тези проблеми. Това е много по-ценно и истинско, отколкото да се трупа евтина медийна „популярност”, каквато търсят някои „обществено ангажирани активисти” и което говори, че всъщност те не търсят решение на проблемите, а средство за самопромоция.

Организираме дискусии и други акции, всяка седмица поне по веднъж имаме редовни сбирки, където обсъждаме проблемите и това как трябва да се действа. Работата е изключително много и на практика сме ангажирани ежедневно, а в контекста на последните събития дори денонощно. Нищо, че почти на всички от нас, освен че учим, се налага и да работим.

В крайна сметка, сме се събрали да направим нещо градивно и вярваме както Левски в силата на Народа. Това е и една от нашите главни цели, да подтикнем младите хора да разчупят оковите на апатията и да се самоорганизират в защита на правата си. Дали чрез нашата организация, дали чрез някое друго обединение – стига да е прогресивно и градивно, сме ЗА това. Далеч сме от сектанщината и партинзанщината и не страдаме от някакви наполеонови комплекси и мании за лидерство.

За нас е важно да се върши работа в правилната насока и да се постигат целите.

Как възникна организацията Призив? Какво се е променило от началото?

Тя възникна по повод на протестите, които организирахме около 11 май 2007 г. След това част от организаторите бяхме на мнение, че не бива да оставим тази искрица да загасне. Ако искаме да постигнем нещо, са нужни постоянство и упорита работа, а не кампанийност. Да се скача само от протест на протест, и от един проблем до друг проблем, когато положението вече е станало нетърпимо, няма да доведе до нищо.

Трябва да се анализира ситуацията и дори да изпреварваме събитията. Всяко едно наше искане трябва да е подкрепено със солидна аргументация.

Ето защо поехме Инициативата за създаване на Организация на учащите се в България. Тази инициатива в момента носи името Студентско-ученическо движение „Призив за образование” и какви са мотивите ни и целите можете да видите в нашия призив :

http://priziv.org/index.php?option=com_content&task=view&id=22&Itemid=1

Също така можете да прочетете повече за възникването ни и дейността ни през първата една година ето тук:

http://priziv.org/index.php?option=com_content&task=view&id=46&Itemid=27

Това, което се промени от началото до сега, е че много нови хора се включиха в Инициативата. Укрепнахме организационно, придобихме някакъв опит и се чувстваме сплотени. Един добре укрепнал колектив, който е отворен към всички дейни и честни хора.

Промени се и това, че имаме и по-голяма познаваемост сред учащите. Приемат ни все по-добре, когато раздаваме от бюлетина или от другите печатни материали. Успяхме да изкараме на дневен ред и по-други теми, засягащи пряко учащите и да ги накараме да заговорят за това. А се знае, че първата стъпка към разрешаването на един проблем е назоваването му.

Вярвам, че Призивци отдавна сме направили тази стъпка и уверено вървим в правилната посока. Анализът на досегашната ни работа и резултати, и сравнението ни с други подобни организации по света, само говорят, че сме на прав път.

Сайтът priziv.org ли е основното нещо, което помогна за развитието и популяризирането на организацията?

Оо, не, сайтът е просто едно от средствата за популяризиране на дейността ни, място в Интернет пространството, където да синтезираме събраните и изготвени материали и откъдето може да бъдат изтеглени, също имаме и форум. Това, което правим далеч, обаче, надхвърля просто един сайт хвърлен някъде си в мрежата. Факт е, че има по-добре „пипнати” сайтове и блогове, зад които обаче се крие често пъти един човек, когото никой не е виждал.

Както споменах преди малко, едно от основните ни различия от другите организации, претендиращи да правят нещо е, че ние отиваме при хората. Предпочитаме живото общуване, това да се видим лице в лице, да видят другите учащи, че и ние сме обикновени хора като тях. Където народът – там и ние  🙂

Това има най-голяма заслуга за познаваемостта и доверието, което имаме сред учащите се.

То, донякъде затова и сайтът ни е още в процес на разработка, има да се дооформя структурата му и да се сложат нови раздели, където да бъдат групирани материалите (някои от тях дори още не са качени и сега).

Има какво още да се желае, и в най-скоро време, надявам се, сайтът ще придобие малко по-различен вид, тъй като в никакъв случай не отричаме ползата от съществуването му.

С какви постижения може да се похвалите към днешна дата?

С всичко това, което посочих досега, въпреки че честно казано, ама хич, не сме по „хвалбите”. Оставяме ги на тия, които нищо друго не правят.

Освен това, може да се чувстваме доволни само, когато крайната цел е постигната.

Учащите се било посредством нашата организация, било по друг начин, да разчупят оковите на апатията, да се самоорганизират и сами да противодействат на проблемите.

Да се борят за правото си на безплатно, общодостъпно и качествено образование.

Това е борба, която не се води от днес за утре. Ще се води дълго време, а и опитът на младежките движения по света го е доказал.

Трябва да има и приемственост, защото ние не сме вечни и трябва да идват нови хора след нас. В никакъв случай човек не трябва да чака някой наготово да му свърши работата и да му реши проблемите. „Делото на давещите си е дело на самите давещи се” е казал един умен човек.

Само, когато видим една голяма и действаща организация от учащи се, които да работят за постигането на целите, които сме набелязали, тогава ще можем да седнем за миг и да си кажем :
„И ние сме дали нещо на света”.

Някакви финални думи

Финални думи… Всъщност всичко тепърва започва. Очакваме още повече хора да подкрепят Инициативата и да се присъединят към нас 🙂